Класната стая.

Заглавие: Класната стая. Нед Дек 27, 2009 2:32 pm

Тук очаквайте уроците си!

Заглавие: Re: Класната стая. Нед Яну 10, 2010 11:34 am

Преговор. Едно неизбежно и напълно задължително начинание, което Саймън Силвърмун беше принуден да провежда всяка година. Смяташе загубата на този час за безсмислена и му се струваше много по-удачно да започнат с уроците, но уви министерството го задължаваше да г прави преговните уроци.
- Е, този час ще го стъпкаме набързо, тъй като няма смисъл да преговаряме толкова обстойно. - рече Сам, когато всички ученици се събраха в класната стая.
- Основната ни цел днес е да си припомним изученото миналата година. Това значи, че всички трябва да се настроите са бърза и ефективна работа. - предупреди профсорът и замхна към дъската. В миг на нея се появи един завъртян надпис:

Демонология

- Демонологията е наука, която изучава демоните. - започна с равен провлачен глас, сякаш му беше скучно да повтаря отново този ФАКТ. - Демоните са същестсва, които обикновено нападат хората и пакостят по домовете им. Те често са олицетворявани в мъгълската митология и фолклор, като тъмни духове, чиято единствена цел е да правят зло. Понякога ги определят и като обитатели на Ада и служители на Сатаната. Демоните биват четири вида: земни, въздушни, огнени и водни.
Направи пауза.
- Земние демони обитават северните райони на Китай и Русия и се крият в земята, където покопават система от тунели. Цвета на козината им е жълт и се хранят с малки животни, а понякога и хора, които падат в капаните им. - обясни набързо, като поглеждаше към прозореца, жадувайки да излезе навън.
- Водните демони имат силно развити плавници и не могат да живеят без въздух. Обитават почти всички морета и океани по света и се хранят основно с риба и ракообразни организми. Цветът на козината им е син - без да спира, той продължи да разказва троснато. - Въздушните демони имат четири силно развити крила и светло лилава козина. Хранят се с хора, ако намерят, а също и малки бозайници. Огнените демони, противно на името си, мразят огъня и умират при изгаряне, както и другите демони. Кожата им е червена и обитават почти цяла Северна Америка, където често пречиняват щети на мъгалите.
- И, забравихме да кажем как изглеждат демните .. - сети се Сай. - Те са космати малки създания, с големи очи, зъби и нокти, които използват за ловуване. Много за бързи и се страхуват от огън.
Саймън се обърна отново към дъската и замахна с пръчката си.

Защитни заклинания

- Втората част от учебния материал миналата година. - съобщи отегчено. - Да преговорим основните защитни и контра заклинания. - каза Сам и се приготви да покаже набързо.
След като показа всичко, Силвърмун даде задача на всички да покажат заклинанията.

-ДОМАШНА РАБОТА-

I. Отговорете на въпросите - предава се на ЛС

1. Направете характеристика на четирите вида демони.
2. Как изглеждат демоните?
3. От какво имат страх всички демони?

II. Напишете РП в час - пише се в тази тема

Приложете едно от заклинанията: Експелиармус (обезвреждащо. избива пръчката от ръката на човека), Протего (защитно, появя се като невидим щит и спира заклинания) и Редукто (пренасочващо, пренасочва дадено заклинание.). В РП-то професорът трябва да ви атакува,а вие да контрирате с някое от горните заклинания.

мъгъл Брой мнения : 8

Час при дирекора-Ужас,това си мислеше Лена, докато крачеше по коридора в междучасието към кабинета по ЗСЧИ. Напрежението си казваше думата, слидеринката беше игнорирала всякакъв друг шум, освен мислите си, не можеше да хапне нищо. Мислеше си само, дали ще успее да не се изложи при Силвърмуун.
Звънецът би-вече беше време. Второкурсниците влязоха мълчеливо в класната стая и урокът започна. Директорът не беше в особено добро насторение, което не се харса на Ели, но нещата се пооправиха, когато господинът започна да говори. Той направи бърз преговор по бластта на Демонологията и припомни материала от миналата година. Второкурсничката през цялото време си записваше, понеже бее напълно възможно да правят контролно в някой от следващите часове.
-А сега със заклинанията!-каза преподавателят.
Тази фраза прозвуча като мелодия в ушите на Гилбърт и тя се зарадва. Цялото това напрежение изчезна от нея, а цялата се изпълни с нетърпение. Трябваше да приложат едно заклинание срещу Силвърмуун. Първа в колонката беше Лена, ковто застана срещу преподавателят.
-Експелиармус!-каза Ели.
-Протего!-отвърна професора.
Защо,помисли си слидеринката, без това щеше да бъде много лесно и бързо, но явно директорът искаше повече старание от нейната страна.
-Експелиармус!-изкрещя второкурсничката.
-Протего!-на свой ред рече мъжът.
Така Гилбърт и Силвърмуун продължиха дълго, но най-накрая Елена успя, понеже преподавателят явно беше решил, че е време за следващия ученик.
-Еспелиармус!-каза Лена и пручката на директорът хвъркна.
-Много добре,г-це Гилбърт! Следващият!-отвърна мъжът и слидеринката си седна на мястото.
След като се изредиха всички, Силвърмуун даде домашно и разпусна учениците, щом би звънецът.

Оценка: Н.О.

мъгъл Брой мнения : 475

Още една дреха изхвърча върху леглото на Алиса. Този път беше някакъв син потник на вълни.
- Къде е? – изнервено изкрещя Лис и продължи да рови в гардероба си.
Продължиха да изхвърчат дрехи от там. И блузи, и поли, и панталони, и какво ли още не. Огромния гардероб най-накрая се изпразни, а полата все още я нямаше. Али започна отново да разглежда дрехите, които бяха на леглото. Там имаше една огромна планина в най-различни цветове. След около половин час, тези дрехи бяха отново нахвърлени в гардероба. Лиса вече се беше отчаяла. Когато се просна сърдито на леглото си, завивките се сгърчиха и от долу се подаде полата, която толкова усилено търсеше. Тя я грабна и бързо се преоблече. Съчетаната от нея униформа, много повече й допадаше. Тя изправи косата си и тръгна към кабинета по ЗСЧИ. Бързо стигна до там.
Стаята беше обикновена като всички други. Тя седна кротко на една от масите и се усмихна учтиво. Не след дълго директора, който щеше да им преподава по този предмет, пристигна и започна с преговора. Алиса се опитваше да слуша какво говори професора, но често се отнасяше. Вниманието й беше привлечено от задачата, която Силвърмун им даде. Трябваше да демонстрират основните защитни и контра заклинания. Али ги беше научила много добре. След като слидеринката, която първа беше проявила желание да се прояви, приключи и се върна на мястото си, Лис вдигна ръка.
Директорът й кимна одобрително и тя се усмихна мило. Внимателно се изправи и с леки, грациозни крачки се приближи до Силвърмун.
- Експелиармус - каза той и насочи пръчката си към мен.
Алис бързо реагира и пренасочи заклинанието с Редукто. Професорът отвърна със същото заклинание, но Лис използва Протего. Директорът не направи повече опити и направи знак на слидеринката, че може да се върне на мястото си. Алиса с усмивка се завъртя и тръгна, но беше прекъсната от думите на Силвърмун.
- И следващия път с униформа. – каза той.
Лиса се обърна и го изгледа леко стреснато. След това сви нацупено устни и седна на мястото си.

мъгъл Брой мнения : 262

Реджи и Аря бяха в библиотеката, седнали на една от масите, предназначени за четене. Всяка от тях, разгърнала книга, четеше мълчаливо. Ред бе домъкнала сестра си, която нямаше особено желание да идва и да кисне в библиотеката, защото не желаеше да се мъкне сама, а припряно обясняваше на Ара, че иска да намери една книга. Не й каза за какво точно става въпрос, което подразни Мори, но й обеща, че когато дойде, ще й обясни. Сега ентусиазирано разгръщаше дебело четиво, докато по-голямата близначка, с унило изражение и глава, подпряна на дланта й, се правеше, че попива нещо от думите, изписани върху тома, който бе пльоснат върху масата. Очите на Джи шареха по редовете, в търсене на ключовите думи и най-накрая се обади възбудено:
- Нали знаеш колко се интересувам от елементаристиката?! Да не кажа повече от теб? - Ела смотолеви едно "аха" , без да вдига поглед към Ния, която обаче продължи да говори - Няма да повярваш, но миналият път, когато бях тук намерих тази книга, в която има полезна информация. Естествено, такава не се намира често, имайки предвид, за какво става въпрос, но ето, че намерих и... съм ужасно въодушевена.
- Аха. - повтори Мори - Виждам. Защо не я вземеш за спалните на момичетата и да тръгваме ами киснем тук, знаейки, че часът по ЗСЧИ, наближава?
- Хм... Права си. Дали ще разрешат? Да, да, естествено... Е, хайде, мързеливото ми, но да знаеш, че един ден аз ще владея перфектно елементаристиката, а ти дори няма да си добър оклумант - хвана под ръка Ар и двете тръгнаха към кабинета по предмета, а когато минаха покрай библеотекарката, по-малката Найтмер се извъртя така, че жената да не забележи книгата в ръцете й.
По коридорите беше оживено, както обикновено. Децата разговаряха, караха се и се смяха, не позволявайки на лошото време навън да разваля настроението им. Един обикновен зимен ден с ужасна виелица, в който не можеше да излезеш навън и да се позабавляваш в снега. Ех, де да можеше да замери Ар с някоя снежна топка... Обърна се към нея и й се ухили:
- Нали знаеш колко те обичам?
- Знам, знам. - сестра й се усмихна и преметна ръка през рамото й.
Скоро стигнаха до класната стая и се шмугнаха вътре, след един слидеринец. Седнаха на едно място в средата на помещението и извадиха учебниците си. След биенето на звънеца проф. Силвърмун, директора, ръководител на Грифиндор, с което децата се гордяха, влезе в помещението и заприказва. Да, направо си бяха приказки, разни глупости за преговора, които Ред не си направи труда да слуша. Не й стигаше, че цяла година е учила тези неща, ами сега й преговор. Чак когато мъжът стигна до практическата част, Джи се заслуша в думите му. Гадното беше, че трябваше да прилагат заклинанията с преподавателя, а двете сестри бяха свикнали да се упражняват все заедно. Е, поне магиите бяха лесни и нямаше голяма вероятност да се изложи. Когато дойде техният ред, момичето мина пред близначката си и застана срещу професора. Усмихна му се леко, но той не й отвърна, а остана сериозен и второкурсничката направи гримаса мислено. Застана нащрек и приготви пръчката си, а в този момент атаката на Силвърмун, а именно "Експелиармус", вече летеше към нея. Когато се усети, Ред опита да произнесе "Протего", но по средата на думата магическата й пръчка изхвърча встрани. Тя изруга на ум и се наведе да си я вземе. След това даде знак на професора да нападне отново и се подготви по-добре.
- Експелиармус. - лъчът светлина се насочи към по-малката близначка, но този път реагира бързо и замахна леко с пръчката си:
- Протего. - невидим щит отблъсна заклинанието на мъжа и Джи се изпъчи доволно.
Директорът повтори още веднъж, произнасяйки заклинанието за обезоръжаване, а този път Сам, разбирайки, че няма да има време да каже магията, се наведе, за да избегне лъча светлина, който се разби в стената.
- Съжалявам. - смутолеви, но Силвърмун единствено й кимна и й каза да си седне, повиквайки следващият. Джина въздъхна и пожела късмет на сестра си, когато мина покрай нея. Пльосна се на чина си и изпухтя, подпирайки уморено глава на дланта си. Нямало да се изложи, ха, да бе, да.

П.П. Адски съжалявам за закъснението ама тфа РП вече за трети път го почвам, все натиснах копчето за връщане назад и цялата информация ми се изтриваше...

Заглавие: Re: Класната стая. Пон Яну 25, 2010 10:10 am

Любимият час на Скар - Защита срещу Черните изкуства. Още от дете, откакто убиха баща й, мрази всякакви Черни магьосници, същества и магии.
Второкурсничката бе една от първите ученици, които влязоха в стаята. Учителят, професор Саймън Силвърмун, вече беше там с доста безразлично, а даже и отегчено изражение. Лети го поздрави тихо, все пак беше и директор, и седна на най-предния чин. Скоро дойдоха и всички останали ученици и часът започна.
Естествено, второкурсниците имаха преговор. Първото нещо беше за демоните, същества, които Лили не мислеше, че някога щеше да срещне. Но вече знаеше, че те се страхуват от огън. А тя умееше няколко заклинания за огън, така че ако видеше демон, нямаше защо да се страхува.
Скар избута глупавите размисли от главата си и се съсредоточи върху урока. Другото, което преговориха, беше за защитните заклинания - Експелиармус, Протего и Редукто. След това дойде ред на практиката. Професор Силвърмун атакуваше второкрсниците, а те трябваше да се защитят с едно от тези заклинания.
Лети беше четвърта, след две момичета от Слидерин и една от Грифиндор. Тя застана пред учителя и за секунди се взря в очите му. Въобще не му беше интересен този час, но пък беше задължен да го проведе. Значи Скар можеше и да извади късмет и да направи някое заклинание добре.
-Експелиармус! - каза учителят, а Лили не бе достатъчно бърза. Магическата й пръчка изхвърча от ръката й. Тя си я взе и вече доста по-решителна и сигурна застана пред директора.
-Експелиармус! - каза момичето и червен лъч светлина се стрелна от пръчката й. Но професорът беше бърз - веднага изрече "Протего" и заклинанието й бе отблъснато. Сега момичето вече беше и ядосано. мразеше, когато тя не водеше.
Учителят я атакува с "Експелиармус", а Лили веднага успя да отклони заклинанието му с "Редукто". Беше готова отново да произнесе "Експелиармус", но учителят я спря и й каза да си седне на мястото. Е, поне веднъж беше успяла.
Скоро часът свърши и заедно с останалите второкурсници, Скар се отправи към следващия си час.

мъгъл Брой мнения : 43

Кабинета по Защита срещу черните изкуства... Първият час за годината... Любимите предмет и учител на Мори, но някак си, грифиндорката не даваше признаци за живот.
Реджи и Арс стояха мълчаливо, което за тях двете си бе невиждано странно, и слушаха думите на професора. Или поне едната от тях даваше вид, че прави точно това. По-голямата близначка си мислеше за станалото преди малко. Книга за елементаристиката? И тя не се бе заинтересувала и не бе изтръгнала книгата от ръцете на сестра си? Какво, по дяволите, й ставаше? В следващата секунда в мислите й се появи план, ясен като бял ден, а на лицето й разцъфна дяволита усмивчица. С периферно зрение погледна сестра си и щом установи, че е чисто, започна с изпълнението на плана.
Гривната, която до преди малко бе въртяла с пръстите, сега се изстреля някъде на пода, сред гората от чинове.
- Упс.. – промърмори тя умишлено престорено и се наведе за да вземе украшението. В следващият момент кафявите й очи видяха как някой ритва гривната, нещо което не се е сетила, че ще се случи.
„Явно ще ме забави.. мъничко, надявам се” мислеше си тя, лазейки по пода, за да се добере до предмета. Тънките й пръсти едвам докоснаха гривната, когато някой горе се прокашля.
- Госпожице Найтмер, ако урокът не Ви е интересен, можехте поне да се направите... както аз. – последните две думи професор Силвърмун ги промърмори доста тихо и продължи да се разхожда наоколо. Момичето завъртя очи.
Макар и с известни пречки, Арабела най-накрая имаше възможност да се добере до целта, а именно, раницата на сестра си. Може би глупав план, но поне бе успяла да отвлече вниманието до някъде. Морган провря пръсти в чантата на Ред, докато се промушваше и същевременно я заговори.
- Нещо важно да е казал докато аз пътувах из света? – невинното й изражение, може би бе леко пресилено.
„Подяволите!”
- Я чакай.. – да, беше се издала – моята книга ли държиш?! – Сам скръсти ръце и издърпа книгата за Елементаристиката от Аря.
- Стига де... знаеш, че обичам... – Морган направи нацупено изражение, карайки по-малката близначка да омекне, макар и малко.
- Добре, но чак след като и аз я прочета.
В следващите минутки Ела слушаше внимателно, професорът обясняваше задачата им за часа. А задачата за домашно.. нея щеше да я вземе от Джи. Или пък направо домашното... да, доста пикантна и подканваща мисъл.
Близначките не бяха най-отпред в „списъка” на тези, които щяха да се дуелират (силно казано) със Саймън. Когато дойде редът на Реджиния, Ара я побутна окуражително.. е, поне едната трябваше да го направи. Докато гледаше с едно око, леко отегчена, но и забавляваща се от случващото се, Ела се канеше да се заяде с някой...
- Следващият! – думата я поряза сякаш я бе ударил ток...
Въздъхна и зае мястото, където допреди секунди близначката й беше стояла. Въздъхна и вдигна пръчката си в готовност.
- Експелиармус! – ясният глас на учителя проехтя в стаята, а последвалата струя светлина прелетя към второкурсничката.
- Протего! – някаква невидима стена отблъсна магията на Силвърмун и накара чаровната усмивка на аря да се появи на личицето й. Саймън кимна кратко, одобрително на грифиндорката и тя се изтегли назад.
- Тук съм по-добра от теб! - Бе много доволна, долавяше се и в гласа, и в изражението отправени към малката й сестричка. Тя от своя страна бе леко навъсена, но се стараеше да не го показва.
След като часът свърши, двете бързо събраха учебниците си и се изтеглиха от стаята, преди навалицата от ученици да задръсти изхода.

мъгъл Брой мнения : 60

Ив се бе съсредоточила в една драсканица на задната корица на учебника си. Представляваше малък демон, нарисуван с черно мастило и тя се сети за днешния урок.
- Ти си на ред! - викна професора към едно момиче, което седеше на един от чиновете, докато другите размахваха пламенно пръчките си.
В първия момент Ив не разбра, че я викат и продължи да пише в пергамента си.
Професора я доближи и леко чукна с пръчка по листа.
- Нещо интересно, госпожице? - милият му глас прозвуча злокобно в шумната стая и всички замлъкнаха.
- Ъ, не. Съжелявам професоре. - тя бързо стана и остави пергамента и перото на чина си.
Приближи се по към съучениците си.
- Обяснявам наново за тези, които не чуха първия път. - той кимна към смутената Ив и продължи - Аз ще приложа обезвреждащо заклинание, а вие трябва да контрирате или със заклинанието "Редукто",или с "Протего". Ясно ли е?
Всички кимнаха, а Търнър се придвижи крачка напред.
- Готова ли си? - попита Саймън, а момичето уверено вдигна пръчка. - Съсредоточи се.. и..
Експелиармус! - дрезгавия му глас бе съпроводен от син лъч.
- Редукто! - отговори на атаката Ив, като синия лъч бе отблъснат ловко и замалко да повали професора.
Той махна с пръчка и заклинанието изчезна.
- Айде пробвай сега с другото! - каза окуражаващо мъжът и прикани Ив да повтори.
Тя се приготви и Силвърмун извика:
- Експелиармус!
Лъчът този път не успя дори да излезе от пръчката, преди Ив да протегне ръка и да каже:
- Протего!
Групата заръкопляска, както и професора.
- Браво! Браво! 10 точки за Хафълпаф!
Съучениците й от Хафълпаф й удариха по една лапа. Ив се изчерви и се върна на старото си място.

Заглавие: Re: Класната стая. Съб Фев 06, 2010 4:01 pm

Неприятности с богърти..

Чудейки се дали часа с втори курс ше мине толкова добре, както и предишния, Саймън влезе с бавна крачка в кабинета по ЗСЧИ и се настани на катедрата. Лицето му беше озарено от усмивка, а очите му шареха из разхвърляната стая. Нямаше го обичайното притеснение и безпокойство, както и ужасната умора, която го съпътсваше наподследък. Сега, когато слънцето се показваше зад облаците, се чувстваше по-жив и не пропускаше възможност да се порадва на времето и въобще живота като цяло.

"Туп" - от някъде се чу глух тътен и Силвърмун побърза да открие с очи източника на шума. Нещо се беше скрило в стария шкаф отзад и сякаш напираше да излезе навън. Сам спокойно стана и направи няколко големи крачки към огромния дървен гардероб, от където се чуваха тихи троптения. За миг веждите му се свиха, но после осъзна какво всъщност има в шкафа и се засмя. Приближи се още малко и извади магическата пръчка, която стоеше в джоба му. Изправи се, отпусна ръка и зачака. Изведнъж шкафа се отвори и от вътре излезе прозрачен, реещ се, призрак.

- Ридикулус! - рече троснато, а устните му леко трепнаха. В миг се появи една прахосмукачка и изсмука призракът. Мразеше Богърти, защото винаги му припомняха кой беше единствения му страх. В такива моменти се налагаше да си спомня за починалата си сестра и други тъжни случки и предпочиташе по-бързо да се измъкне от мислите си и да се съсредоточи в нещо друго. За щастие всеки момент щеше да трябва да започне часа си.

- Я, дай да препиша домашното, докато не е дошъл професора..
Двама ученици влетяха в кабинета и се настаниха на първия чин, без дори да забележа Силвърмун, който стоеше безшумно в задната част на стаята. Сам се отърси от спомените и с лека усмивка плъзна левия си крак напред, трансформирайки се в красив черен котарак. На бегом, в котешката си форма, той преполови кабинета и с лек скок се качи на бюрото, седна на стола и си върна човешкия вид.
- На твое място бих преписал от друг, Майкъл има "Т" на входното. - продума преподавателят и двамата ученици обърнаха разтревожени лица към мъжа.

Лека по-лека класната стая се напълни с малки шумящи второкурсници, които обаче не накараха Саймън да спре да се усмихва.
- Здравейте... отново. - ухили се по-детски - Това е вторият ни урок и още от сега да ви кажа - този урок със сигурност няма да е скучен! - увери ги с "уверяващия си" глас. Спонтанно беше решил днес да им преподаде урока за богъртите, въпреки че по план беше чак към края на годината.. Смяташе, че е важно още от рано да се научат да се защитават от тези същества.
- Някой знае ли какво правят богъртите? - попита Сам с ясен тон и огледа класа.
- Пресъздават най-големия страх на магьосникът! - кресня някой и Силвърмун кимна.
- Богъртите нямат външен вид (или поне никой не го е виждал), те заемат формата на страха на този, пред който се изиправят. Обикновено обитават тъмни влажни места, като шкафове, под дивана и т.н.т. Почти във всеки дом може да се намерят богърти. Те се класифицират като тъмни създания, тип ХХХ, което значи, че опитен магьосник може да се справи с тях. Магията за борба срещу тях е "Ридикулус". Тя превръща богърта в нещо смешно.
- Е, кой иска да опита първи? - повиши глас Сам и зачака.

Практическа задача: Изправята се срещу богърта си. Чрез магията "Ридикулус" превръщате страха си в нещо смешно и сте готови.Срокът за домашното е седмица. РП-тата се пишат в тази тема.

Заглавие: Re: Класната стая. Пон Фев 08, 2010 1:48 pm

Ето че дойде време и за втория час по ЗСЧИ. Скарлет ходеше бавно и славно, така да се каже, по коридора към кабинета. Съвсем скоро, макар че й се стори доста по-дълго, момичето стигна до вратата и я отвори. Вътре бяха единствено двама ученика, които стояха странно тихо, и учителят, естествено. Той се усмихваше някак дяволито и даже по някакъв детски начин, което за Скар бе още едно странно нещо. Но тя се постара да не обръща внимание на тези страннотии и си седна на чина. Скоро дойдоха и останалите ученици и след биенето на звънеца часът започна.
Поредното странно нещо - учеха за богърта. Този материал беше чак за края на годината, а не за едва втория урок. И все пак го учеха.
За Лети това беше лесно - бе чувала доста за богърти и горе-долу не я беше страх от тях. Е, не се беше изправяла пред такова създание и съответно не знаеше кой бе най-големият й страх. Със сигурност обаче знаеше, че не се страхуваше от смъртожадните. Само ги мразеше.
Учителят попита, дали някой знае нещо за богъртите - какво правят те. Лили веднага вдигна ръка и без да чака професор Силвърмун, тя отговори:
-Пресъздават най-големия страх на човека. - след това момичето си седна и продължи да слуша и записва всичко за богъртите. Скоро след това практиката започна. Естествено, Скарлет бе първата желаеща да се изправи срещу богърта. Второкурсничката застана пред старият шкаф в дъното на стаята. Зад нея всички бяха притихнали, вперили погледи в мърдащият се шкаф. Явно богъртът вътре се мяташе лудешки...
Скар се концентрира, преповтаряйки заклинанието наум. Вече бе сигурна, че го е запомнила, когато кимна на професора. Той отвори вратата на шкафа, а Лети затаи дъх.
В началото нищо не излезе отвътре. След това изведнъж изскочи някаква качулата фигура. Бе с тъмно наметало, което покриваше цялата глава на фигурата. Тя се придвижваше сякаш на сантиметри над земята, сякаш се носеше из въздуха.
-Диментор... - прошепна някой отзад и отново настъпи тишина.
-Спокойно, не е истински! - професор Силвърмун опита да окуражи Скарлет. Тя пое дълбоко дъх, а в същия момент дименторът започна да се приближава към нея. Тя усещаше студа, усещаше напрежението, но най-вече усещаше тъгата, която я налягаше. Момичето виждаше баща си, зелената светлина, смъртожадните... Но трябваше да се справи. Трябваше да е силна.
-Ридикулус! - Лили изкрещя внезапно. Дименторът започна да сменя образа си постепенно и най-накрая придоби вид, който накара цялата стая да избухне в смях. Беше с розова рокличка, дълга малко над коленете, червени раирани чорапи - единият къс, другият дълъг. Бе обут в лилави обувки, а косата, която му беше израстнала, бе в шокиращо зелен цвят. Лети се засмя с другите и богъртът се върна засрамен в шкафа.
Скар се отдръпна, давайки път на останалите. След известно време звънецът иззвъня и Лили с радост излезе от помещението, което вече й се струваше тясно и задушно. Беше видяла какви ли не неща.

мъгъл Брой мнения : 475

Алиса вървеше към кабинета по Защита срещу черните изкуства с високо вдигната глава. Още в началото на кариерата й, стилистката й многократно я тупкаше с ръка под брадичката, за да изглежда по-уверена. В такива случаи Лис я изглеждаше злобно, готова да й налети, но както обикновено след подобна физиономия, личната й дизайнерка й се караше още повече. “Трябва да се усмихваш! Да се усмихваш!” повтаряше тя, надувайки главата на слидеринката.
Поради причината, че миналия час директора на училището за вълшебства и магия Хогуортс, направи на Али забележка за дрехите, които носеше вместо униформа, тя беше с училищното облекло, закупено от Диагон-али. Сега приличаше на примерна ученичка от дом Слидерин, или не точно. Беше облякла ризата на слидерин заедно с вратовръзката. Полата й беше малко по-къса от тази на оригиналната униформа, но това не се забелязваше от черната мантия, която носеше. Вместо обувки на краката й имаше чифт зелени кецове, които достигаха малко над кокалчетата. От тях излизаха бели дълги чорапки завършващи със зелена раета. На главата си момичето носеше карирана диадема, чийто преобладаващ цвят както подобава беше зелен.
Вече беше стигнала до кабинета по Защита срещу черните изкуства. Тя побутна леко голямата врата и влезе с вътре с грациозна стъпка. В стаята вече имаше няколко деца. Алис пристъпи напред и се настани на един от средните чинове.
Не след дълго часа започна. Силвърмун говореше за богъртите. Някакви създания, които нямат точна форма и се превръщат в най-големия ти страх. Всеки от учениците трябваше да се изправи пред богърта и да използва заклинанието “Ридикулус”.
Лиса се нареди на опашката пред гардероба, в който се намираше въпросния богърт. Пред нея беше близначката на онази досадна грифиндорка, която срещна в Банята на префектите, когато изглежда неуспешно се опита да отпочине.
Али беше заинтригувана от това, в което щеше да се превърне богърта. Най-големия й страх беше от височини, но нямаше начин да заеме формата на… висока сграда може би!?
Малко преди тъмнокосата грифиндорка да се отдръпне, Лис си пое дълбоко дъх. Насочи пръчката си и застана пред въртящия се богърт. В продължение на около половин минута въртене във въздуха прие формата на…
- Крава? – Алиса погледна ужасено Силвърмун.
Пред нея имаше една огромна бяла крава на тъмно кафяви петна. Животното подаде муцуната си напред, а слидеринката отскочи назад изплашено. Беше някакво ужасно грозно създание. Зад нея се чуха подкисквания. Дивайн се обърна и изгледа злобно всички, които бяха зад нея и се смееха. Погледа й беше още по-изпълнен със ярост, когато отново погледна кравата. Замахна с пръчката си и изрече “Ридикулус”. Миг след това кафявите петна на животното смениха цвета си в бебешко розово.
- Като някоя крава-мутант. – мърмореше си недоволна под носа тъмнокоската, докато се връщаше на мястото си.
- Хах… - чу ужасен глас зад гърба си. – От крави ли се страхуваш? Голямата звезда се страхува от крави.
Започна да се смее Реджина. Слидеринката присви злобно очи и нацупи устни, но преди да каже нещо грифиндорката изтича при сестра си.

» Класната стая.
» ~:Класната стая:~
» ~:Класната стая:~
» Класната стая на 1 курс
» Класната стая на 2 курс