Secret World
Добре Дошли в Secret-World - един необятен и завладяващ магически свят. Моля, регистрирайте се за да намерите много приятели, да се забавлявате и най-вече да получите достъп до вълнуващата ни онлайн РП игра.

Очакваме Ви!



 
ИндексDaily prophetКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Аllée Impraticables

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Лириана Форкънтър
Директор; преподавател по "Способности"; рък-л на дом Флемио
avatar

Брой мнения : 431

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Аllée Impraticables   Съб Авг 07, 2010 7:29 pm

Аllée Impraticables или в превод от френски „Непроходимата алея” бе една... не чак толкова непроходима алея. Или поне в своето начало.
Красиви виолетови нюанси обагряха тази част на гората, там където упоритите слънчеви лъчи със сетни сили успяваха да достигнат пролуките между дървесните клони и се промушваха тънко през тях. Ветрецът, дошъл незнайно от къде предвид гъсто израсналите дървета, ежедневно събаряше милиони листенца и те се понасяха в красивият си танц надолу към земята, обгръщайки малкото преминаващи в лилава вихрушка. Изсъхналите вече листенца се стелеха като мека пътека, а широката около два метра и половина пролука даваше възможност за няколко човека да вървят безпроблемно заедно. Всичко изглежда идеално, нали? За жалост ние сме само в началото, а интересното тепърва предстои.
В продължение на алеята, пътешествениците винаги започваха да изпитват... страх? Дърветата се сгъстяваха, мракът започваше да настъпва и някакви странни шумове раздираха околността. Прилепи, сови, бухали и какво ли още не се спотайваха тук, а очите им често проблясваха заплашително нощем. Пътеката се губеше и рядко се намираха смелчаци, които да се осмелят да продължат. Никой от тях, за жалост не се връщаше, за да разкаже, а мога да ви уверя, че дори да се върнеха – не бяха в състояние да разкажат каквото и да е...
Носеха се какви ли не легенди, ала едно бе ясно – или се връщаш щом стигнеш „лошата” част или те сполетява участ, чиито подробности само прилепите на Непроходимата алея знаеха със сигурност.

РП Тема
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пет Авг 13, 2010 7:07 pm

Шиел беше напълно отегчен. Не познаваше никой от от магическото училище все още, с който да си прекарва времето, но тъй като тийнейджъра беше крайно необщителен не му и трябваше да се запознава с никой. Беше си му добре и сам, от три години насам винаги бе сам и никога не чувстваше нуждата да общува с хората когато това не се изискваше от него. Затова беше решил да излезе и да се поразходи из двора и околностите му. Досега не беше срещнал каквото и да било вълнуващо нещо и разходката все да му омръзва.

Момчето бе облечено както обикновено. С изтънчено и оригинално облекло от най-високото качество плат, меки на допир дрехи и красиви на окото. Костюмът който Шиел носеше беше небесно син, както и малката шапчица на главата му, която бе сложил като допълнение. Нищо друго не се очакваше от наследника на семейство Фантомхайв, което бе едно от най-богатите. Шиел бе наследил всичките пари на родителите си, след тяхната смърт.

Когато момчето стигна до гората и видя пътечка, която навлизаше вътре в нея, настроението му веднага се оправи. Леденосините му очи се разшириха почти незабелязано от вероятността да намери някакъв вид развлечение в тъмната, страшна гора. Шиел изпитваше силното, непреодолимо чувство да навлезе в този мрак и да се потопи в сигурността му. Повечето хора изпитваха ужас или поне нотка страх от тъмнината, но не и Шиел. Той сякаш бе живял в мрак целия си живот - всъщност бяха само три години, но на него му се струваше, че никога не се бе усмихвал или изпитвал истинско щастие. Странни същества са хората, помнят лошите неща много повече от добрите. Тъгата и отчеянието винаги оставяха много по-големи следи в душата на човек отколкото щастливите и безгрижни мигове.

Краката на Шиел го поведоха навътре в гората без никакво колебание, беше сякаш Шиел се намираше в сън и нямаше власт над крайниците си. Но Шиел се чувстваше сигурен и спокоен, тъй като бе толкова красиво в гората. Спокойно ако не се взимаше предвид не честите звуци, които издаваха сови и улулици. Шиел спря като закован изведнъж. Беше започнало да става доста тъмно в гората, дърветата бяха по-гъсти и някак злокобни. И въпреки, че момчето желаеще силно да продължи мисълта, че може да закъснее за вечеря го спря. Можеше да се изгуби в гората, въпреки пътеката, да поеме до друга без да се усети и да не стигне в замъка навреме за вечеря. Не бе само това, което го спря. Разумът му бе главната причина да не продължи напред. колкото и да обичаше тъмнината и спокойствието гората можеше да не е особено безопасна. Ами ако имаше някое животно, което да го нападне? Определено не биваше да се лута прекалено навътре, поне не сам. Може би щеше да извика Себастиян - преподавателят им по магьосническа култура - да го придружи следващият път. Да така щеше да е най-добре.

Хвърляйки един последен и жаден поглед към мрачните дълбини на гората Шиел бавно започна да върви в обратната посока и към училището за магия.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джин Аканиши
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 445

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пет Авг 13, 2010 8:10 pm

Джин бе всичко друго,но не и щастлив в този момент. От самото му тръгване за "Хартуин", Джин имаше някакво лошо предчувствие,което не го оставяше на мира. А може би беше просто тъга? Тъга по семейството му? Да,той бе пътувал много (даже прекалено много) и бе обиколил света,и то не веднъж, но винаги бе със семейството си. Това бе практически първата раздяла на Аканиши с родителите и брат му. Тези мисли му действаха депресиращо. Определено му харесваше идеята,че е тук,че щеше да се запознае с много хора и то на неговата възраст,че щеше да научи още повече за този магичен свят,не че родителите му не разказваха на него и на брат му по най-различни и интересни истории за тяхните младини,когато и те са били възпитаници на същото това училище. Само от историите на родителите му,които преминаха през ума му за секунди и настроението му от депресивно премина в още по-депресивно,но и в същото време, изпълнено с желание за знания. Знания,които не могат да се придобият от едните истории. А от опит.
В този ред на мисли,Джин бе потърсил развлечение и без да се усети бе стигнал до гората. А от мястото,където се намираше,спокойно можеше да види пролука,която водеше към някоя може би мистерия?! Без да се двоуми много, Аканиши се отправи със спокойни стъпки по пътеката.
Докато вървеше се опита да си спомни някоя от историите на родителите му и да се сети къде се намира,но тъй като не си спомняше нито пътя,по който бе дошъл,нито пък как щеше да се върне обратно,в главата му нахлуваха мисли само как нямаше да може да се върне обратно или какво можеше да му се случи.
Изведнъж в съзнанието му нахлу
"Аllée Impraticables"
Всичко му се изясни. Изясни му се защо изведнъж бе започнал да изпитва странни чувства. Всичко бе просто игра с неговото съзнание. А Джин бе добър в игрите. Просто нямаше да се остави да бъде изигран и като се опита да "заглуши" лошите мисли,които го караха да настръхне, Джин навлезе по-навътре.
Умсвено си отбеляза,че ако излезе жив,все някога,от тази алея,и ако,не го изгонят скоро,ще благодари на родителите си за разказаните истории,сега знаеше че ако просто си върви по пътеката нищо няма да му се случи.
Докато дебатираше с вътрешното си "Аз" дали трябва да се върне,докато още има,е,не чак толкова здрав разум, или да продължи напред,Джин забеляза нещо да върви към него. Тъй като беше доста далече не можеше да определи дали това бе човек или не. Но тъй като любопитството му беше по-голямо от по-студената вълна,която изведнъж го заля и изпращаше силни сигнали към главния му мозък да бяга по-бързо от там,докато все още можеше,той остана като закован на мястото си.
Започна бавно да брои до десет "..ичи .. ни ... сан.. ши ... го...року ... нана..хачи ... кю ... джю", тъкмо имаше намерение да се обърне,когато фигурата бавно навлезна в полезрението му и Джин установи,че се бе ... не,не беше изплашен.. просто ситуацията бе ... необичайна за него,да,той така интерпретираше нещата.
Джин се загледа в момчето,което вървеше точно срещу него,но изглежда все още не го бе забелязал и това даде възможността Джин да го поогледа доста добре. По облеклото на момчето,Аканиши съдеше,че е доста богато,в което разбира се,нямаше нищо лошо. Джин също бе от доста заможно семейство,но никога не намираше за уместно да изтъква този факт. Но лицето на момчето излъчвеше нещо,нещо което Джин интерпретираше като болка. Да,може би,точно това бе думата - болка.
Докато тъмнокоското оглеждаше нопознатото за него момче,то изведнъж излезе от унеса си и го видя. Спря за момент и го погледна също.
Ако до преди малко по Джин преминаваха постоянно студени вълни,то в този момент може би тези вълни се увеличиха,най-малко,двойно. Погледът,с който го погледна момчето бе всичко друго,но не и приятелски.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/midnight_meet
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пет Авг 13, 2010 8:59 pm

Шиел не бе очаквал да види някое друго момче като него в гората, но не позволи на изненадата да се изпише на лицето му. Вместо това той се спря и прониза момчето с ледено-студените си очи. Шиел можеше бързо да преценява хората и когато ги сметнеше за твърде обикновени или скучни не им обръщаше особено внимание. Фалшиво любезен поздрав и хайде отново по пътя си сякаш те бяха нещо по-малко от него. Не беше вината на Шиел обаче. Момчето бе необщително и сдържано и пазеше емоциите си ревностно, непозволявайки на другите да открият какво се таи в душата му. Тя бе прекалено тъмна и изпълнена с мисли за отмъщение, със спомени са болка и отчаяние, с желание за бърза и неболезнена смърт, която да прекрати мъките му. Тази тъмнина в душата му бе прекалена дори за възрастни хора, а камо ли за деца.

Това момче... Шиел се вгледа в хубавото му лице и ясните наблюдателни очи и реши, че това момче заслушава вниманието му. А и на Шиел отново му бе станало скучно сега когато му се бе наложило да тръгне обратно към училището.

- Добър ден. - поздрави учтиво Шиел и се поклони леко. - Бих Ви предупредил да не продължавате напред. - заговори с някак официален, но все пак дружелюбен глас Шиел. Лицето му все още не издаваше емоция, която да подскаже какво всъщност мисли или чувства. Момчето задържа гласа си прав и хладен когато продължи. - По-навътре става прекалено тъмно и човек дори не може да види дали върви по пътеката или не и лесно може да се изгуби. - Самият Шиел го беше усетил когато бе навлязал по-надълбоко. - А и не е безопасно. Не съм напълно сигурен, тъй като не съм проучил все още околностите на училището, но в гората може да има опасни животни. Все пак е гора. Тя е наистина красива, но само до един момент. - Момчето огледа областта, на която бяха в момента. Не беше никак тъмно в сръвнение с тази част, до която Шиел бе достигнал. Бе станало леко мрачно, но слънцето все пак можеше да се види през дърветата и шарена сянка падаше върху земята. Сетне момчето отново погледна събеседника си, този път оглеждайки го малко по-отблизо. - А и, може ли да попитам, какво правите тук? Не е място за игра това. - допълни Шиел.

Фантомхайв не искаше да звучи като надуто, разглезено момче, но му бе любопитно защо някой ще иска да навлиза в гората сам-самичък. Да, самият Шиел го бе направил, но това бе различно. Шиел не гледаше на жестокия и непростим свят по начин, по който гледаха останалите 12-13 годишни деца. Би помислил, че първокурсниците може да искат да разследват гората и да тръгнат в групичка, шушукайки развълнувано помежду си и кикотейки се; а викайки и хленчейки при всеки странен, страшен звук. Но някой от първокурсниците да тръгне сам... Шиел не си бе представял такова нещо. Може би това момче бе отегчено като него и затова бе решило да навлезе в гората? Ако това беше положението то тогава може би Шиел току-що си бе намерил другар в игрите. Някой, който не се страхуваше да рискува.


Последната промяна е направена от Шиел Фантомхайв на Пет Авг 13, 2010 10:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джин Аканиши
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 445

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пет Авг 13, 2010 10:06 pm

Джин отвърна на усмивката на момчето с усмивка и 90-градусов поклон.
-Добър ден и на Вас.-Джин изчака няколко секунди и се изправи,като погледна с интерес момчето отново,което го бе предупредило за опасностните по-навътре. Аканиши бе заинтригуван от събеседника си. По начина,по който момчето използваше думите си,Джин можеше да прозре,че момчето се опитва да го прецени и може би го поставяше на някакъв вид тест? Ако това бе така,то Джин определено щеше да го премине...и то без забележки,самоувери се той.-Благодаря за предупреждението,искрено го оценявам,но за да ме предупреждавате така усърдно,явно Вие сте навлезли повече, от колкото е необходимо,не?-Джин отвърна на момчето със същия дружелюбен глас,но в същото време в гласът му можеше да се усети леката игрива нотка на интригуващата ситуация.
Момчето срещу него отново го изгледа с този поглед,който наистина можеше да вледени човек,но Джин осъзна,че може би това е някакъв вид защита за него. А и изражението по лицето на момчето се бе променило отново в...наистина неразбираемо за него изражение.
-Относно какво правя тук...нуждаех се от малко спокойствие и най-вече от развлечение... понякога животът може да бъде доста скучен...като първите дни,които прекараваш тук,само защото си пристигнал малко по-рано от останалите...-Аканиши направи малка пауза и продължи- Аз Ви казах какво правя тук.. А Вие? Защо скитате сам на място,в което сам се уверихте,че не е достатъчно безопастно за сам човек? Между другото,името ми е Аканиши Джин.-накрая се усмихна любезно и остави момчето да реши дали да му отговори или не.
Момчето колкото и да се стараеше,все не издържаше с прекалената официалност. Бе нещо, в което бавачката му се бе уверила твърде добре. За Джин официалността бе нещо ненужно. Той си бе той,защо трябваше да се прави на студен и малко заинтересован от нещата,които действително го вълнуваха? Защо някой би се държал така? Да,имаше ситуации,като тази,в които той използваше добрите си маниери,но това само по себе си бе отегчителна задача за него. Но тъй като бе достоен наследник на семейството си,рядко му личеше това. Дори да бе най-лошият пакостник,когото всички в обкръжението му да познаваха,когато искаше,Джин можеше да се държи на нивото,което действително заемаше.
Тези му мисли го наведоха на мисълта
"Хъмм,явно наистина искам да мина теста.."

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/midnight_meet
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пет Авг 13, 2010 11:18 pm

Шиел повдигна едната си вежда спокойно, някак приятно изненадан, че момчето не изглеждаше като всички разглезени, мамини синчета, които очакваше да срещне тук. Джин говореше с любезен тон и добре подбрани думи, което значеше, че най-вероятно е чистокръвен магьосник с добро положение. Което пък още значеше, че може да е добър противник в играта шах. Шиел беше цар на шаха и рядко някой - ако въбоще - успяваше да го победи. Както Фантомхайв бе предположил Джин бе търсил да прави нещо забавно. Каквото търсеше и самият Шиел. Може би взаимно щяха да се отърват от отегчението и скуката?

Шиел кимна в отговор и даде своето име.

- О, къде са ми маниерите, колко нетактично от моя страна. Моето име е Шиел Фантомхайв, собственик на компания за сладкиши и играчки "Фънтом". - допълни той с фалшиво приветлив тон. Шиел не знаеше защо включи тази информация. Не го беше правил досега, но може би бе това, че обичаше хората да знаят каква е позицията му. А компанията, която му бе оставена от родителите му се бе разрастнала и станала една от най-важните в бранша под негово ръководство. - Приятно ми е да се запознаем, г-н Аканиши. И щом желаете да знаете аз също като Вас бях решил да потърся някакво развлечение, та дори и да е в разходка из - най-вероятно - опасната гора.

Всъщност Шиел не обичаше никак никой да му се меси в нещата, на въпроси като този би се троснал със студеното "не е Ваша работа", но това момче Джин изглеждаше приятно и възпитано, а Шиел не мислеше, че ще срещне много такива деца в училището. Какъв късмет да попадне на него. Най-сетне някой, който изглежда бе на нивото на Шиел. Какво облекчение.

- Сър Аканиши, ако мога да Ви предложа компанията си, тъй като изглежда и двамата имаме нужда от развлечение? Сигурен съм, че заедно няма да прибягваме до крайни мерки като разходка из опасна местност като тази. - Шиел допусна в гласа му да се промъкне нотка развеселеност.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джин Аканиши
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 445

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Съб Авг 14, 2010 12:03 am

Аканиши се усмихна на отговора,който получи. Изглежда момчето все пак наистина би било доста интересно за в бъдеще,съгласи се Джин. За краткия си живот,Джин бе научил да различава фалша и искреността, изглежда, все пак, доста трябваше да поработят с Шиел относно това,но все пак нещата добиваха наистина интересна посока.
Джин направи няколко крачки напред,тъй като не бе мърдал от мястото си по време на разговора на двете момчета и заговори със същата веселост в гласа,както и на новият си приятел.
-И аз мисля,че на никого няма да са нужни подобни крайности. А и компанията Ви е добре дошла за мен.
Макар че,във въздуха се усещаше някакво напрежение Джин отдаваше всичко това на необходимостта от толкова нежеланата от него официалност.
-Ако мога да предложа да се връщаме вече малко по малко? Ако не го направим...опасявам се,че ще пропуснем вечерята.
Вечерята!! Аканиши бе забравил...как можеше да забрави за вечерята?? Та това е едно от най-важните неща..."щом си с пълен стомах - от нищо не те е страх!",изтананика си умствено Аканиши. Това бе нещо като песничка,която бавачката му му пееше,като малък,но защо ли се сети сега за това,и той не можеше да си отговори на този въпрос.
Джин отново се обърна към момчето,което без да промълви нищо тръгна бавно към него,погледна го и продължи напред. По действията му,Джин разбра, че предложението му е прието. Джин също закрачи наред с Шиел,рамо до рамо,както се казва.
-Изглежда не само аз съм мислел за вечерята.-отрони Шиел достатъчно силно,за да може Джин да го чуе,но и достатъчно тихо,за да не го чуят дори и птиците по надвисналите дървета.
В отговор Джин просто се усмихна и се заогледа наоколо. Не си спомняше нищо от пътя,по който бе дошъл,тъй като тогава се разсейваше да не се...кхм..уплаши?,не,Джин,никога не би си признал,че бе изпитал страх,а би подъдржал версията,че всичко е било просто плод на развинтената му фантазия. Сега сякаш вървеше за пръв път по пътеката,а момчето до него,все едно я бе извървявал по най-малко 2 пъти на ден,което в случая,си беше истина,но само за този ден.
Мислите в главата на Джин бяха пълна каша,но този път за разлика от първия път (на идване), не изпитваше нужда да затъпява мислите си,защото не му идваха странни мисли на ум,а и се чувстваше къде-къде по-спокоен. Може би Шиел излъчваше тази аура на спокойствие и уравновесеност,която Джин малко или много също поддържаше,но при Шиел бе просто в пъти повече. Джин стигна до извода,че момчето до него просто излъчваше спокойствие,което стигаше до него и че това му действаше повече от добре.
Тишината,която ги бе налегнала беше ту приятна,ту дразнеща за Аканиши,но просто на този етап не знаеше какво трябваше да каже,а бе сигурен,че каквото и да каже,събеседникът му,щеше или да пренебрегне факта,че е проговорил или да отговори с фалшивата любезност отново. И двата варианта не допадаха кой-знае-колко на Аканиши,затова остави момчето да проговори,когато си поиска и продължи да върви с все същото тегнещо мълчание.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/midnight_meet
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Съб Авг 14, 2010 1:04 am

Шиел остави приятната тишина да ги обгърне и се отпусна напълно за първи път откакто бе срещнал Джин. Поне за него тишината бе приятна, но няколко бързи, незабележими погледчета към Аканиши и Шиел бе сигурен, че на другото момче не му бе така приятно, че не разговарят, а се придвижват в пълно мълчание. След още миг пълно безмълвие Шиел се прокашля фалшиво, за да привлече вниманието на другото момче. Когато Джин го погледна Шиел заговори.

- Мислех си може би ще е по-добре да оставим официалностите настрана? - предложи Шиел с любезен тон. - Както са нещата сега изглежда ще учим заедно за доста дълго време и няма нужда от формалности, какво ще кажете сър? Дори си мислех, че бих се радвал да Ви видя отново скоро, тъй като това място ми се струва доста отегчително, а интересни хора рядко се срещат.

- Знаете ли и аз съм на същото мнение. - усмихна се Джин и Шиел кимна.

- Добре тогава, от сега нататък ще си общуваме на ти, решено е. И честно казано с толкова хора се разправям понякога, че искам да мога да говоря с някой свободно, а не да спазвам етикета всяка една секунда. - призна си Шиел. Този път бе искрен и въпреки че гласът му си остана все така безстрастен в него можеше да се усети и малка нотка на досада. - Добре тогава. Не мога да стърпя любопитството си, затова позволи ми да попитам, как намираш училището? Тъй като аз нямах особено много време да го разуча, един от преподавателите - Себастиян Михаелис - всъщност бе мой инструктур по фехтовка и изпълнение на цигулка преди да постъпи в училището, та затова прекарах повечето си време тук в неговата компания. А ти, успя ли да разгледаш замъка и околностите?

Шиел не бе свикнал да говори толкова много, но тъй като не бе разговарял с никой освен Себастиян от поне седмица имаше въпроси, които искаше да зададе. Той бе любопитно дете и като такова искаше да знае как другите възприемаха училището за магия. Дали го харесваха, дали смятаха, че е най-доброто или има и по-добри. Защото Шиел бе разучил какво е положението на академията, беше уверен, че е една от най-добрите. Но ако се окажеше, че това не е истина Шиел най-вероятно щеше да се примести - защото наследникът на семейство Фантомхайв заслужаваше най-доброто обучение. Според Шиел нещо подобно би било пълна загуба на време и щеше да се вдигне прекалено много врява за глупости. Но явно леля му Ан не мислеше така. Момчето нямаше търпение реставрацията на имението му да приключи възможно най-скоро, за да се изнесе от леля си. Колкото и мила да бе Ан тя никога не го оставяше на мира и понякога можеше да бъде изключително досадна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елина фон Лаутерн
Преподавател по Грижа за магически раст. и жив.
avatar

Брой мнения : 67

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Съб Авг 14, 2010 6:12 am

Аз си вървях към Аllée Impraticables ,решена да го поразгледам.Малцина знаеха за това място,но аз го познавах като ръката си.Изведнъж чух шум-ученици.Реших да се приближа към тях.Тръгнах към тях и ги видях да разговарят-едното беше Террианче,а другото от Флемио,съдейки по униформите.
-Здравейте,деца!Какво правите в този слънчев и прелестен ден сами в Аllée Impraticables?
Двете момчета се изумиха от безшумната ми поява и неловко се усмихнаха.
-Ъм...Ъ...Професоре,здра...здравейте!-заекна Флемианчето.-А..аз съм Джин Аканиши,госпожо.
Аз се подсмихнах.
-Благодаря за любезността,Джин,и не съм госпожа,защото не съм омъжена.Аз съм професор Елина фон Лаутерн.Имам много дълго име,което едва ли ще запомните.Тази година,и да се надяваме, и по-следващите,ще съм ви професор по Грижа за Магическите Създания и Растения.Обещавам,че часовете с мен ще бъдат много интересни.Не ви правя реклама,просто съобщавам.Също така и след всеки край на курса ще има екскурзия!-отново се усмихнах на момчетата.-Ами ти?Ти кой си?-погледнах към Террианчето.
-Аз съм Шиел Фантомхайв,мадам!-козирува детето.Аз се разсмях.Децата също.
-Е,какво ще кажете да се поразходим заедно?

---
Elina Noakh Kaizere von Lauthern
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Илайза Тайлър
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 31

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Съб Авг 14, 2010 11:30 am

В късния следобед Илайза излезе от училищната сграда и се запъти навън, за да поразгледа наоколо. Беше чувала доста за местата, заобикалящи "Хартуин", но нямаше търпение да ги види със собствените си очи. Около сградата нямаше много за разглеждане, затова Илайза набързо прекоси моста и се озова от другата страна, където всичко бе обхванато от гората. Лекият ветрец развяваше тъмната й коса и се опитваше да премине през тъмното яке, което момичето бе навлякло за всеки случай, но не успяваше. Навлизайки в гората, Илайза завървя бавно по пътеката и забеляза, че с всяка крачка сякаш ставаше все по-тъмно. Погледна нагоре и успя да види лъчите на слънцето да се опитват да преминат през клоните на дърветата, но не всички успяваха.
Дали да не се върна обратно, помисли си Илайза и спря. Тъкмо щеше да продължи в обратната посока и да се върне обратно към "Хартуин", когато дочу гласове. За няколко секунди се опита да прецени дали умът й не си правеше шеги с нея, но ясно чу смеха на хората, намиращи се близо до нея. Тя завървя в тяхна посока, докато пред очите й не се появиха две момчета, придружавани от красива млада жена, вероятно преподавател.
-Бих ли могла да се присъединя към Вас? - запита плахо момичето, когато се приближи достатъчно. Погледите й на тримата срещнаха нейния и Илайза съвсем скри усмивката си. Вече съжаляваше, че е дошла на тайното си разследване по това време. Трябваше да изчака нощта и тогава да се впусне в приключения. Вместо това сега оглеждаше преценяващо двете момчета и очакваше някой от тях да й отговори.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джин Аканиши
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 445

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Съб Авг 14, 2010 12:33 pm

Джин бе доста изненадан,когато както си вървяха с Шиел изведнъж (от нищото) се бе появила непознатата,но усмихната жена. Първата мисъл,която премина през главата му беше "проблем",но след като жената обясни,че е преподавателка и има намерение да се разходи с тях,момчето се усмихна и засмя на интересното козирувана на Шиел,макар че познаваше Террианецът от около..хмм,дали имаше и 30 минути и той не бе сигурен,но последното нещо,което някога би си помислил,че ще види да прави синеокият му приятел, бе това. Може би,по-късно Джин щеше да попита Шиел относно това...
Докато осъзнае какво става,от нищото се появи още една личност,която любезно предложи да се присъедини.
-Разбира се,мила!-усмихна се професорката и повика с жест момичето.-А би ли била така добра да ни се представиш?-отвърна с любезния си тон жената.
Докато момичето се готвеше да отговори Джин наклони глава, преценяващо, и се загледа в новодошлата личност. Погледът му мина от главата на момичето до върха на обувките й,а след това се задържа върху лицето й. По всичко изглеждаше,че и Шиел прави същото като него,само дето той не показваше каквито и да са признаци за това,но все пак той, току-що, бе преминал през т.н "тест" и малко или много можеше да разбере малко по-добре момчето до него.
Момичето изглежда не забеляза погледите,които Джин й отправи и отвърна:
-Аз съм Илайза Тайлър,приятно ми е.
Когато Илайза се прадстави,Джин направи крачка напред,като се поклони с перфектият си 90-градусов поклон и отвърна:
-Аканиши Джин,за мен е удоволствие.-изправи се и се върна отново до Шиел,като се усмихна приятелски на Илайза. Момичето го изгледа доста странно,но Джин отдаде това на вероятността момичето да не бе добре запознато с японските обичаи. Въпреки това,Илайза също му се усмихна и погледна към Шиел и след това към преподавателката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/midnight_meet
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Съб Авг 14, 2010 12:39 pm

Както си вървяха с Аканиши от някъде се появи преподавателка от училището, която се представи под името Елина фон Лаутерн. Първата мисъл, която премина през главата на Шиел беше, че не му трябват толкова контакти с хора. Жената изглеждаше... мила и щастлива? Да, това бяха думите. Което веднага накара Шиел да не я харесва особено много. Елина фон Лаутерн? Шиел бе разучил всички преподаватели с помощта на Себастиян, който също щеше да преподава тази година в училището. Значи ако не се лъжеше тази жена беше преподавател по грижа за магическите растения и животни. Фантомхайв мислено си отдъхна, че няма да изучава този предмет.

- Ами ти? Ти кой си? - Когато професора се обърна така грубо и - смееше ли да помисли: невъзпитано - към него Шиел остана вцепенен. Как смееше тази жена да му проговаря на ти. Никаква формалност не показваше тази жена, а им беше учител. Връзката между преподавател и ученик трябваше да е официална и стриктна, на къде щеше да иде света ако започнеха да си говорят на ти?

Шиел се отърси от изненадата като запази лицето си напълно пасилно и спокойно.

- Аз съм Шиел Фантомхайв, мадам. - отвърна елегантно той с формален, но не особено нисък поклон. Шиел никога не се покланяше особено ниско, но въпреки това достатъчно, за да приемат действието му за уважение, каквото рядко беше. Очите му се присвиха леко, когато преподавателката се засмя звънко и гласът й проехтя мелодичен и красив из гората. Определено жената изглеждаше прекалено весела, за да му хареса. Дори не бе забелязала хладното отношение на Шиел.

Когато госпожица Лаутерн им педложи разходка те се съгласиха, но преди да успеят да направят и крачка друг индивид се появи откъм частта на училището. Шиел разпозна красиво момиче с доста изразителни сини очи. Тя се доближи и ги попита дали може да се присъедини към тях и когато преподавателката се съгласи момичето се представи. Шиел бе приятно изненадан да види, че погледа й ги преценяваше нямо, но разбира се, не позволи това чувство да се изпише на лицето му. Фантомхайв изчака докато Джин отвърна със своето име и поклон и когато Аканиши се върна до Шиел момчето от Терра също се поклони официално.

- Моето има е Шиел Фантомхайв, приятно ми е да се запознаем, госпожице Тайлър. И за нас ще е удоволствие да се присъедините към нас. - допълни с приветлив тон.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Илайза Тайлър
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 31

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Съб Авг 14, 2010 2:24 pm

Преди да дойде в "Хартуин" Илайза имаше определени очаквания за хората, с които ще се срещне тук. От брат си знаеше, че проферосите са изключително строги и те наказват дори само да посмееш да се разсеяш в час. Ето защо Илайза намираше професор Елина фон Лаутерн за изключително... мила и чаровна личност. Това изобщо не се вързваше на очакванията й, но тъмнокоската не можеше да отрече, че предпочита милите преподаватели, пред невероятно строгите.
И ако Илайза бе отделила едва няколко секунди, за да огледа младата жена, то погледа й прекара много повече време върху момчетата, опитвайки се да прецени всяко едно от тях. Не можеше да се отрече, че бяха добре облечени, всеки с отделен вкус, който някак изпъкваше на фона на заобикалящата ги гора. Освен това говореха толкова изискано, че за миг Илайза се почувства не на мястото си около тях. Макар да знаеше как трябва да се държи с непознати, Илайза намираше официалността за прекалена, като се има предвид, че бяха съученици. За всеки случай бе решила да се придържа към официалното общуване, поне докато преподавателката бе наоколо. Не искаше да прави лощо впечатление.
-Накъде се бяхте запътили, преди да Ви прекъсна? - запита Илайза плахо, след като достигна до извода, че вероятно ще й е интересно да опознае всяко от момчетата. Намираше нещо изключително предизвикателно в погледа на Шиел и в ведрия му тон. Сякаш зад него се криеше нещо и Илайза нямаше търпение да открие какво е то. Що се отнася до Джин, тепърва щеше да узнае какво се крие зад изтънчените му маниери.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джин Аканиши
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 445

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Нед Авг 15, 2010 2:13 pm

Докато Шиел се представяше,Джин се откъсна за малко от цялата тази ситуация и се замисли отново за семейството си и за всичко,което сега бе далечно за него. Макар и да искаше да спре да мисли за това,мислите изплуваха самички в главата му и го караха да се чувства некомфортно. Дори сега с толкова хора около него,носталгията не искаше да го напусне. Интересът,който демонстрираше към новите запознанства,разбира се,бе искрен,но не можеха да го държат дълго време концентриран върху тях,мислите му отлитаха към това,което наистина искаха.
Въпросът на Илайза го измъкна за момент от уединението му и побърза да отговори:
-В същност, ние с Шиел-сан, смятахме да се връщаме вече -бърз поглед към първокурсинка и след това продължи- не искахме да изпуснем вечерята.Но,в интерес на истината,за да отговоря на въпроса ти от преди малко,Шиел-сан, не съм кой-знае-колко запознат,както със самото училище,така и с околностите.-докато говореше Джин се обърна към Фантомхейв и се усмихна почти забележимо- Когато бях малък родителите ми ми разказваха истории-Джин пропусна да спомене,че бяха преспивни и не бе сигурен каква част от самите истории бяха истина и каква преувелечение или дори лъжа- истории за "Хартуин" и какво се крие в него,но бих искал сам да разуча всичко,тъй като смея да отбележа,че отдавна не ми е разказвано за тях,ах,и по-добре! Сега ще можем сами да разкрием всяка една тайна,не?
Докато говореше Джин забеляза,че привлече вниманието на Шиел върху себе си още повече. А може би, от една страна не трябваше да споделя мислите си,но от друга се радваше,че го прави. Само дето момента май наистина не бе много уместен, при наличието на професор с тях.
Аканиши хвърли бърз,едва забележим поглед на преподавателката по Грижа за магическите животни и растения и си отдъхна. Жената с интерес се бе заслушала в нещо,което първокурсничката - Илайза обясняваше, с голямо оживление.
Вече забравил за вечерята,която преди само няколко минути му се струваше жизнено важна,сега искаше да продължи разговора.
-И наистина ли преподавателят ти по фехтовка ще преподава тук? Дали би бил така любезен да ми кажеш по какво? Дано да имам честта да се запозная с него,преди време и аз взимах уроци, но честно казано,бързо ми омръзна.Хах,такъв съм си и аз.-засмя се на глупавия си коментар Аканиши и погледна към все още неказващия нищо Шиел. Може би отново бе преминал формалната граница? "Глупости",помисли си момчето,самият Фантомхайв бе поискал да спрат с прекалената формалност и все пак,Джин си мислеше,че може би трябваше д говори по-сдържано,а не сякаш го гонят.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/midnight_meet
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Нед Авг 15, 2010 3:01 pm

Шиел кимна, замислен. Да, да имаш родители, които да ти разказват истории за училището "Хартуин", а и изобщо каквито и да е други, наистина беше нещо приятно. Шиел помнеше преди смъртта на родителите си какво щастливо и безгрижно дете беше. Как всичко му се виждаше розово, красиво и добро. Но детска заблуда това бе и нищо повече.

- И на мен са ми разказвани истории за магьосническото училище, ще се радвам заедно да открием истина ли са или са преувеличени. - започна със спокоен, контролиран, но дружелюбен глас момчето от "Терра" преди една почти развеселена физиономия да се появи на лицето му. - А за преподавателя, да. Той ми дава частни уроци по цигулка и фехтовка, а понякога дори по танци. - Шиел изведнъж се прокашля, тъй като му стана малко некомфорктно.

Той естествено запази спокойното си изражение и не премести погледа си от фигурата на другото момче. Но споменът, който го връхлетя беше повече от неловък. Себастиян го беше учил на виенски валс, тъй като нормалната му инструкторка бе извън града, а Себастиян бе настоял, че не бива да се пропусне и един урок. Какъв срам бе изпитал Шиел... ако имаше нещо което не умееше то това беше да танцува. Бе настъпал Себастиян толкова много пъти, че се чудеше как събеседника му бе успял да върви след това. Бе се спънал толкова пъти и бе потрушил толкова вази, че на следващият ден щеше да има синини, ако Себастиян не бе успял да го улови всеки път преди да се нарани. Наистина, това бе едно от най-срамните неща, които някога бе правил. Шиел се приближи малко повече до Джин и сниши глас леко. Първо защото не обичаше да говори високо и второ, защото двете дами си говореха една с друга и той, като джентълмена какъвто беше, не искаше да ги обозпокои.

- Аз, разбира се, ще те започная с него когато пожелаеш, няма да ми създаде никакво неудобство. Уверявам те, че ще си допаднете. Той преподава по Магическа култура, но да бъда честен вероятно ще ни занимава с отегчителни лекции. Много обича звученето на гласа си и няма да ме изненада това да прави по цял час. Името му е сър Себастиян Михаелис. И той реши да кандидатства за преподавател тук заради мен. - допълни някак сухо Шиел, като се сдържа да не въздъхне.

Когато Себастиян бе научил, че Шиел ще отиде в магическото училище бе настоял да отиде с него, а ако трябвало да преподава - така да бъдело. И то всичко, защото Шиел не трябвало да пропусне уроците си по фехтовка и цигулка. Шиел намираше това за досадно, дори и тук да няма мира. Защо другите му частни учители и инструктури не бяха така дразнещи като Себастиян? Фантомхайв сдържа тежката въздишка, която напираше да се измъкне от устните му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джин Аканиши
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 445

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Нед Авг 15, 2010 3:56 pm

Като чу как Шиел говори за Себастиян,преподавателят по Магическа Култура, Джин се усмихна. Явно момчето до него,без да осъзнава,му показа, в действителност, колко бе привързан той към въпросния преподавател и обратното. "За да знае подобни неща за някого,за когато се предполага,че трябва да е просто учител,значи наистина има някаква връзка между тях",помисли си Джин.
Сега вече наистина нямаше търпение да се запознае не само с въпросния преподавател,а и с всички останали. Със сигурност щеше да бъде истинско изпитание на нервната система да се опознаят всички преподаватели,но все пак Джин обичаше предизвикателства и щеше да приеме това без много да му мисли. Не че наистина беше необходимо,но Джин си беше просто такъв. Трябва не само да познава всички,но и те него да го познават. Бе общителен и почти винаги хората го обикваха,без той да прави нищо,просто бе от хората с тази аура,колкото и лоши работи да прави,винаги щеше да се харесва на останалите.Като се замисли по-обстойно върху това,Джин,стигна до извода,че това не е много хубаво,може би затова той самият,колкото и общителен да беше,не допускаше почти никога до себе си. Това,във всеки случай,бе най-полезното нещо в неговия случай.
-Спокойно,имам имунитет срещу скучни лекции...доста ми се е налагало да слушам.-заклати с глава Аканиши. Само като се сетеше колко време е прекарвал, седнал на креслото до камината в кабинета на баща си, и как се бе налагало да се оправдава,а имаше и случаи,в които едва взимаше думата,само и само да не бъде наказан. Е,прекрасният му характер и гордостта му не му помагаха кой-знае-колко, особено при наличието на заплахи и предупреждения. И все пак,накрая винаги се бе измъквал по един или друг начин.
-А междувременно,защо не ми кажеш харесва ли ти тук? Знам,че все още не сме прекарали много време тук,но поне от първи впечатления,какво мислиш?-накрая не се стърпя и попита възпитаникът на "Флемио".В интерес на истината той самият не можеше все още да мисли каквото и да е било,но поне можеше да разпитва за чуждите мнения. Сега бе добра възможност за него.
Джин се приближи малко по близо до Шиел и го погледна. Момчето изглежда попиваше всяка негова дума,но и в същия момент, все едно бе на милион киломентри от тук. Аканиши се зачуди как ли бе възможно това. Наистина от самото начало бе разбрал,че събеседникът му не е от най-еднотипните хора на света,но пък и с държанието си Шиел караше Джин да се чувства,като отворена книга пред него. Все едно той знаеше повече неща и само чакаше Аканиши да каже нещо глупаво и да го поправи. Да,наистина Джин,шеше да е истински късметлия ако успее скоро да разгадае това момче.
Докато си чудеше какво ли ще му отговори първокурсникът от "Терра",Илайза и професорката се засмяха на нещо,явно доста интересно за тях,и привлякаха вниманието и на двете момчета. И все пак, Джин, не направи никакъв опит да разбере какво става,все още,защото имаше намерение да чуе какво имаше да му каже Шиел.


Пс:Боже,това беше един от най-трудните постове,които съм писала...дори и аз нз защо.. Сори,за което..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/midnight_meet
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Нед Авг 15, 2010 5:53 pm

Шиел отправи един бърз поглед към говорещите госпожици и после отново погледна Джин. Не знаеше какво си говорят двете им събеседнички, но нямаше и намерение да научава. Щом не беше свързано пряко с него, значи не го засягаше. Беше ясно от километри, че момчето не обича да общува особено много и всъщност Шиел го правеше най-често заради репутацията си - нямаше да е добре за бизнеса му ако му излезе репутация на груб и невърпитан човек. И колкото и да не му харесваше често трябваше да се преструва на перфектен джентълмен и любезен и приветлив домакин(или гост, зависеше от случая).

- Това училище е доста елитно. - сподели мислите си Шиел, прoнизвайки Аканиши с острия си, ясен поглед. - Според мен образованието е прекалено важно, за да се изпусне възможността да се учи на място като това. Аз, разбира се, получих доста писма, от доста магьоснически академии, както и мъгълски. Разучих всички и се оказа, че тази е една от най-добрите академии. Баща ми също я е посещавал.

При споменаването на баща си Шиел механичко погали големия пръстен със син диамант, който бе на палеца му. Това беше едно от малкото неща, които му бяха останали след големия пожар в имението му. Беше го намерил след останките и почернелите от огън развалини. Пазеше го винаги и най-вече защото това му даваше самочувствие и му напомняше за факта, че той е Шиел Фантомхайв, единственият наследник на семейството и вече главата на фамилията. Той бе притежателя на всичко останало от семеството му - пари, власт, компания - и всеки, който го мислеше само за някакво разглезено или глупаво малко дете щеше да бъде напълно изненадан.

- Въпреки че повечето си време тук прекарвам със Себастиян успях да разгледам малко наоколо. Има една много приятна полянка наблизо, всъщност май не е само една. Каквото съм успял да видя от околностите, двора и училището е достатъчно. Мястото е красиво и на ниво. За мен това е достатъчно информация. Надявам се и преподавателите да отговарят на високите ми изисквания, на Себастиян няма да му е особено приятно ако трябва да ме учи и по останалите предмети. - допълни Шиел с почти незабележима усмивка и позволи в гласа му да се появи развеселеност. Той бе сигулен, че при нужда Себастиян ще му разясни каквото не е обяснено както трябва и дори ще му преподава всички предмети ако Шиер просто щракне с пръсти. - Ако искаш можем да отидем на една от полянките някой път и да поиграе шах. Играеш шах, нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джин Аканиши
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 445

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Нед Авг 15, 2010 11:44 pm

Само при споменаването на думичката "шах", очите на Джин блеснаха по такъв начин,че ако добре се вгледаше някой в очите му,можеше да забележи виолетовият нюанс в прекрасните му очи. Това бе една от любимите му игри,осебено след като бе прекарал толкова много часове,мислейки стратегии как да победи баща си. В същност,това бе един от начините на Джин да прекарва повече време с баща си. Много скоро природната му интелигентност и търпение надвиха детския му ум и скоро и баща му отказваше, най-любезно, поканите му за по една партия шах. Но това не сломи,малкия Аканиши, след баща му, следващите противници бяха хората от персонала в имението му. Но и това не трая дълго,само при споменаването на думата "шах" и всички се криеха кой-където може. Но и това не сломи самочувствито на малкия господинчо, за него всичко останали бяха просто слаби противници. Но сега му се отдаваше възможност,може би бе намерил противник на неговото ниво? Но и това не можеше да разбере, докато не се изправеха един срещу друг.
-С удоволствие приемам поканата за партия шах.-кимна леко с глава Аканиши,като показа своето удобрение към идеята на Фантомхайв.- А и не бих отказал още няколко разходки,както казах,не съм особено запознат с околностите.-е,трябваше да си го признае,колкото и да бе слушал за това място, нищо не му бе познато.-А относно елитността-Джин отново направи драматична пауза и си взе дълбоко дъх- не мисля,че въобще трябва да се притесняваш. А и самият факт,че сме тук е напълно достатъчен,за да съдим,че е елитно. Хмм,и твоят баща е учил тук-възкликна по-високо от нормалното Джин- моят също. И майка ми,разбира се. Сега аз ще съм възпитаник на същото училище,предполагам,че след година и по-малкият ми брат също ще учи тук.-зарадва се Аканиши,само при мисълта,че и брат му някой ден би бил тук,с непознати до този момент хора, и приобщавайки се малко,по малко към големият и обширен свят,накара сърцето му да трепне. Като се замислеше,Джин,не се притесняваше толкова за себе си,колкото за брат си. Той бе толкова добър и доверчив, което в комбинация правят най-сладкото момче на света - Ямашита, или накратко - Пи. Дори да трябваше да избира Джин,никога,никога не би заменил брат си,за нищо на света. Разбира се,имаше моменти, в които не можеше да го понася, но ...
Явно Джин бе потънал в мисли,защото когато "прогледна",осъзна, че събеседникът му,му говореше нещо,но момчето не можеше да разбере за какво става дума. Явно бе изпуснал голяма част от думите на момчето и това го засрами. Искрено се надяваше Шиел да не разбере,че не го бе слушал в последните,явно,няколко минути,но нямаше друг начин,трябваше да попита:
-Извини ме,но се бях замислил... би ли повторил думите си?-попита най-любезно Джин,но в гласът му имаше и леко извинителна нотка,която Джин с цялото си съзнание се надяваше Шиел да не долови. Дано късметът бе на негова страна.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/midnight_meet
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пон Авг 16, 2010 12:08 pm

Значи Джин приемаше поканата му за шах? Това беше прекрасно, Шиел бе цар точно на тази игра. За него живота бе като партия шах, Шиел бе седналия на високия си трон крал, който използва пионките, рицарите и конете както си поиска, така че те да му вършат работа и винаги да може да използва максималните им възможности. Щеше да му е по-трудно да продължи напред ако не гледаше на реалността като на игра. Естествено, беше по-добре Аканиши да не разбира за това, едва ли щеше да приеме идеята му. Никой не познаваше Шиел добре, за да знае какво мисли мочето в дадена ситуация и нямаше смисъл това да се променя. Всъщност никой може би освен Себастиян, разбира се.

- Нима имаш брат? Предполагам хубаво е.

Шиел изчака потвърждението на момчето, но вместо това Джин му се извини, че не бе слушал. Момчето от Терра повдигна вежда, не особено щастлив, че трябва да се повтаря, но накрая сви рамене спокойно и отново заговори.

- Не казвах нищо особено, не се тревожи. Просто, че вероятно е хубаво да имаш брат. - отново каза Шиел с контролиран глас.

Той нямаше представа какво бе да живееш с брат или сестра. Дори понякога имаше чувството, че бе забравил какво беше било когато живееше с родителите си. Едно от нещата, които помнеше бе, че се смееше много и тогава бе щастливо дете. Сега това му се струваше много отдавна. И съвсем скоро щеше да се изнесе от леля си Ан и да започне да живее сам. Е, и с няколко прислужници, разбира се. Като Танака - стария иконом на семейство Фантомхайв. И, естествено, Себастиян. Той бе единственият частен учител, с който Шиел живееше в един дом. Тъй като беше неудобно на Себастиян да идва всеки ден - тъй като Шиел имаше уроци с него дневно - накрая момчето му бе заповядало да живее при него.

- Не знам какво е. - допълни Шиел. - Нямам си никой като твоя брат, но да си кажа честно, така си ми е добре. Ако имах по-малък брат щях да се притеснявам, че ще ме иска да ме отрови, за да стане глава на семейството и собственик на компанията ми. - подсмихна се Шиел, и човек не би успял да каже дали се шегуваше или не, тъй като тона му остана напълно сериозен. - Но по начина, по-който очите ти заблестяха щом заговори за брат си предполагам, че вие сте доста близки. - подхвърли Фантомхайв някак закачливо, което беше напълно нетипично за него. Разбира се, нямаше нищо лошо в това да си близък с роднините и семейство си, даже напротив. Шиел просто не можеше да си спомни какво бе чувството. Но бе почти напълно убеден, че мисълта, че можеш да разчиташ на семейството си поражда чувство на сигурност.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Илайза Тайлър
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 31

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пон Авг 16, 2010 1:11 pm

Илайза обичаше да разпитва хората за това и онова, а професор Елина фон Лаутерн представляваше до известна степен интересна личност за представителката на "Флемио". Ето защо момичето започна да разпитва преподавателката за училището, за предмета й, за останалите преподаватели и за какво ли още не. Всяка мисъл, която преминеше през съзнанието й се обръщаше във въпрос към професорката и двете си разговаряха спокойно, оставяйки двете момчета извън разговора си. Те не изглеждаха да имат против, тъй като също бяха намерили тема на разговор. Илайза хвърляше от време на време поглед към тях, но никой от двамата не изглеждаше нетърпелив да се включи в разговора й с професор Елина фон Лаутерн.
-Не се тревожи, Илайза. Убедена съм, че ще ти хареса всяко едно кътче от "Хартуин" с изключене може би на скритото в тази гора. - отвърна най-сетне преподавателката на Илайза, като даде да се разбере, че момичето нямаше за какво да се тревожи.
-Радвам се, че мислите така. - промълви Илайза, след което отново хвърли един поглед към двете момчета. - Извинете, че се отдадохме на разговора си без да ви включим в него. - обърна се Илайза към Шиел и Джин. В първия миг думите й не привлякоха вниманието на нито един от двамата. След като Шиел забеляза, че е станало прекалено тихо погледна към преподавателката и момичето до нея, а после към събеседника си, който правеше същото. По лицата им се изписа леко неудобство, но Илайза някак не можеше да се отпусне и да говори нормално с тях, имайки предвид присъствието на преподавателката. Трябваше да направи добро впечатление пред нея, а това вероятно проваляше всичките й шансове някога да се сприятели с двете момчета. Сигурно я смятаха за едно от онези хлапета, които непрестанно мислят за училище, уроци и домашни и искат да са любимци на учителите. Всъщност може би това желаеше и самата Илайза, но само защото трябваше да бъде като брат си - отличничка. А нямаше да е лесно, ако си спечелеше враг в лицето на някой от преподавателите си. По дяволите, помисли си Илайза, тъй като никой не нарушаваше тишината и все повече й се искаше да не беше стъпвала в тази тайнствена гора.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джин Аканиши
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 445

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пон Авг 16, 2010 1:43 pm

Джин изслуша Шиел и думите му, меко казано, го потресоха. Джин никога не би смятал Пи за заплаха,от какъвто и да е вид. А Шиел смяташе роднините за точно това,че могат да отнемат мястото и властта му. Този ред на мисли наведоха Джин към заключението,че Шиел или е най-повърхностият човек, когото до сега Джин е познавал, или въпросното момче бе страдало много. Но каквито и да бяха причините му да мисли така, логиката му определено не бе правилна. Да си мисли,че собственият му брат,когото както каза Шиел - няма, може да го отрови. Джин определено никога,никога не би помислил подобни неща за собственият си брат. А и семейството не бе ли точно за това,да имаш някого,на когото да вярваш,да се довериш,да разчиташ? Някого,когото да обичаш и да знаеш,че и той ти отвръща със същото? Това бе семейството. Или може би,това бе семейството на Джин. Това бе начинът на милене,който той притежава,начинът на живот,който той има и бе щастлив,че е така.
Тъкмо когато се канеше да коментира думите на събеседника си и то,коментарът му щеше да бъде доста остър, Шиел отмести поглед от него и погледна към съдомничката на Аканиши и преподавателката. След това малко неразбиращият му поглед се върна отново върху него,сякаш го питаше нещо. Джин повтори действията на Фантомхайв само,за да разбере,че явно ги бяха попитали нещо.
Джин се усмихна най-учтиво и заговори с нисък,но достатъчно силен глас,за да го чуят двете дами.
-Извинете,мисля че казахте нещо? Каквото и да,не го повтаряйте,мисля че е най-добре да се присъединим към Вас.-и Джин пристъпи бавно напред,за да застане до дамите.
В този момент Джин забеляза заинтригуваният поглед на Илайза и се обърна към нея.
-Не се притеснявайте,мила,каквито и да са притесненията Ви,всичко ще се оправи.-момчето не разбираше защо точно тези думи излезнаха от устата му,но явно бяха правилните,защото Илайза го погледна и се усмихна,със сигурно,най-сладката си усмивка. Джин нямаше как просто да остане тъй сдържан,като до сега и затова й се усмихна също и продължи-Сигурно бихте могли да споделите с нас,малко за Вас?
Момичето отново придаде това объркано изражение на лицето си и в този момент на Аканиши му се прииска да се засмее. Общуването с Илайза,изглежда,също би могло да бъде изключително интересно,отбеляза си умствено момчето. А и той бе от хората,които обичаха да объркват останалите и може би,точно това,че го правеше в момента със съдомничката си, го накара да се почувства отново себе си.
Джин забеляза,че Шиел все още седи на мястото си и отново гледаше с този негов особен поглед,който пронизваше останалите и сякаш говореше без думи. Думи,които за всички останали бяха неразгадаеми.


Последната промяна е направена от Джин Аканиши на Пон Авг 16, 2010 4:06 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/midnight_meet
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пон Авг 16, 2010 3:34 pm

Шиел усети леко раздразнение, когато Джин и Илайза си размениха усмивки и го отдаде на факта, че не ставаше нищо особено забавно в момента, за да изглеждат така щастливи. Момчето "цъъ"-кна раздразнено, но Слава Богу, че звука бе тих и никой не го чу или забеляза. Какво им бе на хората, че постоянно се смееха или усмихваха един на друг? Нима всичко бе така прекрасно, красиво и идеално в света, че да са така радостни? Самия Шиел не виждаше какво толкова му бе хубавото на краткия им живот в този суров и безмилостен свят, който бе изпълнен с тъмнина и опасности, които се криеха зад всеки ъгъл. А и усмивките не бяха нищо повече от прикрита заплаха, но разбира се, другите не виждата нещата, както ги виждаше Шиел. Момчето нямаше нищо против това, стига да не го засягаше пряко.

- Това, което Джин-сан има предвид, госпожице Тайлър, е че ще се радваме да научим нещо повече за една от съученичките си. Защо да бъдем като непознати при положение, че ще прекараме заедно четири години в тази прекрастна академия и ще бъдем обучавани на магия един до друг? - реши да разясни Шиел с типичния си безстрастен глас, а студените му сини очи я наблюдаваха съередоточено и най-вече нейното изражение, което от объркване премира в разбиране.

Шиел рядко отдаваше прекалено голямо значение на хората около него ако не бяха интересни и не разбуждаха любопитството му. Но тук в академията беше едно от най-важните места, на които момчето можеше да създаде връзки. В бъдеще много от учениците можеше да станат доста известни, богати и хора с власт. Ако наследят богатство от родителите или роднините си или ако започнат свой бизнес, имаше много начини, по които можеха да се издигнат в обществото и Шиел искаше да бъде в добри отношения с възможно най-много хора. Кой знаеше, в бъдеще можеше да иска да завърже и бизнес взаимоотношения с тях, което да подпомогне развитието на компанията му. Шиел щеше да запази имиджа си на перфектен джентълмен и добър бизнесмен каквото и да му струваше това, а дори и скучни разговори или уроци по танци със Себастиян. Хм, май от тези неща най през танците не желаеше да премине.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Илайза Тайлър
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 31

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пон Авг 16, 2010 7:11 pm

Преминаха няколко мига на мълчание, а Илайза не беше сигурна какво да каже. Не беше свикнала хората да са толкова официални с нея и това някак я караше да се чувства неловко. Вероятно всичко това беше изписано на лицето й, а и беше останала с впечатлението, че въпреки приятелските си думи, все пак не я харесваше особено. Въпреки това беше прав, трябваше да се опознаят. Щяха да прекарват доста време заедно.
-Разбира се. - промълви Илайза тихо, но въпреки това успяха да чуят думите й. Дали се предполагаше, че трябва да се впусне в безброй нелепи обяснения за това къде е била, какво обича или не обича да прави, какво е семейството й. Илайза нямаше намерение да направи подобно нещо, затова сините й очи се спряха първо на Шиел. Изглеждаше някак замислен и сериозен, но не си спомняше това да се е променяло, откакто го бе срещнала. Джин имаше онова мило изражение на лицето си, което го правеше някак приятелски настроен, но явно също нещо в цялата ситуация го акраше да се чувства не на място и Илайза не можеше да определи какво бе то. Преподавателката им с любопитство слушаше разговора на трите деца и не смееше да ги прекъсне, поне засега.
-Какво бихте искали да узнаете? - запита най-сетне момичето. И без това вече беше провалила идеята си за добро първо впечатление, съдейки по студения поглед на Фантомхайв, така че нямаше какво да губи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джин Аканиши
Първокурсник - Флемио
avatar

Брой мнения : 445

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Пон Авг 16, 2010 7:50 pm

Отново няколко мига мълчание завладяха обстановката. Никой не казваше нищо и това ставаше наистина глупаво. Как можеше 4-ма човека да стоят и да си мълчат един срещу друг? Това си бе наистина глупост. Е,може би,препродавателката го правеше,за да даде шанс на първокурсниците да се опознаят малко или много,но и тя можеше да се включи от време на време,когато ги имаше точно тези неловки ситуации.Най-накрая Джин въздъхна едва забележимо и се насили отново да премине към "аристократичното си държание",което, разбира се, помагаше в подобни ситуации.

-Е,няма да е нужно да ни разкажете цялата си биография,-пошегува се Джин,с което успя да развесели малко момичето- просто ни кажете от къде сте,какво мислите за "Хартуин" и всичко,което сметнете за необходимо. Ние ще Ви изслушаме.-това си бе вярно,етикета задължаваше джентълмените да изслушат,всичко онова,което младите дами решаха да им споделят,само се надяваше Илайза да не бе от момичетата,които предпочитаха да говорят по цяла вечност за котките,роклите и гримовете си. Наистина това би могло да се сметне за изключително отегчително.

Тъкмо когато момичето събра смелост да проговори или поне така изглеждаше за Джин, някъде около тях се чу нещо.Нещо или някой?,зачуди се момчето, но каквото и да бе,го накара да се обърне в посоката,от която му се причу. Първата му реакция бе да погледне останалите за каквито и да е признаци,за да разбере дали не си внушаваше,но явно не бе,защото и Илайза гледаше също като него наоколо. Явно представянето й ще остане за друг път,заклати с глава Аканиши.

"Отново този шум",помисли си възпитаникът на "Флемио".Този път погледът му от Илайза премина към професорката,която с присвитите си очи също търсеше причината за "шумът". Най-накрая Джин спря погледът си на Шиел и това,което видя го изненада. Изражението на лицето му бе все така спокойно,все едно не се случваше нищо. И все пак Джин знаеше,че Фантомхайв е наясно с положението,но това хладнонокръвие,което момчето демонстрираше беше просто за завиждане,изуми се отново Аканиши.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/midnight_meet
Шиел Фантомхайв
Първокурсник - Терра
avatar

Брой мнения : 535

Трезор
Оставаща сума: 750

ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   Вто Авг 17, 2010 8:29 pm

Отново мълчание бе настъпило след като Шиел бе обяснил, че ще е добре да се опознаят малко. Момичето се поколеба преди да попита от какво се интересуват събеседниците й. След като Джин обясни любезно,, но с някак шеговит тон, че може да сподели каквото намери за добре момичeто бе готово да направи точно това И тогава се чу някакъв звук някъде близо до тях. Шиел сдържа тежка въздишка и не се поддаде на силното желание да извади часовника си и да провери точно колко минути беше пропилял. Не обичаше да губи времето си, когато можеше да го прекара правейки нещо полезно. А това тук бе като загубено време за него. Но трябваше да издържи ако искаше да завърже трайни връзки с хората в учелището.

Шиел се прокашля леко, с което привлече вниманието на останалите.

- Аз ще отида да проверя какво издава този звук. - каза решително и спокойно Шиел. Точно след думите му се чу отново някакъв звук. Сякаш нещо шумолеше из храстите. Фантомхайв реши, че шума бе дошъл от малко по-навътре в гората. Тъкмо щеше да пристъпи към тази посока, но изглежда преподавателката не бе особено съгласна.

- Но, как! Като учител не мога да позволя на възпитаник да направи това. - заяви тя.

- А, аз като джентълмен не мога да позваля на две дами да бъдат в опасност ако мога да направя нещо по въпроса, професор Лаутерн. - отсече тийнеджъра. - А и ако въобще има обасност, разбира се. Все пак сме в гора, шума вероятно бива създаден от някое малко, горско животно, като заек прамерно, и няма причина за каквато и да е тревога. Джин, моля остани при двете госпожици, докато се обедя, че съм прав. - Шиел хвърли поглед към другото момче и очите им се срещнаха преди възпитаника от дом Терра да тръгне в посоката на шума.

Шиел несъмнено беше прав. Момчето последва шумоленето и то просто го доведе до едно животно.

- АААПЧУ! - Щом се приближи Шиел веднага кихна и раздразнено потърка носа си. От всичко трябваше да е това? Котка. черна и сладка. Животното си се въргаляше най-спокойно и невинно по земята и покрай храстите, създавайки това шумолене. Чудесно. И дори не беше някое непознато коте. Ох, не, Шиел знаеше това малко, черно чудовище. - А ти какво правиш тук? - въздъхна Шиел и се наведе да вдигне котката, която веднага протегна лапичките си и заби ноктите си в предницата на скъпото му и изискано облекло. О, Шиел щеше да накара Себастиян да си плати. Както и да прати дрехите му, разбира се, сега Фантомхайв нямаше да може да ги облече отново. - Апчуу! - На всичкото отгоре беше и алергичен към котки. Ако сега му се влошеше и астмата заради това Шиел щеше да нареже Себастиян на парчета и щеше да го даде за храна на котката. Е, добре де, нямаше да го направи, но поне можеше да мечтае, нали?

Момчето се върне с котката, която все така бе забила ноктите си и не искаше да го пусне. Когато Шиел се присъедини към останалите вече беше възвърнал обикновеното си хладно изражение и емоциите му отново бяха под пълен контрол.

- Както си и знаех, никаква причина за безпокойство. Просто една котка. - заговори хладно той. - Взех я с мен, за да-АПЧУ- я оставя в замъка, тъй като знам кой е собственика й, а явно я е оставил без надзор. Апчу. И ще ме извините, но имам алергия към тези малки гади-- ъъ животни. - Шиел се обърна към Джин и най-безцеремонно му тръсна котката в ръцете. - Би ли я подържал вместо мен? Ако ми се наложи да съм така близо до нея ще се подуя. - допълни спокойно Шиел, сякаш коментираше времето. - Много съжалявам за неудобството, Джин-сан. - добави, като не забрави да използва "сан", с което да покаже уважение, както и да се поклони по традиционния японски начин, защото не искаше да обиди другото момче. И все пак не можеше да рискува да държи котката още дълго време, та се надяваше Джин да не се обиди.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Аllée Impraticables   

Върнете се в началото Go down
 
Аllée Impraticables
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Secret World :: Играта :: Магическа академия "Хартуин" :: Двора и околностите :: Околностите-
Идете на: