Secret World
Добре Дошли в Secret-World - един необятен и завладяващ магически свят. Моля, регистрирайте се за да намерите много приятели, да се забавлявате и най-вече да получите достъп до вълнуващата ни онлайн РП игра.

Очакваме Ви!



 
ИндексDaily prophetКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Първи Курс

Go down 
АвторСъобщение
Деймън Уинчестър
мъгъл
avatar

Брой мнения : 19

ПисанеЗаглавие: Първи Курс   Пет Апр 30, 2010 8:35 pm

Слънчевите лъчи се опитваха да влязат в класната стая, а това пречеше на Деймън да върши добре работата си, тъй като бе свикнал да му е тъмно, просто се чувстваше много по-удобно. Мъжът се изправи от стола си, който се намираше зад голямата катедра, с бързи крачки отиде до прозорците и погледна навън. Учениците се радваха на последните хубави дни от лятото, защото есента щеше да дойде скоро и времето нямаше да е толкова приятно. Но това не им даваше право да закъсняват за час, особено, когато учебната година бе започнала едва преди няколко дни. Преподавателят дръпна големите черни завеси и в следващият момент в стаята не проникваше никаква светлина. Много по-добре. Той се върна отново на мястото си и започна да преглежда един документи, които трябваше да попълни бързичко, тъй като само преди ден бе постъпил на работа в училището. След няколко секунди удари и първият звънец, а мъжът погледна към голямата дървена врата, от която всеки момент щяха да се появят учениците. Уинчестър мразеше закъсненията и щеше да си поговори много строго с децата, защото нямаше намерение всички да се нанизват един след друг и само да пречат на работата му. Той нямаше много време, за да подготви първият си урок и затова щеше да им предаде малко теория, макар и да не си падаше много по тази част. Както повечето ученици, и той самият обичаше практическата работа, въпреки че имаше много рискове и опасности. Когато бе ученик, любимият му предмет разбира се беше Защита срещу Черните Изкуства. Имаше много белези, останали от раните, които бе получил в битките със зли същества.

- Добър ден, професоре - каза един първокурсник, който пристигна пръв и застана мирно до вратата. Детето гледаше към преподавателя и сякаш очите му щяха да изскочат от орбитите. Нима до сега не бе виждал лилалва коса със сини кичури? Или не очакваше професора да е толкова млад и да има няколко пиърсинга по лицето.
- Можеш да си седнеш на мястото - отвърна му студено Уинчестър без да вдига поглед от документите, които четеше. Момчето седна на мястото си, навярно мислейки си колко е злобен учителят им. Е, все някога щяха да свикнат с повдението му, защото Деймън не смяташе да променя държанието си само, за да не плаши някакви дечица.
Времето минаваше, а другите все още не бяха пристигнали. Ако закъснееха още малко, преподавателят щеше да бъде принуден да ги накаже още в първият им час. Той много си падаше по наказанията и можеше да ги измисли още сега. Но за жалост вратата се отвори и в стаята нахлу цяла групичка от малки мелези, които бяха сложили широките си усмивки на лицето, а това още повече поздразни Деймън.
- Закъсняхте с две минути - почти извика той, изправяйки се от стола си. Две момичета си шушукаха нещо, затова учителят извади пръчката си и я насочи към тях. В следващият момент устите им бяха залепнали и те не можеха да отронят нито думичка. - Не ме карайте да правя такива неща, не си мислете, че аз съм като другите преподаватели. Искам да мълчите в часовете ми и да говорите само, когато аз ви питам нещо. Не си мислете, че ще се разберем така. Все още не сме се запознали, а започвате да ме ядосвате.
Първокурсниците бързичко заеха местата си, а усмивките им вече бяха избледнели. Деймън отново седна на удобния стол за катедрата си и се вгледа строго в тях. Те не отлепяха погледите си от него, а някои момчета дори бяха с отворени усти, което изглеждаше смешно. Е, той си знаеше, че винаги ще събира погледите на непознатите.
- Няма да губя времето си в излишни приказки - продължи той. - Казвам се Деймън Уинчестър и ще ви преподавам по предмета Защита срещу Черните Изкуства. Няма да си правя труда да запомням имената ви, защото това ще стане с течение на времето. Може да ме намерите за малко строг, което е меко казано, но ще трябва да свиквате. Запомнете, че ако ми направите добро впечателние ще започна да се държа ''по-мило'' с вас, но не искам разлигавени дечица да прекъсват уроците ми. Ясно?
Не последва никакъв отговор от страна на учениците, бяха целите пребледнели. Явно Деймън бе прекалил с голямата си уста и ги бе изплашил достатъчно, че да не прговорят. Трябваше да се научат, колкото се може по-бързо.
- За оценките си не се тревожете. Това, че някои ученици може да не ми харесат, не означава, че няма да оценявам работата им, както заслужават. Знам, че в момента това минава през ума ви. И все пак се надявам някога да започнем да се разбираме добре - за пръв път през устните му премина слаба усмивка, разкривайки белстящо белите му зъби. - Мисля, че това е достатъчно. Хайде да не губим повече време, а да преминаваме към урока.

- Като за първи час ще ви предам малко теория. Ще разясним какво точно представляват Черните Изкуства, защото сигурно не сте много наясно. Има и неща, които не са известни на всички. За да можете да се защитавате от тях, първо трябва да знаете какви са, нали? Знам, че изгаряте от желание да започнем с практиката, аз също. Но поне нека първият урок да бъде теория. Обещавам ви, че съвсем скоро...не казвам следващия час, защото може и да не е така, ще имате практика. Както знаете, магията се дели на две части - бяла и черна магия. В бялата магия влизат вълшебствата и чудесата, за които ще учите повече в съотвените часове. А черната магия включва всички зли проклятия и тъмни същества. Това е нашата цел - да научим повече за тях, както и това как да се защитаваме от тях. Демоните, смъртожадните, злите магьосници - всики те практикуват черна магия. Те не мислят за нищо друго, освен за себе си, а магията, която правят е за лична изгода или да наранят някого. Тези тъмни проклятия помагат на този, който ги прави, точно толкова, колкото и го нараняват, съсипват. Както искате го наричайте, но те правят душата му черна и скоро той не може да мисли за нищо друго, само за зло и отмъщение. Скоро ще се запознаем и с Демонологията, за която е важно да знаете почти всичко. Предполагам повечето от вас са чували за демони, които мога да ви кажа, че наистина съществуват. Сега искам всеки от вас, който знае за някой демон да се изправи и да разкаже за него. Ще получи оценка, а колко ще е добра зависи от това дали ми е харесало или дали дадената информация е вярнва. Е, кой ще бъде пръв?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джеръми Гилбърт
мъгъл
avatar

Брой мнения : 68

ПисанеЗаглавие: Re: Първи Курс   Пет Апр 30, 2010 9:13 pm

Джеръми седеше на един от последните чинове, защото не искаше да е център на внимание, както ставаше почти винаги. Момчето гледаше преподавателя, облегнал се на стола си. Точно в този момент се радваше, че не е от тези деца, които говорят много в час или правят всякакви други неща, с които да ядосват преподавателите. Първокурсникът виждаше, че професорът не е от най-търпеливите и не искаше ядът му да се стовари върху него. Слушаше урока с интерес, опитвайки се да запамети всяка дума в съзнанието си, дори си записваше от време на време, защото не искаше да забрави нещо и после да съжалява. Той знаеше за най-различни демони, но не можеше да е напълно сигурен, че те съществуват. Погледът му зашари из стаята, надявайки се да види, че някой е вдигнал ръка и няма да се наложи проф. Уинчестър да беснее отново. Той забеляза, че Алекс Брейв седи на чиновете отпред, но явно тя не го бе видяла. Все още се чувстваше виновен за това, че я бе оставил сама в двора на училището, при положение, че тогава наближаваше полунощ. Можеха да й се случат много неща, но просто трябваше да се махне от там. Никой не бе вдигнал ръка, а преподавателят ги оглеждаше. Най-накрая Джер събра нужната смелост и ръката му се изстреля във въздуха. Професорът му даде знак да се изправи и да заговори.

- Не съм напълно сигурен в това, което ще кажа, но в момента не ми идва по-интересно нещо в ума - заговори бавно Джеръми, опитвайки се да не гледа прекалено втренчено към проф. Уинчестър. - Инкубът е вид мъжки демон, за които се счита, че се хранят с енергията на спящи жени, с които се съвкупяват нощем. Но, когато някой Инкуб преспи с жена, на нея й се струва, че това е било просто сън. Може да се каже, че когато се храни с енергията на жените, той ги убива бавно. Доколкото знам, тези демони са от християнската митология, а нощните греховни сънища често са били обяснявани с посещението на този демон. Жената не трябва да се чувства отговорна за извършения грях, тъй като е била жертва на свръхестествена сила. През средновековието, обаче, жени са били обвиняване, че съзнателно за извършили полов акт с Инкуб, като по този начин му се подчинявали, а той приемал формата на демона. Сукубитве са противоположното на Инкубите. Те са женски демони, които се съвкупяват с мъже, хранейки се с жизнената им енергия. Един от разпространените митове гласи, че инкубите са безполови. Първо той приема формата на сукуб, преспива с мъж и така приема семето му в себе си. След това се превръща в Инкуб и накрая опложда с това семе жените. Това е всичко, което знам за тези същества, професоре. Не знам дали наистина съществуват, но доста ми грабнаха интереса, когато четох за тях.

- А, как се сети да потърсиш информацията? - попита преподавателят, гледайки към първокурсникът, който вече започваше да се притеснява. Мислеше си, че ще получи лоша оценка още първия час, но се надяваше поне проф. Уинчестър да не му я напише.
- Малко е глупаво. Преди едно момиче разказваше, че и се присънило как красив мъж преспива с нея, а на другия ден се чувствала отмаляла. Но накрая се оказа, че се е преструвала през цялото време. Разказа ми за тях, защото тя се интересуваше много от тези тъмни същества или по-точно от митологиите, но съм сигурен, че дори и не подозираше за съществуването на магията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алекс Брейв
мъгъл
avatar

Брой мнения : 28

ПисанеЗаглавие: Re: Първи Курс   Вто Май 04, 2010 2:02 pm

Нежните слънчеви лъчи проникваха през прозореца в спалнята на момичетата от Грифиндор. Те се плъзнаха по лицето на момичето, спящо в леглото си. Алекс Брейв. Първокурсничка от Грифиндор, която ...., момичето погледна часовника, щеше да закъснее за часа по ЗСЧИ. Стана и се облече светкавично. Грабна чантата с учебниците и се затича. Бутна портрета на дебелата дама, извинявайки се докато тичаше. Дамата промърмори нещо, но Алекс вече бе отпрашила. Задъхана, успя да достигне една групичка първокурсници, които също щяха да закъснеят. Момичето поспря малко, за да си поеме дъх. "Какъв ли щеше да бъде професорът?" замисли се момичето, докато вървеше бързо, смесвайки се с малката групичка грифиндорци. Влязоха в класната стая със съвсем малко закъснение, но професорът ги смъмри. Момичетата, застанали най - отпред, приказваха, но с едно мохване на пръчката си, професорът ги накара да млъкнат и им каза да си сядат.

Алекс се настани на чина до прозореца, изваждайки си материали за писане. Замисли се и се сети за поляната, където скоро бяха отишли с Джеръми. Момчето бе избягало. Алекс съжаляваше, че нещата се бяха развили така. Джеръми й допадаше - би мил, любезен, чаровен. Брейв се облегна назад. Затвори очи и се опита да мисли за нещо друго. спомняше си само тъжни неща. Отвори очи. След малко, професорът се представи и започна с урока. Брейв записваше всичко, което можеше, едва смогвайки с темпото на преподавателя. Алекс познаваше само един демон, но някой от задните чинове я изпревари и професорът му разреши да говори. Момичето не се обърна, за да види кой е, за да не предизвика гнева на професор Уинчестър. Докато момчето говореше, Алекс усети, че познатият му глас я смущава, но отново не се обърна. После реши да вдигне ръка, преди някой да я е изпреварил. Професорът я забеляза и й даде думата.

- Има един демон, нарича се Емпуза. Това е нощен демон, който обитава Царството на мъртвите и е подвижник на Хадес. Те се появяват нощем, когато изгрее луната. Тялото ил е на полу - човек, полу - змия и стоят върху два задни магарешки крака. Имат остри рога на челото, остри зъби и змийска опашка. Емпузите, подобно на вампирите, пият човешка кръв, а след това изяждат тялото на жертвата си. Те могат да се превръщат в красиви жени, предлагащи любов на мъжете, а също така и в крави. Те съществуват в поверията на гърците и траките. - момичето спря да говори.
- Също така и в славянските, но под друго име. Знаеш ли какво е? - попита професорът.
- Съществуват като стари и уродливи жени и славяните ги наричат БАба Яга - усмихнато издума Алекс.
- Да. Сядай! - каза преподавателят.

Момичето седна и най - сетне се осмели да се обърне назад. Джеръми! Момчето гледаше в друга посока и не забеляза, че Алекс го наблюдаваше. Брейв се обърна напред.


Доволен съм, въпреки че трябваше да опишеш по-добре как разказваш за този демон. Изключителен, +28т.
Проф. Уинчестър
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сибил Ерисън
мъгъл
avatar

Брой мнения : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Първи Курс   Вто Май 04, 2010 3:42 pm

Следващият час беше Защита срещу Черните изкуства. Любимият предмет на Сибил. Тя се запъти с останалите първокурсници към кабинета по ЗСЧИ. След като стигнаха до кабинета, отвориха вратата и влязоха. Професорът беше там и ги чакаше с един първокурсник, който Сибил не познаваше.
- Закъсняхте - викна учителят и стана, приближавайки се към тях. Мигом всички усмивки замръзнаха, само няколко слидеринци се подсмихваха на реакцията на учителя. Две момичета си шушукаха, застанали една до друга, докато учителят им се караше. Той насочи пръчката си към тях и в мигом устните им залепнаха и те ужасени, се опитваха да проговорят, макар, че не можеха да издатат нито звук.
" Това ми хареса. Май ще го изпробвам върху някой мътнород, ако ме ядоса" - помисли си Сибил и се подсмихна.
Не искам във този час да се обаждате, когато не ви е дадена думата! Ще говорите, когато ви питам! Няма да се разберем така. - предупреди ги той.
Всички си седнаха по местата по възможно най-тихият начин, без да отронват и дума. Сибил също седна и си извади нещата.
Всички погледи бяха вперени в учителя, който отново седна на стола, като в погледа му се долавяше неприязън, както и известна омраза.
Учителят им се представи и каза, че не иска лигави деца да прекъсват урока. Като чуха това всички мълкнаха, защото доста се бяха уплашили от него. Преподавателят съобщи, че оценява учениците според работата им в часа, а не според симпатии и се усмихна леко. След това преминаха към съществената част от урока.
- Първият час, тоест сегашният, ще премине в теория и писане. Практически упражнения ще имате в по нататъшните часове.
Знаете, магията се дели на две части - бяла и черна. В бялата магия включваме вълшебствата и чудесата. За тях ще учим по-натам. А под "черна магия" се имат предвид всички зли проклятия и създания. Ние ще научим как да се предпазваме от тях. Демоните, смъртожадните, злите магьосници - те практикуват най-често черна магия. Използват я, за да нараняват другите. Тези проклятия обаче могат и да навредят на този, който ги използва. След време той бива "обсебен" черната от магия и мисли само за отмъщение и зло. Най-напред ще се запознаем с демоните. Те съществуват. Искам всеки от вас да се изправи и да разкаже за един демон. Може да получите и оценка. Е, кой ще бъде първият? - усмихна се леко учителят и си седна.
Пръв вдигна ръка някакъв Джеръми. След това и момиче, на име Алекс. След като получиха оценките си и седнаха, Сибил вдигна ръка и стана.
- Азазел е демонът на пустинята и първи знаменосец на Армията на Ада.
Той е предводител на допотопните гиганти, които са възстанали против Бога. Демонът научил мъжете да воюват и да се бият, а жените – на лъжата и измамничеството. Принудил хората да забравят Бога и ги изкусил с разврат. Бил победен и по заповед на Бога бил окован на пустинна скала.
Доколкото си спомням, Азазел е научил хората освен да произвеждат оръжие и на изкуството да правят украшения и огледала. Издал им и небесни тайни, заради което бил пленен от архангел Рафаил, окован и хвърлен в яма насред пустинята. - Сибил издума всичко това на един дъх.
Азазел се счита за демон от втора степен, макар че често е сравняван със Самаел. - продължи тя, след като си пое дъх.
В Библията името на Азазел е свързано с изкуплението на греха. Тази идея била възродена чрез особен обред: взимали се два козела. Чрез жребий единият бил определян да бъде жертван на Господ, а вторият – на Азазел. Вторият козел, натоварен с “греховете на света” бил пускан в пустинята - каза Сибил и млъкна.
Очите на професора бяха вперени в нея, от което и стана леко неловко.
- Абсолютно вярно. Сядай - каза професорът. Тя седна и зачака за оценката си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алисън ДиЛорентес
мъгъл
avatar

Брой мнения : 20

ПисанеЗаглавие: Re: Първи Курс   Сря Май 05, 2010 4:39 pm

Точно преди слънцето да се покаже над хоризонта Мелани Съмърс рязко отвори очи и седна в леглото си, събудена от някакъв кошмар. Опита се да си го спомни, но не успя. Остана така няколко минути, наблюдавайки как слънчевите лъчи прорязват тъмнината и слушайки утринната песен на птиците. След това отметна одеалото и скочи от леглото. Облече се бързо и отиде на закуска. Беше една от първите в Голямата зала и първата, която влезе в класната стая. Учителят седеше на катедрата и тя го поздрави. Той не вдигна поглед от листата на масата пред себе си и студено и` каза да си отиде на мястото. Тя седна на един чин точно по средата на класната стая, извади материалите си и зачака останалите. Учениците се стичаха в стаята, повечето на групички. Тя не познаваше никой от тях - все още не се бе запознала с никой.
Звънецат би и часът започна - повечето от учениците закъсняха и това даде повод на професор Уинчестър да повика малко. Обясни това, което казваше всеки преподавател на първокрусниците, при които имаха първи час за годината - за доста строгите му методи на обучение и за оценките. Мелани го слушаше разсеяно докато най-накрая не започна с урока - тогава тя вдигна глава и впери очи в него. Честно казано не приличаше много на преподавател, но тя се надяваше да свикне с външния му вид.
Урокът беше за демоните. Мел познаваше доста от тях от десетките книги за митология, които беше чела. След като по един ученик от останалите три дома разказа доста подробно за по един демон, тя притеснено вдигна ръка и преподавателят я посочи.
- Знам за един демон, който май се пада точно обратното на Инкуб. - Тя кимна към ученика от Рейвънклоу, който беше говорил пръв. - Лилиту... - започна тя неуверено, за миг прекъсвайки мисълта си за да се сети за всичко, което помнеше конкретно за този демон. - Лилиту е женски демон, покровителка на бурите, вятъра и носителка на болести и смърт. Тя властвала над мъжките еротични сънища, както Инкуб е властвал над женските. Тя идвала всънищата на мъжете и раждала деца от тях. - Мел се опитваше да говори бавно, но думите просто се изстрелваха от устата и, а тя усещаше как вече се задъхва от липсата на въздух в дробовете си. - Нейният образ се среща в месопотамската и еврейската митология, а по времето на Романтизма в Европа е била изабразявана на много картини. В апокрифните текстове се споменава като първата жена на Адам, а в различни текстове от Акад, Шумер и Вавилон се среща под различно име - Лиллаке, Сукуб, Лилит. Описвана е като "тази, която радва сърцата", "тази, която пищи постоянно", "тази, която краде светлината", "тази която владее светлината"... Много еврейски - главно тези свързани с обрязването на момчето, когато навърши осем дни - и месопотамски традиции водят началото си точно от мита за Лилиту. - Мел завърши разказа си и загледа учителя, в очакване на присъдата си.
- Вярно. Седни. - С всеки следващ ученик той отговаряше все по-кратко и все по-рязко. Мелани седна, вече до някъде успокоена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Първи Курс   

Върнете се в началото Go down
 
Първи Курс
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Secret World :: Други :: Secret World :: Кабинетът по Защита Срещу Черните Изкуства-
Идете на: