Кабинетът на директора, преподавателя

Зад бюрото, в класната стая по Трансфигурация, имаше една картина на язовец, която беше закачена точно над голямото кресло на Том. Когато изречеш думите 'фините инакантатем', се появяваше един отвор в стената, точно до входната врата на класната стая. Почти всички хафълпафци знаеха винаги паролата, защото директора винаги държеше да са информирани за абсолютно всичко, случващо се в замъка.
Кабинетът беше просторен и светъл, имаше кръгла форма. В средата на стаята бе кацнало едно масивно, разнебитено бюро, зад което имаше прекрасно червеникаво кресло. По стените, имаше много рафтове и полици, които бяха претъпкани от документи, стари архиви и книги на училището, които стояха по рафтовете с години. От тавана, на който се виждаха бледи отпечатаци от лика на язовец, бе увиснал огромен кристален пулюлей, който същност беше украсен с много свещи, които светеха непрекъснато. Из въздуха се носеше приятният, ненатрапчив, аромат на какао, който преподавателя обожаваше. Под огромния прозорец имаше малка масичка и едно две кресла, които бяха обърнати към гледката навън, а именно Забранената гора и Черното езеро, както и цялата ненагледна природа на Хогуортс.

мъгъл Брой мнения : 161

Безшумно и неусетно Елена влезе в кабинета на Емет. "Добре се е уредил.." помисли си момичето след като огледа навсякъде. С бавна крачка обходи кабинета и продължи да разглежда. Прокара ръка по лавиците с книги и започна да чета заглавията им. Имаше само такива от рода на "История на магията", "Велики хора в света на магьосниците" и т.н.
Вампиркатасе запъти със същата бавна и грациозна походка към бюрото, и заразглежда там, седна на стола и се завъртя към големият прозорец намиращ се точно срещу вратата. Загледа се навън, виждаше се дворът на училището.
Имаше намерение да чака г-н директор тук.

Емет вървеше бавно по коридора на втория етаж. Беше се запътил към кабинетът си, за да си почине малко (не че му беше нужно, тъй като вече беше вампир, но нали не трябваше да се разкрива...).
Мъжът бутна рязко вратата и видя в класната стая, че една жена удобно се е настанила на огромното му кресло. Кълън я огледа добре, беше красива, и след това я попита:
- С какво мога да бъда полезен? - попита той и зачака отговора на жента, която отвърна:
- Ами, нова съм в замъка и реших да се запозная с директорът на училището. - усмихна се тя малко злобно. Беше вампир.
- Аз съм Емет Кълън. Приятно ми е. - отговори мъжът и се приближи до катедрата си, след което седна отгоре й.
- Иваночив... Елена Иванович. - кратко каза тя и заоглежда стаята. - Добре си се уредил. - засмя се тя, а след това стана от креслото и се доближи до Емет и му прошепна в ухото - Знам, че си вампир, няма защо да се прикриваш. Искам да съм част от Алианса, ти можеш да ми помогнеш. - отново се усмихна злобно, а Емет застина...

Толкова ли много му личеше, че е вампир за Бога?! Е, колкото повече, толкова по-добре. Щеше да заведе Елана в Алианса. Тъкмо щеше да се докаже още повече пред Джон, която никога не му се доверяваше.
Емет погледна жената, очите й бяха червени. Той поклати глава в знак на съгласие и след това стана от бюрото си...

мъгъл Брой мнения : 161

Явно беше съгласен с това да бъде приета в Алианса. Тя първоначално дойде с намерението да докопа информация от училището за това го оведоми съвсем тактично
-Смятам да остана известно време, тук ми харева.. - след което стана от стола и се изправи очи в очи с него. Е, не точно очи в очи, защото беше глава и половина по-висок от Елена, но все пак го погледна в очите
-Алианса трябва да се захване по-обстойно с нещата в това училище.. Има прекалено много тайни, усещам ги..
-Както виждаш съм се захванал! - тросна и се той и тя се усмихна любезно
-Не виждам някакъв напредък. Следя работата ви от известно време, директоре. Според вас как ви намерих?
Той изглежда се изненада от дързостта на младата вампирка, но тя нямаше нищо против, стига той да нямаше нищо против да се внедри в училището. Елена имаше намерение да се представи за нещо като защитна мярка при учениците. Аврор, който ги пази. Никой нямаше да разбере, че е вампир, тъй като имаше уникалната способност да седи на слънце. Планът беше перфектен. Имаше възможност да разбере какво знаят учениците, а често пъти те знаеха повече дори от самия директор.

Елена и директорът си говориха още дълго и широко, но накрая той отстъпи и я остави да прави каквото иска в училището, само да не навреди на учениците си. Докато сложат край на спора си хвърлиха доста злобни забележки, но важен за вампирката беше крайният резултата, професорът отстъпи.
Иванович се усмихна и тръгна към вратата на кабинета, която се отвори точно пред нея без дори да я докосне
-Довиждане, г-н директоре - каза момичето с нагла усмивка на лице и излезе.

» Кабинетът на Зам.Директора
» Кабинета на директора
» -:Кабинетът:-
» Кабинетът
» Кабинетът по Вълшебство