Танц вечер.

Заглавие: Танц вечер. Вто Апр 06, 2010 10:57 am

Сега Голямата зала беше много по-различна – вместо реещите се из въздуха, както обикновено, свещи имаше малки диско-кълба, които отразяваха светлините на тавана из цялата зала. Дори и магическият таван беше променен – от него се спускаха много завеси и измежду тях се подаваше по някой и друг цветен прожектор, който осветяваше част от залата. Ученическите и учителските маси бяха заменени с големи кожени сепарета, които бяха разположени покрай стените на Голямата зала. В средата й имаше огромен дансинг, който беше повдигнат на малка платформа, където учениците щяха да се забавляват.
Е, очакваше се доста забавна вечер, всички в замъка бяха позитивно настроени за танцовата вечер. Из въздуха се носеше някакъв странен аромат, който професор Фелес беше разнесла, за да предпази, както се беше изразила: „милите ми сладки душички от уроките на злите хора” и да ги направи по-ученолюбиви.

Всички са поканени! Всички – ученици, персонала на училището, учители, служители от Министерството, нека да ни е забавно!

мъгъл Брой мнения : 191

Денят беше хубав и слънчев. Слидеринката беше почти готова. Излезе от стаята на момичетата от Слидерин и влезе в Общата стая,сияеща и очарователна. Роуз Блек се запъти към Голямата зала. В нея щеше да се проведе Танц вечерта. Когато слизаше по стълбите няколко от учениците извърнаха глави за да я видят-тя сякаш блестеше...
Беше облечена в бледо-розова прекрасна рокля- . Леко потропваше с токчетатa на черните си обувчици по пода. В ръката си държеше малко портмоненце-чантичка в същото бледо-розово,като роклята и. На шията и блестеше малко колиенце с рогца. ( http://www.shopping.bg/img/products/kolie-pn706-snimka-0.jpg ) Пристъпяще бавно към Голямата зала. Когато стигна видя,че вместо обичайните свещи,реещи се във въздуха,имаше малки диско-кълба. Момичето се огледа и ахна. Беше толкова красиво. Все още нямаше почти никой. Роуз седна и започна да чака някой от приятелите и да се появи...

мъгъл Брой мнения : 169

Днес се слагаже официално началото на новата учебна година във Хогуортс и това нямаше как да не предизвика небивал фурор между учениците,окйто започнаха много усърдно да се готвят за танцовата вечер,която щеше да се порведе във голямата зала.Това не предизвика особен интерес във Анди,който не изгареше от желание да се яви на това тържество и предпочиташе да си стой тук на спокойно място.Но все пак това бе откриавнето на годинаат и трябваше да уважи организаторите и директорите,който са помогнали това събитие да се осъществи.Затова някъде към 18,30 часа момчето започна да се приготвя,изми се ,изкъпа се и си сложи луксозният парфюм,окйто беше получил като подърък то майка си.
Накрая си облече супер шикозният черен костюм плюс обувките и бижуто и като се усмихна на крайният резултата,със леко свито сърце слезе надолу постълбите и се на сочи към входа на залата,където се вече бяха започнали да се събират децата.
По пътя си мерта едно момиче във ослепителен тоалет ш сэс кросивж лице на статуя,но щом видя как го изгледа побърза да се отдалечи.Нямаше да стои дълго,най-много час и след това щеше бързо да си качи горе и да си легне да спи.
Засега момчето беше във доста приповдигнато настроение и реши да се весели колкоот се може повече през тази вечер,защото може би нямаше да има такава възможност.
Вънншният му вид беше направо блестящ Танц вечер. 094aea3a73

и нямаше как да не привлича погледите на момичета,който стояха като хипнотизирани,доакто минаваше покрай тях.
На не го му беше приятно,но все пак не искаше да попада във центъра на вниманието и се отдалечи на достатъчно разстояние,докато не отворят вратите и не влезе вътре.

мъгъл Брой мнения : 24

Сибил излезе от момичешките спални
и слезе в Общата стая. Тя беше пълна с момичета, които нервно си дооправяха грима, и момчета, които разговаряха. Щом Сил влезе, всички се
обърнаха към нея и ахнаха.
Тя беше наистина ослепителна. Беше
облечена в прекрасна семпла тъмносиня рокля, чиято дължина стигаше
малко над коляното и разкриваше перфектните и дълги крака. Роклята беше
скроена така, че не пречеше на движенията и същевременно подчертаваше
изящните и форми. Нямаше презрамки и се виждаха крехките и рамена.
Косата на Сибил беше накъдрена и вдигната високо на кок. Само една
къдрица беше пусната край лицето и. Гримът на Сил се сливаше идеално с
цвета на роклята. Носеше сандали на висок ток.
Това е роклята:

Това са обувките:

Тази вечер беше Вечерта на танците.
Голямата зала беше специално украсена и свещите, реещи се във въздуха
бяха заменени от малки диско кълба, осетяващи залата. Вместо
учителските маси сега там стояха изискани кожени сепарета,а в средата
на залата имаше голям дансинг.
След като влезе в Голямата зала, Сил се насочи към едно празно сепаре, седна и си взе една чаша с уиски с лед.
Тъкмо взе да и доскучава и тя си мислеше да си тръгне, когато до нея се приближи някакъв слидеринец.
- Ей, сладурано, искаш ли да разкършим тела?- попита я той, намигвайки и.
- Да ги разкършим - отговори му тя с усмивка, след като го изгледа преценяващо.
Тя стана го хвана за ръката, повеждайки го към дансинга, където вече имаше няколко двойки.
Първоначалната бавна валсова музика сега беше заменена от бързи диско парчета, идеални за танцуване.
Сибил умело се движеше в ритъм, докато непознатият слидеринец танцуваше до нея и наблюдаваше с копнеж движенията и.
Вечерта премина с много танци, питиета, и флиртове и продължи до полунощ. В полунощ партито свърши, за голямо разочарование от учениците и всички се отправиха към спалните, оставяйки Голямата зала в не особено добро състояние.
Сибил се запъти към Общата стая на Слидерин, заедно с другите от Слидерин, хваната за ръка със слидеринеца, с който беше танцувала и се беше опознала на Танц вечерта.
Не след дълго стигнаха до Общите стаи, влязоха и всеки се запъти към спалните.
Двамата останаха пред момичешките спални, сбогувайки се.
- Тва беше най якото парти за всичките ми години в това училище - заяви той.
- Да, наистина беше страхотно - каза Сибил, отмятайки един кичур от косата си.
- Може пакда се видим някой път - предложи той, обнадежден.
- Може, защо не - отвърна му тя.
- Приятна вечер - пожела и той, целувайки и ръка.
- И на теб - каза Сил с усмивка, след което тръгна към момичешките спални.
Затвори вратата, съблече се и си облече пижамата си, нахрани змията и си легна, крайно изтощена от изминалата вечер.

мъгъл Брой мнения : 161

След като вече беше пристигнала в училището, Елена беше оставила багажът си в стаята в която я бяха настанили. Докато беше там дочу, че тази година вместо обичайната церемония ще има Танц вечер. Това значеше, че тя като "пазител" на децата трябваше да присъства и да осигури защита.
Докато беше още в стаята си, тя избра тоалета си. Изборът и беше тъмна, черна рокля, както обикновено за нея доста оскъдна. Имаше дълбоко деколте и се спускаше едва до половината на бедрото и.
Spoiler:
Беше също със черни обувки със завидно високи токчета, такива на които не всяка жена може да ходи.
Spoiler:
Беше разпуснала косата си небрежно и предизвикателно по раменете си, а сините и очи така пробиваха сумрака, че можеха да хипнотизират някой, ако ги види.
Spoiler:
Когато вече се беше облякла и гримирала, тя тръгна към главната зала, където щяха да се проведат танците. Когато влезна всички се обърнаха, за да я огледат. Да, определено не приличаше нито на ученичка, нито на аврор, но хващаше погледа. На малките момчета като че ли щяха да им паднат очите.
Тръгна на пред, като си набеляза едно сепаре, което не се виждаше много, но от него се виждаше всичко. Дийн я следваше послушно, като чисто бялата му козина рязко контрастираше с оскъдната и черна рокля. Рускинята се настани в ъгъла на сепарето, а вълкът кротко легна в краката и. Сега оставаше само всичко да започне официално.

Заглавие: Re: Танц вечер. Пон Апр 12, 2010 6:42 pm

Феноменална нощ се беше възцарила над "Хогуортс" и както всяка от миналите три години, Саймън щеше да открие срока с няколко думи и известия. Мразеше да прави това, но знаеше, че е задължително и като директор би трябвало да го направи. Да, трябваше.. но не само откриването се въртеше в главата му.. напротив, много мисли се бунтуваха в съзнанието му, борейки се за надмощие. И една от тях беше тази за Лириана Фориър - жената, която буквално го побъркваше само с поглед. И своите прекрасни очи ,, и мека коса .. и..

- Саймън! - гласът на жената, за която си мислеше Силвърмун го извика и той се съвзе от транса, сопвайки се, така че вилицата от чинията ми излетя във въздуха и падна на няколко метра. - Хайде, мисля, че тази година ти трябва да откриеш срока.. - продума сладкият й глас отново и преди Сам да се наслади на гледката беше ръчнат, за да се изправи.

Изправи се, изчака докаго всички го забележат и започна да говори бавно, силно и ясно, надявайки се всички да го чуват.
- Здравейте скъпи ученици! Добре дошли в "Хогуортс"! - рече с мелодичен глас - Няма да се впускам във други формалности, просто няма какво да ви кажа. Спазвайте правилата, които може да откриете пред офиса на господин Филч и стойте на страна от неприятности.. - усмихна се - И знайте, че в "Хогуортс" сте в безопасност! Е, време е за танците .. - рече Саймън и плесна с ръце, при което зазвуча силна музика, която огласяше Голямата зала.

- Ана, искаш ли да танцуваме .. - попита колебливо Сам, който междодругото беше облечен така, и подаде ръка на жената. Тя се усмихна и тръгна с него без да каже нищо. Щом се изпраеи обаче Саймън беше удивен от красотата и прекрасните дреги с които беше облечена.. беше толкова прекрасна на слабата светлина на лампите...

Заглавие: Re: Танц вечер. Вто Апр 13, 2010 3:12 pm

Чук-чук-чук. Поредното почукване по вратата на Лети.
-Чакай малко! - викна третокурсничката и продължи с оправянето на косата си. И тази година се бавеше. Но вече имаше кой да я чака. Е, не че й харесваше да я чака някой, и то гаджето й, но нямаше какво да се направи по въпроса.
Лили заби и последната фибичка в не толкова сложната си прическа и отново се огледа в огледалото. Гледката й хареса. Обу си обувчиците и се запъти към вратата.
-Най-накр... - възкликна Джак, но беше прекъснат. Погледът му от очите на Скар слезе бавно чак до обувките. - Красива си... - промълви момчето, а тихият му тон развесели рейвънклоуката.
-Та, здрасти! - щастливо поздрави момичето, хвана Хюнтър под ръка и го задърпа надолу към Голямата зала.

-Ето ни и нас! - оповести Лети, когато още с влизането си в залата, двойката срещна компанията на Лили. Приятелките й също бяха очаровани от облеклото на третокурсничката. Групичката започна да обсъжда балните рокли и постепенно стигнаха до клюкарстването на дрехите на присъстващите. Но Скар и Джак не бяха длъжни да слушат всичко това, затова бързо се измъкнаха незабележимо и си намериха едно празно сепаре до стената, което беше близо до денсинга. Седнаха там, но не говореха. Отново. Не че това пречеше на Лили, но просто си беше странно да се чувстваш удобно в такава тишина.
След около пет минути директорът се изправи и каза една наистина кратка реч. А след това музиката започна.
-Един танц? - попита Хюнтър кавалерски, като стана и подаде ръка на Лети.
-Даже и повече! - възкликна момичето и двамата тръгнаха към денсинга.

мъгъл Брой мнения : 161

Мина около половин час от както Елена беше влезнала в залата. Нямаше много хора, което за сега беше добре. Скоро вероятно щяха да се съберат всички ученици, и да претъпкат дансинга, така че сигурно щеше да е трудно рускинята да следи абсолютно всичко.
Дийн се беше излегнал удобно в краката и, и също наблюдаваше децата, като не издаваше признаци на тревога. Така беше поне в началото.
След няколко минути един от тримата известни директори стана прав и държа една изключително кратка реч, но през това време всички погледи бяха приковани в него. Директорката беше седнала до него и гледаше учениците със доволна усмивка.
Когато директор Силвърмун свърши с "речта" си, музиката обля цялата зала като топъл полъх след зимен ден. Всичко се раздвижи и младите ученици започнаха да танцуват. Изглежда се забавляваха доста. Иванович си взе една ледено студена вода, отвори я и отпи. В сепарето още не се беше настанил никой, което значеше, че сигурно щеше да остане сама цяла вечер. "Е какво толкова, и без това няма никой да седне тук.." помисли си вампирката и направи знак на Дийн да се качи при нея. Вълкът разбра само от кимането и веднага скочи на дивана при нея, като облегна глава на бедрата и. Това беше любимото му занимание, да се излежава в нея докато тя го гали нежно по главата. Вълкът притвори очи, а Елена се усмихна с обич, гледайки го как примира от задоволство.
След няколко секунди отново обърна боглед към дансинга и се замисли. Кога ли щеше да има нови вести от Алианса. Е, тя не знаеше. Рускинята въздъхна и отново отпи от водата си.

мъгъл Брой мнения : 64

Малко, след като се настани в замъка, Ашли бързаше към приземния етаж, където се състоеше танц вечерта. За късмет, не се беше изгубила и вече наближаваше залата. Бе облечена с тъмно-синя, дълга до коленете, не особено елегантна рокля, която изрови от багажа си. На кръста си имаше черен колан, съчетан с черните презрамки на роклята и малка, черна чантичка, която държеше в ръка. Бе обула комфортни, ниски обувки, чиито връзки се издигаха по глезените й.
Последното стъпало и пред нея се изправи Голямата зала, която сега бе преобразена. Масите бяха заменени със сепарета, на тавана се издигаха завеси и прожектори, които осветяваха дансинга.Всичко бе постигнато много споучливо и предразпогащо към танци. Доказателството бяха всички ученици, учители и хора от персонала, които танцуваха и се наслаждаваха на вечерта. Преди да се втурне към дансинга обаче, Ашли седна на едно от сепаретата и се загледа за познати лица...

Забравител Брой мнения : 252

Меган и Едуард се магипортираха пред портите на Хогуортс, които бяха широко отворени.
- Е, толкова искаше да дойдем на тези танци.. дано поне си заслужава - рече вампирът и се ухили.
- Ще ти хареса,! Сигурна съм - отбеляза жената. Двамата вървяха към замъка все така наперено.. Когато влязоха в училището, там бе пълно с ученици, които обсъждаха предстоящата вечер. Някои се бяха запътили към залата, а други още не. Вампирите най-сетне стигнаха до голямата зала. Личеше си, че директорите на училището се бяха постарали с украсата и искаха да направят вечерта незабравима за учениците. Когато влязоха, доста погледи се впериха в тях. На пръв поглед, изглеждаха една обикновенна двойка. Това разбира се не беше така и не се дължеше единственно на факта, че са вампири. Меган зърна едно свободно сепаре и двамата се запътиха към него.
- Сега съм толкова близо.. от толкова много време се мъча да проникна в училището и сега когато е възможно, трябва да танцуваме. - пошегува се Кълън. Вампирката стрелна заплашителен поглед към него, но той се направи, че не я вижда. Двамата седнаха на сепарето един срещо друг..

Заглавие: Re: Танц вечер. Съб Апр 17, 2010 12:20 pm

Рейвън бавно пристъпваше към средата на огромната зала, водена за ръката от Силвърмун. „На дансинга” вече имаше доста ученици, кои по двойки, кои забавлявайки се просто приятелски.
Огнената коса на преподавателката се спускаше на леки къдрици по изправените й рамене, откроявайки се от тъмния тоалет. Черен корсет бе увит около и без това тънкото й тяло, а на врата на младата магьосница стоеше красиво колие от бели перли. Бе обула тесен черен панталон по крака, а обувките й на висок ток на Dolce & Gabanna допълваха семплият, но и в същото време елегантен и атрактивен тоалет.
Двамата си намериха хубаво място, не точно ‘под прожекторите’... предпочитаха да оставят вниманието и славата за учениците. Лириана обви ръцете си около врата на чернокосият директор, а той от своя страна обхвана талията й.
- Добра работа, мястото е украсено много добрена, Ан... – гласът на Силвърмун проряза настъпилата тишина, ала бе прекъснат от младата червенокоса магьосница..
- Първо, не ме наричай Ана.. – ледено сините й очи проблеснаха някак ядосано. Не че мразеше обръщението Ана, ала й се виждаше някак... простовато. Прекалено глупаво за нейното име. - Второ, не съм я правила аз.. – тя се поколеба, а после продължи. - Ако зависеше от мен, всичко щеше да е тъмно.. и..
- ..В стил „Слидерин”. – Саймън довърши думите й.
Лириана се засмя, а после на лицето й се появи необичайна усмивка. Мястото не беше точно по вкуса й, но въпреки това бе приятно. Музиката, светлините, нещата сякаш се съчетаваха... а компанията беше повече от приятна.

мъгъл Брой мнения : 68

Ето, че настъпи и момента, когато официално щеше да започне новата учебна година. Вечерта бе прекрасна, а из коридорите на училището се разхождаха най-различни ученици и преподаватели, които целите сияеха. Нямаше човек, който да изглежда зле на външен вид. Всички бяха облечени много добре, сякаш с дни са избирали облеклото си за тази невероятна нощ. Джеръми се чудеше дали да отиде на този празник, ако можеше да го нарече така. Момчето все още не познаваше никой и сигурно щеше да му бъде адски неудобно сред всички тези ученици. Е, той беше свикнал да е самотен, никога до сега не бе имал приятели, с които да разговаря, да споделя интересите си и да прекарва времето си. Надяваше се, че все някога ще намери такива хора и си мислеше, че когато дойде в Хогуортс това ще се случи. Първокурсникът лежеше на леглото си в спалнята на момчетата и си мислеше за най-различни неща. Радваше се страшно много, че е разпределн в Рейвънклоу, домът, в който са били и родителите му. Съжаляваше много, че не са успели да му разкажат всичко това, а е трябвало да го чуе от леля си. Той лежеше в продължение на още няколко минути, когато най-накрая се изправи от леглото си и отиде до големият прозорец, дръпна синята завеса и се вгледа навън. Дори и в двора на училището имаше хора, които не бяха нито ученици, нито преподаватели, но също отиваха на това важно събитие. Рейвънклоуецът размисли и реши, че ще е редно да отиде, все пак можеше да срещне някой, с който да поговори или още по-добре - да се сприятели. Сега настъпи момента, в който трябваше да реши какво да си облече. Момчето не обичаше официалния стил, но щом се налагаше, едва ли имаше право на избор. Какво ли пък щеше да стане, ако смесеше няколко стила? Джеръми извади от гардероба си една бяла риза и я облече, след което застана пред огледалото и бързичко сложи една черна вратовръзка. Макар че не обичаше да се облича често по този начин, си мислеше, че му отива. Първокурсникът обу и едни черни дънки, накрая бързичко нахлузи едни черни кецове и застана пред огледалото. Взираше се в образа си няколко секунди, след което реши, че е станало време да тръгва.

По пътя към голямата зала, Джеръми срещаше най-различни хора. Някои момичета му се усмихваха срамежливо, сякаш искаха да му кажат нещо, но нямаха нужната смелост. Това накара първокурсникът да се усмихне. Срещаше и недружелюбни, стряскащи погледи от страна на някои момчета от по-големите курсове, но не им обръщаше внимание. Просто не беше такъв човек, който да се ядосва за най-малкото нещо и веднага да започва караници. Още, когато слизаше по стълбите към голямата зала, първокурсникът долови силната музика и виковете на събралите се вече ученици. Сигурно щеше да бъде пълна лудница, а Джеръми рядко обичаше да посещава такива неща. Рейвънклоуецът влезе вътре и погледа му веднага започна да обикаля из голямото помещение. Наистина беше много красиво, точно по негов стил. Лъскавите сепарета бяха подредени до стените, а в средата бе открит голям дансинг. От тавана се сипеха лилави светлинки, а на една маса бяха струпани безброй напитки, коктейли и храни. Той забеляза, че няколко деца го гледат любопитно, но не можеше да разбере от кой дом са, тъй като нито едно от тях не беше с мантия. Момчето се огледа още малко, след което отиде до една сепаре и се настани на него. Бяха много удобни и след време момчето разбра, че са плюшени. За сега не се случваше нищо интересно и той започваше да се отегчава.

мъгъл Брой мнения : 161

Вечерта вече наближаваше първата си половина. Учениците започваха да се струпват в голямата зала. Вече имаше малко свободни сепарета и вероятно скоро спокойствието на Елена щеше да бъде нарушено. Тя стана и зопочна да се разхожда около дансинга, без да навлиза в него.
Бяха пуснали бавен валс в момента, което не и допадаше. Вампирката си падаше по по-бърза музика.
Дийн ходеше след нея послушно, а повечето ученици се обръщаха изненадани да видят вълк във училището. Той не им обръщаше внимание, но личеше че не му харесва тъпканицата в залата. Като че ли искаше само танците да свършат час-по-скоро, господарката му да свърши с работата си, и да се махнат.
Рускинята имаше чувството, че всеки момент ще се сблъска с някой, и това не и харесваше. Беше много пренаселено дори за нейният вкус. Освен това и беше скучно,просто защото беше сама.
След като добре огледа гостите и се увери, че няма никой подозрителен, Ивонович се върна в сепарето си, следвана от Дийн, като на отиване си взе чаша мартини.

мъгъл Брой мнения : 24

Едуард Кълън написа:: Меган и Едуард се магипортираха пред портите на Хогуортс, които бяха широко отворени.
- Е, толкова искаше да дойдем на тези танци.. дано поне си заслужава - рече вампирът и се ухили.
- Ще ти хареса,! Сигурна съм - отбеляза жената. Двамата вървяха към замъка все така наперено.. Когато влязоха в училището, там бе пълно с ученици, които обсъждаха предстоящата вечер. Някои се бяха запътили към залата, а други още не. Вампирите най-сетне стигнаха до голямата зала. Личеше си, че директорите на училището се бяха постарали с украсата и искаха да направят вечерта незабравима за учениците. Когато влязоха, доста погледи се впериха в тях. На пръв поглед, изглеждаха една обикновенна двойка. Това разбира се не беше така и не се дължеше единственно на факта, че са вампири. Меган зърна едно свободно сепаре и двамата се запътиха към него.
- Сега съм толкова близо.. от толкова много време се мъча да проникна в училището и сега когато е възможно, трябва да танцуваме. - пошегува се Кълън. Вампирката стрелна заплашителен поглед към него, но той се направи, че не я вижда. Двамата седнаха на сепарето един срещо друг..

Още с пристъпването им в коридорите на училището пред Голямата зала привлякоха изцяло вниманието.Не изминаха нито крачка без погледите на всички да се спират на тях.Високомерно Меган бе вдигнала брадичката си,а косата й покорно бе паднала по извивките на идеалното й тяло.Жената вървеше уверено на високите си токчета и явно за нея не представляваше никаква трудност.Бе преплела пръстите си в тези на Едуард и скоро влязоха в балната зала.Вратата зловещо изскърца под допира на ноктите й.Само докосването й с нокът на масивната врата я накара да се отвори рязко навътре.Спираща малко преди да се удари в стената,точно както бе преценила Меган.След като,както обикновенно отново бе привлякла погледите върху тях,девойката си бе нацелила едно свободно сепаре и посочвайки го с поглед на кавалера си тръгнаха към него.Щом се настаниха Едуард реши да се пошегува,казвайки:
- Сега съм толкова близо.. от толкова много време се мъча да проникна в училището и сега когато е възможно, трябва да танцуваме.-след като Жулиет му хвърли един заплашителен поглед прибави:
-Повярвай ми,изцяло в твоя полза е да танцуваш с мен.-и кръстоса крака,разсмивайки се от комичната сцена,която разиграваха. -Е,какво ще пиеш?-попита го тя и пооправи косата си.

мъгъл Брой мнения : 28

Звездите се усмихваха на небосвода и на Алекс й се струваше, че я успокояват. Вълнуваше се, понеже започваше един нов живот. Искаше да си намери нови приятели и да бъде щастлива. Лежеше на леглото си в спалнята на момичетата и гледаше тавана. След минута - две започна да обикаля помещението. "Да отида или не?" питаше се момичето. В крайна сметка реши да отиде и започна ад рови в куфара си, за да намери нещо подходящо. В крайна сметка извади една рокля, чийто цвят клонеше към лилаво. ОБлече я набързо и се погледна в обледалото. Ако имаше късмета да намери и лилави обувки - щеше да е супер. Е, не намери лилави, но имаше бели, които стояха доста добре на краката й. Извади гривната и колието, които й беше подарила леля й и ги сложи. Беше прекрасна - поне така смяташе.

Тръгна бавно по стълбите - не искаше да падне. Навсякъде се виждаха ученици. Всички вървяха на групички. Тук - таме се срещаше по някой самотник, който отива самичък към Голямата зала, но такива бяха рядкост. Учениците бяха развълнувани. Понякога някой поглеждаше Алекс и й се усмихваше или просто я изглеждаше от глава до пети и изсумтяваше. Момчетата й се усмихваха. Брейв въобще не им обръщаше внимание. Искаше да намери някой, с когото да си подхожда. Тези надути грубиянчета, които се интересуваха само как изглеждаш, не й бяха по вкуса. Скоро влезе в Голямата зала, която бе прелестна. Отиде до едно сепаре и седна. Поръча си нещо за пиене - бу ожадняла. Отначало не забеляза момчето, което бе седнало близо до нея, но после го видя. Усмихна му се и се представи.
- Алекс. Алекс Брейв. Приятно ми е! - подаде ръка.

мъгъл Брой мнения : 68

Джеръми вече започваше да си мисли, че е сгрешил с решението си да дойде на това място. Много рядко някой поглеждаше към него и това беше добре, но не искаше и да бъде самотен. Той наблюдаваше как учениците се забавляват, но в главата му нахлуваха всякакви други мисли, които не спираха да го разсейват. От няколко нощи насам не бе спал, защото все още не можеше да свикне с обстановката и ежедневието в Хогуортс. Рейвънклоуецът изгаряше от нетърпение да започнат уроците, защото искаше да види какъв ще е успеха му. Той не знаеше много неща за домовете, но достатъчно бе чувал за Рейвънклоу, че вътре постъпват най-умните и разумни ученици. Тревожеше го и мисълта, че не знае почти нищо за магията. Може би, ако му бяха казали по-рано, че е магьосник, сега щеше да е добре подготвен.

До Джеръми се настани момиче, което се вгледа в него, но той не събра нужната смелост да я погледне. Притесняваше се всеки път, когато се запознаваше с някой нов човек и това не му влияеше добре. Усещаше приятения аромат на парфюмът й, който се набиваше в ноздрите му. Знаеше, че тя го гледа някак любопитно, което го накара да се изчерви и сега се зарадва, че в помещението не е много светло и това едва ли ще бъде забелязано. Най-накрая момичето проговори, казвайки името си и подавайки ръката си.
- Аз съм Джеръми Гилбърт - стеснено проговори Рейвънклоуецът, поемайки ръката на първокурсничката. Най-накрая погледите им се засякоха и той огледа лицето й, от което на нея и стана малко неудобно.
- По принцип е по-лесно да познаеш някой ученик в кой дом е разпределн, когато е с манията си. Но тази вечер никой не си е облякъл такава и затова не може да се разбере нищо - засмя се тихичко Алекс, а това накара усмивката на Джер да се появи.
- Е, аз съм от Рейвънклоу - засмя се той, отговаряйки на незададеният от нея въпрос.
- Аз съм от Грифиндор - усмихна се тя, след което се настани по-близо до него, за да може да се чуват по-добре, тъй като музиката в залата не беше никак тиха. – Наистина ми е много приятно да се запозная с някой нов човек, мислех си, че ще прекарам нощта сама.
- Аз също си мислех така – засмя се момчето, защото наистина се чувстваше добре в компанията й, а и тя беше хубава. Той я огледа внимателно и забеляза, че е облечена с лилава рокля, която й подхождаше много.

мъгъл Брой мнения : 28

Нежна музика се разнасяше из цялата зала. Светлините се отразяваха върху бледото и някак тъжно лице на Джеръми, разкривайки красотата му. Колко ли тайни се криеха под това лице! Плахият му опит за усмивка не убеди Алекс. Тя вече бе разбрала, че момчето е изстрадало доста. Какво ли му се беше случило. Мислеше си за това, когато Джеръми постави чаша мартини пред нея. Момичето му се усмихна искрено. Следваше бавна музика. Алекс обичаше да танцува. Дали Джеръми щеше да иска да танцува. Е, бе прекалено срамежлив, или предпазлив, за да я покани. Трябваше тя да го направи.
- Ам, мислех си... искаш ли да танцуваме? - попита Брейв.
- Аз, аз ... не мога да танцувам - под бледата светлина Алекс забеляза как розови облачета се появиха на бузите на момчето.
- Спокойно, всеки може. Само трябва да опиташ - Алекс пусна в действие най - милия си поглед.
След по - малко от минута, Джеръми бе покорен от погледа на Алекс и се съгласи. Двамата станаха и, под звуците на музиката, се присъединиха към останалите ученици на дансинга. Под бялата му риза прозираха ръцете му. Бяха мускулести като за единадесет годишно момче. Ароматът на парфюма му галеше обонянието на Алекс.

Скоро музиката спря. Алекс и Джеръми седнаха отново на местата си. момичето се усмихна и каза тихо:
- Видя ли, че можеш да танцуваш!
Момчето не отговори. Само се загледа нанякъе, сякаш не искаше да среща погледа на Брейв. Момичето сведе глава. Дали не бе тя виновна. Дали не бе направила нещо, което да е било неправилно. Алекс се надяваше да не е така, но не намираше друго обяснение за поведението на момчето. Трябваше да внимава, за да не го обиди с нещо. Той бе първият човек, с когото се запозна в Хогуортс и момичето наистина се надяваше, че двамата ще станат приятели. Погледна очите му и се усмихна. този път и той я погледна. По устните му затрепка плаха усмивка.

мъгъл Брой мнения : 112

Персефона вървеше плахо. Беше облечена с елегантна виолетова рокля, която подчертаваше сините й очи. Косата й беше вдигната на кок, но тук-там се виждаха няколко непокорни къдрици, излезли от него.. На раменете й беше наметнато едно меко наметало, а краката й бяха обути в изящно виолетови пантофки. Момичето носеше малка чанта под ръка, коята беше в тон с тоалета й. Много от учениците извърнаха глави към нея, но Долкинс се постара веднага да се загуби от погледа им. Не обичаше да я зяпат.. /хД/
Сеф седна на най-близката маса. Много от учениците танцуваха на дансинга.. Грифиндорката си наля вода в една от чашите и започна лека-полека да отпива глътки от нея. На няколко пъти, момчета идваха да я канят на танц, но тя все отказваше. Беше я срам, а и не можеше да танцува. По едно време й стана топло. Персефона съблече черното си наметало, а снежнобялата й кожа лъсна още повече на светлините в залата. /хД/
Както си седеше на масата, някой дойде и я заговори...

мъгъл Брой мнения : 161

Елена продължаваше да седи сама в сепарето. Поне Дийн се радваше на вниманието, което тя му отделяше докато и беше скучно. Вампирката погледна към дансинга. Доста нови двойки се качваха да танцуват, а изморените сядаха по местата си, и това продължаваше като че ли до безкрай.
Вълкът я гледаше с поглед питащ "Още колко?!"
-Докато не си тръгнат повечето ученици. - въздъхна рускинята в отговор на безмълвният въпрос на вълка, като му се усмихна мило и любвеобвилно.

мъгъл Брой мнения : 68

Джеръми забелязваше, че новата му приятелка го наблюдава доста странно от време на време. Той направо не можеше да повярва на това, че се е сприятелил с някой за толкова кратко време. Все още не можеше да си извади мнение за Алекс. Можеше да каже само, че е красива и добра компания. Дали щеше да му се отдаде възможност да я опознае по-добре? Надяваше се да е така, защото после само щеше да страда, както ставаше почти всеки път, щом се запознаеше с някой...просто хората винаги си тръгваха.
- Какво ти е? - попита Грифиндорката, вглеждайки се в измъченото лице на първокурсникът. Той веднага се опита да се усмихне, но опитите му не бяха никак успешни.
- А, нищо особено - той се засмя на сила, но усмивката му бързо изчезна. Направо не можеше да повярва, че някой се интересуваше как е той. Че някой го беше грижа за него. Сърцето му не спираше да трепти.
- Сигурен ли си, че си добре? - усмивката й изчезна от лицето, което накара Джеръми да се почувства кофти.
- Да, сериозно...нищо ми няма - засмя се отново той. - Хайде да танцуваме отново, какво ще кажеш?
- Е, нали не можеше да танцуваш? - тя му се изплези, но явно това означаваше ''да'', защото хвана ръката му и се изправи от сепарето, след което го последва към дансинга, където другите се развихряха.

Времето минаваше, а на Джер му беше много забавно в компанията на Алекс. Не бе заговорил никой друг, но за всичко си имаше време. Надяваше се, че скоро ще се запознае и с хората от Рейвънклоу и ще спечели доста приятели. Отново пуснаха някаква балада, която му хареса много. Той се вгледа в очите на новата си приятелка и без да казва нищо, просто я обгърна с ръцете си през кръста, а тя положи глава на рамото му. Първокурсникът усещапе, че погледите на повечето в залата са приковани към тях, но не обръщаше внимание. Този миг беше наистина красив и му се искаше да продължи дълго време. Чувстваше топлината на Алекс и това го радваше. Усещаше, че се привързва към нея и може би щяха да станат неразделни.
- Искаш ли да си ходим? - попита момчето, след като свърши песента. Веднага се почувства неловко, но се успокои, когато видя усмивката на Алекс.
- Омръзна ли ти вече тук?
- Може да каже. Ако искаш ще се разходим някъде. Едва ли някой ще забележи, че сме изчезнали.

Заглавие: Re: Танц вечер. Пет Апр 23, 2010 5:35 pm

Саймън беше работил с Лириана Фориър 3 години и никога не беше изпитвал към нея няквакви чувства, различни от професионалните. За него тя беше просто перфектната заместник-директорка и не си беше правил труда да контактува извън работно време с нея. Никога не бе си мислил, че ще танцува с нея, че ще се старае да й прави комплименти и ще се притеснява толкова много в нейното присъствие. И след толкова време на напълно неутрални взаимоотношения, сега имаше странното чувство, че започва да я харесва.

Голямата зала беше украсена прекрасно. Всичко беше зелено, със сребристи нюанси, типично Слидеринско. Масите на домовете бяха придърпани встрани и на мястото им се разкриваше огромен дансинг, по който танцуваха учениците и някои учители. Навсякъде прехвърчаха летящи подноси, отрупани с храна и напитки, а омагьосаният таванпоказваше нощното небе. Светлината беше приглушена, беше си романтично, поне според Силвърмун.

Докато танцуваха, Саймън усети някакъв трепет, който не беше изпитвал никога. Дъхът му спираше, сърцето му биеше лудо, сигурно изглеждаше ужасно нелепо. Припомни си онзи ден на битката в Лондон, когато му се беше прийскало да целуне Ана. Сега изпитваше съвсем същото чувство...

- Ана.. - рече с нервен глас - мислила ли си някога, че аз и .. аз - заекваше, не можеше да говори от притеснение - дали си мислила, че аз .. ти..
Лириана го гледаше неразбиращо и той реши, че това не е най-подходящия начин да й каже това което мислеше. Затова просто се приближи готов да я целуне...
И тогава се случи нещо...

Заглавие: Re: Танц вечер. Съб Апр 24, 2010 10:20 am

Кълън повдигна едната си вежда и се подсмихна леко. Ах, тези жени.., помисли си той и огледа небето, което бе пронизано от още една гръмотевица и тогава започна да вали още по силно. Емет извади магическата си пръчка от джоба и я вдигна над главата си, след което над него се появи нещо като невидима преграда, която го предпазваше от дъжда. Той леко се подсихна, след което се запъти надолу към хълма и изведнъж се завъртя към Джейд и я попита:
- Идваш ли? – той й се усмихна, а тя поклати глава в знак на съгласие и стана от дънера, след което с бавна и грациозна походка се скри под невидимия чадър на вампира.

Двамата вървяха надолу по склона към замъка без да продумат и дума. Навън вече захладнаваше и за това Емет искаше да се прибере, не че му беше студено, нали беше вампир?! Но все пак никой не знаеше, за това трябваше да се преструва на простосмъртен. Кълън погледна с периферното си зрение жената до него и си помисли колко много иска да я убие и да изпие кръвта й, но не... той се държеше, не трябваше да се изпуска. Колко хубаво ухаеше.., всичко в нея го караше да я ухапе, но уви. Въпреки, че Емет все още не бе вкусвал човешка кръв знаеше и усещаше, че тя е най-хубавото нещо, което може да опита, но за сега щеше да спазва благоприличие и да не напада никого, докато някой най-накрая няма да го разкрие.

Вече бяха стигнали до замъка, когато Емет свали магическата си пръчка и щитът над двамата изчезна. Той направи място на Астория да влезе в замъка, след което пое след нея. Двамата бяха доста мокри, за това на бързо се изсушиха с магия и влязоха в Голямата зала, която в момента беше много красива. Е, красива за танци, иначе Емет я харесваше много в стария й вид. Сега тя беше по-модернизирана, имаше много кожени канапета, огромен дансинг и много диско кълба, които летяха, като балони из залата. Музиката силно гърмеше в ушите на директора и той с гордост погледна към учениците си, които под съпровода на музиката танцуваха като луди. Каква гордост само... Котън тръгна напред, проправяше си път през тълпата, докато не стигна до едно свободно сепаре, на което се настани удобно и явно очакваше Емет да я попита какво иска. Той естествено го направи, нали беше кавалер.
- Нещо за пиене? – попита той отекчено и подбели очи.
- Маргарита. – отвърна жената надменно и прекръсти краката си, след което започна да оправя косата си. Емет отново завъртя очите си и си запроправя път през тъплата към бара, който беше в другия край на залата. С малко мъка той стигна и каза на ‘учтивия’ келнер да му даде една маргарита и извънредно голяма водка. Емет се завъртя назад, за да погледне още веднъж тъплата, която вихрено танцуваше, замисли се за момент и след това отново се обърна към келнера, който беше лепнал една мазна усмивка и подаде на Кълън двете напитки. Той ги пое и отново започна да си проправя път през тъплата, която изобщо нямаше намерение да го пуска, но все пак директора намери правилния път и след около двайсетина минути се върна при Астория и тъкмо, когато щеше да й подаде маргаритата една диско топка го цапардоса по главата и Емет неволно разля малко от водката си по блузата. Джейд започна да се смее истерично, а Кълън едвам задържа гнева си, искаше да пусне една здрава псувня, но се сдържа, както доста често напоследък правеше.
- Заповядай. – каза й той с нервна нотка в гласа, а тя със смях на уста я пое и му благодари. Емет се настани до нея и започна да се подсушава с една кърпа, а Астория все още продължаваше леко да се киска. Много смешно, помисли си вампира...

--
Dance in the dark

мъгъл Брой мнения : 9

Астория гледаше подсмихнато мъжът, който след кратко мъчене да се подсуши с кърпата, я заряза и извади пръчката си. Насочи я към петното и промърмори нещо, след което блузата му се изчисти. Аст отпи една глътка от чашата и я остави на масичката. Отметна кичур коса от лицето си и погледна Кълън, който изглеждаше толкова ядосан, че сякаш едва се сдържаше да не направи нещо, от което после ще съжалява. Очите му шареха из залата нервно, а челюстта му бе стегната. Джейд наклони леко глава настрани и каза:
- Хей, охлади страстите. Купон е, защо не се отпуснеш? - Кълън смръщи вежди и промърмори:
- Нямаш представа колко неща ми се насъбраха напоследък. Имам чувството, че няма да издържа.
- Затова понякога трябва да забравиш проблемите и да се отпуснеш... Не мога да повярвам, че го казвам, но... Искаш ли да танцуваме?
- Ъм, не мисля... - Рия, вече изправена, повдигна едната си вежда, сякаш казваше 'Моля?!'. Емет изпухтя и се изправи.
Двамата тръгнаха към дансинга, на който имаше доста деца. Трудно си преправиха път през навалицата, но скоро стигнаха до издигнатата платформа и се качиха на нея. Музиката, която вървеше беше и бърза и динамична, което бе перфектно за Котън. Магьосницата се усмихна предизвикателно на Кълън и се понесе в ритъма на танца, последвана от Емет. Минутите минава, докато в един момент не започна бавна песен. Директорът протегна ръката си към жената, но тя поклати глава и се завъртя на пети, за да се върне при сепарето.
Забързано започна да се ръчка, докато не се измъкна и се настани удобно. Погледна
напред, но Емет не се виждаше. Отпи няколко солидни глътки от питието
си, след което извади от фотографската си чанта фотоапарата. Намести го
чевръсто и ловко започна да снима, като се получиха няколко сполучливи кадри. След малко точно пред обектива й застана физиономията на Кълън.
- Пречиш ми. – отбеляза Астория и щракна поредната снимка. След това свали апарата и погледна искрящите очи, пред които стоеше.
- Съжалявам. – промълви Емет, с глас, разнасящ се като мелодия. Лара беше
на педя от лицето му и усещаше сладникавият аромат, който се носеше от бледата му кожа.
Кълън измести погледът си, сякаш проследяваше голият й врат с очи, след което се отмести и седна на сепарето. Чак сега Аст забеляза колко грациозни и плавни са движенията, изпипани до
съвършенство, както всичко останало в него. Преглътна и също седна.
Настъпи ново мълчание, което Рия с удоволствие реши да наруши:
- Е, добре сте се справили с подготовката за танц-вечерта. Явно има интерес сред децата... По какво преподаваш, междудругото?

мъгъл Брой мнения : 161

Още двадесет минути или половин час, Елена седеше на едно единствено място без да помръдне. Беше като статуя. Очакваше учениците да започнат да се разотиват, но това така и не ставаше. Сякаш тази забава щеше да продължи цяла вечност. Писваше и от всичко това.

По едно време, докато отпиваше от мартинито, което си бе взела, тя надигна поглед. Усети жажда в гърлото си, която я прогаряше повече от всичко друго. Не беше сега моментът, но тя беше "гладна". Преглътна поредната глътка алкохол, като течността още повече прогори гърлото и. Но не! Нямаше намерение да се изпуска сега и тук. По-късно щеше да иде до гората и да си хване някое животно. Колкото и да обичаше животинките, понякога тя самата имаше нужда да отнема живота им.

Когато вече наистина и писна, и си мислеше, че нищо особено, нищо което би могло да застраши безопастноста на учениците, нямаше да се случи, Иванович стана от мястото си, като Дийн скокна веднага след нея. Определено се бе запътила към вратата, за да се изниже от танцовата забава, от която наистина и беше дошло до гуша. Тогава обаче усети нещо.. Нещо, което и подсказваше "Не си тръгвай, след малко ще стане забавно! Не си тръгвай". Мигновено забрави жаждата, която я измъчваше до преди минута. Сякаш някой и го нашепваше в ухото. Тогава тя се обърна, и съзря същото изражение на лицето на директор Силвърмун. Изражение, което подсказваше, че нещо ще се случи.
Рускинята беше се запътила към изхода, когато това странно усещане я достигна, и тя се обърна рязко. Тогава...

Забравител Брой мнения : 252

- Какво ще пиеш? - попита Меган. Ед я погледна, стисна зъби и отговори:
- В момента искам да пия само от кръвта ти - Жулиет отново го скастри с поглед и той добави - добре де, добре. Шегувам се. Ще пия уиски. А ти? -
- Аз ще си взема едно мартини за сега. - след около минута, един омагиосна поднос летеше към тях с поръчаното. Меган отпи малко от мартинито си, докато Ед надигна и уискито си на една глътка.
- Е, ще танцуваме ли? - попита аврорът, след което фалшива усмивка се появи на лицето му. Определено не обичаше танците и големите официялни забави. Не бяха по вкуса му. Особено тук и сега. С толкова много хора. Повечето, от които бяха деца. Малко, с толкова свежа и чиста кръв.
- Разбира се - съгласи се вампирката. Кълън се изправи, хвана я за ръката и двамата поеха към дансинга. Двамата се озоваха на дансинга тъкмо "на време", когато започна много бавна и нежна песен.
"По дяволите" помисли си Едуард..

П.С - извинявам се, че на някои места не съм писал "и" вместо "ер малък" хД хД. Просто ми се е бъгнал. Ии да са извиня за краткия пост..