Домът на Азалия Дарк

Азалия веднага припна към вратата и я отвори без да се замисля.
-Здравей, Луси! Радвам се, че дойде. Ела, последвай ме. - рече тя въодошевено.
Азалия тръгна по широкият коридор към хола, а токчетата й тропаха по мраморният под.
Тя отвори вратата пред тях и влезе в уютната стая, където точно до врата седеше едно домашно духче.
-Какво стоиш така!? Не виждаш ли, че имаме гостенка или си забравил как да се държиш!?
Духчето се поклони и отиде към кухнята.
Азалия правеше всичко възможно, за да се държи мило с Луси, точно в този момент това беше изключително важно.
Тя седна на дивана срещу камината и покани и Луси да седне.
След малко духчето влезе носейки поднос с чай и бисквити и го остави на масичката пред тях и след това веднага изчезна.
-Така, вече можем да сме сигурни, че сме сами, има нещо, което искам да ти кажа, както вече сама разбра. Аз, ами, нали, знаеш, че още от малка си подох по черните изкуства и дуелите и че мразех мъгълите?
-Нъкъде биеш?
-Ами, всъщност ще ти го покажа, вече няма смисел да овъртам, сигурно дори и мъгъл би се досетил от толкова овъртане.
След това Азалия дръпна ръкава си където на ръката й беше Черният знак.
-Аз съм смъртожадна.
За миг и двете замлъкнаха, Азалия гледаше Луси право в очите, за да види реакцията й.
След това Азалия прекъсна тишината.
-Чудех се, дали би искала да се...да се присъединиш към нас?

П.П. Сори, за късният отговори, мисля, че знаеш, защо нямах възможност по-рано да ти отговоря.

Азалия се зарадва от отговора на Луси, който чесно казано не оакваше.
Беше сигурна, че ще и трябват векове да я обеди, но ето тя се съгласи!
Азалия продължаваше да осмисля ситуацията, сякаш не Луси ами тя туко що се бе съгласила да стане смълтожадна, отговорът й наистина й дойде неочаквано, но какво по-хубаво от това, приятелката й от училище да й е "колежка".
След няколко минути Азалия попита:
-Ама сигурна ли си? - след това леши да не продължава, защото напомняйки и минусите на това можеше само да я разобеди, затова бързо добави - Много съм щастлива, че се съгласи, наистина не очаквах това да се случи, но първо, преди да станеш смъртожадна май ще е добре да те науча на нещо, всъщност, то не ти пречи и сега без да те науча на нищо да станеш смъртожадна, но въпреки всичко, все някога и то ако може да е тия дни ще е добре да те науча на някоя друга черна магия и на някое друго проклятие, а и не само. А, и не се разтройвай, ако си мислиш, че всички смъртожадни са много добри в магиите и ти си далеч под тяхното ниво, това не е така, повечето са по-зле и от първокурсници, не се сравнявай с мен, но колкото по-добра си, толкова по-добре за теб.
Та, искам да си помислиш и да ми кажеш, наистина ли си готова да убиваш и измъчваш хора, без да чувства вина от стореното? - накрая все пак попита Азалия след като си спомни за една полудяла смъртожадна с лоша психика, която постоянно се разкайваше за това, което бе причинила и накрая тотално превъртя. Въпреки, че беше сигурна, че Луси не е такава, беше важно пърно да се обеди.

-Ами може още сега.
Каза Азалия, вече разкайвайки се за това, че е предложила на някого помоща си. Всъщност не разкайвайки се, тя никога за нищо не се разкайваше. Тя стана и понечи да тръгне на някъде, но се спря веднага.
-Всъщност, нека бъде утре или другиден, днес, не ми е до това, малко съм изморена.
След това отново седна.
-Искаш ли да излезем да се поразходим нанякъде, до отидем просто някъде другаде? Вече няма нещо, толкова важно, че да сме насаме.
Без да чака отговор, Азалия стана и се насочи към изхода.
Изчака Луси да я последва и след това каза.
-Я ми разкажи повече за теб, какво стана с теб след училище освен очевидното?