Апартаментът на Андрю Рейнфорд

мъгъл Брой мнения : 16

Описание - скоро.

мъгъл Брой мнения : 16

Поредната ленива сутрин. Слънцето навлизаше между завесите на прозорецът му в спалнята и удряше Андрю Рейнфорд право в очите. Той леко ги отвори и за трети път тази седмица прокълна слънцето. Леко разтърка лицето си и се обърна по гръб на огромното си празно легло. Реши, че е време да става, за това отхвърли завивките си и се запъти към тоалетната, където изми зъбите си и доразроши косата си. Върна се обратно в спалнята, където обу едни къси панталони и се запъти към кухнята, където мислеше да изпие едно силно, горещо кафе, но уви някой позвъня на вратата. Андрю изруга наум и отново промени маршрута си.

Отвори вратата и не можеше да повярва, че денят му започва толкова хубаво. На вратата пред него стоеше Роуз Салиери, гаджето му. Въпреки, че доста се караха, тя все пак му липсваше и наистина се радваше да я види. Тя беше на прага на вратата му с един огромен куфар и с необичайна физиономия на лицето - тя беше усмихната!

- Роуз. - Рейнфорд отвори ръцете си широко, за прегърне любимата си, а тя пусна куфара а земята, след което скочи в обятията му и го целуна.
- Ще остана известно време.. до края на вакнцията - каза му в ухото смеейки се тихо. Андрю я вдигна във въздуха и я отведе до спалнята му, където я 'захвърли' на леглото и се просна до нея - отново я целуна...

мъгъл Брой мнения : 10

Ау!
Роуз изписка вътрешно, когато момчето я бутна на леглото. После, обаче, отново се отпусна, отвръщайки на целувката му.
- Можеше и по-романтично, Рейнфорд. - прошепна тяс лек укор, но в действителност само си 'търсеше белята'. Колкото и да й беше странно да го каже, наистина се радваше, че ще остане тези няколко дена при Андрю. И още по-странно, гаджето й й беше липсвало. Е, 'гаджето' не беше най-правилната дума. Нито се бяха събирали официално, нито постоянните караници и забивки с други можеха да спомогнат за нормализирането на шантавата им връзка. Както и да е, и на двамата им харесваше всичко такова, каквото си беше (..вероятно).

Рейнфорд се претърколи, надвесвайки се над нея и след това я целуна страстно. Продължи надоло по врата й, карайки Роуз едва ли не да измърка като доволна котка.
- Стига.. едва.. десет... часът... сутринта е... - прошпна Салиери на пресекулки. - А и искам кафе.
Русокоската се опита да го избута и Рейнфорд не се възпротиви особено. Момичето бързо стана от леглото и пооправи дрехите си, отивайки към кухнята.
- Направи и на мен. - провикна се слидеринеца, докато се излежаваше блажено.
Роуз го изгледа с повдигната вежда и не каза нищо. Не й се нравеше да прислугва, винаги до сега тя беше тази, на която прислугваха. Колко ужасен бе 'семейният' живот...

мъгъл Брой мнения : 16

... Прекрасен ден. Всъщност цялата седмица щеше да е прекрасна, тъй като Роуз, която малко хладничко се държеше с Андрю щеше да е тук. Но за държанието й момчето не се косеше особено, защото Роуз си беше джъст Роуз. Винаги избухлива, нацупена, но Андрю се беше наел с тежката мисия да я промени, за да са идеалната двойка. Глупости! Никога нямаше да са идеална двойка, всъщност като, че ли двамата се допълваха един друг, въпреки и да бяха с коренно различни характери.

Андрю лежеше в леглото си и не помръдваше. Искаше да отиде при Роуз, но толкова много го мързеше, че едвам си повярва, че беше се помръднал от единия край на спалнята на другия. След още малко мързелуване, той се изправи с мъка, като сто годишна бабичка, и се отмъкна до кухнята, където женичката му му беше направила едно прекрасно, много хубаво ухаещо кафе. Рейнфорд му се нахвърли и бързо го изгълта, но с това успя да спечели поредната критика на Роуз. Докато за пореден път му мрънкаше кок може да я посрещне в този безобразен вид, тя бутна порцелановата с чаша и я изсипа върху тениската си.

- Леко бе! Т.е. добре ли си? - попита Андрю, след което се засмя, а Салиери го изгледа доста злобно и каза тихо 'Марковата ми блузка!'. Явно се чудеше какво да нарпави, докато н его реши - свали си тениската и остана само по.. по 'горно бельо'. Rofl. Тя изтича във сплнята, където беше куфърът й, а Рейнфорд просто я последва, където я прегърна в гръб и я целуна по врата. Този път по-леко той я положи върху леглото си и застана отгоре й, като я целуна страстно по сочните й устни. Прегърна я и се преобърнаха в леглото, сега слидеринката беше отгоре му.

мъгъл Брой мнения : 10

Бяха се озовали на леглото, като Роуз беше върху Андрю.
Слидеринката го целуна страстно, отново и отново, а той отвърщаше на целувките й. Рейнфорд я притисна още повече към тялото си още повече и едната му ръка се размърда по гърба на момичето. Галейки я, той премести ръката си там, където бе закопчалката на червено-черният й сутиен. Само секунда преди да го разкопчае, русокоската го плесна по ръката укорително.
- Не. – процеди тя между целувките, а той леко се отдръпна, повдигайки Салиери от себе си. Беше достатъчно лекичка, е да може да е мести спокойно.
Андрю я погледна невинно, с онзи поглед тип ‘жално кученце’. Роуз поклати глава.
- Не сега... – усмихна се дяволито и стана от леглото. Винаги прекъсваха на най-интересното... Чернокосият слидеринец проскърца със зъби, но реши да смени темата.
- Избра ли си вече ‘поданички’ за новата учебна година? Имаш ли си вече.. ‘специалната’ която да ‘обучаваш’? – той се засмя леко. Не разбираше цялата работа с училищната йерархия.
- Никои не са достатъчно добри, не са като мен. – Салиери въздъхна и поклати глава. – Направо не знам кой ще заеме мястото ми... добре че има още време докато завършим. – тя се засмя. Но всички малки момичета в Хогуортс бяха някак... прекалено мили. Никоя не би се справила да бъде ‘кралица’.
- Както и да е.. вече си имам един крал. – тя се засмя и издърпа седящият на леглото Рейнфорд към себе си.
Той се изправи бързо и отвърна на целувката й. Закрачи бавно, докато не стигнаха до стената, където русокоската опря гърба си. Той продължи да я целува, докато тя сплете ръце около врата му и обви крака около кръста му, като той я подхвана леко, за да не падне. Тя зарови пръсти в катранената му коса, докато продължаваха да се целуват.

мъгъл Брой мнения : 16

Андрю целуваше страстно врата й, като я притискаше все повече и повече до себе си. Изведнъж я спусна на земята и започна да разкопчава черният й панталон, докато тя продължаваше да го целува. Рейнфорд го смъкна и тя остана само по бельо. Отново заеха позата, която бяха направили преди малко и отново последва страстна целувка, след което слидеринците не знаеха какво правят, действаха импулсивно.. Лично Андрю нямаше да съжалява, защото той наистина харесваше Роуз адски много и мислеше, че такава трябва да бъде една жена...

***

След като 'приключиха' с това, с което се занимаваха, двамата се проснаха уморени на леглото и отново вкопчени един в друг продължиха да се целуват страстно, докато Салиери не се просна до петокурсника и не задиша учестено.

- Какво ти е? - попита Рейнфорд с доста притеснена нотка в гласа.
Нищо, просто съм уморена.. - отвърна Роуз, но в ума на Андрю защукаха хиляди мисли от рода на: 'Дали се справих добре!?'; "Какво за Бога си мисля, че правя", но всичко това беше безсмислено... Роуз беше заспала, явно наистина беше уморена. Андрю просто я придърпа към себе си и я прегръна, като зави и двамата с един чаршав. Телата им се сляха едно в друго и слидеринеца беше заспал, заровил лицето си в прекрасните й руси коси...