Улица "Търнър Клоуз"

мъгъл Брой мнения : 68

Лондон бе изпълнен с паркове и градинки. Сякаш управата искаше да притъпи усещането на всички, живущи в големия град, че са загубили връзка с природата. И всички живееха със заблудата, че са в мир с природата, която бяха унищожили, строейки сградите си, карайки колите си, тъпчейки всичко, което ги е родило. Вечер обаче... Вечер не можеха да се самозаблуждават вече. Изведнъж зеленината ставаше враждебна в мрака, дългите клони на дърветата изглеждаха така, сякаш бяха протегнати напред ръце, търсещи душа, която да сграбчат. Катериците се превръщаха във върколаци, а гарваните – в пратеници на самата Смърт, сливащи се с нощта.

Това, естествено, бяха пълни врели-некипели. Просто съвестта им се обаждаше в момент, в който се чувстваха беззащитни. Когато слънцето се скрие и хладния вятър те обгърне, можеш да си представиш какво ли не, особено след като не можеш наистина да видиш това, към което гледаш. Съзнанието ти си прави номера, доизгражда картината, черпейки необходимата информация от най-близкото чекмедже в мозъка ти – това, в което държиш въображението си.

Джон нямаше този проблем. Очите й се справяха достатъчно добре с картината, за да й се налага да доизгражда каквото и да е било. За нея листата продължаваха да си бъдат листа, клоните си бяха клони, а гарваните не бяха нищо повече от красиви птици с лъскави пера, отразяващи светлината на луната. Не й пречеше да се наслаждава на гледката, докато преминаваше през Бъртам парк, дори й бе приятна липсата на “закуска”, която да й се пречка в краката. Хората се бяха скрили в непробиваемите си крепости, наистина вярващи, че там са защитени. Мисълта за тая заблуда накара русокоската да се усмихне леко. Тая усмивка беше нежна, чуплива, и бързо се разруши под тежестта на годините. Имаше задача, за която да мисли.

Вампирката вече можеше да види Кълън в другия край на пътеката, стоящ като статуя, загледан към улицата. Беше прибрал ръце в джобовете си и изглеждаше така, сякаш търси отговора на въпроса “Какъв е смисълът на живота”, а не просто чака Тейлър.
- Някакво движение? – попита тихо вампирката, когато стигна до мъжа. Той й хвърли един поглед и отново обърна очи към улицата.
- Мина преди около половин час. – констатира и излезе на тротоара, следван от момичето.
Минаваха безмълвно край къщи и малки, квартални магазинчета. Джон можеше да усети миризмата на човека, беше го следила предишните няколко дена и кръвта му се бе отпечатала в съзнанието й. Вървяха точно по следите му. Горкият, вероятно въобще не предполагаше какво го очаква…
- Не трябва да има грешки. Това е първото действие на Алианса.
Джон само кимна, без да отговаря. Стояха на ръба на тротоара пред малка уличка. На най-близката къща от червени тухли имаше табела – Търнър Клоуз.

Вампирката знаеше, че вероятно Кълън все още й нямаше доверие. Не я познаваше, просто му я бяха препоръчали. Не знаеше мотивите й да се присъедини към Алианса, нито дали няма да се окаже шпионин. Имаше ги всякакви – изменници на собствения си вид. За Тейлър тази задача бе нещо като изпитание – ако се провалеше, щеше да умре.
- Живее в третата сграда в дясно. - рече тихо момичето когато навлязоха в улицата. Още вчера се бе погрижила осветлението да не работи, както и да има срив в електрическата система на квартала. Наоколо цареше пълен мрак – нямаше да има досадни свидетели и зяпащи мъгъли. Беше проста работа – никой не очакваше каквито и да е било действия нито от вампирите, нито от върколаците. За магьосниците те бяха просто зараза, която трябваше да бъде максимално ограничена от света им, за да не го петни. За да не разрушава приятния ред, с който са свикнали.

Но не всеки получава каквото иска, нали така?

Забравител Брой мнения : 252

Вампирите се насочиха към вратата на къщата.
- От къде ще влезем? - промърмори Тейлър и погледна събеседника си, който отвърна хладно:
- През прозореца, нека ни чуе. Няма да бъде забавно, ако убием спящ човек! - лека, самодоволна усмивка се появи върху лицето на аврора. Вампирът се засили и със скок влетя през прозореца, следван от Тейлър. Звукът от счупените прозорци бе силен и явно бе нарушил съня на жертвата. Лъч червена светлина се стрелна към двамата вампири, но сякаш с лекота бе избегнат. Едуард и Джон извадиха магическите си пръчки, но още преди да ги насочат, вече бяха хвръкнали във въздуха. Две зелени светлини се стрелнаха по посока на кръвопийците, но отново успяха да отскочат на страни и да се скрият зад един диван.
- Можеби това, да влизаме с гръм и трясък не бе най-добрата идея?! - подметна вампирката.
- Спокойно, до 2 минути този ще е мъртъв. - отсече аврорът. Кълън отскочи, взе пръчката си от земята и избегна поредното проклятие, което летеше към него. Двамата мъже насочиха пръчките си един към дръг, след което заклинанията им се срещнаха и се строполиха на земята. Със скок, вампирът вече бе на крака и насочи пръчката си към съдията, докато той още се изправяше. Ед отправи безсловестно заклинание, което сякаш бе парирано с лекота.
- Да не използваме магия.. - предложи Джон - нека го убием по нашия начин. - вампирите прибраха пръчките си. Използваха своята скорост, за да се приближат до жертвата. Това не бе толкова лесно, колкото очакваха, тъй като той ги обстрелваше с всякакви магии.
- "Авада Кедавра !" - съдията повтаряше това заклинание постоянно и зелената светлина прелиташе непрестанно от единия край на стаята към другия. Доста бе трудно да ги уцели... високата скорост, с която се движеха из стаята просто не му позволяваше. Докато съдията се въртеше на ляво - на дясно и се опитваше да улучи някой, получаваше непрестанни удари навсякъде по тялото. Джон и Едуард спряха като заковани. Аврорът бе отзад , а журналистката бе спряла пред него. Човекът насочи пръчката си право в лицето на Тейлър.
- Не бързай толкова.. - каза ухилено вампирът. СЪдията се обърна назад с вдигната пръчка.
- Авада... - заклинанието бе прекъснато от мощен ритник, на Джон право в гърба му.
- Ще си платите.. и двамата!! - викна мъжа, докато се изправяше от пода.
- Не бързай толкова.. - рече Едуард. С голямата си скорост, удари няколко юмрука в лицето, едно коляно в корема и един ритник в гърдите. След тази серия, съдията падна на земята. Двамата вампири се снишиха до него..

мъгъл Брой мнения : 68

- Това е само началото. - рече уверено Кълън в лицето на повалената жертва. - Ти ще си първият знак, че вампирите и върколаците повече няма да търпят положението, в което са поставени. Като се замислиш, дори можеш да се гордееш - ти си в първата сцена на пиесата. - добави накрая с усмивка, която напомняше доста на зловеща гримаса.

Тейлър не чакаше да й бъде дадена заповед, тъй като тя вече й бе известна. Съдията трябваше не просто да бъде убит - трябваше да стане ясно, че престъплението е извършено от вампир. Наведе се над шията на човека, докато Едуард държеше раменете му. В очите на падналия мъж се четеше ужас. Устните му продължаваха да се движат, но от тях вече не излизаше звук. Той вече знаеше каква е съдбата му. Добре разбираше какво го очаква и тази мисъл, картината на предстоящата му смърт, бе изпълнила съзнанието му, превръщайки него в безпомощно и жалко подобие на човек.

- Експелиармус! - изкрещя девойката, разцепвайки настаналата тишина с гласа си. Без да се замисли ръката й се бе стрелнала към пръчката и я бе насочила към ъгъла на стаята, от където се бе появил аврор. Нямаше начин! От къде бяха разбрали?! В следващия момент Кълън бе уцелен от друго, напълно безполезно срещу вампир заклинание, в гърба. Още един?! Джон започна да се защитава, но умът й все още бе в задачата. Сега, повече от всякога, бе длъжна да свърши всичко до край, иначе Алиансът щеше да реши, че тя е предател. Че тя е съобщила на аврорите, че всичко е било капан, за да заловят Едуард.

Аврорът, който я нападна, лежеше на пода в безсъзнание, след като го запрати с един ритник към стената. Без да обръща внимание на водещия битка с другия магьосник Еудард, Джон се затича през стаята. Ръмжене се изтръгна от гърдите на иначе спокойната вампирка.
Излизайки се обърна назад, само за да види как Кълън убива аврора, с който се биеше. В очите му се четеше увереност, докато зелената светлина се плъзгаше по бледото му лице. В следващия момент човекът лежеше безжизнен на земята. Но той не беше от никаква важност за тях.
- Не се разсейвай! - изсъска Едуард и на Тейлър не й трябваше повече. След секунди вече беше в задния двор, фокусирайки жертвата си - главният съдия на магисъбора.

- Ти ще си посланието към света. - рече с леден глас Джон, докато приближаваше към треперещия от страх дебеланко.
- Вампири? Не, не, трябваше да сте смъртожадни. - мърмореше на себе си паникьосалият се човек. - Получихме сигнал за..
- Вече няма да се примиряваме с положението.
Няколко магии полетяха към Джон, но не й повлияха. Съдията трепереше, свил се на студената земя. Скоро зъбите на Джон се впиха в шията му и изсмукаха живота от тялото му. Той се свлече на земята, очите му все още изпълнени с ужас.
Без да чака покана, Джон се върна при Кълън, изтривайки кръвта от устните си, и двамата напуснаха къщата.

А един аврор отвори очи, забравен в ъгъла на стаята.

» Служба "Международни стандарти в магическата търговия"
» Комисия "достойни за мъгали обяснения"
» "Регулация и контрол на магьосническите същества"
» Служба "Междурнародно магическо право"
» "Злоупотреба с мъгълски вещи"