Боргин и Бъркс

мъгъл Брой мнения : 49

Тъмната постройка, която не се славеше с особено редовни посетители отново тънеше в обичания сумрак обхванал Мракон-Али. По улицата пред магазина често се гонеха някакви боклуци и разкъсани листове. А до вратата винаги седеше опърпан старец, който просеше милостиня от минаващите. Разбира се, такава не получаваше.
Насъбралият се от годините прах покриваше по-голямата част от предметите разположени на зацапаната витрина. Самото помещение беше изпълнено с множество малки шкафове и витрини запълнени с най-странни предмети и артефакти. Ъглите, както и по-голямата част на "Боргин и Бъркс" бяха станали убежище за находчиви паяци, които необезпокоявани години наред тъчаха своите мрежести домове.
Продавачът беше нисичък и сбръчкан старец, който освен несговорчив беше и доста суров. Очичките му, макар и изглеждащи мудни всъщност следяха всяко едно малко движение в магазина. Съсухрената му ръка винаги почукваше нервно по зацапания тезгях.

Предлагани стоки :

1. Отвари :
* Състаряваща отвара
* Отвара предизвикваща циреи
* Многоликова отвара
* Отвара на живата смърт
* Отвара за маниакален страх
* Амортенция
* Веритасерум

2. Артефакти :
* Прокълната огърлица
* Прокълнат пръстен ( предизвиква желание да убива у прокълнатия )
* Ръката на славата
* Драконова кама (направена от люспите на унгарски шипоносец)
* Ониксова статуетка на черна котка (служи за ритуали)
* Вуду кукли
* Книга с черни заклинания (рядко срещана, затова и високо ценена)
* Имитации на четирите елемнта на създателите на Хогуортс
* Прокълнато огледало ( поглъща погледналия в него за няколко дни, които на пострадалия се струват като години)
* Медальон на египетски фараон ( носи нещастие на носещия го)
* Съсухрена глава от гном ( служи при някои ритуали за разговор с мъртвите )

РП тема.
(Предстои и добавяне на нови стоки)

мъгъл Брой мнения : 71

Може би едно от малкото неща, които си бяха останали все същите бе мрачната уличка Маркон- Али, беше очевидно, че не може да стане още по-мрачна и пълна с черни магьосници и смъртожадни. Дори и сега затрупана с чистобелият сняг, тя си вместо да стане по-светла, бе още по-мрачна сякаш. Това щеше завинаги да си остане любимото местенце на Азалия Дарк, едно от малкото места на които не беше нужно да се прави на такава каквато не е.
Азалия вървеше по улицата, по-бавно от обикновенно, а тъмнолилавата й мантия и черната й дълга коса, се развяваха от леденостуденият вятър.
По улицата нямаше почти никой освен нея, всички се бяха скрили от студа на някое топло място, но чернокоската сякаш не осещаше студът.
Скоро улицата остана съвсем пуста, защото и Азалия се скри в едно от магазинчетата - Боргин и Бъргс.
Продавачът не й обърна никакво внимание, бе свикнал тя да идва доста често тук, но вместо да я поздрави понеже е редовен клиент, той дори и това не направи.
Тя не си направи труда да разглежда подробно, само попита:
-Има ли нещо ново?
-Не. - отковори и кратко и ясно продавачът.
Тя въздахна отегчено, определено днес не бе от най-добрите й дни, как можеше един ден да е толкова отегчително скучен.
Малко преди да отвори вратата и да излезе, през запрашеният прозорец, забеляза, нечия непозната фигура.
Тя се загледа учудено, с ръка на дръжката в момичето и час след сигурно минута, след като вече я бе разучила, отвори вратата и излезе отново на улицата. След това погледна момичето с нормалният си пълен с презрение и студ поглед.
-Какво правиш пък ти тук!? - попита тя студено, определено не се радваше от появата на още някой на улицата.

мъгъл Брой мнения : 68

Нощта се беше спуснала, така че бе безопасно за разходка. Русокоската не обмисляше стъпките си, остави се пътеката сама да я води след като излезе от магазина на Оливандър. Снежинките съвсем се бяха отказали да танцуват из студения въздух, което сякаш направи картината по-ясна. Мрежата от бели ледчеда не пречеше на Джон, но това пък не пречеше на нея да забележи промяната.
Пъхнала ръце в джобовете на палтото си, вампирката се заглеждаше през витрините, но нищо не й привличаше вниманието. Доста хора я бяха изгледали странно, поради бледия й цвят, но нямаше как да са сигурни. В този студ всеки изглеждаше сух и мъртъв. Все пак един зачервен нос може би щеше да й свърши работа в момента.
Мърморейки си ядно под носа, Тейлър сви в една уличка, която бе осветявана едва от един-два фенера. Снегът приличаше повече на кал, мачкана под обувките на момичето. Добре знаеше къде бе попаднала. Мракон-али.
Веждите й се бяха сключили в остър ъгъл, докато оглеждаше магазините. Бяха тъмни, неприветливи, мръсни. На улицата имаше само един човек, който вероятно никой не забелязваше. Беше се слял със сивотата на сградата, пред която бе седнал, протягайки премръзналата си ръка за милостиня. Джон не можеше да го пропусне, миризмата на кръвта му го издаваше. Вампирката извади една златна монета от джоба си и я пусна в ръката на бездомника, без дори да го поглежда. Продължи да върви напред, игнорирайки благодарностите му. Не заради тях спря и се обърна, а заради нечий чужд глас. Остър излобен.
- До колкото ми е известно, улицата не принадлежи никому. Не виждам по каква причина ми търсиш сметка за присъствието. - отвърна хладно Джон, без да се обръща. Можеше да усети как вещицата се опитва да прогори дупка в тила й.
- Това място не е за деца. - почти изсъска жената, приближавайки се към Тейлър. Заобиколи я от далече, сякаш очакваща да бъде нападната всеки един момент, и застана лице в лице с "натрапницата".
- Какво правите тук тогава, госпожице? - усмихна се криво русокоската, вдигайки сивите си, стъклени очи към тези на магьосницата. Определено изглеждаше млада, скоро завършила училище. В мрака обаче надали можеше да прецени бледата кожа на събеседничката си, нито дори да предположи, че нежното й, невинно лице, не принадлежеше наистина на седмокурсничка.
- Ако си търсиш неприятности, ще ти ги осигуря! Само кажи... - вдигна пръчката си момичето... защото да, в сравнение с годините на Джон тя бе момиче, едва ли не дете. Тейлър продължаваше да се усмихва. Беше дръзка, но повече би й отивало да бъде наречена "досадна". Досадна като муха. Със заклинания ли щеше да я плаши? Меката светлина на един фенер, останал поне три крачки назад, осветяваше малка част от лицето й и бе видно, че очаква Джон наистина да си потърси неприятностите. Лицето на сивоочката оставаше в сянка, а разстоянието бе достатъчно, за да не може младата и не особено възпитана дама да познае срещу какво се изправя. Надали щеше да намери заклинание, което да й подейства дори и тогава.
- Добре, нека си поиграем. - рече равно Джон и извади ръце от джобовете си, вдигайки ги така, сякаш се предава. - Без ръце. - ухили се, наблюдавайки объркването по лицето на вещицата.

Последната присви очи и върна пръчката обратно под мантията си. Може би бе загряла за какво става въпрос? Или просто не й се занимаваше. И двата варианта устройваха Джон, която прибра бледите си ръце обратно в дълбоките джобове на палтото си и продължи по пътя си. А къде отиваше? Сама не знаеше.
(да не стои така незавършено ;] )