Стаята на Смъртта

ГСЛ 8

Мрачна нощ се беше възцарила над Лондон и студен вятър бе задухал, сковавайки всичко в ледена хватка. Слаб дъжд се сипеше от тъмното небе и правеше малки локви по улиците и гъста мъгла беше на път да покрие целия град. Навсякъде витаеше злокобно предчувствие за нещо лошо, зло, надвиснало като демон. Сякаш щеше да се случи нещо.. нещо лошо.

Катерина крачеше нервно по мраморния под на Атриума, готова да убие първия човек, изпречил се на пътя й. Защо, за бога, точно тя трябваше да изучава онази арка в стаята на смъртта, която имаше лошия навик да убива всеки опитал се да я изследва?! Колко още рискове трябваше да бъдат поети, за да се спрат тези опити? Колко жертви още? И тази активност беше странна и мистериозна, защото арката никога не се беше активирала. Попринцип тя беше просто празна арка, която уж трябваше да е свързана със смъртта, но не правеше нищо. Сега обаче се бе ... събудила. И не позволяваше на никой да я докосва.. сякаш над нея тегнеше някаква черна магия.

Стаята на Смъртта се намираше дълбоко в отдел "Мистерии", където можеше да проникне единствено един непродумващ. А Катерина беше точно такава и увервено, с няколко замаха на пръчката си, караше вратите да се отварят и затварят. Човек би казал, че владееше до съвършенство всичко ставащо в този отдел.. да, но всъщност тя не знаеше нищо.. не знаеше дори и половината от всичките тайни, скрити в тази поредица от зали и коридори и едва ли някога щеше да ги разбере.

Най-после, след дълго лутане из коридорите и няколко стаи, Рина стигна до вратата на Стаята на смъртта. На нея имаше специална ключалка, която изискваше медальонът й. Тя го свали от врата си и го постави внимателно в ключалка, след което натисна и завъртя три пъти. Вратата се отвори със скърцане и арката на смъртта се разкри пред очите й. И не беше такава, каквато я беше виждала преди. Не, сега светеше, излъчваше някаква студенина, нещо призрачно и страшно..

ГЛС № 9

"Тази вечер някой ще изяде голям пердах!"

Ама наистина голям! Рина не можеше да повярва, въобще съществува нормален човек ( дори и сред Непродумващите ), който да има самоувереността да бърника из Отдела, при това Стаята на Смъртта. Особено след последните случаи. Нещата след злощастните ... инциденти бяха като че ли позатихнали, но "висшестоящите" явно не се отказваха от манията си да разберат тайната на Арката и сега следващата, която трябваше да се хвърли с главата напред беше самата Рина. И изненадите не закъсняха. Едва пристъпила в Стаята, младата жена бързо установи по-голямото количество светлина и .... студенина? Едната й вежда се вдигна въпросително и тя направи една-две крачки напред..

- И ще се постарая да не ме забрави. - довърши на глас мисълта си за злощастника, който щеше да изяде въпросния бой.

Нещо определено не беше както трябва. И Грей ясно осъзнаваше, че не са нито тънките, невидими пипала на студа, които се плъзгаха по каменния под, нито пък бледата болнава светлина, която сякаш идваше от много далеч. Беше някакво усещане. Усещане, което беше натъпствало Рина още от мига, когато получи онова проклето писмо, че трябва да дойде до Отдела и да започне извънредна проверка на Стаята на Смъртта. Да, можеше да усети как във въздуха виси тягостното обещание за нещо ужасно, което предстои да се случи. Оставаше само въпросът какво ще е то?

Тихо изшумуляване като от коприна докоснала острието на бръснач накара Непродумващата да се извърти и за части от секундада да прошепне :

- Протего!

И добре, че го направи. Годините на тренировка като че ли не бяха съвсем безполезни, както Рина беше вярвала досега. Бледото очертание на нещо прозрачно изстена тихо, когато се заби в ръба на все още отворената врата на Стаята. В отговор от Арката се чу тих смях, който въобще не се хареса на младата жена. В него се съдържаше толкова отчаяние, толкова болка, но и някакъв зловещ триумф. Без да се замисля, Грий надигна краищата на мантията си и ги преметна през дясаната си ръка, и започна бавно да пристъпва към Арката. Светлината започна да се засилва и ... да придобива форма?!

- Какво в името на Мерлин е това проклето нещо?

Отново къс смях. И нищо повече. От Арката се отдели ясно различима фигура, която заби смразяващия си поглед в Катерина и надигна пръст, сочейки я. Устните на ... нещото едва се раздвижиха ( Непродумващата можеше да се закълне, че това е някакви привидение или пък дух ) но до ушите на жената достигна скърцащият шепот, който то беше издало :

- " И светът на живите в едно с този на Смъртта ще стане".