Алис О'Хара

мъгъл Брой мнения : 161

Алис О’Хара

Преди около петнадесет години, Бен О’Хара се оженил за Елизабет. Чистокръвен ирландец, събран със американка, с много трудности и любов. Първоначално родителите на Елиз не били съгласни, но след като станали свидетели на любовта на двамата млади, и след дълго убеждаване от страна на Бен, те склонили да ги оставят на мира, да живеят своят собствен живот.
Имението “О’Хара” беше изградено от ръцете на собственика си, с усилена работа и пот. Преди няколко години, той спечелил земята на игра на покер, и я направил свой дом, като с течение на времето го разширявал и обогатявал.
След като най-на края Елизабет приела фамилията на Бен, и станала Елизабет Милър О’Хара, двамата се преместили във вече напълно готовото имение, и заживели, както си живеят обикновените двойки, понякога напълно щастливи, друг път с малки или големи спорове.
След една година от женитбата, от силната любов на младите се родило едно прекрасно същество – тяхната дъщеря.
След четиринадесет години и единадесет месеца от тези събития, оставаше още един месец до рожденият ден на Алис О’Хара. Така се казваше прелестната дъщеря на Бен и Елизабет. Датата беше двадесет и седми март, и точно на двадесет и седми април беше големият ден.
Алис гореше от нетърпение, тъй като родителите и, бяха обещали да организират бал в нейна чест, като поканят само най-знатните семейства в околността. Същият ден, момичето трябваше да остане с майка си вкъщи, за да изберат плат за роклята и да и вземат мерки.
След като Бен отиде в съседното имение, за да свърши някаква работа, двете останаха сами в имението, заедно с прислугата естествено. Алис и майка и започнаха да обсъждат платове, форми и цветове, като накрая, след много спорове и компромиси, се спряха на червена коприна, със черен сатен за подплата.
След много караници, деня мина неусетно и бързо. Дойде време за вечеря, и Бен, Елиз и Алис се събраха във трапезарията, като започнаха неизбежния разговор за рождения ден.
-Скъпа, съжалявам, но мисля че балът няма да се състои. Единственото семейство, което мое би ще дойде е Лолъс, но и за тях не е сигурна.
-Но татко! – изпищя Алис и се нацупи – Та аз го чаках с нетърение!
След този така наречен “разговор” Алис беше станала от масата и си беше отишла в стаята.
И най-на края, след цял месец от този спор, дойде и големият ден. Двадесет и седми април. Елиз тихо влезе в стаята на спящата си дъщеря и седна внимателно на леглото.
Тя прокара пръсти през косата на Алис и каза
-Мила, ставай! Днес е твоят ден, след около три часа всички ще са долу и ще чакат само теб, трябва да се приготвиш!
Алис всъщност се беше събудила отдавна, но не искаше да става.
-Нали тате каза, че никой няма да дойде? – попита тя, а по гласът и си личеше, че е плакала.
-Мисля, че си сънувала! – каза насмешливо майка и, и я отви – Единствените, които няма да дойдат тук са Бетани и Джей Паркър, всички други ще са тук. А те няма да успеят да дойдат, защото са се разболали!
Очите на момичето се уголемиха от ярост и тя започна да вика на майка си
-Не е вярно, помня онази вечер, тате каза, че никой освен семейство Паркър няма да дойдат! Защо не ми каза по-рано, сега няма да успея да се приготвя навреме!
-Напротив скъпа! – каза тихо винаги спокойната Елиз – Има много време, и ако беше станала по-рано щеше да ти остане много свободно време, и после щеше да умираш от нетърпение докато гостите дойдат. Повярвай ми, претърпявала съм го.
След тези думи, Алис бързо стана, рязко и изплашено
-Но роклята ми! – каза тя к треперещ глас. Тогава майка и бавно стана и отвори дрешника, като от там извади прелестен тоалет от червена коприна и сатен.
-За тази ли говориш? – попита Елиз с усмивка, а когато самата Алис видя дрехата очите и също светнаха, а на лицето и грейна неземно красива усмивка.
След около един час момичето седеше пред огледалото и извика майка си
-Мамо, шнолата ми я няма! – а когато Елизабет дойде при нея и отвори чекмеджето точно до огледалото, от него извади една фиба и каза
-Заповядай, мила!
-Благодаря мамо! – беше щастливият отговор на Алис.
Гостите вече се бяха събрали във всекидневната и си говореха за какви ли не неща.
-Колко ли още ще се бави? – попита майка си Кейтлин Лолъс, първа братовчедка на Алис и нейната най-добра приятелка.
Ето, че всички очи се отправиха към стълбите за вторият етаж. От там като че ли беше слезнал ангел в червено. Косата и се спускаше по раменете, червена като кървавата зора, хваната само с няколко фибички. Роклята и, с дълбоко деколте и прилепнала по нея, от кръста надолу се разстилаше свободна и се плъзгаше след краката и. Очите и, сини като морето, обхождаха тълпата, която се беше събрала в нейна чест. Това беше Алис, по-прекрасна от тропическо цвете, по-мила от дете, по-красива от всички.
След като слезе при гостите, тя зърна Тейлър Паркър, който единствен от трите деца в семейството, беше успял да дойде заедно с родителите си.
Всеки един от присъстващите се беше изредил да пожелае на момичето всичко най-хубаво и много щастие. Най-на края дойде ред и на Тейлър.
-Здрасти, Али. – каза той и на лицето му светна усмивка. Показаха се чисто белите му зъби, и устните му оформиха трапчинки от страни. Единствено той от всичките и приятели и казваше Али, а не Алис. Беше го измислил като малък, когато не успяваше да казва добре буквата “с”, и за по-лесно изчисли Али.
-Честит рожден ден! – каза момчето и я прегърна внимателно, за да не си помислят нещо присъстващите.
-Скучно ти е нали? – попита Алис със усмивка на лице.
Двамата се познаваха от малки, всичко споделяха и бяха все заедно. От около година Алис беше осъзнала, че винаги го е обичала, но не е била достатъчно голяма, че да го разбере. Тя не знаеше какво изпитва Тейлър към нея, затова не се и беше осмелила да му сподели мислите си.
-Определено да. Тук има прекалено малко интересни хора, за да е забавно. – беше честният отговор на момчето. – Искаш ли да се разходим в градината? – попита я той и я хвана под ръка, знаейки че тя няма да му откаже.
Градината, грижливо подържана от Елиз О’Хара и от прислугата, беше покрита от бели и червени рози, и тук-там някои хризантеми.
Алис и Тейръл започнаха да се разхождат сред стотиците цветя. Напрежението между двамата се усещаше. Всеки можеше да забележи, че Тейлър има да казва нещо.
-Как си напоследък, не сме се виждали скоро? – каза момчето, като начало на разговор.
-Ами, всъщност съм много добре, цял месец само чаках да дойде днешният ден, и правех подготовката – отговори тя местно и се замисли.
-Знаеш ли, мисля че днес е подходящ ден, за да ти кажа нещо.. – каза след няколко секунди Алис, но Тейлър прекъсна.
-Преди това искам да те попитам друго! – вмъкна той, развълнуван и леко зачервен от притеснение. Седемнадесет годишният младеж спря разходката, падайки на едно коляно и хващайки ръката и. Сърцето на Алис се разтуптя като на птичка. Снежно бялото и лице се зачерви около бузите и скулите.
-Би ли дошла с мен на тържеството на Беки Симънс идната неделя? – попита той и се засма, като стана и каза – Стана много забавно!
Лицето на Алис пребледня. Усмивката и помръкна и очакванията и излетяха. По бузата и се плъзна сълза, топла и прозрачна като кристал. Тейлър все пак не знаеше какво иска тя.
-Добре, ще дойда с теб. – каза тя с треперещ глас. След това се затича към къщата, избутвайки всички гости по пътя и, и отиде в стаята си. Елиз тръгна след нея, и я завари на леглото обляна в сълзи.
-Какво стана, мила? – попита я тя, а Алис пророни
-Мамо, знаеш че го обичам нали? Помислих си, че и той е обича, а само ме покани на тържество!
-Виж Алис.. – подхвана майка и, както винаги със своя спокоен и мил тон, като я прегърна – Тейлър те мисли за най-добрата му приятелка. Може би те обича, но и двамата сте още прекалено млади за нещо толкова сериозно..

» Алис О'Хара -коментари-