Къщата на Том Минели

мъгъл Брой мнения : 97

В едно мъничко магьосническо кварталче в покрайнините на Лондон живееше Том.Там винаги беше тихо и спокойно.Много рядко идваха служители на министерството,както и смъртожадни.А в тези времена такива места са за предпочитане.Къщичките на тази уличка бяха съвсем уютни и светли,но Том не предпочиташе точно тоза,поради факта че бе вампир.С влизането във къщата,се разбираше,че Том обича по-тъмните цветове.Къщата му започваше със всекидневната.Не беше хич светла,а напротив - беше тъмна и средноголяма.Съдържаше един голям старинен диван и една маса пред него.От двете страни на масата имаше два големи футьойла от същия вид,като дивана.От тавана висеше огромен полилей,който беше обсипан с кристали и диаманти.В другата част на холът имаше камина,която изглеждаше така .До нея имаше един много стар часовник,който беше старинна вещ на семейството му.На гърба на картината имаше малко звънче,което беше летекод,който водеше до подземието...Това беше едно от...е,почти тайните места на Том.To се намираше в подножието на гората под земята.Том предпочиташе да прекарва повече времето си там,отколкото в къщата.Всъщност там Том разкриваше,че е вампир и държеше всичко от вампирския си живот.Но нека се върнем на къщата.До всекидневната се намираше кухнята.Тя беше малко по-светла и имаше една кръгла маса със столчета около нея,кухненски бокс със мивка,миална и всички други кухненски прибори.На подът имаше тъмночервени плочки,а на стената оранжеви тапети.Имаше един дървен прозорец,който по-често отваряше.На таванът имаше малка лампа,но за разлика от размерите и тя осветяваше цялата кухня.Във банята имаше една голяма бяла вана.Срещу нея се намираше мивката,а в другия ъгъл седеше тоалетната.Банята беше във ярко червени плочки по пода и стените.Имаше и едно голямо огледало.В холът имаше едни вити стълби,които водеха до втория етаж.Той се състоеше от неговата спалня и още една по-малка баня.Имаше една празня стая,която не исползваше.В холът имаше обикновен паркет на рибена кост.Във стаята му имаше една огромна спалня,като до нея имаше едно малко нощно шкафче.Върху него имаше една свещ и една червена роза във ваза,която никога не овяхваше.В дъното на стаята имаше един огромен прозорец,а пред него имаше огромни завеси,които закриваха светлината.Цветът им бе тъмночервен.На таванът имаше малък полилей отново със кристали.Имаше огромен гардероб,но не държеше много дрехи вътре.Съседите му бяха много мили с него,но той рядко се застощваше във вкъщи.защото обикновено имаше работа...

мъгъл Брой мнения : 69

Нощта се бе спуснала над това място. Луната огряваше само част от сградата, достатъчно да усетя, че Том е вътре. Пристъпвах бавно, внимателно, не че нямаше да ме усети. Изглеждах така . Щом прекрачих прага, забелязах, че в къщата няма никого... Беше топло, макар че мястото излъчваше хладнина все едно някой бе убит тук, много хора. Побиха ме тръпки... бях на диета от 3 седмици и дори животинска кръв не бях пила. Виеше ми се свят, но определено се чувствах по-добре. Мърморех си:
- Добре Ана... Тук няма... никой...- поех си дъх и извиках- Том, тук ли си!?- в това време нещо ме сграбчи и събори върхи дивана. Беше главният заподозрян- Том. Едната му ръка беше на лицето ми, без да ми позволява да отворя устата си, за да говооря, а другата налявото бедро, стискаше ме. Очите му се впиха и махна дланта си от лицето ми:
- Полудя ли?- той ме гледаше странно...сякаш нещо го притесняваше:
- Съжелявам Ан...- поправих го:
- Ана! Ана Биоза!- направих разгневена физиономия- Разкарай се от мен!- той освободи крака ми и стана от дивана:
- Да не си полудял... нямаше да те нападна...- Минели ме огледа внимателно:
- Къде си ходела!?- засмях се:
- Бърка ли те?- той повтори въпроса си все така хлъднокръвно, тогава отговорих:
- Връщах се от парти...- хвана ме и ме завъртя бързо, като поставка за лекарства, позволяваща да се разгледа вскяа една част от тялото ми. Разгневих се:
- Ей, ей... не нужно да ставам пумпал, нали? И без това съм некординирана...- Том установи:
- Не си ловувала, нямаш следи от кръв... тогава защо си била там, а сега тук?-въздъхнах:
- На диета съм от дълго време, за да се позабавлявам... нали знаеш танци, алкохол, момчета,,, само че бях обезпокоена, заради теб!- той поклати глава:
- Каква игра играеш Ан?- намръщих се:
- Казвам се Ана! Не съм на петнадесет отново да ми казваш Ан, просто спри... беше само целувка по бузата...- всъщност когато бях на петнадесет, на рожденият ден на чичо ми, се хванах с една приятелка, че мога да целуна Том Минели. Направих го, но по бузата. Без усещания или друго, просто целувка на облог. Използвах го, за да получа гривната й... беше хубава...:
- И защо си тук, облечена като секси невинна девица?- бях сериозна и го погледнах в очите:
- Трябва да говорим Том... просто трябва! Не казвай не, няма да го приема!

мъгъл Брой мнения : 97

Toм поклати глава,като каза:
-Хм...добре...но не тук...опасно е.Ела,ще ти покажа място,на което не съм водил никой. - в този момент той се приближи до камината.Погледна картината отгоре и каза:
-Хубава е,нали?Върши ми добра работа... - след което промуши пръсти между нея и стената,като докосна летекода,който заведе Ана и него в тайното му скривалище.Всичко беше толкова тъмно,че не се виждаше нищо.Чу се щракване на пръсти,които задействаха магия,която запали всички факли по стените и огромния полюлей посредата и отгоре,който пламна.Помещението беше огромно.Държеше се на огромни колони.Всичко беше направено от камък,а по пода имаше мрамор.Тук имаше един огромен черен ройал,огромна позлатена арфа и още много инструменти.Имаше камина,която се запали заедно със факлите и полилеят.Пред нея имаше един червен диван и една малка кръгла масичка пред него.До камината имаше рафтове със много бутилкит "вино".Всъщност виното беше кръв.Тогава той я покани да седне.Когато двамата се настаниха,Том взе една бутилка кръв.Постави я на масичката.Взе две чаши и ги напълни догоре.Тогава седна и каза:
-Е,мисля че е добре да се откажеш от диетата си и да се поосвестиш малко.Та...какво имаше да ми казваш?

мъгъл Брой мнения : 69

Бутнах чашата:
- Не, няма да се "светвам"!- той поклати удобрително глава и наля солидно количество кръв в кристалната чаша. Отпи без да остава следи и ме попита:
- Няма да ти навреди ако опиташ!- игнорирах го. Замълчах. То пиеше, а аз оглеждах стаята. Беше старинно помещение. Светлината се намираше точно над мен, а очите ми пробляскваха. Кожата ми бе станала особенно бледа тези дни, беше от диетата. Имах апетит за повече от десет новоредени вампира. Сочно червените ми устни бленуваха за топла кръв. Бях разсеяна, напрага пред състоянието, с което можех да изплаша всеки вампир. Том усети, че "умирам" и повиши глас:
- Ан, не заспивай будна точно сега!- стреснах се. Той изгледа бялото ми мраморно лице и каза:
-Да се самоубиеш ли искаш?- въздъхнах. Сложих бледата си длан на челото. Преглътнах нервно и продумах:
- Точно за това съм тук!- дланта му се сви. Казах:
- Дойдох,за да те помоля за услуга да ме убиеш. На диета бях, понеже би ти било по-лесно- той сякаш не мърдаше- Ще изценираш самоубийство , нещо такова, после ще ме разпарчатосаш, все едно не си го правил до сега. Съществуването ми е една грешка. Живея сама, нямам приятели, поне не такива, чиято кръв не съм пожелавала. Няма да липсвам на никого, ще вземеш поста ми. Готова съм да направя всичко за да ме премахнеш от този свят, всичко. Няма значение от желанието ти, ще го направя!- гласът ми беше станал страховит. Той стисна юмрук и чашата в ръцете му се счупи, кръвта се разля по пода, но не и по него. Погледна ме все едно трябва да ми каже нещо, нещо важно, след което да изпълни молбата ми...

мъгъл Брой мнения : 97

Том гледаше сис разгневени и ококорени очи.Вече трепереше.Леко присви очи,като отвори уста и каза:
-Мислиш...мислиш си,че на никой не му пука за теб?Мислиш,че всички ще те забравят толкова лесно?Мислиш,не никой не те обича?!? - Очите на вампира вече бяха толкова ококорени,че сякаш в този миг с тях щеше да прониже всичко наоколо,освен нея. - Е,имам да ти кажа нещо много важно...ако умреш...е,и аз ще трябва да умра...мислиш че няма да липсваш на никой?Е,на мен определено ще ми липсваш...Мислиш че никой не те обича?Е,имам молба за теб...може би досега не съм ти го казвал,но...Ана Биоза Дракула.Аз те обичам!И никога няма да ти позволя да умреш.По каквато и да е причина.Ако това стане,то аз ще убия всеки на пътя ми...всеки който зърна.После ще направя същото,което направих току що с ръката си,но по-мащабно...Къс по къс ще изпия кръвта си и по най-гладкия начин ще завърша в болница...А ако това стане ще се довърша там...Ан...Аз те обичам...и искам да сме заедно.И никога няма да си простя ако се самоубиеш,особено ако го напрая аз...Така че знаеш...отговорът е не...а ако само посегнеш на себе си,обещавам ти,ще направя същото...Обичам те... - тогава той се пресегна към нея.Постави здравата си ръка върху рамото и,като я прегърна и я целуна страстно по устните...

мъгъл Брой мнения : 69

Ударих му шамар и плясъка оглуши цялата стая. Той не ме пусна, притисна ме повече към себе си. По устните му имаше кръв. Очите ми светнала. Облизах ги внимателно, едва се сдържах да не забия зъби. Той усети това:
- Ан, да те изведа, трябва да се храниш, неможе така!- Ръката му беше кървава. Прокарах показалец по нея и го облизах:
- Проблем ли е една изгладняла вампирка!?- изръмжах. Незнаех какво правя. Подпрях го в стената. Спуснах се да го ухапя по врата, но той се дръпна:
- Дракула!- той изкрещя, а после шеговито каза:
- Съобщавам ти, че те обичам, а ти ме нападаш?- вдигнах рамена:
- Аз съм Дракула. Какво очакваше да хукнем да се женим ли?- той въздъхна:
- Странна си!- засмях се:
- И гладна! Какво имаш?
- Какво искаш?- Бутнах го и падна на стола си. Приближих се и взех една от бутилките:
- Като за начало това...- седнах в скута му и си налях в другата чаша. Отпих:
- Ммм, животинска е, елен, благороден елен... искаш ли?- очите ми се впиха в лицето му...

мъгъл Брой мнения : 97

Без да отговаря,той хвана бутилката и започна да гълта направо от нея.
-Пияница такава! - изкрещя Ана леко шеговито - Неможе така!Ако искаш да си с мен,трябва да си по-изискан!
-О,мислиш че немога да бъда изискан ли?!Сега ще видиш ти! - каза той,като остави бутилката на масата.Избърса следите от устата си.Извади пръчката си и призова една крисална чаша пред него. - Желаете ли кръв...ааа "вино",мадам? - попита той.Ана се засмя без да отговаря.Тогава Том ѝ сипа още,като след това сипа и на себе си.Затвори бутилката и взе чашата.Вдигна я и каза:
-За нас! - след което изчака Дракула да вземе чашата си.Тя повтори същото.Чукнаха чашите си и отпиха по една глътка.Тогава Том остави чашата и каза:
-Ела.Искам да ти покажа нещо. - той стана,като я хвана за ръката и я повлече нанякъде.Една част от подземието беше тъмна...Той извади пръчката си и замахна,като от нея излезе една ярка топка светлина,която се отправи напред и освети тази част.Там вече нямаше мрамор,камъни или колони.Toва беше една огромна подземна градина с рози.Всичките бяха червени и черни.Разтяха навсякъде.По стените и по таванът от пръст.Навсякъде имаше бодли.Беше ужасно красиво.
-Това е любимата ми градина...може да стане и твоя.Много обичам да водя жертвите си тук...Оплитат се в бодлите и става супер... - тогава той откъсна една червена роза и я подаде на Ана...

мъгъл Брой мнения : 69

Засмях се:
- Том, нали знаеш не става толкова лесно...- той ги оглеждаше:
- За?- отвърна разсеяно:
- Да сме заедно...- мъжът кимна, засмях се:
- Виж се само, виж ни, виж всичко!- гласът ми беше ведър- До преди час те мразех,а сега незнам какво е, но не се окуражавай... далеч е за любов!- завъртях се. Бях облечена с тази рокля. Перфектната. Подчертаваше фигурата ми и бюста. Ходеше си и с червените рози в помещението:
- Малко старинно...- той бе изгубил и ума и дума. Засмях се и се завъртях:
- На старата имаше петна от кръв, ъгх!- Минели държеше все така розата без да издава звуци. Усмихнах се:
- Ако искаш ще я сменя!- гласът ми беше кадифен. Замах с ръка и в градината се чу нежна музика:
- Луда съм, ако ме знае чичо Дракула, ще ме убие без твоя помощ! Та ние сме врагове!- засмях се, Том се беше усмихнал и каза...

мъгъл Брой мнения : 97

Toм се усмихна романтично,като каза:
-Нали знаеш,че най-големите врагове след време стават най-зближените хора...тоест в нашия случай вампири.Просто незнам как до сега съм крил тази любов...А ако "чичо Дракула" ти посегне,ще посегне на себе си. - каза той малко саркастично и шеговито. - Моля те...вземи розата. - той я хвана за ръката и я поведе напред.Извади пръчката си и накара арфата да засвири сама,а акустиката в помещението беше толкова голяма,че кънтеше.Той я заведе някъде в подножието на градината.Част от бодливите рози се отдръпнаха и оттам се появи една червена пейка.Очите на вампира заблестяха,а той я покани да седне.Тогава попита:
-Е,харесва ли ти градината? - след което преакара ръка по рамената ѝ...

мъгъл Брой мнения : 69

Кимнах:
- Хубава е!- тогава вида ми отново стана мраморен:
- Чичо каза, че ако някога се доближа до теб ще ме изгори жива... - Том млъкна- Каза и че не те харесва понеже искаш да ме убиеш, за да нямаш пречки. - Минели прошепна тихо:
- Никой няма да те гори жива, ако може да си такава!- беше ме страх. Досега чичо се биеше за мен, но от този момент имахме конфликт... Впих се в Минели, той ме прегърна. Няколко бисерни сълзи минаха по бледите ми скули:
- Никой няма да те нарани!- поклатих глава:
- Не става сума за мен, въпросът си ти, чичо не би ми посегнал!- приближих се и го целунах. След това станах тихо и отидох до парапета. Гледката беше хубава. Слънцето почти заляваше:
- Чичо казваше "Залеза е като живота, крие опастността, че след него идва мрака на мъртвото..."- Минели стана и пъхна една роза, без бодли, в косата ми...

мъгъл Брой мнения : 97

Той я прегърна,погледна към залеза замислен и каза:
-Спокойно...чичо ти няма да ми направи нищо...ще говорим с него...Аз мисля,че разговорът е най-добрият начин за разяснение на нещата.Ясно е че ще има малко екшън,но пък без него...е,няма да е интересно.Но едно ти обещавам...че няма да позволя някой да не нарани и ще останеш непокътната. - тогава я целуна по бузака и продължи - кога мислиш да му кажем? - това прозвуча,сякаш ставаше въпрос за сватба,затова той се поправи - Имам впредвит,за това че се обичаме де. - Том гледаше залезът,а той се очертаваше в очите му,като надежда във непрогледната мъгла...Чудеше се как ли наистина чичо ѝ ще го възприеме...Имаше толкова неща,които да прикриват...Тряваше да прикрият от министерството и всички други,че са вампири...Освен от смаите вампири...Имаха толкова неща за вършене,а сега дойде и проблемът за "чичо Дракула".Всъщност Том би се сприятелил с него заради Ана...

мъгъл Брой мнения : 69

Четях мислите му. Том смяташе, че се обичаме и всичко е перфектно наредено. Даваше си надежди дори да се сприятели с чичо Дракула. Въздъхнах и се обърнах сериозно към него:
- Том!- той кимна- Нали знаеш, че не е така както я мислиш ти! Никой не е казал, че те обичам. Има само привличане! Поне за мен...- наведох глава и продължих, гледайки червените си пантофки-Не че не си ми симпатичен, не че не си красив, просто...- вдигнах поглед и срещнах неговият, който ме изпиваше- Съжелявам... може би след време и аз ще почуствам това, което чувстваш ти!- завъртях с грация тялото си, за да не види сълзите ми. Те капеха...:
- Ан?- продължих без да му обръщам особенно голямо внимание:
- Аз съм лоша! Ти не бива да си тук, аз не бива да се намирам около теб, около добри същества. Никога не съм имала сърце, то е от камък... вледенено от собствената ми злоба... някога бях мила и добра, играех си с кукли като другите деца, но всичко свърши, щом станах вампир. Не ти не си като мен, ти си добър. Добър вампир с истинско мъжко сърце, възможно да изпита любовта, която така твърдиш.- завъртях се. Кристалните сълзи бяха по целите ми бузи- Ти пиеш само животинска кръв, а аз убивам хора. Нападам, разчленявам и се храня. Не оставам следи и изгарям телата. Върви си, не ме заслужаваш, предпази себе си и околните... моля те! Една честна изповед на Дракула вампир, една чувтсвена лирика! Искам да се променя, да съм красив човек. Външната красота не е толкова важна... На вид съм като богиня, не че се хваля, изглеждам чувствено, прливличащо с тези големи червени устни, но имам ледено сърце. Искам да съм като теб, просто над мен тегне проклятие, всеки докоснал се до мен бива убит, унищожен или каквото и да е! Страх ме е да обичам Том! Страх ме е!- плачех, а мъжът посегна да ме прегърне...

мъгъл Брой мнения : 97

Toм я гледаше странно,,,Просто тя не проумяваше какво може да направи той за нея...
-Дори сама не забелязваш каква си...Ан...Всеки вампир пие кръв...кой те заблуди че не пия човешка кръв?Е,пия...Но не е в това проблемът...Просто не разбираш какво си ти за мен...И какво бих направил за теб...АКо трябва ще застана пред Волдемор и ще му се опълча,както бих се опълчил и на някое беззащитно човешко същество...Бих се опълчил на директора на Хогуортс...Бих се опълчил на министъра...На който кажеш!Просто не искам да си мислиш,че не ме заслужаваш...Понякога аз си мисля,че не те заслужавам...Но сега немисля така...А относно чичо ти...Ако трябва ще умра...ще му дам да ме убие,но искам той да знае,че те обичам! - Том я беше прегърнал толкова силно,че скоро можеше и да я смачка.В този момент извади леко пръчката си и я държеше ниско до крака си.Тя проблесна,а на пода се появи една бутилка кръв и две кристални чаши,като по тях имаше украси на дракони.Том взе едната чаша,а в другата постави бутилката. - Мисля,че знаеш,че тази е човешка,нали? - Вампира сипа в еднача чаша.Подаде ѝ я,а после напълни и другата.Взе я и отпи дълбока глътка...Тогава въздъхна и каза - Само да ти кажа,нали знаеш,че не ми пука дали ти ме обичаш? - каза той с насмешка. - важното е,че аз те обичам...И няма да те пусна!

мъгъл Брой мнения : 69

- Том престани!- гласът ми беше висок и няколко птички се разхвърчаха. Минели подскочи. Бях толкова объркана, скочих в прегръдката ми и започнах да го целувам страстно. Том бе повече от объркан. Впих нокти в гърба му и той изстена. Завъртях глава и косата ми, падна хипнотизиращо на лицето му. Притиснах го в стената, обвих левият си крак около кръста му, а той сложи длани на гърба ми. Устните ни бяха сляти в едно невероятно блаженство. Нощта се бе спуснала отдавна и звездите мъждукаха по синият небосвод. Телата, колкото и студени да са, бяха станали прегряли. Някъде се чу вой на вълк, сетивата ми се изостриха. прошепнах в ухото му:
- Друг път ще продължим, обещавам!- отдръпнахс е, завъртях се. Новият ми вид беше такъв. Намигнах му, качих се на парапета и скочих в мрака, оставяйки го с пръст в уста...

мъгъл Брой мнения : 97

Том гледаше странно,и се чудеше какво следва сега...Какво щеше да стане между тях двамата?Между него и чичо ѝ?Ами,какво щеше да стане със прикритието им?Какво всъщност ставаше с Алиансът?Том мислеше скоро да разбере...Да се срещне с лидерът му - Едуард...Едуард Кълън,и да разбере какво ще става от тук нататък.В скоро време подземието остана празно...Вичко беше наредено така,че все едно нищо не беше станало...

» Герои на възрастните
» Къщата на Ник Хелман
» Къщата на Луси Спилър
» Къщата на Никол Ашфорд.
» Къщата на Елена Иванович