Secret World
Добре Дошли в Secret-World - един необятен и завладяващ магически свят. Моля, регистрирайте се за да намерите много приятели, да се забавлявате и най-вече да получите достъп до вълнуващата ни онлайн РП игра.

Очакваме Ви!



 
ИндексDaily prophetКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 ~"УчебникЪ"~

Go down 
АвторСъобщение
Елина фон Лаутерн
Преподавател по Грижа за магически раст. и жив.
avatar

Брой мнения : 67

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: ~"УчебникЪ"~   Чет Юли 22, 2010 12:32 pm

"Вечният" конспект

1 курс:

1.Запознаване на учениците с предмета.
2.Фея.
3.Роза
4.Дракони 1 част
5.Билките
6.Базилиск
7.Алое Вера и Тамяна и чесъна
8.Екскурзийкаа!

2-ри курс

1.Преговор.
2.Банши
3.Хищни растения
4.йети
5.Дракони 2-ра част
6.Кристали и растителност
7.Преговор
8.Профилактика+практически урок задължителен

3-ти курс

1.Преговор
3.Теория
3.Сфинкс
4.Практика
5.Върколак и вампир
6.Подготвителен урок
7.Входящ изпит за преминаване
8.Екскурзия,свързана с преговори и драконовата част номер 3

4-ти курс

1.Таласъми,Торбалани и тям подобни
2.Цветна Теория
3.Чудовищна практика
4.Подготвителен урок номер 1
5.Подготвителен урок номер 2
6.Преговор на всичко научено.Задължително е,ако ти се завършва!
7.Важният изпит за завършване
8.Екскурзия за сбогуване в едно тайно място за купони

---
Elina Noakh Kaizere von Lauthern


Последната промяна е направена от Елина фон Лаутерн на Чет Юли 22, 2010 12:48 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елина фон Лаутерн
Преподавател по Грижа за магически раст. и жив.
avatar

Брой мнения : 67

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: ~"УчебникЪ"~   Чет Юли 22, 2010 12:42 pm

1 курс:

1.Запознаване на учениците с предмета.
2.Фея.
3.Роза
4.Дракони 1 част
5.Билките
6.Базилиск
7.Алое Вера и Тамяна и чесъна
8.Екскурзийкаа!

1.Фея

Феите са приказно красиви и добри свръхестествени същества от женски пол. Те са духове откривани в легендите, фолклора, и митологиите на много народи. Имат човешки облик, но са с по-възвишен духовен мир и притежават свръхестествени сили и способности. Обикновено са с крилца и издават меко сияние. Описват ги като малки и красиви същества. Приписват им се качества, като ефимерност, непостоянство, палавост и своенравност.

2.Роза

Розата (Rosa) е род покритосеменни растения от семейство Розоцветни (Rosaceae). Той включва 100-150 вида храсти и лиани, разпространени главно в Азия, в по-малка степен в Европа, Южна Америка и Северозападна Африка. Много видове и хибриди се отглеждат като декоративни растения по целия свят. Маслодайните рози се отглеждат като етеричномаслени култури.

Стъблото е покрито с остри бодли. Цветовете му варират от светлозелено до тъмнокафяво.

Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век — около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско.

3.Дракони 1 част (Бррр...)

Драконите (лат.draco, гръцки δράκος- змия) са гигантски влечугоподобни митични създания притежаващи магически сили. Външният им вид е съчетание от елементи на различни животни — главата и тялото са на влечуго, а крилата са на птица или ципести като на прилеп. Понякога в образа могат да влизат и части от телата на други животни като лъв, куче, риба, козел, вълк и т. н. В българските легенди техен еквивалент са змейовете или ламите - кръвожадни и огнедишащи митични същества.

Разграничават се два основни типа дракони- европейски и азиатски, но този образ се среща и в митологиите на народи от другите части на света.

Европейските дракони

Тези дракони представляват огромни гущероподобни същества (въпреки че думата дракон идва от латинското dráco и означава змия), почти винаги зелени на цвят, покрити с люспи и притежаващи мощни крила. Имат способността да бълват огън.

В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини. В много легенди на Стария континент се разказва за юнак, който трябва да победи разгневен дракон. В християнството е популярна легендата за Св. Георги- със своето копие той убива змей, който в Западна Европа е наричан дракон.

В света на митологията нашата фантазия е повече от богата и съчетанието "суеверие/въображение" ражда невероятни образи. Драконът е сред тях… Не е изключено една от най-логичните причини за появата на драконовите легенди да се търси в заобикалящата ни природа. Ако не днес, то преди векове хората все още не са познавали добре отдалечените кътчета на света и всяка среща с непознатото се епревръщала в събитие. Когато някой хищник като амазонската анаконда или естуарния крокодил е бил видян за пръв път сигурно веднага е билвъзприет като неземно чудовище с огромни размери. По-смела би била теорията, че все някъде по света съществуват или доскоро сасъществували праисторически животни, а те безспорно приличат на приказни създания и биха убедили всеки, че митът е действителност. Спомнете си за чудовището от Лох Нес, което според мнозина е оцелял плезиозавър. Или дори за по-скромния представител на влечугите - варанът от островите Комодо, който и до днес е наричан комодски дракон. Образът на дракона се появява в Шумер, Египет, Гърция, Китай, Япония, Индия и Мексико. Той се материализира в различни култури, без те да имат връзка помежду си; дракони има дори и в Африка. В повечето от изброените места, откъдето идват тези легенди, стопанството се е основавало на изкуствено оросяване - акведукти, диги и др. Благодарение на това драконите биват свързвани с култа към водоемите. Явявят се като владеещи водните стихии, но даряващи ги на хората. От това идва идеята, че те носят плодородие, има поверие според което там откъдето драконовата опашка изоре земята, трябва да се прокопае напоителен канал. Освен това те носели на хората богатство и мъдрост. Смята се, че образът на дракона се обособява по времето, когато митологичната символика на животните отстъпва място на боговете.

4.Билките

Билките, още наричани лечебни растения, лечебни треви, обхващат голяма група растения, които се използват в медицинската и ветеринарномедицинската практика за профилактика и лечение на болести.
Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египет, Индия и Китай. В своите трудове учени от древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: римският лекар Гален (129 - ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ (460 - ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикския лекар и учен Абу Али Ибн Сина - Авицена.

Съществуват сведения и за употребата на билките и по българските земи. В труда си "Изследвания върху растенията" Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си "За лекарствените средства". Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове - бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен. Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е "Шестоднев" на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.

5.Базилиск

Василискът (от гръцки, „малък цар“) е митично влечуго от древногръцките и европейски бестиарии и легенди. Той е смятан за цар на змиите, който има силата да предизвиква смърт само с погледа си. Според „Естествена история“ на Плиний Стари, василискът е малка змия, която е толкова отровна, че оставя широка следа от смъртоносна отрова след себе си, а погледът ѝ е също толкова опасен.

Съществуват три описания на външния вид на василиска: огромен гущер, гигантска змия или висок един метър петел със змийска опашка и зъби, всички те са свързвани с образа на василиска. Наричан е цар, тъй като гребенът на главата му има формата на митра или корона. Според някои истории василискът е измътен от петел от яйце на змия. През Средновековието описанията на василиска започват да заемат черти от петела. Според някои легенди василискът може да бъде убит, като чуе кукуригането на петел или като се види в огледало.

С времето разказите добавят повече смъртоносни способности към описанието на василиска. Те го описват като по-едро животно, способно да издишва огън и да убива с гласа си. Някои писатели дори твърдят, че той може да убива не само чрез пряко докосване, но и чрез докосване на предмет, държан от жертвата, например меч. Също така според някои легенди дъхът му е силно отровен и предизвиква смърт, най-често мигновена.

Според някои хипотези разказите за василиска може би са породени от сведения за кобрите. Кралската кобра има коронообразен символ на главата си и често е убивана от мангустите. Много видове кобри могат да убиват от разстояние, като плюят отрова. Египетската кобра, срещаща се в пустинята, е използвана като символ на царската власт.

В действителност съществува малък гущер, наричан обикновен базилиск (Basiliscus basiliscus), но той няма никоя от смъртоносните характеристики на митичното същество.

5.Алое Вера,Тамян и Чесън

Алое вера (Aloe vera) е растение от семейство Асфоделови. Тропическо растение. Отглежда се и като градинско културно растение. Има сочни дебели листа. Използва се за медицински цели. Листата му съдържат антрахинонови гликозиди, биогенни стимулатори и др.

Често наричано „Растение чудо“ или „Лек от природата“, Алое Вера крие много изненади. То расте най-добре в райони с горещ и сух климат и много хора го бъркат с кактус, но всъщност принадлежи към семейството на лилиите. Алоето запазва свежестта си при условия, в които други растения биха изсъхнали и загинали, като затваря порите си, за да предотврати загубата на ценна влага. Съществуват над 200 разновидности Алое, но най-ценно за човечеството е лечебното Алое Барбадензис Милър (Алое Вера). Древни паметници свидетелстват, че свойствата на Алое Вера са известни от векове. Терапевтичните му и лечебни качества са издържали изпитанията на времето над 5000 години. През 1862 г. Георг Еберс пръв открива колко ценено е Алоето още от древността в египетски папирус. Древногръцки и римски лечители го прилагат много успешно като лечебна билка. Изследователи откриват, че това растение е познато и в китайската, и в индийската култура. Египетските царици го използват в стремежа си да постигнат идеална физическа красота, а във Филипините го смесват с мляко, за да лекуват бъбречни инфекции. Алоето се споменава и в Библията, а според легендата Александър Велики завладява остров Сокотра в Индийския океан заради Алоето, което растяло там и било необходимо за лечение на ранените му воини

Тамянът (арабски,لبٌان ,лубан) е ароматна смола добивана от дърветата от род Boswellia и по-специаллно Boswellia sacra (синоними B. carteri, B. thurifera). То се използва както за производството на тамян така и в парфюмерията.

Тамянът се извлича под формата на смола от много провисналото, но здраво дърво Boswellia чрез прорязване на дървесната кора и събиране на отделените смоли до тяхното оцветяване и втвърдяване.

Чесънът (Allium sativum) или чеснов лук е многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Този вид не се среща в диво състояние и се смята, че е получен в резултат на културна селекция и вероятно произлиза от вида Allium longicuspis, който расте див в югоизточна Азия.

Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена глава. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки, всяка от които от ботаническа гледна точка е луковица — подземна структура, образувана от удебелени листни основи. Всяка скилидка е образувана от една единствена листна основа за разлика от лука, чиято луковица се състои от многобройни листни слоеве. Надземните части на растението понякога се употребяват за храна, особено докато са млади и крехки.

Суровият чесън има силна люта миризма, която се омекотява значително при готвене. Суров или сготвен, чесънът се забелязва със силната си характерна миризма. Дъхът на хората, яли чесън, също получава характерна миризма. Някои култури приемат миризмата на чесън повече, отколкото други. Северноевропейските кухни, например, използват чесън много умерено и той се готви продължително време за намаляване на миризмата.

Използва се в готварството поради силния си вкус, който подобрява ароматно-вкусовите качества на много други продукти. Често се комбинира с лук и домати. Прекомерната употреба води до изпотяване. На добре познатото състояние „дъх на чесън“ може да се противодейства с консумирането на пресен магданоз, като често в ястия с чесън присъства и магданоз.

В Русия и кавказките страни зеленият и младият чесън често се консервират под формата на туршия и се консумират като мезе или разядка. В България също се прави туршия от чесън, но основна съставка са главите, а части от листата има само в някои случаи като допълнение.

Според стари поверия чесънът притежава способността да отблъсква вампири и зли същества.

---
Elina Noakh Kaizere von Lauthern
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елина фон Лаутерн
Преподавател по Грижа за магически раст. и жив.
avatar

Брой мнения : 67

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: ~"УчебникЪ"~   Чет Юли 22, 2010 12:47 pm

2-ри курс

1.Преговор.
2.Банши
3.Хищни растения
4.Йети
5.Дракони 2-ра част
6.Кристали и растителност
7.Преговор
8.Профилактика+практически урок задължителен

1.Банши

Банши (на английски: banshee, от старо-ирландското bean sídhe - "вълшебна жена") е жена-призрак в ирландската и шотландската митология.

Според вярването появата на банши и нейният вледеняващ писък предвещават смърт. В повечето легенди тези духове са облечени в сиво или бяло, но се срещат и описания, според които банши носят червено или зелено и имат черно наметало. Имат дълга права черна коса, която разресват с гребен. В Ирландия е разпространено поверието, че ако някой намери гребен на земята, не трябва да го взема, защото баншито, което го е оставило там, ще го отвлече.

2.Хищни растения

Хищни растения (или насекомоядни растения) са растения, които се хранят с дребни животни или протисти, най-вече с насекоми. Съществуват около 500 вида известни подобни растения. Виреят на места, бедни на хранителни вещества, като блата и мочурища. Въпреки, че извършват процеса фотосинтеза, те се нуждаят от допълнителен азот, с който се снабдяват именно като се хранят с насекоми. Повечето видове насекомоядни са и паразитни. Паразитните растения набавят храната си, като използват други растения. В някои случаи паразитното растение може да убие своя гостоприемник.Повечето хищни растения ,,изяждат" целта си и я разтварят в киселина.

3.Йети

Йети, наричан също Големият снежен човек, е хипотетично човекоподобно създание, чието предполагаемо местообитание са високите части на Хималаите между Индия и Китай. Името му произлиза от тибетските думи „я“ („скалист“, „скалисто място“) и „дред“ („мечка“).

Много пътешественици и алпинисти твърдят, че са виждали или самото маймуноподобно същество, или неговите стъпки. Някои от тях заявяват, че са чували странни пронизителни крясъци. Съществуването на Йети не е подкрепено с научни факти и поради това научната общност не го признава. Въпреки това вярата на местните в Йети е толкова силна, че през 50-те години на 20 век непалското правителство забранява убиването му и контрабандата с него.

5.Дракони 2 част (Брр...х2)

Драконовите изображения са обединени образи на различни животни с човешки характер. Това вече ги определя като митологични създания, защото не могат да бъдат сравнени с нищо реално. В тялото на дракона често са вплетени елементи взети от най-различни животни - риба, вълк, пантера, коза, лъв и куче. Крилете се комбинират с люспесто тяло, горният свят среща долния, ражда се драконът - повелител на водните стихии, който бълва огън; от тази комбинация идва и неговата сила. В началото драконите са били образ на доброто и са носели плодородие, богатство и мъдрост - образ, който впоследствие търпи промяна. Има една интересна черта, която обединява драконите, когато те участват в легендите като персонажи - тази характеристика е отвличането на най-красивата девойка. Този мотив идва от култа към водоемите. Маите пускали жени в свещените извори Чичен-Ину, в Египет - в Нил, за да обезпечат разливите му и т.н. По този начин обредите бавно навлязли в поверията за драконите. Логично, в тези разкази се появяват и герои драконоубийци, които освобождават девойката и заграбват съкровището, което драконът е пазел. Тези митове получават широко разпространение, което довежда до обособяването на злия характер на дракона. Така от старите легенди за дракони, в които те са добри и мъдри, се стига до вярванията, където те са зли. Интересно е да се спомене, че освен героите, змейовете имат и друг свой митологичен враг. В индийската митология съществува едно създание, наречено Нага - то е техен смъртен враг. Винаги е изобразявано със змей в своя клюн. Родните славянски традиции също приютяват дракони - в приказките, вярванията и преданията. Но по типично наш обичай ние преименуваме дракона на змей или ламя. Основните признаци и митологични мотиви, свързани с дракона в общи линии съвпадат с темите, характеризиращи змея - змеят може да се смята за славянския дракон. На свода на Троянския манастир самият Захари Зограф е изрисувал стенопис, изобразяващ Апокалипсиса, а самата душа на Апокалипсиса е представена от жена, възседнала многоглав дракон. Всички знаем и легендата за Св. Георги и убийството на гърчавия змей.

5.Кристали и Растителност

Кристалите са твърди тела, при които съставящите ги атоми, молекули или йони са подредени в правилна, повтаряща се структура в трите пространствени измерения.

Обикновено кристалите се образуват при процеса на втвърдяване (преминаване от течно в твърдо агрегатно състояние). В идеални условия резултатът може да бъде единичен кристал (монокристал), в който всички атоми в твърдото тяло са разположени в една кристална решетка или кристална структура, но обикновено се образуват едновременно много кристали и се образува поликристално тяло. Например повечето метали, познати в ежедневния живот, са поликристали.

В каква кристална структура ще се втвърди една течност зависи от химията на течността, условията, в които се осъществява втвърдяването и налягането. Процесът на образуване на кристалната структура се нарича кристализация.

В биологията, името растение се дава на организми, притежаващи хлорофил необходим за процеса фотосинтеза. Повечето растения водят прикрепен начин на живот, но някой от тях са слабоподвижни (едноклетъчни растения). Всички растения дишат, хранят се самостойно, имат рецептори за осезание и способност да се размножават. Повечето растения притежават корен, стебло и листа. На Земята са познати около 600 000 вида растения.

Растенията са основна част от живота на Земята. Те произвеждат кислород и храна за животните. Всички животни зависят от химичната енергия, натрупана във вид на органични съединения, която растенията добиват от Слънцето чрез фотосинтеза. Тази енергия животните усвояват чрез метаболизма си. От растителните видове са се образували също и изкопаемите горива, които ползваме днес.

---
Elina Noakh Kaizere von Lauthern


Последната промяна е направена от Елина фон Лаутерн на Чет Юли 22, 2010 12:51 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елина фон Лаутерн
Преподавател по Грижа за магически раст. и жив.
avatar

Брой мнения : 67

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: ~"УчебникЪ"~   Чет Юли 22, 2010 12:51 pm

1.Преговор
3.Теория
3.Сфинкс
4.Практика
5.Върколак и вампир
6.Подготвителен урок
7.Входящ изпит за преминаване
8.Екскурзия,свързана с преговори и драконовата част номер 3

1.Сфинкс

Сфинксът изображение на легнал лъв с човешка глава, първоначално създаден от египтяните от Старото царство. По-късно сфинксът е включен в гръцката митология под името Σφιγξ, „удушвач“. Често под "Сфинксът" се разбира големия Сфинкс в Гиза.

Сфинксът в древногръцката митология е чудовище, дете на Тифон и Ехидна. Той има лице и гърди като жена, тяло на лъв и крила на птица. Живеел е в гората, близо до град Тива. Той задавал на всеки преминаващ въпроса: „Кое е това същество, което сутрин върви на 4 крака, денем на 2, а вечер на 3?“ и който не отговарял вярно, бивал убит. Много хора загинали така, включително и сина на цар Креонт. Съкрушеният от мъка цар обявил, че ще даде ръката на дъщеря си Йокаста на този, който отърве града от това чудовище. Със задачата се справил Едип. Отговорът бил човек в трите различни етапа на своя живот - като е бебе ходи на 4 крака, като е в зряла възраст - на два, а като остарее си помага с бастун. Побеснелият сфинкс скочил в пропастта и умрял. Този мит обаче е по-късната версия на първоначалния, в който се казва, че чудовището се наричало Фикс. Живеело в гората Фикион, в Беотия. Нейни родители, според Хезиод, били Орфо и Ехидна. Името Сфинкс възникнало по-късно, може би от близостта с глагола σφινγω -удушавам, а самия образ-под малоазийско влияние е придобил вида на полужена-полулъвица. Древната Фикс била свирепо чудовище, което било победено от Едип (отново), но в жестока битка с оръжие в ръка.

В сатирата на Есхил "Сфинкс", самият Сфинкс е поставен в положение да отгатва загадка на Силен. Той го попитал какво държи в ръка - живо или мъртво същество. Тъй като обаче Силен държал в ръката си врабче, чиято шия можел да прекърши във всеки един момент, Сфинкса нямал шанс да даде верен отговор и трябвало да признае поражението си.

2.Върколак и вампир

Върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) в славянската и в частност в българската митология е зъл възкръснал мъртвец или човек, обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.

Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).

Вампирите (Въпир, Кръвник, Упир) са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв. Освен в митологията те са известни в киното и фантастиката.

В легендите на много народи присъстват вампири. Смята се обаче, че образът на вампира, какъвто го познаваме от съвременната литература и кино е бил създаден в Западна Европа, където легендите за подобни същества, населяващи различни източноевропейски страни са много разпространени.

Някои народи вярват във вампири, които не са подобни на човека, а имат животинска форма, като прилепи, паяци и кучета.

Вампиризмът се практикува от хора или животни, които пият кръв. Във фолклора е често срещано вярването, че кръвта дава свръхчовешки сили на този, който я е изпил. В исторически план вампиризмът може да бъде срещнат като вид канибализъм. В биологията терминът „вампиризъм“ се използва за хранещи се с кръв животни — пиявици, комари, прилепи вампири и др.

Преданията за мъртъвците, хранещи се с кръв могат да бъдат намерени в митологията на почти всички народи по света, включително най-древните. Зли духове, като Лилу са споменати още в ранния Вавилон а кръвосмучещите Акхару, още в най-ранната митология на шумерите. Тези женски демони скитали часове в тъмнината, в търсене на поредните си жертви — новородени бебета и бременни жени. Един от тези демони, на име Лилиту, по-късно бил причислен и към юдейската митология, под името Лилит.

В Индия имало истории за Ветала, вампироподобни същества, живеещи в чужди трупове. Интересна история се разказва за крал Викрамедитай и неговите нощни опити да хване неуловим Ветала. Историите за Ветала са събрани в книгата „Байтал Пахиси“. Ветала е немъртъв, който като прилепите, виси по клоните на дърветата с главата надолу и може да бъде намерен в гробищата.

Китайците също имали свой еквивалент на вампирите, той изсмуквал жизнената енергия на своите жертви (чи).

В един мит египетската богиня Секмет се изпълва с кръвожадност, по-късно заради многото ѝ убийства била засищана с алкохол в цвета на кръвта.

В Омировата „Одисея“, когато сянката на Одисей преминава през отвъдното е примамена от кръвта на скоро пожертвани овни.

Стригите, нощни птици които се хранят с човешка плът и кръв са споменавани в романските легенди. Румънската дума за вампир, стригой (вампири, станали такива след смъртта на човека), произлиза от името на албанския Стригида, но легендите и за двете същества са създадени от славяните.

Като пример за по-късна вяра във вампирите може да се посочи 12-ти век в Англия, историкът и хроникьорът Валтер Мап и Уилям Нюбърг записват разказ за човек върнал се от отвъдното, с някои прилики с добре познатите източно-европейски вампири.

Митовете за вампири са най-силни в Източна Европа и в славянския фолклор, където вампирите са възкръснали мъртъвци, които причиняват смъртта на хора, често пият кръвта им, или ги душат. Тези митове гласят „Вампирът може да бъде унищожен чрез отрязване на главата, стрела напоена с прясна човешка кръв или чрез изгаряне. Пряката слънчева светлина ги забавя, но не може да ги убие“. Според други разпространени версии, вампирите могат да бъдат убити само като бъдат заляти със светена вода, набучени със сребърен или дървен кол в сърцето или изгарят от пряка слънчева светлина. Счита се също, че вампирите отбягват или се страхуват от разпятие или чесън.

---
Elina Noakh Kaizere von Lauthern
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елина фон Лаутерн
Преподавател по Грижа за магически раст. и жив.
avatar

Брой мнения : 67

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: ~"УчебникЪ"~   Чет Юли 22, 2010 12:56 pm

1.Таласъми,Торбалани и тям подобни
2.Цветна Теория
3.Чудовищна практика
4.Подготвителен урок номер 1
5.Подготвителен урок номер 2
6.Преговор на всичко научено.Задължително е,ако ти се завършва!
7.Важният изпит за завършване
8.Екскурзия за сбогуване в едно тайно място за купони

1.Таласъми,Торбалани и тям подобни

Таласъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Таласъм в българските фолклорния поверия е зъл и невидим дух, който обитава мостове, чешми, и сгради (най-често изоставени). В Родопите е познат под наименованието дракус. Според някои поверия, таласъмът може да приема облика на куче или котка. Той възниква, когато човек или имане бъдат зазидани при строежа. Съобразно остарелите традиционни представи за пола, таласъмът, който произлиза от зазидана жена често пее, плаче, или преде, докато таласъмът, който произлиза от зазидан мъж често свири на кавал или на гайда. През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. (Традиционно и исторически, българското население се е състояло предимно от земеделци, което е отразено в народните поверия подобни на това за таласъма. Това им придава архаичен стил.) В някои области на страната таласъмите се възприемат като духове на неживи. Според тези вярвания, блуждаещите им души търсят покой и убежище и, когато намерят подходящ дом, те се заселват там и трудно могат да бъдат прогонени. Напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили, като създават шум, издават стонове, и правят пакости (подобно на западноервопейския "полтъргайст"). Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че обитателите на дома празнуват сватба. След като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (някога е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършена домашна работа и ръкоделие край себе си. Всичко разпръснато или омотано се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци обзема вниманието им задълго. Затова поверието гласи, че е опасно човек да влиза в чужди колиби из гората, защото, ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него и ще се засели в дома му.

Торбалан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Торбалан е митологичен герой, с когото родителите в България плашат малките деца. Известен е с това, че ходи с торба на гърба, в която отнася непослушните деца. Произходът на мита е свързан, по всяка вероятност, с историята на богомилството (Виж, торбеши). Богомилските мисионери в Мала Азия били наричани от враждебната им официална църковна литература фундагиагити (фундаити), т.е. торбоносци, откъдето идва и прозвището торбеши (помаци). С подобни епитети били подигравани за посвещението си, заради което се отказвали от светския си живот и занаят, и се оставяли да бъдат хранени от последователите си. Наред с подигравките[1]. се популяризирали и различни клевети по техен адрес, най-предпочитаната от тях била да се представят като детеубийци или езичници, практикуващи кървави оргии и ритуални човешки жертвоприношения (Виж, бележките в статията за богомилите в Мала Азия)[2]. Подобни герои за плашене на децата има и в други европейски страни. В Испания, например, е познат като "hombre del saco", което е буквално описание на носещия чувала Торбалан.

Баба Яга е славянско митично същество описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за вещица, имаща същите харакеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака).

В Италия нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се, че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.

Използва се за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Яг) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал. В нашата митология образът ѝ се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от нея, защото тя ги яде в големи казани, а възрастните - защото им прави магии и заклинания. В руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла.

Караконджул

Караконджул е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората.

Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според различни вярвания, бил наполовина човек - наполовина кон или да приемал облика на голо човече, куче, теле, или яре. Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните "мръсните дни" (от Бъдни вечер до Йордановден). Поради това месец януари се нарича "караконджов" месец.

Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничело само нощем (до първи петли), след което изчезвало внезапно. Според моите наблюдения само представката е турска-кара-което значи черен иначе в много селища в Родопите се казва просто -конджур-конджуровите дни са свързани с редица поверия, които най вероятно са останка от тракийските вярвания.

Лесник

Лесникът (Лесий, рус. леший) е горски дух, свръхестествено същество от славянските предания и руските народни приказки. Обитава затънтени горски кътища и запустели места. Според народните вярвания живее в гората само през топлите дни на годината. На св. Ерофей (17 октомври) лесникът се крие под земята, където прекарва зимата, но преди това вдига бури, чупи дървета, разгонва зверовете по бърлогите им и свирепства. Според полските поверия, лесникът обича да седи на стари сухи дървета, като приема образ на сова. Затова селяните се боят да секат такива дървета. Според руското поверие, лесникът обитава не по клоните, а хралупите на старите дървета. Когато лесникът преминава, след него се вдига вятър, който замита следите му. По това лесникът напомня елфите от шведския фолклор. Лесникът може да се яви на человек в различни образи, но най-често се случва да се предстори на немощен старик или космато чудовище с козя брада, рога и копита, с което напомня древногръцкия Пан и сатирите. Когато е облечен, дрехите му са обърнати наопаки. В гората изглежда гигант, а главата му достига върховете на дърветата, а на поляните е малко по-висок от тревата. Да обърква хората и да ги заблуждава в гората е обичайна шега на този горски дух. Ако това се случи, човек може да се загуби посред бял ден. За да развали магията, пътникът трябва да облече дрехите си наопъки и да размени лявата и дясната си обувка. Едва тогава може да намери верния път.


---
Elina Noakh Kaizere von Lauthern
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: ~"УчебникЪ"~   

Върнете се в началото Go down
 
~"УчебникЪ"~
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Secret World :: Играта :: Магическа академия "Хартуин" :: Трети етаж :: Грижа за магическите растения и животни-
Идете на: