Мама- най святата дума

мъгъл Брой мнения : 69

Мама – най – святата дума

В света има един човек, една личност, която завинаги остава в сърцето ти, дава ти надежда и те учи да бъдеш истински човек. Това е майката.
Когато надеждата те е напуснала и самотата се е установила в душата ти можеш само да се надяваш. Когато си изгубил нещо скъпо, когато дори вълшебниците от приказките са безсилни, тогава...
Сънувах страшен сън. Намирах се в някаква стъклена кутия, безсилна. Мама беше там, красива както винаги, с прекрасни руси коси и най – топлата усмивка. Махаше ми с копринената си длан. Сякаш плачеше, очите и блестяха като два извора на красотата. Едни лоши хора я отвлякоха, задърпаха я и чух викът и. Паникьосах се. От кутията нямаше изход. Стените бяха като циментирани, нямах достатъчно сила, за да счупя прозрачната бариера.Мама беше се скрила зад хоризонта. Около мен всичко беше бяло, излъчваше невинност и в същото време жестокост, страх от нищото. Изпищях, но не се чу звук, кутията беше с ръб около метър и половина с форма на куб. От някъде се чу музика, толкова зловеща, толкова мистична... Къде е мама!? Къде я отведоха тези лоши хора, откраднаха ми я, а аз не успях да я спася. Изчезна от погледа ми без да съм и казала отново и отново колко много я обичам. Нямаше го любимото ми същество на този свят, нямаше ги най – хубавите ръце във Вселената, нямаше ги най – прекрасните очи на всички времена. Чувствах се толкова самотна, толкова празна без нея. Седнах и прегърнах колената си:
- Мамо, мамо, мамо...-плачех с едри сълзи, с надежда да я зърна все
така прекрасна. Никой не може да си представи колко бях уплашена.
Спомените са като сенките, но графичните изображения не говорят.
Когато бях съвсем малка си спомням, че мама ми четеше всяка нощ приказка, за да заспя. В първи клас държеше молива с мен и ми показваше как да записвам буквите и цифрите. Страдала е много, когато страдах аз.
От очите ми рукнаха две нови реки от сълзи и цялото ми лице се обля. Стъклото не можеше да се счупи. Единствената надежда, която имах е мама да е добре. Чу се писък. Изтръпнах.
- Мамо, мамо! - тя е човекът, който ме разбира най – добре. Тя е онази
съставка от живота ми, без която никога няма да мога.
Тя знае как да ме успокои, винаги ме е изслушвала. Майка ми е моята
малка звездица на огромното нощно небе, моята единствена луна, защото звездите са много, а мама е една.
Побеснях. Ударих стъклото с всичка сила и то се строши. Хиляди малки частички се разхвърчаха на всички посоки. Ръцете ми се обляха в алено червена кръв, а по тях бяха впити стъкълца. Дрехите ми бяха напоени с топлата червена течност извираща от наранените ми длани.
Излязох, побягнах. На десетина метра лежеше мама,бледа,сякаш е видяла призрак. Устните и бяха като на принцесите по филмите, а лицето и излъчваше невинност. Нямаше следи, нито рани. Просто лежеше мъртвешки бяла. Хвърлих се към тялото. Поех го с кървавите си ръце и го притиснах в обятията си. Мама не мърдаше, никакви движения. Целунах я по челото. Тялото и беше студено. Страшната музика се бе заменила с нежна и гальовна, райски звуци огласяха наоколо. Мама беше...
Събудих се. Бях плакала насън, но ръцете ми не бяха в рани. Скочих от леглото и влязох в спалнята на родителите си. Прегърнах мама без да мисля, че ще я събудя.
- Мамо, мила, ти си добре! Мамо! – сънят беше толкова истински...
Тогава се появява тя, нежната, великодушната, единствената за всеки от
един от нас, силната жена с прекрасната усмивка – мама!