Безоблачен ден.
Но достатъчно студен.
Хайнрих хвърли нехайно листите върху бюрото и се загледа към празния кабинет. Що за наглост?! Почти никой да не се запише за часа му? Неговия час?! Трябваше да говори с ръководството да наложи Древните руни като задължителни за всички. Но ... от друга страна това можеше да се превърне в катастрофа. Защо ли? Защото странният германец не понасяше посредствените ученици. Още повече онези, които идваха по задължение. Такива щяха само да нервят господин Щорпф и да го карат да прилага методи, които са твърде болезнени за тях и тяхната гордост.
А пък той нямаше време да се занимава с такива пикльовци.
Но Хайнрих не беше от хората, които се плашат лесно. Плащаха му и той трябваше да си върши работата. Прокашляйки се леко, той кимна към пространството към себе си и започна :
- Е, деца, нека тогава започнем урока. Аз съм професор Щорпф, или нагалено може да ми казвате Ваше Величество. Изборът е ваш. Някакви въпроси?
Логично беше да последва тишина, която да му напомни, че е сам. Това обаче не пречеше на тъмнокосият професор, който кимна разсеяно на някакъв въображаем ученик и изчака няколко секунди, за да "чуе" въпросът. Когато изтече и това кратко време, Щорпф замислено се почеса с върха на магическата си пръчка и започна :
- Да, възможно е да звучи по този начин, но как би ти звучало на теб "непреминал"? Интересно и забавно, нали? Ако искаш да се преминеш по моя предмет не само "Ваше Величество" ще ми казваш, ами и корона ще ми купиш.
Точно в този момент вратата изскърца болезнено и нечия глава надникна в стаята. Тряскайки силно по бюрото си с ръка, Хайнрих едва не накара ученикът да подскочи на мястото си.
- А как ще наричаме онези, които си позволяват наглостта да закъсняват за моя час? - попита замислено мъжът. - Нека помисля ... И при тях е подходяща думата "непреминаващи", на мислите ли?
Новопоявилият се ученик се огледа питащо насам-натам и виждайки единствено празната стая, преглътна шумно. Що за хахо им бяха сложили за преподавател по Древни руни? И какво ли се беше случило със стаята? Чиновете бяха прашни, мазилката на места напукана, а пердетата твърде овехтели. Дори бюрото на учителя можеше да се похвали с възрастта на самото училище.
- Заемете местата си. Няма да повтарям онова, което съм казал, като изключим онази част с "Ваше Величество" - така ще трябва да ми казвате от тук нататък. - Хайнрих се изправи, докато в стаята нахлуваха останалите ученици, - Но да започна с урокът. Името му е ... няма име. Вие какво очаквахте? Да си измислям забавни именца, за да ви радвам? Не. Днес просто ще си говорим за руните. Откъде са дошли и накъде отиват. Мен ако питате, със сбирщина като вас, едва ли ще стигнат донякъде, но това е друга тема за друг час.
Щорпф махна с пръчка гледайки децата иронично, след което върху черната дъска зад него се изписаха няколко думи, които останаха неразгадани от никого, заради грозния почерк на тъмнокосия. От своя страна, той се усмихна едва и продължи да говори :
- Древните руни, които ще изучаваме са част от нордическите азбуки. По-точно, нашият поглед ще се спре върху "Старши Футарк", който ще окупира кошмарите ви ако не учите по моя предмет. Но нека започна с истинската част. Руните - това е древна келтска магическа система, представяща основните сили на природата чрез пиктограми. Най-ранните рунически форми се срещат изрязани в камъни или по стените на праисторически пещери. Символите се използвали за предсказания и магии от северните народи, които вярвали в контакта с природните сили чрез призоваването им със съответната руна. Доста по-късно (около ІІ в.пр.н.е.), руните били съпоставени със звуковия ред на езика и така била създадена руническата азбука. Нейната поява била свързана с развитието на търговията със средиземноморските народи.
Съществували няколко различни рунически азбуки, но най общата - Германската, или Главния Футарк, получила названието си от първите шест букви F*U*TH*A*R*KV Тя съдържала 24 букви и била разделена на три групи руни - 8-фреи, 8-хагана и 8-тира. Според древноскандинавско предание, руните са дар за хората от Бог Один. Той ги бил видял на деветия ден след като сам се забол с копие за Дървото Иггдрасил и познал велики тайни.В тези времена хората получавали своите знания от друиди-магове. Използвайки руните те помагали за отглеждането на посевите, лекували, благославяли, предсказвали. За хората руните били величайшо тайнство в пълния смисъл на думата. Известната връзка с природните сили и енергии във Вселената, описвани в митовете, многовековната вяра, богослужения и ритуали дали на руните огромна сила. Те били в голяма степен заклинания и инструменти за гадаене, повече от колкото средство за писане.
Гласът на професора замлъкна и той се огледа. Тишината посрещнала го в началото на часа отново беше тук, макар и учениците да си бяха по местата. Това беше добре. Сядайки на мястото си, Щорпф посочи вратата и се зае с четенето на някаква книга. Явно денят и урокът бяха приключили.
Малко по-късно на таблото за съобщения беше увесено скъсано листче, където беше записана и домашната на "Търсещите" :
Напишете РП как протича часа. Отговорите в тази тема.
