Не бе до мен
във студ и мрак.
Сама бях ден след ден,
пак и пак.
Не съм до теб сега.
Сама ридаеш ти в нощта,
и се чудиш аз къде съм.
Дали бях само сън?
Приятелка ми беше.
Живота ми крепеше.
Осъзнах обаче, че за любовта,
даже и приятелска да бъде тя,
трябват две сърца.
Аз своето ти дадох.
Всичко мое аз ти дадох!
Ти обаче го изпусна и го заболя!
Осъзнах, че приятелството само аз крепя.
И се отказах.
Години спомени просто предадох.
Писна ми само аз да се мъча, нали?
Любовта приятелството на крака държи.
Грижата също, за другия.
А ти тази грижа захвърли я.
Край, всичко свърши, не ме търси!
Когато приятелка ти трябва
друга намери!
