Secret World
Добре Дошли в Secret-World - един необятен и завладяващ магически свят. Моля, регистрирайте се за да намерите много приятели, да се забавлявате и най-вече да получите достъп до вълнуващата ни онлайн РП игра.

Очакваме Ви!



 
ИндексDaily prophetКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Кметството с часовника

Go down 
АвторСъобщение
Дейниъл Форкънтър
мъгъл
avatar

Брой мнения : 720

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Кметството с часовника   Нед Юли 25, 2010 9:10 am

Кметството, както всеки знаеше, беше най-важната сграда в града и никой не можеше да отрече изключителната роля, която играеше. Беше разположена в центъра на града, в непосредствена близост с банка "Тиърсфол" и гледаше право към големия площад, чийто павета блестяха на слънцето като златни. Стентие на кмеството бяха боядисани с нова бяла боя и съвсем малки черни кантове, а прозорците бяха обковани с махагонови греди с орнаменти. Имаше и голяма кула с часовник, извисяваща се на поне 15 метра. Е, часовникът отдавна не работеше, защото никой не знаеше как да го поправи, но жителтие на града все още го смятаха за важна част.

Вътрешността на кметството беше изискана, пълна със страринни безценни мебели и предмети, пръснати навсякъде. Първата стая беше фоайето, в което се разполагаха няколко диванчета за чакане, както и бюрото на секретарката на кмета. После един дълъг коридор водеше към кабинета на самия кмет, стаята за събрания, а по-навътре се разполагаха и кабинетиет на други служители в кметството. Библиотеката се намираше в края на дългия коридор - тонове книги, струпани по три метра рафтове. А, и една.. тайна стаичка, за която никой не знаеше.

РП тема.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Съб Авг 28, 2010 3:04 pm

Времето. Времето така неусетно минаваше, че докато се обърнеш, и изведнъж си на тринайсет. При това с повече ум от обикновените тринадесетгодишни, сред които живееш, защото си напълно наясно, че изобщо не си като тях. Защото знаеш, че си магически. Но все не-чак-толкова добър в това колкото брат си, който всъщност ти е само полубрат. И при това е по-малък от теб с цели две години. Но ти не си чистокръвна магьосница, колкото и да ти се иска това да е възможно. Ти си просто извънбрачното отроче на някаква си художничка, която те взема при себе си всяко лято, отдалечавайки те от Лондон и от онези, които са твое семейство и към които принадлежиш много повече. Или поне така чувстваш.
За такива неща си мислеше Нат, докато вървеше безцелно наоколо, лутайки се из непознатия замък, който щеше да стане неин дом. Който може би вече беше неин дом. Нищо че не познаваше никого.
Едва ли щеше да бъде като летата в Амстердам – да бъде най-популярната, най-добрата в повечето игри. И то само защото бе наполовина чистокръвна. Но само наполовина. Отново познатото жегване в гърдите. Отново досадното натякване, когато брат й изкарваше от себе си някоя магия.
Днес беше облечена сравнително тъмно. Поне за себе си. Наталия носеше тънка блуза с къс ръкав, в снежнобял тон. Над нея- лилава жилетка, в един от почти черните нюанси. Бижуто с аметист пък бе почти скрито от тънък люляков шал, който добавяше към очите на русокоската онова тъжно синкаво-сиво сияние, което имаха тези на майка й. надолу носеше къса дънкова пола, както обикновено. Този път беше черна и от колана й се спускаха няколко сребърни верижки. Беше обута с гуменки – нови, купени преди месец от един мъгълски магазин в центъра на Амстердам. Изключително удобни.
Именно с такива дрехи тя се чувстваше себе си. Чувстваше се уверена и почти хубава, макар че никога нямаше да го признае пред някого. Особено пък някого, когото познава неотдавна.
Нeусетно краката я отведоха на двора. Беше светла, жизнерадостна утрин. От онези, в които птичките пеят, а слънцето грее високо в небето, по което не се вижда дори и едно облаче. Беше хубав ден да се разходи. Много хубав дори. Затова Нат реши да иде до Тиърсфол – мястото не беше далеч, а и така или иначе беше населено единствено от магьосници, тоест щеше да се чувства добре в кожата си. Най-вероятно.
Не след дълго пристигна и погледът й беше грабнат от часовника. Тя тръгна към Кметството бавно, внимателно избирайки точно върху кои от паветата да стъпи. Сградата бе голяма и красива и сигурно още от зората на времето, но боята беше нова и чиста, а изящните орнаменти само увеличаваха архитектурната стойност на постройката.
Синеокото момиче влезе вътре, помаха усмихнато на секретарката на кмета, която лениво четеше вестник зад бюрото си, и се заоглежда наоколо. Точно така стигна и до огромната библиотека. Където пък беше тихо и спокойно и абсолютно самотно. Идеалното място да се вглъбиш в мислите си с хубава книга под ръка. Но точно тогава огромната дъбова врата се отвори…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Съб Авг 28, 2010 3:05 pm

…И през нея влезе Шиел Фантомхайв. Момчето бе решило да се поразходи и накрая беше стигнало до кметството с големия часовник. Защо пък да не отиде до библиотеката, помисли си той и това и направи. Щеше да намери някоя-друга интересна книга и да прекара малко спокойно време сам със себе си. Да, младия Фантомхайв обичаше да прекарва време сам, не обичаше да е в компанията на много хора, нито да общува когато не се изисква от него. А и тъкмо имаше да проучва демони, защо сега не използваше свободното си време и да посети библиотеката?

Момчето бе облечено в преобладаващо синьо. С изтънчено и богаташко облекло от най-високото качество плат, меки на допир дрехи и красиви за окото. Костюмът, който Шиел носеше беше небесно син, както и малката шапчица на главата му, която бе сложил като допълнение, а наметалото му бе по-тъмно. Облеклото караше красивите му сини очи да изпъкват дори повече, правеше ги да изглеждат изразителни. Колкото и ледено-студени да бяха те.

Когато Шиел отвори вратата той веднага забеляза, че някакво момиче бе вече в помещението. Момчето се огледа и забеляза с изненада, че явно нямаше никой друг в библиотеката, освен самата библиотекарка, разбира се. Момичето изглеждаше на около неговата възраст, имаше красива руса коса, сладко лице и невинни сини очи. Или поне така изглеждаха на Шиел. Не че можеше да стане ясно толкова рано. Младият Фантомфайв нямаше намерение да си губи времето в безсмислени приказки с малки момиченца, които не знаеха ужасите и болката на жестокия свят. Затова се придвижи до нея и кимна остро.

- Добър ден, госпожице. – поздрави любезно той, докато мислено я преценяваше. – Прекрасен ден за посещение на библиотеката, не мислите ли? – попита ведро той, и бързо огледа помещение, което бе запълнено с рафтове с книги. Някои бяха големи, стари и ценни, а други бяха нови и неизвестни.

Времето навън беше топло и приятно и повечето хора, особено децата, биха предпочели да прекарат деня си навън. Но не и Шиел. Той нямаше нищо против затворените помещения като библиотеката, а и обичаше да чете. Беше едно от любимите му занимания. Беше толкова по-добре и полезно отколкото да излезе на двора и да играя с децата на неговата възраст. За какво помагаха игрите? За нищо. Докато четенето помагаше на човек да обогати речта си, да научи много нови и полезни неща.
Момичето, на което Шиел още не знаеше името, отвори уста, за да отговори на поздрава му и момчето се зачуди за миг дали тя не беше ученичка в академията като него и може би дори бе в неговия дом? Определено щеше да попита за това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Съб Авг 28, 2010 3:09 pm

-О, здравейте. Да, наистина денят е идеален за почивка от прекалено многото слънце и шумовете на тичащите насам-натам ученици.- отвърна Нат и вдигна очи, за да поразгледа непознатия по възможно най-ненатрапчив начин.
В първия момент щеше да прихне, но се удържа. Момчето срещу нея беше облечено в нещо синьо, лъскаво и скъпо- типичното мамино синче, при това богаташко мамино синче, веднага си помисли тя. Но само на пръв поглед.
Зад цялото префърцунено нещо тя видя черната му коса със сивкаво-зеленикави оттенъци, видя малките диамантени обеци, видя пръстена на ръката му. И най-вече видя очите му. Омагьосващо сини, дълбоки. И криещи някаква древна тъга. А и цялото му излъчване – беше ледено, замръзнало зад маската на нещо, което той или искаше да бъде, или беше. Или беше раним и твърде горд, за да покаже истинската си страна. Ен щеше да разбере какво крие.
Не след дълго обаче установи, че се е втренчила в него за прекалено много време. Толкова, колкото бе напълно достатъчно да събуди съмнение у много хора. Включително и у него. Притеснено, момичето прибра кичур коса зад лявото си ухо и разкри няколкото си лилави обеци, подредени по големина от най-едрото топче към най-дребното. За момент се зачуди дали той я смята за хубава и може би като нищо щеше да го попита, ако не се бе сетила, че би било крайно неучтиво и че дори не се е представила.
Момичето бързо се вторачи в книгата, която четеше – в случая ставаше въпрос за разкриване на тайни от миналото или нещо подобно, така и не бе обърнало внимание напълно.
Защото това разглезено момченце, използващо думи, от които може като нищо да ти се оплете езикът, сега също я гледаше.
-Ъ, съжалявам, замислих се върху нещо от.. ъ…книгата, която четях, преди да влезете, господине. – Между другото, позволете да се представя. Името ми е Наталия. Наталия Робинсън-Джоунс. Може да ме наричате Нат, ако желаете. Първокурсничка съм в академията за магия „ Хартуин”.
След това Натали на свой ред попита и докато чакаше отговора му, отново се възползва от момента да наблюдава необезпокоявано тъжните и красиви очи.
Усмихна се с една от срамежливите си усмивки не заради друго, а поради простата причина, че не обичаше да я хващат, когато наблюдава някого. Особено когато се опитва с всички сили да не се присмива на облеклото на същия този някого.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Съб Авг 28, 2010 3:10 pm

Шиел кимна на момичето, което го наблюдаваше сериозно, но с малка и срамежлива усмивка. Тя беше отговорила на въпроса му дали е ученичка в магьосническата академия дори без да му се налага той да я пита. И сега момичето очакваше той да отговори на нейното запитване. Шиел нямаше нищо против. Можеше да отговори на какъвто и да бе личен въпрос без да се поколебае, за него нямаше значение, беше му все едно. Това което бе загубено никога не можеше да се върне. И Шиел нямаше да съжалява за нищо, което се бе вече случило, а щеше да продължи напред. Нямаше да се спре пред нищо, докато не постигне целта си.

- Госпожица Робинсън-Джоунс значи, хмм. За мен е удоволствие да се запознаем. Аз също съм ученик в същата тази академия. Името ми е Шиел Фантомхайв. Аз съм също така собственик на компания за сладкиши и играчки "Фънтом". – допълни той.
Компанията, която му бе оставена от родителите му се бе разраснала и станала една от най-важните в бранша под негово ръководство. Вече всеки знаеше за тази марка, най-вече защото шоколадовите изделия бяха от най-доброто качество, по-вкусен шоколад нямаше никъде другаде.

Момчето рядко споделяше тази информация, но момичето го гледаше така сякаш искаше да научи нещо повече за него и кой бе Шиел да откаже? Добре тогава, не че Фантомхайв изпитваше дори и най-малкия вид безпокойство или притеснение, за него нямаше значение какво споделя, това нямаше да промени нищо. Погледна я със студените си очи след, което към книгата й. Изглеждаше интригуваща.

- Тъй като изглежда, че и двамата посещаваме една и съща академия, госпожице Робинсън-Джоунс, сигурен съм, че ще се виждаме често в “Хартуин”. Из коридорите или в часовете в кабинетите на учителите. Този факт ме радва, тъй като рядко се срещат ученици на тази възраст, които биха предпочели да постоят сами в тъмната - и за някои подтискаща – библиотека вместо да се заангажират в безсмислени игри. Аз съм голям почитател на игрите всъщност, но тези, които помагат да се развие мисълта и логическото мислене… такива като шаха. – продължи любезно Шиел, разкривайки още една малка част от себе си пред момичето. – А, Вие госпожице, любител ли сте на този вид занимания? – погледът му се спря на книгата за секунда преди Шиел да погледне Нaт отново.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Съб Авг 28, 2010 3:11 pm

-Не е нужно да използвате пълното ми име, господин Фантомхайв. Може и да се обръщате към мен само с Джоунс, ако държите на фамилното име. Така или иначе в повечето документи името Робинсън е изтрито. – въздъхна тя и отмести поглед.
Почувства се неудобно отново.Но тъй като не се изчервяваше лесно, на първокурсничката не й личеше. Лицето й си бе бледо както винаги, очите- със синкаво-сивия си оттенък.
-О, и между другото, обожавам да играя шах. Побеждавам дори по-малкия си брат на тази игра. Нали се сещате, господин Фантомхайв, така или иначе няма много неща, с които да го превъзхождам. Нито като потекло, нито като умения. Така че е хубаво да мога поне в нещо да му покажа, че съм като него.
Мда. Браво. Споменаването на нечистокръвния произход беше точно нещото, което трябваше да направи. Разбира се! При това Натали говореше толкова нехайно, сякаш изобщо не й пукаше… сякаш не желаеше от все сърце да е като брат си. Да престане да бъде черната овца в семейството поне за известно време. Но все пак имаше и шанс Шиел да не се сети за какво говори тя. Разбира се, че имаше шанс.Поне не бе споменала, че майка й е мъгълка, ако не друго.
Реши да смени темата по ловък, леко ласкателен начин. Съвсем, съвсем невинно:
-Между другото, баща ми често купува от Вашите сладкиши. Все пак са най-добрите на пазара. Аз лично ги обожавам.
Дотук добре. Сега, небрежен поглед в очите му, отместване към най-горната лавица с книги, правим се, че мислим подходящо заклинание , за да свалим най-лесно въпросната книга, уж се сещаме, след това пък си спомняме, че в момента държим книга в ръцете си, тоест не ни трябва друга. Премерени действия. Небрежна невинност. Наталия много добре знаеше как да играе точно тази игра.
-О, съжалявам, че не ви обръщам подобаващото внимание… просто тази книга е доста интересна и може би ще е добра идея да я взема, за да я прочета. Вие също обичате да четете, нали?

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Съб Авг 28, 2010 4:37 pm

Шиел внимателно изслуша момичето, докато тя говореше и остана леко изненадан. Какво й беше "потеклото", че да беше по-нисша от брат си? Няколко идеи му дойдоха на ум, едни от които бяха, че може би момичето бе извънбрачно дете или пък нечистокръвна. Не че Шиел щеше да промени начина, по който я въприемаше ако се окажеше, че Наталия има баща или майка от мъгълски произход. За него подобни неща не бяха от никкаво значение. Може би така мислеше той, защото бе чистокръвен, но във времето, в което живееха чистотата на кръвта вече нямаше особено голяма тежест. Важни бяха уменията на магьосника и никой не можеше да превъзхожда друг преди да бяха започнали обучението си в училището за магия. Тогава щяха да си проличат истинските им възможжности и способности.

Фантомхайв усети когато момичето смени темата, но само кимна отчиво, за да покаже че се съгласяса с каквото говореше тя. Не беше изненадан, че баща й купува често от сладкишите му, вероятно всяко дете вече ги бе опитало. Момчето обаче не можеше да не почувства самодоволство когато тя сподели мнението си, че са едни от най-добрите на пазара, дори и той да не коментира, а само да кимна в разбиране. Фантомхайв задържа лицето си безстрастно и когато тя се извини, че не му "обръща подобаващо внимание". Бяха в библиотека, а не на парти, което значеше, че прекалените любезности и общуване не бяха задължителни. Момчето не обичаше да комуникира особено много и тишината и спокойствието му бяха приятели. Той нямаше нужда от ничие внимание. И все пак щеше да бъде добре да поразпита това момиче поне малко. Да разбере от къде е, дали щеше да му е полезна в бъдеще и дали нейното приятелство щеше да му донесе някаква изгода. Шиел я огледа още веднъж. Беше добре изглеждаща и бе облечена в хубави, но мъгълски дрехи. Също така Нет му се виждаше някак прекалено невинна, дори с оскъдното си, по негово мнение, облекло, което не покриваше достатъчно от светлата й кожа.

- Не се притеснявайте. - кимна момчето. Не бе дошъл да търси компания. Бе в библиотеката, за да чете, не за друго. Но щеше да се държи като възпитан, млад джентълмен и да й прави компания, докато тя желаеше. А и щеше да се възползва от възможността да я поразпита малко, нямаше нищо лошо в това. Не че не можеше просто да попита Себастиян коя е тя или пък да му нареди да я проучи. - Права сте, госпожице Джоунс. Едно от най-приятните занимания, с които често се заемам е точно четенето. Какъв по-добър начин да се научи нещо ново ако не от книгите? - момчето огледа с поглед помещението и очите му се спряха на определена секция преди да върне погледа си върху момичето. - И да си призная честно, госпожице, радвам се, че сте любител на шаха като мен. Дори ако нямате нищо против бих желал да Ви поканя на една игра? Сигурен съм, че ще се срещнем много скоро в училището и ще имаме тази възможност, а и честно казано, там няма особено много развлечения.

Дали момичето щеше да приеме предложението му? Шиел бе любопитен. Досега никога не бе губил на тази игра, той беше цар на шаха и никой не можеше да го разклати от високия му трон. Но накрая и най-великите царе падат и биват повалени. Ако пионките се натрупаха в крака му, сломени и безжизнени, и дойдеше негов ред, кой щеше да е до неговата страна? Щеше ли някой да го хване ако бъде повален? Шиел се подсмихна. Просто не трябваше да пада.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Чет Сеп 02, 2010 3:58 pm

-С удоволствие ще приема. -каза простичко Нат.
Какво имаше да губи? Освен достойнството си и едно от малките неща, които я караха да не се чувства като вечната черна овца? Хм, не4 би могла да загуби, рече си. Просто не би могла да загуби по абсолютно никакъв начин.
Защото зад фасадата на наивно момиче с къси полички и жилетчици се криеше боец. Нати никога не се бе отказвала да опитва отново и отново да побеждава брат си, никога не се бе предавала. Не можеше, не искаше и не трябваше. Затова сега щеше да се изправи срещу Фантомхайв и щеше да го победи.
Префърцунено изглеждащото момче, което не говореше много, не бе за подценяване. Синеочката от опит знаеше, че тихите води са най-дълбоки. И че гасят огъня, де.
Но пък тя умееше да си играе с огъня. Умееше да се пази и да оцелява.
Ами ако загуби? Ако загуби, тогасва какво? как би се изправила пред баща си, който и без това не я обичаше кой знае колко, не и колкото малкото чудовище.
Никога не я бе окуражавал да направи нещо. Само й бе натяквал за множеството разочзарования. Най-много да загуби още от уважението му.
Тръсна глава и златистата коса се разпиля по доста шантав начин над лицето й, покривайки го почти цялото. Добър начин за скриване на ненужни сълзи, Джоунс., рече си и заби глава в книгата, по която пзаднаха няколко от издайническите солени капки.
Глупави емоции. Глупави сълзи. Глупаво изчервяване от гняв към хората, които би трябвало най-много да я подкрепят.
Поне майка й разбираше донякъде. Но пък затова беше мъгълка, не като майката на брат й. Въздъхна.
Значи нямаше да позволи да загуби, зарече се. нямаше. Дори и да трябваше да използва всякакви средства.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Чет Сеп 02, 2010 7:12 pm

Шиел кротко се подсмихна. Ох? Момичето приемаше предизвикателството му. Едва ли Наталия знаеше, че Шиел никога не губеше, но нямаше нужда и да разбира. Но момичето можеше и да се окаже добър противник, кой можеше да каже. Все пак Шиел знаеше достатъчно добре да не подценява опонент. Какъвто и да бе той, възраст, пол, занимание, обществено роложение и прочие. Фантомхайв бързо изтри доволната си усмивка и се поклони леко в израз на уважение.

- За мен ще бъде чест да премеря сили с Вас под формата на партия шах, госпожице Джоунс. Надявам се, че изпълнението ми ще ви задоволи. - допълни и я погледна сериозно с дълбоките си, но студени очи.

Момчето се отдалечи няколко крачки от нея и започна да търси подходящо четиво за себе си щом видя, че съученичката му явно е загубила интерес в разговора, тъй като Нат беше започна да чете от своята книга. Момчето нямаше нищо против да потънат в тишината и в отделните си светове, в които книгите им позволяваха да потънат. Вече си беше уредил още едно виждане с Наталия, затова бе доволен. Беше разбрал някои неща - въпреки че не особено много - и имаше над какво да размишлява. Това само по себе си беше интересно, тъй като Шиел рядко откриваше хора, които да иска да опозная по какъвто и да било начин. И все пак момичето изглеждаше някак интригуващо. Бе приела предизвикателството му веднага, без да се поколебае.

И все пак Нат беше дама, и дори Шиел да бе почти на сто процента сигурен, че ще може да я победи... едва ли момчето щеше да го направи, тъй като не обичаше да губи, но и не обичаше да разстройва млади госпожици като нея. Може би щеше да му се наложи да загуби нарочно, но ако тя бе добър играч... е товага вече щеше да е интересно.
Вместо да се вманиячава върху предстоящата игра момчето реши да попрочете нещо. Първоначално нищо не хвана окото му. Нищо не му привлече вниманието, затова момчето продължи покрай редиците. Когато стигна до огромното количество от френска литература момчето се спря и огледа книгите. Дали щеше да открие превод на някоя от книгите на Данте Алигиери? Не го бе чел на френски и му бе интересно да опита. Шиел, естествено, можеше да използва магия, за да провери вместо да си губи времето в търсене като мъгъл, но тъй като нямаше какво толкова да прави този ден реши, че може да пропилее извество време така.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Чет Сеп 02, 2010 8:09 pm

Докато момчето оглеждаше рафтовете с книги, подобно на нея, вместо да използва обикновена призоваваща магия, Натали успя да се съвземе. Беше сигурна, че косата я е спасила от унижението да обяснвява на почти непознат човек как когато някой или нещо я ядоса, започва да плаче. Или пък колко наранена е от постоянното пренебрегване на чистокръвното си семейство. Реши да се държи като достатъчно зряла за скромните си 13 години и просто да преглътне всичко.

Първото нещо, което направи ученичката след това, беше да изтрие сълзите си с ръка. Избърса ги яростно, почти с отвращение, защото ужасно много мразеше да проявява подобнио емоции, особено в дни като днешния, особено в библиотека. Ако бе навън, би било по-различно може би, помисли си тя. Може би дори щеше да подскача и да се усмихва, както правеше понякога, но сега не беше време за детинско поведение.

След като процедурата по изтриване на издайническите следи от плаченето бе почти привиъшена, Нат се престраши да върне косата си в едно сравнително нормално положение, използвайки една от лилавите си гумени гривни вместо ластик и връзвайки златистото нещо на хлабава странична опашка. Разбира се, останалата непокрита страна беше тази с многото обеци, как иначе.

Шиел тъкмо се бе пресегнал да вземе някаква книга, когато тя се обърна отново към него. Гледаше го, но и не го гледаше. Искаше да види какво има под маската му, но твърдата външност над тази маска също бе интересна за изучаване. Тези очи... близки и далечни, познати и непознати, и сини, толкова дълбоко сини. Почти бе видяла усмивката му, когато прие предизвикателството. Беше хубава усмивка, сякаш му доставяше известно удоволствие просто да стои в библиотеката с неч, без дори да не бъде забелязван от Нейно ревливо госпожичество, обвини себе си, връчвайки си наум странната титла, която я накара да се поусмихне малко.

Беше странно, че не се чувстваше неудобно в компанията му. Може би просто защото той не беше от онзи тип момчета, които те гледат, сякаш през живота си не са виждали момиче. Нито един натрапчив поглед, нито един намек, че е смятана за глуповато ангелоподобно момиче, което мечтае само за разходки по брега и лунна светлина и незнам си какво си още. Интересно защо, в съзнанието й изникна образа на едно мгълско момче, което се бе държало нормално с нея, но както в последствие се бе оказало, се бе опитало да я използва едва ли не като трофей, с който да се хвали пред приятелите си.

Но очите ха Фантомхайв не издаваха това. Тя можеше да усети болката по нещо загубено в тях, но тази болка бе неясна, непризната. Точно както и отхвърлянето на баща й. Значи все пак имаха нещо общо. Освен тъмнината и книгите, де.

Наталия се приближи бавно към него, за да може да види по-добре заглавието на книгата, която си бе избрал: Божествена комедия на Данте. При това преведена на френски.

-Мм, много добър избор, господин Фантомхайв. - каза тихо, без да спира да се усмихва леко.- малко необичаен наистина, но оцелихте една от любимите ми книги.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Чет Сеп 02, 2010 9:01 pm

Очите на Шиел се разшириха за момент, издавайки изненадата му преди той да издаде "хмм" звук и да кимне. Значи момичето все още бе заинтересовано в разговор с него. Добре, Шиел и без това не смяташе себе си за отегчителен човек, който да не може да забавлява някой за повече от пет минути. Ако беше така бизнеса му щеше да страда ужасно много. Вярно бе, че не обичаше прекаленото общуване, но фалшивите любезности с надути бизнесмени бе нещо много по-различно от приятен разговор в тихо и спокойно място каквото беше библиотеката.

- Това е интересно. - сподели момчето и прелисти внимателно книгата на произволна страница, гледайки френските букви с нещо подобно на тъга. Но не, Шиел Фантомхайв не показваше емоциите си така лесно и ако такова нещо понякога се случеше, тогава то беше ужасно рядко. И Фантомхфайв нямаше да показва никаква слабост сега заради нищо и някаква книга. Затваряйки я с малко повече сила от нужното момчето вдигна поглед, за да срещне очите на Наталия, които следяха всяко негово движение. Момичето все още имаше лека усмивка на лицето си и изглеждаше дружелюбно. Шиел се опита да се усмихна в отговор, но веднага се спря. Бе забравил как да се усмихва истински, а фалшивите усмивки не обичаше. Затова просто въздъхна тихичко и кимна. - Радвам се, че имаме сходни развлечения, госпожице, аз лично намирам книгата за много добра. И въпреки че съм я чел вече това ще е първият ми път на френски. Френският е красив език, не мислите ли?

Защо това трябваше да му напомня за майка му, запита се с горчивина Шиел, но на лицето му не се исписа никакво изражение. Само очите му понякога можеха да издадат как се чувства, но и това бе рядкост. Майката на Шиел, която бе починала преди три години, бе тази, която бе настояла името му да бъде "Шиел" след раждането му. Било красиво и му отивало. Името се превеждаше от френски и значеше "небе" или "рай". Какво ирония на съдбата. Ако Рейчъл можеше да го види сега и в какво се бе превърнал...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Чет Сеп 02, 2010 9:29 pm

Дори не умее да се усмихва истиснки, помисли си с известна горчивина Нат. Поне не се опитваше да изфабрикува някаква лъжлива почти усмихната физиономия. това можеше поне да му признае. За момент почти й се прииска да го докосне, за да види дали наистина е толкова студен, за колкото всъщност се представя.

Натали повдигна едва-едва ръка, но веднага се спря. Тя не го познаваше. Нямаше право да се опитва да го докосва, за да му олекне. Избий си тази мисъл от главата, Джоунс, измърмори си под носа и бързо прибра ръката си, макар да бе убедена, че съученикът й я е забелязал.

Даже не беше нормално за нея да иска да помага по какъвто и да било начин на някого. Учуди се от себе си. Нима и тя можеше да бъде друга? Не знаеше, не можеше и да знае. А и нямаше никакво значение.

Осъзна, че в рамките на няколко секунди се бяха случили твърде много неща. Затова сега Нат преглътна и каза:

-Да, прекрасен език е. Мелодичен, но и тъжен някак си, може би дори малко изпълнен с меланхолия. Всъщност името ви идва оттам, нали, Шиел? Мисля че означава Рай или нещо подобно, доколкото помня. - тя стрелна разширените зеници на момчето, влагайки цялото си внимание в това да не потъне в този поглед по един доста унизителен начин.- Преди години учиш френски за кратко. Беше само за едно лято, когато бях при майка ми в Амстердам. Тя е художничка. - спомена леко закачливо, и веднага след това съжалението се появи под формата на разширени от изненада очи и силно изчервяване.

Примесено с унижение. наведе леко глава. Поне още не плачеше. Засега. как можеше да говори толкова спокойно? как можеше да издава произхода си току-така? Джоунс бе възмутена от себе си. Не биваше да го прави отново. Не биваше да допуска слабостите да пречат на новото начало или каквото там беше.

Защото, каквото и да беше, поне бе спасение от погледите. В семейството й много държаха на чистата кръв и на спазването на безкрайно скучните родови традиции. а тя, тя не бе една от тях и именно защото бе израстнала с тази несигурност, демоните от детството започваха да я преследват и сега.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Чет Сеп 02, 2010 11:07 pm

Шиел кимна, отново приятно изненадан, че момичето явно има добро образование. Да, Наталия бе права, така се превеждаше името му.

- Значи небе или рай. - потвърди той. - Майка ми бе решила да бъде това името ми. И между другото и аз съм на същото мнение, госпожице, че фрунския език е красив, но и някак тъжен. - сподели той, хвърляйки поглед към книгата преди да погледне момичето отново. - Ох, майка Ви е художничка? Това е прекрасно. - започна развълнувано момчето, -поне доколкото Шиел Фантомхайв можеше да бъде развълнуван- очите му бяха заблестяли с изненада и нещо като наслада, но само за няколко секунди преди да се овладее. - Искам да кажа, че това е една много приятна професия, аз самия взимах уроци по рисуване за известно време. Но преподавателят реши, че не ме бива никак и ще е по-добре да започна нещо друго. Не всеки го умее художественото изкуство, но според мен тези които го могат са доста добре в много аспекти.

Така и мислеше. На художниците не им бе нужно да се разправят с досадни бизнесмени, да сключват сложни сделки и да се оправят със заплетени ситуации. Те рисуваха, това което им идваше отвътре, показваха чувствата и емоциите си чрез четка и бои. На Фантомхайв му се налагаше да стои зад едно бюро цял ден и да попълва документи. Или да кани гости, които биха му помогнали с разширяване на компанията му, или с рекламиране или нещо все така глупаво. Дните му бяха изпълнени със задължения и уроци, с цигулка, с танци, с фехтовка, с фалшиви любезности, с неистински усмивки и превзети личности. Когато го погледнеш от тази страна да бъдеш художник звучеше като небесен рай. И все пак Шиел знаеше, че ако трябва да нарисува чувствата си на бялото платно, тогава то ще бъде покрито само с червен гняв и желание за отмъщение, със синя тъга и меланхолия и черна празнота. Празнота, която го ядеше отвътре и която нищо не можеше да запълни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Чет Сеп 02, 2010 11:33 pm

--Мда. Обаче всъщност тя не е от най-талантливите. По-скоро обича да бездейства. Последната й картина май беше опит за мой портрет. Доста несполучилив. Както и да е де. Самата аз не умея кой знае колко да рисувам, честно казано и една права линия не правя като хората. Но пък ме бива в експресионизма. Поне така казва тя де. Доколкото е компетентна по въпроса.

Ето пак! Пак заговори много. Но този път не се почувства зле от това, защото поне бе зърнала в очите на Шиел вълнение, било то и за няколко безкрайно кратки секунди. Наталия Джоунс, накрая не би трябвало да се чудиш, ако устата ти вземе да разкаже всичко на това момче, караше се наум на себе си. Нее, и после никой друг няма да ти е виновен, защото ттой ще може да се възползва от слабостите ти. Да не би да живееш в някакъв пеперуден свят, където това няма да стане? Я се стегни!

От друга страна пък първокурсникът изглежда бе достатъчно мил, че да не изкоментира нищо за опита да го докосне, или пък за безкрайно притеснителното изчервяване. Мда, определено си струваше да опознае Шиел Фантомхайв.

-Ще ми простите ли за грубостта, Шиел, но говорихте за майка си сякаш отдавна я няма. Да не би да се е случило нещо? Простете, ако въпросът е твърде личен и не желаете да отговаряте.

"Какво е станало с теб, Шиел?" -гледаше го право в очите и чакаше отговора му, без да отронва и думичка повече.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Пет Сеп 03, 2010 12:12 am

Фантомхайв примигна веднъж-дваж и отмести поглед от очите но момичето, които го гледаха така интензивно. Бе ясно че Наталия очаква искрен отговор от него, както тя му бе споделила нещо за себе си. Накрая - всъщност бяха минали само няколко кратки секунди, за да преминат тези мисля в глава му - Шиел върна погледа си отново към този на момичето.
Бяха изминали три години, три дълги години изпълнени с мисли за срама, който бе изпитал, за невинността му, която бе опорочена, за болката, която не искаше да го напусне. И омразата, за която се бе впил като пиявица и която нямаше да пусне, не и докато Шиел не победеше. Отмъщение беше крайната му цел, това бе победата за него. Победа като на шах, само че това бе реалност, не игра и ако загубеше не губеше нищо по-малко от живота си. Но нямаше да падне от трона си, не и този път, не и когато имаше пионки, които да оправлява и лоялен, черен кон, винаги готов да се бие за него. Шиел се намръщи на мислите си и се върна бързо в реалността, за да бъде срещнат с леко притеснения поглед на съученичката си.

- Всъщност така е. - започна Фантомхайв със спокоен -прекалено спокоен- и хладен глас, който не издаваше и малък трепет. - Майка ми почина преди три години. Заедно с баща ми всъщност, да почиват в мир. - Шиел сви рамене, сякаш това хич не го засягаше и разказваше историята на някой друг, но празнината в него сякаш стана по-голяма. - Преди три години избухна пожар в имението ни и те загинаха. - Самия Шиел едва не бе загинал, но Танака, който тогава бе лоялния им иконом го бе измъкнал на време. - Хубавото е, че имението ми е почти напълно реставрирано. - завърши момчето, като се опита да придаде ведрост на гласа си, но не се получи и тона си остана все така сух и безчувствен. Е, поне бе опитал.
Шиел мразеше да споделя историята си не заради нещо друго, а защото мразеше да вижда съжаление в очите на хората. Защо го съжаляваха? Та той имаше повече власт от повечето от тях, имаше повече пари, верни слуги и всичко, каквото човек би желал да има. Или поне почти всичко. Но не се оплакваше с това, което имаше, нямаше да съжали нищо, което бе станало досега, щеше да продължи напред с гордо вдигната глава.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Съб Сеп 04, 2010 7:33 pm

-О, съжалявам. Но все пак сте успял да уредите живота си доста добре, Шиел. Успял сте да си създадете условия за живеене въпреки трудностите. Мисля, че това е достойна за уважение постъпка. Дори не мога да си мисля как бих се справила аз на Ваше място.


"Да, обаче често ти се е струвало, че животът ти би бил в пъти по-хубав, ако нямаше семейство, признай си."- изтананика гласчето в главата на Нат. Знаеше, че хората рядко искат да получат съжаление за такива неща, особено когато тъкмо е минало достатъчно време, откакто загубилият е разбрал, че животът все пак неумолимо продължава.

Направи странна гримаса, която бе бегло поддобие на усмивка, а след това бръкна в миниатюрния джоб на полата си, търсейки една снимка с надеждата да разведри положението поне малко.

Накрая я откри. Малка,, остаряла и ужасно намачкана. Снимката от деня след раждането й. Мъгълската снимка, задържала в себе си цели тринайсет години, хиляди събития, говореща за едно друго, по-щастливо време. А може би не чак толкова щастливо, рече си първокурсничката.

-Това са майка ми и баща ми в деня след раждането ми. А й това малко червено тук съм аз.- присмя се на себе си първокурсничката, гледайки да звучи възможно най- небрежно. След това сви рамене. - Дори не знам защо я пазя, при положение че те дори не са били заедно кой знае колко дълго. Може би ми помага да вярвам в щастието, макар и доста преходно понякога.

Натали въздъхна. Май не беше най-добрата идея на света да разстройва себе си. Но все пак бе достатъчно приемлива, ако бе успяла да отвлече момчето от мисълта за мъртвите му родители.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Съб Сеп 04, 2010 10:04 pm

Шиел се вгледа в снимката, в двамата горди родителя и в малкото бебе, което беше държано в ръце и в щастливите им и лъчезарни лица. Наталия говореше за вяра? За вяра и надежда, че човек може да е щастлив независимо за колко кратко. Какво... човешко чувство бе това. И безсмислено според Шиел, как можеше човек да има надежда, когато знаеше че щастието при него не би се спряло? Не че имаше значение, вече не. Фантомхайв нямаше да се спре и да размишлява над чувства, които не биха му помогнали в постигане на крайната му цел. Нито щеше да се поддаде на детински емоции, нито на слабостите на възрастните. Той тряваше да мисли като голям човек, да вижда света като тях, обаче да не се поддава на изкушенията както правеха повечето възрастни. Колко пъти бе се случило невярност и похота да разделят семейства и да оставят деца само с по един родител? Колко пъти се бе случвало прекалената надменност и скаперничество да бяха проваляли животи и да бяха разгромявали цели фамилии? Каквата и слабост да имаха възрастните, той нямаше да я допусне да го владее.

Но Наталия, когато я погледнеше, Шиел виждаше, че за нея има шанс да намери щастие. Тя все още таеше надежда, а това говореше много. Тя изпитваше човешки, непринудени чувства, момчето можеше да го види в нея, доброта, вяра, срам, желание да се докаже и още много емоции момчето бе видяло досега в нея и в погледа й. Очите й говореха много повече отколкото устните й, но това беше добре. Тя бе малко предпазлива в това, което казваше, още един полезен инстинкт на човека. Да не се доверява напълно на непознати.

Момчето погледна отново снимката и си помисли, че той дори няма и една на родителите си. На тях имаше два или три портрета. Най-величественият и голям портрет на родителите му бе закрепен за стената, в къщата на леля му, където той живееше от десет годишна възраст. Шиел съвсем скоро щеше да се премести в своето имение и щеше да вземе малкото вещи, които бяха успяли да спасят от пожара. Портрета на родителите му бе едно от тях. Най-сетне поглеждайки към Наталия момчето кимна и протегна ръка, внимателно поставяйки я върху рамото на момичето като утешителен жест.

- Не се разстрайвайте, госпожице, който търси щастие накрая го намира. Стига да вярвате в него, ако е така то всичко ще се оправи.

И след като стисна рамото й нежно и приятелски той остави ръката си да падне отново неподвижно до тялото си. Той не обичаше контакта с хората, но не чак дотам, че да се страхува от него, просто го избягваше когато бе възможно. И въпреки че думите му бяха сигурни и звучаха убедително самия Шиел не бе напълно сигурен в тях. Но това нямаше значение, стига тя да повярваше. Вярата правеше чудеса, за тези които вярваха, той за съжаление отдавна се бе предал.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Нед Сеп 05, 2010 5:27 pm

-Знам, и благодаря. - погледна го признателно Нат, размишлявайки над това колко е важно да вярваш в нещо. Просто да имаш нещо, за което да се държиш с две ръце, когато всичко останало се разпада. Било то и преходно, било и някакво чувство, което те кара да се промениш поне малко, да ставаш с поне една идея по-добър човек. Когато той стисна рамото й успокоително, тя почувства нещо. Нещо, което в нормален случай вероятно би я накарало да се изчерви, но не го направи.

Беше мъничък цест. Жест, показващ, че на някого му пука за теб. Че този някой не желае ти да се разстройваш. Но тогава срещна очите на Шиел. А те си бяха непроменени - все така леденосини, дълбоки и тъжни.

Значи той дори не вярваше в това, което говореше. Може би дори не виждаше надежда за самия себе си. Това беше тъжно, ужасно тъжно. Натали потрепери. Защо тогава той говореше на нея? Защо се опитваше да даде на нея нещо, което сам нямаше и дори не виждаше възможност да изпитва? Момичето не знаеше. Прибра снимката в джоба си с лека, тъжна усмивка. Щастие. Щастие, което толкова лесно можеше да бъде загубено или засенчено от нещо друго...

Но пък за сметка на това щастливите хора живееха истиснки, върпеки че не бяха целеустремени. Щастието е слабост, казваше всичко у нея. Слабостта да оставиш част от себе си в ръцете на друг човек. Слабостта да зависиш от някого, но в замяна да даваш щастие. И накрая рискът да останеш сам. Да бъдеш забравен от всичко, да трябва да се бориш с всички и всичко, да изключиш от себе си всяка надежда, за да не бъдеш наранен.... какво ли му беше на Фантомхайв без семейство?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Нед Сеп 05, 2010 7:45 pm

Шиел кимна, успокоен, че момичето не изглежда вече така разстроено. Момчето от "Терра" мразеше когато момичетата плачат. Това му напомни за Лизи - или както бе цялото й име - госпожица Елизабет Есел Корделия Мидълфорд, неговата братовчедка, с която имаха уреден брак. Тя беше момиче с руса, къдрева коса и големи, зелени очи. За съжаление тийнеджъра не смяташе Елизабет за нищо повече освен роднина и добра приятелка. Тя го бе познавала от малък, заедно се бяха смяли и бяха играли. Още когато родителите му бяха живи и имението им бе непокътнато. Когато самия Шиел бе толкова весел и щастлив колкото нея. Тя обичаше всичко да е сладко, а Фантомхайв бе точната й противоположност и не се интересуваше от такива повърхностни неща. И нямаше намерение да се ожени за нея, въпреки че това бе било желанието на родителите му. Той не смяташе да го направи. Уредените бракове дори вече не бяха така наложителни както са били преди години, напомни си момчето. Затова той не бе длъжен да се ожени за тово весело дете, което гледаше света през розови очила и не познаваше болката и разрухата както него. А и честно казано Шиел не можеше да я изтрае за повече от две минути. Ако трябваше да отиде на още едно от нейните глупави чаени партита... Фантомхайв потръпна при мисълта.

Животът си беше негов и момчето щеше да направи така, че да го живее както той си пожелае. А каквото имаше сега му бе достатъчно. Нуждаеше се само от повече сила, повече власт, повече пари и по-добра обществена репутация. Само така щеше да намери виновниците за смъртта на родителите си и да ги накаже за срама, който го бяха накарали да изпита. Гордотта на момчето бе прекалено голяма, за да преглътне нещо толкова голямо. Нямаше и да го направи, иначе да не се казваше Шиел Фантомхайв.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Нед Сеп 05, 2010 8:35 pm

Момичето въздъхна още веднъж, полууспокоено. След това обаче се замисли, защо не бе казала на Шиел цялата истина? Защо не бе споменала ей така, някак си небрежно, че родителите й реално дори не са били женени? Никога. Че буквално месеци след правенето на снимката в болницата усмивките от лицата им, запечатани на старата фотография, са изчезнали? Че реалността ги е връхлетяла с цялата си сила?

Не им е било писано да бъдат заедно, беше казала майка й, когато нат бе задала въпроса, вълнувал я толкова време. Първо анабел се уплашила, като разбрала, че мъжът, когото обичала, е магьосник. А след това семейството на Даниел го бре принудило да се раздели с мъгълката и да вземе детето със себе си. Изпълнен с горчивина, той така и не бе дал на дъщеря си любовта, така необходима на Наталия. След две години се бе оженил, за чистокръвна. И точно така се бе родил малкият й брат. Той бе така желаният наследник, продължителят на рода, чистокръвният. Всичко, което тя искаше да бъде, а не беше. Джоунс потръпна при спомена за всички онези дни и нощи, в които бе изтърпявала наказанията за това, което е направил брат й. Че той винаги е бил едва ли не малкият принц, хвален и глезен, а тя - излишната, натрапницата в техния свят на стари традиции, уредени връзки и мания за чистокръвност.

Беше късно да си спомня тези неща, беше минало твърде много време, за да я боли толкова. Но първоокурсничката страдаше още и още. И всеки поглед, всяко разочарование, изтърпени от нея за цели 13 години, все още не бяха свършили. но имаше и хубави моменти - всички онези лета в Амстердам, където майка й й даваше всичката любов и надежда, на която без способна. Но Анабел Робинсън не разбираше, нямаше да разбере. Никой не можеше да разбере, така поне си мислеше светлокоската, докато се взираше безцелно в пространството, без дори да има сили да заплаче, и накрая отново спря погледа си на Шиел с нещо, което би могло да се нарече и усмивка:ь

-Е, господин Фантомхайв, желаете ли да поиграем шах още сега?- очите й светеха в синкавосиво.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Нед Сеп 05, 2010 10:13 pm

Когато Наталия му показа малък и стъклен шах очите на Шиел блеснаха с нетърпение и задоволство. Охх, как обичаше да играе шах, той се считаше за игра на кралете и аристократите, въпреки че вече и доста обикновени хора я играеха. Не че имаше нещо лошо в това, никак даже. Помагаше с логическото мислене.

- За мен ще бъде уволоствие. - каза честно Шиел, придавайки си отново беземоционален вид и оглеждайки се. Имаше много маси в библиотеката, обикновено хората сядаха да четат книга на тях, но сега и двамата ученика се настаниха на една маса за съвсем друго нещо. Партия шах.

- С белите или с черните предпочитате да играете, господин Фантомхайв? - попита любезно момичето, когато постави шаха между тях.

- Черните. - отговори машинално момчето, вече посягайки към тях и нареждайки ги от своята страна на дъската. - Винаги играя с черните. А и на хубава млада госпожица като Вас ще отива чистотата на бялото - допълни тихо с нормалния си спокоен глас Фантомхайв. Когато свърши с подреждането на шах-матните фигури момчето погледна към Наталия. - Ваш ред е. - заяви то.

Момичето от "Флемио" започна с пешка, две полета напред. Шиел направи същото, местейки своята, която се намираше най-вляво. Момичето изкара един от корене си, а същото направи Шиел, подсмихвайки се леко. В шаха бе важно да не се колебаеш и да не съжаляваш ако си допуснал грешка. Жертви винаги трябваше да се допускат, шаха бе като малка война и ти сякаш управляваш армия. Шиел умело манипулираше фигулите си, но и Наталия не беше никак зле Шиел трябваше да признае. Момчето обмисляше всеки ход внимателно, предвиждайки не само с един ход напред. Бе играл и спечели толкова много игри, че напоследък не бе сигурен дали може да загуби. Половината фигури на дъската бяха вече иззети, някои от Шиел други от Наталия. И двамата имаха възможност да спечелят. Царицата и на двамата бе все още в игра, когато Наталия вкара своята в игра Шиел постави коня си пред царя си и скоро вкара и своята в игра. Имаха и по още един офицер, съществуваха толкова ходове, които можеха да му спечелят играта, замисли се Шиел, наум преглеждайки стратегията си.

Момчето използва офицера си, за да вземе един от конете на Наталия, но тя си върна като отстрани неговата фигура с царицата си. Шиел се подсмихна отново и погледна към ученичката от "Флемио". Тя изглеждаше концентрирана в играта, леко хапеше долната си устна, а очи й бяха вглъбени в дъската. И Шиел премига, разколебан. Всеки път когато бе учил Лизи на шах и я бе побеждавал момичето се бе разплаквало. И сега играеше срещу момиче, добра в шаха, но все пак момиче. Какъв джентълмен щеше да бъде ако я разстроеше? Въпреки че бе игра Шиел си бе патил от нея. Въздъхвайки Шиел осъзна, че е на ред и премести коня си напред, отнемайки последния офицер на Наталия. И това неговата грешка, осъзна той след като огледа отново дъската. Едно единствено разколебаване и бе оставил царя си без защита. Защо не бе предвидил опасността? Примигвайки невярващо Шиел поклати глава, шок изписан на лицето му. Както и очакваше Наталия каза "Шах" и премести царицата си да може да атакува царя на Шиел. Момчето огледа фигурите, осъзнавайки че не може да направи нищо за царя си, бе в капан. Нямаше как да избяга на свободно място, неатакувано от противника. Това беше изненадващо. И "Мат", допълни Наталия доволно. Шиел все още беше в шок, гледайки дъската. Колко иронично. Неговият кон бе все още на нея. Шиел, като в транс, взе коня си в ръка, погледна го със странно и сериозно изражение, преди да се подсмихне.

- Още една игра? - предложи Шиел, решен да я победи - момиче или не - вдигайки поглед към нея и мислейки си развеселено, че ако това не бе игра, а истинска ситуация коня му щеше да може да вземе всяка една от фигурите само с един ход.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Джоунс
Първокурсник - Флемио


Брой мнения : 64

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Нед Сеп 05, 2010 10:53 pm

-Естествено.- усмихна се мило Нат, този път с истинска усмивка.

Бе победила. Бе победила с достатъчно премерен риск, съзнавайки какво може да загуби, но и какво би получила с жертвата на определена фигура. Мъничкият стъклен шах не я беше предал - беше от майка й, и беше на пет години,. Беше подарък за коледа- красив и доста скъп подарък, особено за финансовите възможности на госпожица Робинсън. И беше от сърце, с посвещение - "Истинката победата не винаги се състои в това да спечелиш битката."

тя самата много се изненада, когато победи Фантомхайв - толкова спокойно и привидно сигурно в себе си момче едва ли беше свикнало да губи. още повече от момиче. Може би мислеше, че Натали е от типа момичета, които ще пускат издайнически сълзи, ще флиртуват, ще правят всичко, за да не загубят. Но нищо такова не се бе наложило. Само достатъчно увереност бе свършила работа и очевидно без разведрила и двамата.

Децата подредиха отново фигурите. Една по една, преднамерено бавно и съсредоточено, за да имат време да осмислят възможните стратегии на опонента, да се подготвят психически за още една битка. фигурите вече бяха по местата си. беше време битката отново да се разрази и този път определено щеше да е по- ожесточена от предишния, в това Нати бе напълно сигурна. Момчетата мразеха да губят. Четеше желанието за победа в очите на Шиел и отвръщаше на погледите му спокойно, със стаено задоволство. Успяваше да го накара да изпитва някакви емоции.

-Отново е ваш ред, госпожице Джоунс. - рече той учтиво, както обикновено и се взря в дъската, докато сигурната ръка на момичето премести една от своите пешки с две полета напред.

Шахът е като танц, мислеше си тя, докато съсредоточено наблюдаваше как фината ръка на момчето от "Терра" преместваше своята пешка, огледално на нейната собствена. Следващият ход отново беше пешка - една стратегия, която освен че изискваше доста жертви, беше и твърде бавна и мъчителна за повечето хора. Шиел взе първата пешка, Нат му отвърна. И отново. След това русокоската се намръщи, когато забеляза конят му в опасно близко положение до това на нейната царица и бързо го взе, жертвайки един от офицерите си. Още няколко хода те се преследваха един друг по дъската - беше почти като детска игра - просто игра, от която и двамата почти видимо се забавляваха и се хвърляха още по-ожесточено в двубоя всеки път, когато забележеха страстта, с която другият командваше фигурите си. Накрая и двамата останаха без царици, само Шиел имаше кон, а Натали имаше на разположение всичко на всичко два топа, един офицер и няколко привидно безполезни пешки. Втренчи се в момчето, съзнавайки, че ако и той види хода, който тя, е на път да загуби. Тя му се усмихна леко, без да дава каквито и да е признаци на безпокойство. Но той го видя. Взе един от топовете и атакува царя й с коня - нямаше измъкване. И двамата го знаеха.

-Шах и мат. - усмихна се за секунда той, но блясъкът в очите му се задържа за по-дълго. беше й отмъстил.

Това пък не я сломи - все пак сама бе победила първа, бе напълно честно и той да се радва на триумф, особено когато очевидно щяха да играят отново. Джоунс се усмихна.

-Справихте се чудесно, Шиел. -кимна леко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   Пон Сеп 06, 2010 2:01 am

Шиел повдигна едната си вежда някак надменно, решен че ако играе с нея отново няма да бъде никак мил. Той не се нуждаеше от някакво момиче да му казва нещо, което той вече знаеше. Фантомхайв винаги се справяше добре. Нямаше нужда от никой, за да му прави комплименти за играта му. И въпреки това не бе чувал думите, които тя бе казала от много дълго време. От години никой не бе споделил, който се гордее с него за това или онова. Но момчето нямаше нужда от нещо такова, от насърчителни думи като тези. Справяше си се чудесно и така. Леля му - въпреки че бе добра жена - нямаше време да прекарва с него. Той пък бе зает, обикновено в кабинета си и затрупан под купчина документи за попълване. И прислугата не се усмеляваше да го му говори за повече от няколко секунди. Учителите му пък единствено се интересуваха да го научат нещо и да си вземат парите. Освен Себастиян. Мъжът му бе казал веднъж, че има аура на човек, който ицглежда недостъпен. Човек, който не обича да контактува особено много. Заради тези думи Шиел бе накарал учителя да го научи как разговаря по свободно и дискретно да ласкае хората. Себастиян бе доста добър в това. И мъжът може би бе единственият, от който Шиел би потърсил одобрение. От никой друг, въпреки че беше напълно възможно да завърже здрави връзки с някои хора от училището.

Затова и думите на съученичката му нямаха особено голям ефект върху Шиел. Мнението на хората не го интересуваше, освен разбира се мнението на важни хора, с власт. Пред такива хора Фантомхайв трябваше да има добра репутация. Беше важно за бизнеса му. И все пак тя изглеждаше искрена, а и беше подобаващо да направиш комплимент на съперника си след игра, затова той кимна рязко.

- И вашата игра бе добра, госпожице. - заяви той и започна да прибира шаха. Когато бе готов го остави на масата пред нея и стана.

Смяташе да намери някоя интересна книга да вземе със себе си в училището. Докато разглеждаше многобройните книги с интерес Шиел отново заговори на Наталия.

- Между другото как Ви се струва академията, госпожице, имахте ли време да я поразгледате? - И се обърна отново към нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Кметството с часовника   

Върнете се в началото Go down
 
Кметството с часовника
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Secret World :: Играта :: Тиърсфол-
Идете на: