Герои на възрастните

Име: Томас Дейтън;
Години: 25;
Зодия: Риби;
Рожденна дата: 17.03.1985;
Местожителство: Париж, Франция;
Кръв: Чистокръвен;
Способности: Метаморфаг, телекинезист;
Пост: Министър на магията;
--

История: Томас е роден на седемнадесети март през хиляда деветстотин осемдесет и пета година. Роден е под зодиакалният знак риби. Той е израстнал в Лондон, Англия в богато магьосническо семейство, в което нищо не му липсва. То се състояло от двамата му по-големи братя и майка му и баща му. Още от малък, на крехката възраст от осем години, той научава за магията, когато една сутрин се събужда и се поглежда в огледалото, главата му е станала като на огромна и космата котка. Когато се показал пред родителите си, те били много радостни, защото той единствен в семейството се е родил с такива по-специфични способности, а именно тези на метаморфага. Тогава те му обясняват че е магьосник и какви специялни и полезни сили има.

Когато е на десет години, момчето вече е изчело половината книги за магическия свят, които е могъл да намери в голямата им семейна библиотека. Точно в този период от животът му, родителите му биват убити. Той научава това от двамата си братя, които му съобщават, че са умрели като герои - в битка срещу неправдата и злото в магическия свят. В този момент, момчето се заклева, че ще отмъсти за покойните си родители. Трите момчета остават да живеят с икономката на дома им (тя също е магьосница), която усърдно се грижи за угодата на децата. От тогава Дейтън се затваря в себе си, и не общува с никого. Прекарва всичкото си време в учение от мъгълското училище, в което беше записан, и в четене на магьоснически книги.

На единадесет години, момчето все така унило, необщуващо с никого и затворено в себе си, е претъпкано с информация за много неща от магията. Покрай тези книги и факти, които научава се запалва по Трансфигурацията, който след заминаването му в Хогуортс става и любимият му предмет. Детето едвам изчаква единадесетия си рожден ден, когато най-хубавият му подарък пристигна - писмото от училището за вълшебство и магия Хогуортс. Тогава момчето препрочита писмото си, изпратено му от тогавашната директорка, професор Орланда Сънрайс, която с удоволствие го канеше в магическото училище.

След като постъпва там, първото му впечатление било главозамайващо. Всичко в замъка било прекрасно, всички хора, предмети, всичко, абсолютно всичко. Томас харесвал всяка частица от замъка. Когато постъпва там, разпределителната шапка, се чудела къде да го постави. След като бе решила дилемата си, Дейт беше изпратен в Грифиндор, дом в който всички от семейството му бяха постъпвали. Бил отличник по всички предмети, особено по любимият му - Трансфигурация, по който бил безупречен и заедно с едно момиче (Софи Льоер), с което после стават най-добри приятели, били любимци на преподавателя, за което много от съучениците им завиждат. Вечер, когато си лягал под топлите завивки, момчето си мечтаело някой ден, това място да е под негово ръководство. Искаше да е директор и да допринесе, защото мислеше, че ще може, още за това легендарно училище. Когато е в трети курс, Том се запознава и със съученичата му - Софи Льоер, с които постепенно се опознават и станали най-добри приятели. До тогава затвореното в себе си момче се отпуснало и започнало да общува и с останалите деца от училище. А именно на това го научила Софи, за което Дейт и до ден днешен й благодари.
След като завършват седмият си, последен курс, и двамата с отличие, и тогава пътищата им се разделят, защото момичето заминава за Лондон, родния град на Томас, където започва да учи магьосническо сътрудничество. По ирония на съдбта пък, Дейт заминава да работи в една библиотека в Париж, където прекарвал повечето си време в четене. Няма никаква връзка с Льоер, дори не знае адресът й в Париж, за да посети родителите й, които познаваше, защото й беше на гости едно лято.

Когато навършва двадесет и три години, една ранна дъждовна сутрин, Том получава вестникът "Пророчески вести", в който на първа страница беше написано, че директорката Орланда Сънрайс била мистериозно убита. Тогава, вече мъжът, отива в Хогуортс за погребението на бившата си ръководителка. Когато пристига там, нямало нито един преподавател, който да бил от младите години на Томас. Тогава той разбира, че все още няма и директор, за това се обръща към тогавашния министър Сайрън Кейп, който с течения на обстоятелствата бива убит, по същия този мистериозен начин, както и Орланда. Оттекчен от мъгълските физиономии и претенциите им, Томас напуска работата си и отива в Хогуортс. Тъй като с, вече, бившата директорка на училището си заминава и постът й на ръководител, Дейтън го заема. Състават от прпеодаватели го мислят за неопитен и незрял, и в знак на протест към министърът, за който мислеха същото, но изобщо не беше така, преподавателите по Трансфигурация и Вълшебство напускат. Тъй като нямало, според Том, по-достойни преподаватели за поста на трансфигурант, решил той да бъде преподавател. Директорът прави много подобрения и обновява западналите системи на училището, с което се доказва пред магьосническото общество и екипа си от преподаватели в Хогуортс. Тъй като във въпросният списък от екипа си зеела една дупка, от министерството бива назначаван още един човек - Саймън Силвърмун, директор на Хогуортс. Да, той беше заел същия пост като на Том, двамата чудесно се сработваха...

След две години Томас напуска поста си от „Хогуортс”, защото се скарал със Силвърмуун. Дейтън се пробва за министър на магията в Холандия. И го одобряват. Холандия беше центъра на магията и министерството съществуваше от повече от един век. Том беше най-младия министър в историята на страната...

Характер: Том е добродушен, млад и забавен човек. Като цяло е доста ведър. Държи на приятелите си и обича да търси нови. От време, на време, когато е много ядосан или пък в лошо настроение, става доста сприхав и избухлив. По някога може да нарани душевно приятел, за което след това не можеше да си намери място, защото го е направил без да го мисли. Попринцип, Том е човек, който живее за мига. Може да знае, че след една един час ще умре, но пак ще го използва пълноценно, да направи нещо лудо и щуро с близки хора, като за последно. Умее да съчувства и да помага на хората, които са в нужда. Когато започне нещо, се старае да го довърши, дори и да не го, голям инат е. Обича да чете книги, това е заложено още от детството му, когато родителите му биват убити. Обича тишината и спокойствието. Дразнят го хора, които имат прекалено голямо самочувствие, което е без покритие, както и тези, които казват нещо, а след това правят пълната му противоположност. С други думи въздух под налягане. Чувства се удолетворен, когато знае, че си е свършил работата, и когато хората оценяват труда му. За Дейт това, че е чистокръвен магьосник, не означава нищо. За него бездарните, т.нар. безмощни, и мъгълите са като него, като останалите хора. С тази разлика, че мъгълите не притежават мигически спосоности. Като цяло той беше положителен, добродушен и общителен човек.

Външен вид: Мъж, с къса, почти светло-руса коса. Има светло-сини очи, които понякога променяше, заради дарбата си на метаморфаг, а и понякога, когато се ядосаше и не сдържаше тези му сили да излязат на показ. Дори се е случвало да променя цялата си глава в такава на змей.
Висок е 1.81 см. и тежи около 84 килограма. Има стройно, стегнато и мусколесто тяло. Попринцип носът му е чипав, но понякога му се искаше да го промени и го променяше в някакъв друг. Тази дарба на метаморфаг правеше прекрасни неща. Устните му са нормални на дебелина, а веждите не много дебели. Обича да се облича в различни дрехи. Предпочиташе по-спортното облекло, но в работно време се обличаше с костюм. Облича се в леки цветове, понякога и черното. Носи най-вече тениска, която подчертаваше релефа на тялото му, дънки и маратонки, които стигаха до глезенът. Това беше обичайното му облекло, с което всичките му приятели го харесваха, но най-важното бе, че той се харесва така. Ниога не беше харесвал учителската си мантия и не обичал да я носи особено, защото смята, че всички преподаватели приличат на старци..

Добър герой Одобрена си! Приятно прекарване във форума!

Име:Катрин Кейс
Години: 20
Зодия:Козирог
Рожденна дата: 12.01.1990
Местожителство: Ванкувър (Канада)
Кръв: Чистокръвна
Способности: Летене,Пророческа дарба
Пост: Змеевъд

Име:Катрин Хейс

Характер: Катрин може да е доста мила и по принцип се държи добре с околните, но има и доста странно променливо настроение. Доста е саркастична, но когато се налага е сериозна. Обича новите неща и да се изправя пред предизвикателства. Не обича глезлите, дето всичко им се поднасяло на готово в живота, а обича хората, които са постигнали всичко сами като нея и винаги знаят какво искат и как да го постигнат. Обикновено Кат е в добро настроение, но никой не може да прецени чувствата и емоциите й, защото тя ги държи за себе си. Недоверчив характер е, не говори за миналото си пред никой, защото се е научила да не се доверява току така на непознати. Доверието й се печели изключително трудно, а и си има причини за това, които обаче никой не знае.

Външен вид:Катрин има красиво и изваяно до съвършенство тяло. Нищо не й липсва. Очите й са сини, като небето, но понякога изглеждат сиви. Те са големи и толкова дълбоки, че всеки който я погледне да част от секундата може да потъне в тях, но да не намери нищо друго, освен неизвестност. Погледът на момичето е доста завладяващ, но почти никога не издаващ видима и силна емоция. Косите на Кат падат около красивото й лице на големи и копринено меки къдрици, които имат специфичния мирис на кокосово мляко. На цвят косите й са в приятно шоколадов цвят с малко светло кафяви отблясъци, а понякога са просто марципанови. Устните на девойката са почти винаги оформени в малка и специфична за нея усмивка, която страшно много й отива. Кожата й е малко по бледа от тази на хората. Походката й е грациозна и лека, сякаш лети, а не ходи.

История: Катрин е родена и израснала в заможно чистокръвно семейство в град Ванкувър (Канада). Когато става на четири й се ражда сестра на име Ейми. Първоначално Кат се радва, че си има сестра и я обича, но с времето разбира, че всички в семейството я загърбват и обръщат внимание единствено на Ейми. Катрин е поела цялата тежест на живота в свои ръце още от малка и е трябвало сама да се оправя с всичко. Все пак с времето свиква като се връща от училище да гледа родителите й как вечно глезят сестра й и дори не забелязват, че и тя е тук. От една страна макар спомените да са гадни, момичето е доволно, че не е станало такава глезла като сестра си, а е постигнала всичко в живота си сама. За жалост и в училище животът й не е бил много цветен. Винаги е имала доста приятелки, била е с отличен успех в училище, но в един момент най – добрата й приятелка, тази от която никога не би очаквала да я предаде го е направила. Точно когато е навършила 12 години, Кат е купонясвала с приятелите си от училище и извън училище, но след купона я среща един крадец и се опитва да я ограби, но момичето се дърпа и не позволява накрадеца да я ограби, за това мъжа предприема крайни действия.Изважда пистолет срещу Кат, която много се изплашва и с магия зашеметява крадеца за да може да му избяхга. Но на всичко това стана свидетел нейната “най- добра приятелка” която тогава е с нея и какво мислите че прави после. Двете уж се разбират, че няма да кажат нито думичка на никого, а после става друго. Когато Катрин отива на училище разбира, че приятелката й била разказала на цялото училище за това, че е направила магия и че била много опасна и наговорила всички да бягат от нея щом я виждат. Катрин разбрала на това предателство и никога не й го простила. Тя й обърнала гръб и се тръгнала с бягане в къщи където поне никой не я забелязва. След дълго мислене и стоене заключена в стаята си Катрин решила, че ще е най – добре, ако намери място, на което да се чувства отново като себе си. Където да намери целите в живота си и да не трябва нито да се крие, нито да бъде пренебрегвана. Колкото до любовния й живот. В мъгълското училище всичките момчета точели лиги по нея, но тя ги пренебрегвала, защото никой не й взел интереса. Всичките били богаташки разглезени момченца, които само заглеждат богатите и красиви момичета, но Катрин не се интересувала от такива. Все още не вярва в истинската любов или тази от пръв поглед, защото никога не я е изпитвала, а и смята, че всички рано или късно те предават. Тя не би могла да допусне някой да й разбие сърцето, камо ли пък един мъж. И никога не би ронила горчиви сълзи заради който и да било. Просто не е в неин стил. Не вярва както в любовта така и в истинското приятелство, но и не обича да е сама, защото това й напомня за миналия живот, който за щастие малко по малко е започнал да избледнява в съзнанието й. След като Кат получава писмо от Хартуин тя веднага си стяга багажа и отива там. Решена е на всичко ад остане, а и й се струва невероятно и красиво място.И наистина тя остава там до завършването на обучението й в училище.След това започва да се обучава за Змеевъд.Тази професия изобщо не я плаши, а й харесва ужасно много и бързо се учи.Това е така защото обича животните и може да се разбира с тях.А и нейната способност да лети й помага.Така Кат взима свидетелство за Змеевъд и започва да ходи по цял свят давайки дом на драконите.

Домашен любимец:
Котка - Том:


Порода: Сибирска котка(в случая котарак)

Вид: Сибирската котка има масивно, силно и леко издължено тяло с добре развити гърди, със здрави добре замускулени крайници, с едри овални лапи и гъсти снопчета от косми между пръстите. Главата е относително голяма, широка, с трапецовидна форма. Носът е средно дълъг, широк и прав, със забележим стоп. Бузите са пълни, има дълги мустачки. Ушите са средно големи, широки в основата, с форма на равностранен триъгълник, като в края са леко закръглени и имат снопчета от косми на върха. Очите са широко поставени, средно големи, с овална или бадемовидна форма, като обагрянето им хармонира с окраската на козината. Крайниците са средно дълги, дебели, с едри овални лапи, силно окосмени между пръстите. Има добре развити възглавнички на лапите. Опашката е средно дълга, дебела в основата, изтъняваща и затъпена в края. Космената покривка с много гъста, средно дълга, слабо прилягаща, мека с копринен блясък и еднородна структура. На шията козината е най-дълга, като образува подобие на грива, закриваща цялата шия от линията на ушите и бузите до лопатките.

Характер: Котките от тази порода са напълно свободни и самостоятелни. Доста палави и игриви, но не допускат никой друг близо до себе си, освен този който им принадлежи(т.е. който са избрали). Дори не допускат и други животни да се доближат, изключително недоверчиви и се защитават чрез съскате, когато някой който не са опознали се опита да ги погали или докосне. Не допускат и никой да нахлува в личното им пространство, също така имат доста здрава психика за котки. Доста хитри са и знаят какво искат и винаги как да го постигнат. Козината им не изисква старателно ресане, тъй като тя сама поддържа чистотата и порядъка й, още един белег, че те са наистина самостоятелни и обичат да правят всичко възможно сами. Не за много глезени и капризни.

Одобрена си