Герои на възрастните

1. Име - Джеймс Уайлд

2. Възраст - Изглежда на 20, но е на 153 години.

3. Външен вид - Джеймс е висок 2, 01м, имаа бяла кожа, черна коса, черни очи, хубав нос, тежи 80 кг .

4. Характер - Джеймс мрази смъртожадните и Волдемор. Не се сработва с върколаци, но ги понася. Той обича да играе куидич. Мрази жълтият цвят. Харесва драконите , но не и еднорозите еднорозите. Лесно избухва.винаги иска да е в центъра на вниманието,но не винаги го постига.Много лесно хлътва по някоя,но когато тя го отреже сърцето му се разбира на парчета,които после трудно се събират.Много е жизнен и трудолюбив. Може да пее и да свири на китара и цигулка.Обича да рисува. Има много приятели - почти всички са вампири.

5. Длъжност - Член на магисъбора

6. История - Джеймс е роден в добро, богато семейство, Има сестра, която е 10 години по- голяма от него. Когато той навършва 10 години сестра му тръгва по пътя на смъртожадните. Джеймс е разтроен от това. След като става на 13 майка му умира от тежка болест, а баща му е толкова разтроен и за това и той тръгва по пътят на смъртожадните. След това момчето е отглеждано от чичо си - Вампир под прикритие. Когато Джеймс навършва двайсет, също се разболява от болеста, която е заразила и майка му. Чичо му вижда, няма да оживее и е принуден да го ухапе, да го направи безсмъртен - вампир. След катотой е ухапан от чичо си започва нов живот в Алианса. Големите пречки в живота на младият вампир тепърва започват. Един друг вампир му се изпречва още в началото на новият си живот. Разбрал, че Джеймс е нов вампир, Линдели - другият вампир започва да го преследва и да го предизвиква да се бият. В началото Джеймс не му обръща внимание, но после започва да се бие с него, защото адски много го дразни, а и без той да иска бой Линдели нападал. Битките ставали все по жестоки. Най- накрая някой трябвало да умре. Чичото на Джеймс разбира за битките и с негова помощ младият вампир убива Линдели. Понеже Линдели нямал много приятели никой не забелязал, че го няма. Когато става на 100 години Джеймс започва работа като член на магисъбора.

3. Външен вид - Висок и снажен младеж с атлетично тяло.Има гъста, но доста къса черна като смърта коса която е пълна противолопожност на светлобледата му кожа.Очите му са кфеви, излъчващи гордост и голяма доза уверенесто.Носа му прав и дълъг.Наполно нормарен нос като на всеки друг младеж на неговата възраст.Тръпчинка набрадичката както и на бузите когато се усмихне.Устинте му са плътни като горната му у е по-добела от долната.Вратът му е по- дълъг от средностатистическия, но това никога не му е пречило и дори го смята за предимство.


4. Характер - Игнациус притежава доста сложен и труден характер.Още от малък е лишен от вниманието на родителите си поради което го гара да изобщо да не търси одобрението им и да следва свой собствени цели.През ранните години от своя живот проява силен темперамент която оказава голяма вляние в понататъчното развитие на негвия характер.Изключително е любознателен и интелигентен.Умее доста добре да си служи с думите и меко казано словесен майстор на общуването.Твърядт,че е рагонтен,но това е мнение изградено от мъгълокръвните и мъгълите които той непонася изобщо.Сърказмът е част неговия чар или поне така си мисли той въпреки,че родителите му го намират за доста дразнещ особено когато той влага повече от нужното отоншение в сърказма си.Смята себе си за егоцентрик,но и в това не се чувства особено сигурен.Въпреки това е доста уверен в свойто знания и умения и обича да демострира превъдсхоство във свяка една ситуация.Пристрастне е към славата и себе обичен и то доста.Страхове почти няма.Така твърди,но слабости има доста а се бои предимно височини, вода, змии още много други.не се страхув от смърта, а по-скоро от начина по-който си представя собствената си смърт.



5. Длъжност - Непродумващ

6. История - Игнациус е роден в единснежен зимен ден в замъка на неговото семейство.Той е чистокръвен магьосник точно както всеки един член от неговото семейство.А то е доста голямо и пъстро.Освен това фамилията Рокуел за доса богати магьсоници.Единият му дядо например е Алхимик а другият архитект който строи магически сгради и замъци.Родитителите му се казват Адолфус и Амброзия.И двамата са завършили "Хогуортс" в дом "Слидерин" ккато повелява традицията в тяхното семейство.Г-н Рокуел е инжинер и майстори магически предмети като ги продава из цяла Европа.Неговите изобретения да доста прочути из целия континет и той се слави като добър изобретател.Г-жа Рокуел пък има собствена модналиния ипритежава модна къща.Потдържа бутик за магьсночисекото облеклов Париж, модната столица на Европа.Поради големия успех в кариерите и на двамата възрастни, те не отделят особено внимание на децата си.А именно Игнациус и Елфиас Рокуел.И двамата са доста различни.По- малкият син е доста буен и невзъдържан, но въпреки това е добродушен.Докато Игнациус е доста студен и тих по-природа.Първенец на дом "Слидерин" по Дуелиране и История на магията.Дори успява да стане префект на дома времененно.След завършването си заминава на околосведско пътешествие из широкия магьоснически свят.Не след дълго обаче се завръща у дома за да надникне дълбоко в тайните на министерството на магията и да разбере и разкрие тайните на магьосниците бюрократи.

Браво! Страхотен герой! Одобрен си, сега ще ти пратя ЛС.

Име - Джон Тейлър

Възраст - 78 като вампир, 17 като човек. ( общо 95; изглежда на 17)

Външен вид - Джон е висока (о, да, "тя") около метър и шейсет и три, може би и шейсет и пет. Зависи от обувките. Лицето й е сърцевидно. Има големи, сиви очи, които обикновено шарят безмълвно из помещението, оценявайки всичко в него. Устните й са тънки и бледи, едва открояващи се, а носът й - чип. Бледото й лице не бие толкова много на очи, поради факта, че всичко в нея изглежда безцветно. От очите, та чак до косата - светло руса, като огрята от някаква светлина придобива пепеляво-розов цвят. Естествено, Джон предпочита светлината да не е слънчева, но кой ли я пита?
Гърдеробът й е пълен хаос, като в него има дрехи от различни моди, марки и епохи. Може би обикновено зависи от настроението й, когато е носталгично настроена, например, би облякла стара ежедневна рокля, но ако е по-весела нищо чудно да я видите с дънки и някой светъл пуловер, чиито ръкави да скриват дори върховете на пръстите й.

Характер - Джон е... ами, може да се каже, че всеки си има мнение за нея. Обикновено е тиха, не говори много, но и рядко оставя въпрос без отговор. Дали ще се хареса на питащия вече е нещо съвсем отделно. Грижа я е за тези, които мислят като нея. Решила, че някой й е враг, става не особено приятна за него компания, но не слага всички хора и същества под един знаменател. Винаги обмисля вариантите, но е трудно да промени мнението си след като веднъж го е създала. Решила веднъж коя пътека да следва й трябва огромен камък за да преобърне колата. Даже два камъка. Мисли много, може би прекалено много, което я прави да изглежда винаги разсеяна и обитаваща едва ли не друга планета. Това обаче никога не й е пречело да следи разговора и да не пропуска нито една дума от него.
Сприятелява се трудно, обикновено е сама. Въпреки това е доверчива, може би и заради това се старае да не допуска кой да е до себе си. Когато изпадне в истерия чупи каквото намери край себе си.

Длъжност - змеевъд (ненавижда работата си и бавно се учи, но все от някъде й трябвали средства, а не много смъртни са готови да рискуват живота си заради един-два дракона)

История - Джон. Да, да започнем от там. Защо Джон се казва "Джон", а не Саманта, Виктория, или поне Джоана? Отговорът е много прост, както и повечето неща в живота - баща й искал момче. Поради тая причина Джон не само носи такова име, но и учи да играе куидич още от малка, при това не като търсач, което най-подхождало на една млада дама по онова време, не дори и като пазач, нещо по-обичайно. Не, баща й я тренирал за бияч. Да се изправя срещу гюлетата, да осакатява противници и да не я е грижа за това. Още от малка я възпитана със силен характер и трудно се вписва в момичешките компании по-късно. По-често можело да се види как се бие с някое момче, или малко по-точно казано - как го бие, за да си вземе думите назад, например.

Нов въпрос - че за какво му е да си взема каквото и да е било назад? Детски шеги, сигурно. Да, но болезнени, защото майката на Джон е затворена в клиника. Проблеми с пи-гла-пи-ва-пи-та. Побърква се, никой така й не разбира какво й се е случило. Знаят само, че един ден е отишла на Диагон-али за готварска книга и нова мантия, а след няколко часа я открили трепереща и бръщолевеща глупости, свита сама в един тъмен ъгъл на Мракон-али. Как е стигнала до там и какво й се е случило.. Е, явно ще си остане мистерия.

Да се върнем към Джон и събитията в живота й. Не че са много вълнуващи в периода, който следва. На 11 години е приета в Бобатон, нещо, което я убива вътрешно. Баща й нарочно я праща там, а не в Хогуортс, защото иска да поправи грешката си. Или по-скоро - иска тя да заприлича на майка си по нещо повече от косата и усмивката, защото тя му липсва. Заобиколена само от момичета, Джон в никакъв случай не се вписва. Изкарва там две години, докато накрая не тропва с крак и баща й не я премества в английското училище. Не че се е отказал от идеята да превърне дъщеря си в прилична дама, просто вече се е пропил и нито мисли за действията си, нито за последствията си от тях. Джон разбира, че от този момент нататък е сама.

В Хогуортс сякаш се преражда. Приемат я в Рейвънклоу, тъй като има потенциал, но шапката явно не е взела мързела в сметките. Е, настоящата вампирка може да не става най-брилянтният ум на училището, но определено е един от най-добрите играчи по куидич за времето, през което е в училището. Или поне за трите години, през които играе. Когато пристига в училище за шестата си, предпоследна година получава писмо, че баща й се е самоубил. Едва две седмици след като го е видяла за последен път, естествено пиян и загледан в нищото, трябва да организира погребението му. Тогава нещо в Джон се пречупва и тя става затворена и некомуникативна. Отделя се от приятелите си, започва да чете повече от обикновено. Продължава да е човек, който вдъхва респект, и има своите моменти на усмивки и закачки, но са осезаемо по-малко.

Завършва със среден успех, не е сред висотите на съдомниците си, но и не пада по-ниско от Хафълпаф, така че е доволна (в нейните представи те не са били най-умните същества, може би защото помагат на всички и всичко.. прекалено мекушави) Тогава е на седемнайсет и мисли, че животът е пред нея. Излиза да празнува със съдомниците си, вече всички пълнолетни и щастливи, но нещо се случва онази вечер.

Когато излиза да си вземе малко въздух пред заведението, от което се носят песни и наздравици, се появява мъж. Първоначално изглежда безобиден, дори сякаш всяка прашинка наоколо застрашава живота му. Нисък, сух, слаб, болнав. Оказва се обаче, че именно Джон е тази, чиито живот е застрашен. Тъкмо когато решава да се присъедини обратно към компанията, мъжът я вика. Моли я да му донесе храна. Русокоската вдига рамене и се връща след няколко минути навън. И без друго нямала намерение да яде порцията си... Но мъжът, отишъл в тъмната алея до сградата, се оказва нещо опасно. Явно било, че не това в чинията е храната, а човека, носещ му я.

И да. Тя се превръща във вампир. Не е нещо, с което свиква лесно. Когато приятелите й я откриват, убива поне двама от тях, така че се превръща в нещо като "ти я подгони с вилата, аз ще донеса факли" обект за випуска си. Налага й се да се крие, рядко комуникирайки с мъгъли, магьосници или дори такива от собствения си вид.
Минават седемдесет години, че и повече, а тя все още изглежда по същия начин. Няма обаче кой да я познае, защото връстниците й са или мъртви, или приковани към леглата, или пият шашави отвари, които им шашавят мозъка, така да се каже. Тя обаче си е съвсем наред. Има малко приятели, но все се намират. Ако й потрябват знае къде да ги търси и е сигурна, че ще я потърсят. Един от тях й намира работа като змеевъд наскоро. До момента оцелявала основно с кражби, или с някоя малка службица, докато не разберат че е вампир и не я уволнят. Тя обаче не се сърди - сама би се уволнила в такава ситуация. Пък и най-сладкото отмъщение на света е толкова лесно за изпълнение.. Само едно ухапване. Целувката на смъртта...

Джон...нещо от сорта

Окей, Джон (rofl) Одобрена си.

Одобрена

Това име до колкото знам е от Здрач и сега за последен път правя изключение от правилото.

Иначе си одобрена.

1. Кестен Лилянов

2. Възраст - 67 години

3. Външен вид - Висок и слаб индивид с остро изразени скули и волева брадичка, стоманено сивите му очи се взират във вас от сенките под гъстите му вежди запазили все още русолявия си цвят за сметка на вече покритите със слана дълги до раменете коси. На бледата му кожа небръснатата поне от три дни груба четина почти не се вижда. Правия нос е можеби една идея по дълъги придава на вперения му във вас поглед допълнителна острота, карайки ви да говорите, да признавате, да съжалявате и да се разкайвате за това което сте или ще направите. Ръцете му са костеливи и под кожата пулсират изпъкналите му вени.

4. Характер - Професията му изисква спокоен и пресметлив ум, защото тези като него могат да правят само по една грашка, а веднъж до пуснат ли я... нямат шанс за втора. Въпреки това той обича забавленията, на страните му има дребни бръчици показващи че навремето не е спирал да се смее и усмихва. Сега обаче тези времена сабезвъзвратно атминали ако се шегува то е с прикрита ирония или сърказъм.
Не може да се каже че обича да убива, но когато се налага да се стигне до това няма огризения, защото знае че така трябва и е напълно обеден пра вотата на действията си. Искрено вярва, че всичко което прави е за доброто на магическия цят, а хонорарите ги прибира за покриване на текущи разходи.

5. Длъжност - С една дума - Вещер. Унищожител на твари опасни или вредни за светът. Като се опчне от досадн неща като Гъбелковците и Гномите мине се през върколаците и вампирите, и се стигне до Акромантулите и Драконите.

6. История - Историята е на края, защото всичките неща преди нея би трябва да й се отразят. Историята обаче твърде бсеобхватна и не се знае какво би било важно да се спомене в нея. Това че навремето е пристигнал и учил в Дом Слидерин, че е играл куидич и е бил капитан на дама си, че е организирал тоен клуб на „Търсачите”. Че се е изправял срещу Сфинкс още като дете или че леля му е била заместник министър на магията във Великобритания. Доста неща могат да се кажат за детсвото му, но кой от тях биха били от значание за настоящето му? Дали нападението над семеството му в което синът му бива ухапан от върколака присастващ в групата на нападателите? А може би това че леля му Сънбърн отказва да му помогне в търсенето. Досегашната му професия като обезгномител доста бързо прераства в частен изтребител и само две години по-късно получава прозвището Вещер.

Окей, одобрен си.

Алина: Одобрена. Избери си къде искаш да си журналист (Пророчески вести или Дрънкало) и ми кажи на Лс. Също се запиши в тази за смъртожадните.

Лия: Трябва да кажеш каква професия искаш да работи героя ти.

Одобрена. Само сложи всички снимки на линкове.