Герои на преподавателите

Ще искам да ми смените името на Елина фон Лаутерн

Име: Елина Постилион Шнеефлоке Айзарпърл Ноак Кайзер фон Лаутерн,или Елина фон Лаутерн
Възръст:34
Характер: Елина е спокойна,но от време на време се ядосва доста.Обича създанията и растенията.Имената на целия и род са на видове рози.Тя смята,че в това растение има нещо магическо.Обича да рисува.Влюбчив тип е.Мрази много да контактува,но с удоволствие се справя с учениците.Категорично отказва да пие и пуши.Понякога е буйна,понякога добродушна.Обича да и правят комплименти,заради нейната красота и влиятелен характер.Много обича да наказва и е безпристрастна към оценката,но все пак ще дава шанс на учениците за поправителна оценка.Мрази да я обиждат и да и се подиграват,защото ще си получат заслуженото.Няма значение дали са ученици или преподаватели.
Външен вид:Елина Ноак Кайзер фон Лаутерн е с нежноруса коса и зелени очи.Висока е етъри седемдесет и два.Тя е французойка.Обича да експериментира с косата си.Кожата и е лекобяла.Обича да носи зелени,оранжеви,сини и жълти дрехи.Мрази мантиите и черните цветове.Правят я грозна.Има 3 бенки на едно много деликатно място...За това не обича да говори.Никога не носи шапка,защото разваля косата и.Носи обувки с панделки и на високи токчета,гуменки,или се разхожда боса,така че учениците да не и се подиграват,защото ще седят на бобчета и габърчета!
История:Елина е от величествения френски род фон Лаутерн,от който всичките членове на семейство и е с имена на рози.Живее с майка си Боника,баща си Симпати и сестра си Компешън.В историята и няма нищо странно,освен това,че дядото на майката на лелята на бащата на бабата на майката на Елина е бил Наги,или по-точно човек-змия.Може би заради това Елина обича растенията и създанията.Като малка,Елине е искала да стане професор по Грижа за Магическите Създания.Решила е никога да не се жени,а само да има приятели.Тя не е била разглезено момиченце.Напротив-обичала е да работи и да се грижи за 1 декаровата си "градинка".Има домашен любимец,който е...цвете-хищник,но тя го е научила да не напада околните.Казва се Портокалов цвят,защото е поникнало от портокалова пъпка,но поради един опит четири капки от незнайната отвара са паднали върху цветето и то е станало хищник,но с човешки качества.Ловува само нощем,при това само скакалци и мухи.Понякога и мишки.Когато приела поканата за преподавател в "Хатъруей",тя веднага приела,защото много искала да предаде знанията си на някого,който да научи всичко нужно за добрите,мънички милички Създания.
Длъжност:Ръководител на "жълтия" дом Арис и професор по Грижа за Магическите създания.
Допълнително:Всичко е описано по-горе.
Контакти:ЛС,Скайп claudityyy и емейл twilightwolf99@abv.bg

Име: Никалъс Дийн

Възръст: 33

Характер: Никалъс е много притеснителен човек, но същевременно може да се каже че е и човек на предизвикателствата. Винаги е обичал отварите и животните. Има много хобита. Някои от тях са книгочетенето, спорта и отглеждането на животни, което определено му е любимо. Приятелите му се броят на пръсти, но въпреки това е вечно верен на тях и неговото семейство, което винаги е до него. Най-много обича котката си и майка си. Мечтае някой ден да се ожени и да има поне две деца. Мрази подмазвачите и побойниците. Обича по-тъмните цветове, макар че любимият му цвят е оранжевото. Пред шумната компания би предпочел домашния уют, където да се занимава с котката си и да чете книги. Има вроден страх от змии, но се опитва да прикрива страха си от околните, поради причината, че може да им заприлича на налудничиво. Определено мрази да се кара. Това го кара да се изнервя, а от това следва и много лошо настроение, което Ник мрази и то много. Предимно се води реалист, но в много редки случаи може да се прояви и като реалист или песимист.

Външен вид: Ник е висок метър и осемдесет сантиметра, което не е нито много, нито малко за един магьосник. Не е дебел. Може да се каже, че е със слабо тяло, но в рамките на допустимото. Няма мускули. Косата му е тъмно кестенява(прилича на черна), нормална на дължина за един мъж и леко чуплива. Няма отличителни белези. Очите му! Очите са маслинени, но не много големи. Цветът им е светло кафяв. Има доста добре изразени мигли, които не са много големи, но се виждат от голямо растояние. Веждите са с цветът на косата и са прави. Нито са много бухнали, нито са много тънки - средни са. Има съвсем лек златист тен, който не е докаран от плажове, а просто получава от излагането на слънце. Има бенки на няколко места. Под лявото око. Самата бенка не е сред най-големите, но много хора биха казали, че има формата на звезда, което не е напълно вярно, защото тя си е кръгла и леко сплескана. Другите две не са толкова забележими. Едната се намира на дясната ръка(отзад), а другата - на гърба, като тя е най-голяма. Облича се предимно в по-тъмни цветове, но може да бъде видян и с някой цвят като зелено или оранжево.

История: Роден е на 19 септември 1977 година в покрайнините на спокойният град Лондон. Отрасва по обичайно магически начин, имайки се в предвид, че цялото му семейство са магьосници. Още от малък има способността да разговаря с животните. Обича много способността си и винаги се е опитвал да помогне с нещо на някое животинче. Когато е на четири години се ражда неговия брат, който в действителност той много пази и обича. Когато е едва на седем години почива баба му, която той много обича и помни до ден днешен. Това бива много голям шок за детето, затова записването му за началното училище се отменя за осемгодишнината му, когато постъпва в началното училище, където се научава да пише, чете и смята. На 13 години получава писмото си от Хартуин, където отива да учи в дом Флемио. Много обича училището си, особенно Отварите и на първо място - Грижата за магическите създания и растения, по които е най-добър. Завършва училището с отличие почти по всички предмети. На 23 години постъпва в Румънският магичеки колеж, където изучава педагогика по Отвари и Грижа за магическите създания и растения, което може и да преподава. Завършва колежа на 28 години и веднага постъпва на работа в един от най-известните магьоснически вестници. Там работи като главен редактор. На 30 години получава коледен подарък от брат си. Котката, която той много обича и цени. На 33 години получава писмо от Хартуин, където постъпва да преподава по отвари.

Длъжност: Преподавател по Отвари

Допълнително:
~ Любимо число - 7
~ Любим цвят - оранжево

Контакти:
skype: billy_bob_94
e-mail: bobo_pavlovo@abv.bg

Супер, имаме си преподавател Одобрен си! Приятно прекарване във форума!

Аня Владимирович

Години: 32.
Кръв: Чистокръвна
Пост в училището: Преподавател по Заклинания, р-тел на дом Терра

Външен вид: Още от малка привлича хората с нещо толкова тънко и неуловимо, че всички попадат под властта на чара й в момента, в който им се усмихне, заговори или просто ги погледне. Не че се отличава с класически черти – лицето й е твърде бледо, брадичката й е подчертано упорита и когато се усмихне, лек тик изтегля устните й по-вдясно едва забележимо. Тези малки несъвършенства обаче по-скоро прибавят, отколкото отнемат от странната й, необяснима магнетичност.
Издълженото, бледо лице е обрамчено от почти напълно прави, червеникаво-кафеви коси. Цветът им всъщност зависи от светлината – понякога блясват в златисто, друг път медният оттенък надделява. Веждите й са тъмнокафеникави, изключително изразителни – стигнало до тях, челото й прелива в прав, изящен нос, а под него са устните – плътни и меки, почти напълно симетрични, съвсем бледи, както - между другото - е и цялото й лице.
Очите на Аня са от онзи тип, който те кара, веднъж срещнал погледа им, да ги търсиш отново, без сам да можеш да си обясниш защо. Цветът им бива определян като лешниково, изпъстрено с малки, златни капчици – а от тъмните им зеници струят горда самоувереност и леко предизвикателство – и в същото време са толкова изненадващо и плашещо проницателни, че доста хора са се питали дали не владее легилимантика…
Висока и по-скоро слаба, отколкото стройна. Тялото й има абсолютно правилни пропорции въпреки крехкия си вид – момичешки колене, тънки китки и дългите, артистични пръсти на пианистка, каквато всъщност е. Обожава елегантните мъгълски дрехи, има слабост и към магьосническите мантии, за които най-предпочитаните й цветове са яркозелено и лазурносиньо.

Отличителни белези: Доста зловеща черта, тръгваща от малко под дясното й ухо и достигаща ключицата.

История: Родена през 1979г. в огромно имение в покрайнините на Москва, малката Аня е единствената дъщеря на руски магьоснически род. Детството й спокойно би могло да бъде сравнено с приказния живот на една принцеса – родителите й, Владимир и Екатерина , я глезят по всевъзможни начини, а името на баща й предизвиква страхопочитание и покорство у всеки, който го чуе. Защо е така, момиченцето изобщо не си задава въпроса – с многото играчки, ездата, уроците по балет и пиано, разходките с яхта през лятото и старинна шейна през зимата, тя е едно много щастливо дете. Получава изключително добро образование – не само в магьосническите, но и в мъгълските науки, благодарение на десетките частни учители.
Това, което старателно е крито от нея е, че баща й – някогашен възпитаник на елитно магьосническо училище – е тръгнал по пътя на черната магия. Животът на обикновените хора не притежава абсолютно никаква стойност за него, а съпругата му – крехката и безволева Екатерина – се страхува да пристъпи волята му и никога не разкрива нищо пред дъщеря си. Ани расте – много жива, умна, изключително горда – дори и в най-тежки за нея моменти – и, колкото и учудващо да е това, не се поддава на никакви външни методи на възпитание. Сякаш е избрала сама своя път и се готви да го следва неотклонно – взема решенията си, следвайки своята учудващо развита за едно дете съвест, и е много чувствителна към чуждото страдание. Съдбата сякаш е решила да се пошегува за пореден път, давайки на Аня за нейни родители една красива, слаба жена и зловещ черен магьосник…
Приказката обаче се сгромолясва с гръм и трясък след един случайно дочут между слугите разговор – тогава Аня е на петнайсет години. Разбрала за поредното ужасно деяние на баща си, когото преди това е обичала до смърт, червенокоската се втурва към стаята на майка си и с присъщата си емоционалност вдига грандиозен скандал. Несравнимото й упорство не може да бъде спряно – девойката изкопчва цялата история.
Когато Владимир се прибира, имението е на крак. Госпожица Аня е изчезнала – научена да се магипортира доста преди случая, тя се завърта в центъра на стаята веднага след като е разбрала всичко, което е крито от нея досега.
В гнева си, че жена му не е успяла да успокои детето, мъжът я убива с непростимо проклятие и измъчва до смърт двамата слуги, от чийто непредпазлив разговор дъщеря му е разбрала истината.
След две години, на своя седемнайсети рожден ден Аня се връща в бащиното си имение. Излиза от там само със снимка на майка си и с грозна рана на врата, а в опустошения след оспорван дуел хол лежи трупът на Владимир Владимирович, един от най-страшните руски черни магьосници на века… Имението е продадено, когато суматохата отшумява, а парите са раздадени на слугите… след което всички следи за Аня Владимирович се губят… до момента, в който тя застава пред портите на „Хартуин” – в скъпа изумрудена мантия, красива шапка и със стокаратова усмивка, блестяща със студеното сияние на диамант, за да стане новата учителка по Заклинания…

Характер: Изключително буен, емоционален, храбър и горд. Ужасно чувствителна към чуждата болка и нещастие – винаги е готова да помогне както и с каквото може на когото и да било. Настроенията й непрекъснато се менят, реагира много силно на всичко – със смях, плач или избухване. Когато е вбесена, сякаш забравя света около себе си и в такива моменти често действа прибързано. Никога – абсолютно никога – не би признала, че не може да се справи с някакъв проблем и има нужда от помощ, не е в природата й да проси милостиня.
Желан приятел – има страхотно чувство за хумор, освен това винаги е готова да помогне на всекиго, тъй като се чувства длъжна да се отплаща на света за злодеянията на баща си. И въпреки, че твърде много хора я използват за душеприказчик, самата тя рядко би се разкрила пред някого. В това отношение е твърде затворена.
Добре познава чара си и знае как да го използва при нужда - всъщност дори й доставя удоволствие да наблюдава въздействието му... Може да се каже, че той е едно от най-силните й оръжия.

Домашен любимец: Абисинска котка, носеща царственото име Ирина.

Допълнително: Единственото, което донася със себе си от Русия, е огромното бяло пиано с розови жилки, което обикновено стои в ъгъла на кабинета й, покрито с кървавочервена кадифена покривка. Не го открива, когато не е сама, и рядко свири на него… но отвреме-навреме, случайно минавайки пред вратата, може да доловите ясните, малко тъжни, кристалночисти звуци от пръстите й по клавишите…