Кабинета на директора

мъгъл Брой мнения : 69

~Ана беше се постарала да прикрие истинската си същност. Беше си направила просторен, светъл кабинет, където всеки желаеш можеше да почука и да влезе. Кабинета беше в лилав цвят с бели мебели, хубави щори и много много светлина, Тя често канеше пациентите и се държеше с тях нормално, като човек, но когато знаеше че няма бъдеще за тях се възползваше и ги убиваше. Мрачната тайна знаеше само и единственно тя!~

мъгъл Брой мнения : 69

Вървях по коридора безшумно. Заради вампирството дори стъпките ми сякаш не бяха истниски. С невероятна лекота и грация бутнах вратата на кабинета. Тя изскърца като стон в мрака и се хлопна след мен. Беше тъмно и призрачно тихо. Нежната ми бяла ръка проследи ключа на лапмата и бутна копченцето. В стаята лампата светна и ме огря. От светлината очите ми пробляснаха. Оставих чантата си на въртящият стол и събух токчетата като ги сложих прилежно в една от кутиите. Всчико в болницата спеше, пациентите, лечителите си бяха тръгнали, а дежурните сигурно дремеха на някое канапе. Обух едни мекички пантофки и седнах в креслото от бяла кожа. За няколко секунди затворих очи и и се отдадох на пълно бездействие. Черното ми действаше успокояващо.Взех химикалката и отворих някакви папки. Започнах да пиша документи, диагнози и прочие. Бях нервна, крива и яодсана. Крайно жадна, но имах много работа. Чувствах се уморена и ми се спеше при това. Протегнах дланите си и се отпуснах върху бюрото...
Когато се събудих, слънцето напичаше стаята, документите ми бяха написани, слава Богу! Направих си кафе и обух снощните си обувки. Зарушках в чантата, когато на вратат се почука. Отворих а там стоеше една жена, имаше блед вид и температура:
- Госпожо Дракула, изпратиха ме при вас, от тук трябвало съм да взема листите!- беше задъхана, явно е изкачвала стълбите. Пулсът и се усещаше на 100 киломерта. Усмихнах се и я поканих да влезе, тя ме последва и седна на стола за пациенти:
- Кафе!?- жената поклати глава подадох и документите и тя стана да си върви. Изпратих я и се отправих към прозореца. отворих го широко и се замечтах. Мислите ми бяха смутени от друга личност. Само, че вратата беше оставена отворена и личността вече беше влязла. Беше един от лечителите:
- Директор Дракула, смятам , че сте ни нужна на долният етаж!- кимнах и тръгнах с него, сливайки се с народа в болницата...

мъгъл Брой мнения : 69

- Ще се върна по-късно само спри!- казах с усмивка на лице. Тогава лечитетял бутна вратата и ми пожела лека вечер.
-Колко хубаво звучи, имам да пиша за цял китайски народ, какво стана с този от Азкабан?- попитах отнесено и цъкнах лампата в кабинета:
- Вдруги ден е на крака, обещавам!- засмях се. Зад него се появи пациентка, казаха си нещо докато търсех по джобовете на престилката ключовете за кабинета, след малко жената тръгна нанякъде, а той в движение ми намигна и изчезна с нея. Затворих след себе си и бавно свалих мантията остнах по официалната си рокля Настаних на бюрото. Маникюра ми проследи малко златисто, но уви празно листче. Тъкмо да го хвана и литна. Мина през отвореният прозорец и се загуби в тъмнината. Опитах се да разчистя бюрото но беше повече от отрупано. Часът беше почти десет и в коридора рядко се чуваха звуци, отвреме на време по някоя реплика и глух смях по етажите. Чуха се слаби стъпки на тежки обувки. Очаквах да влезе мъжът преди малко, но за сметка на това...

мъгъл Брой мнения : 97

...но за сметка на това в кабинетът влезе блед мъж в ярко червена мантия.Това беше Том Минели.Когато го видя,лицето на Ана се вледени.Той влезе бързо в стаята,като в лявата си ръка носеше златистото листче,а другата беше скрита зад гърба му.Отвори уста,като изчака 1 секунда и каза:
-"Здравейте госпожице Дракула",или може да "ви" наричам Ана? - след което се засмя леко - видях едно листче да изхвърча през прозореца,и си позволих да го взема,и да ти го върна. - след което го подаде и я погледна леко засмяно,и в същия момент злобно - а също така нося и тази черна роза *показва я иззад гърба си* в знак на благодарност за този пост. - след което я подаде.Необичайното на тази роза бе,че имаше ужасно много бодли.В този момент тя го погледна,а той я гледаше с една чаровна усмивка и все така със злобни очи.Искаше да говори с нея за работата...Той наистина я харесваше.А също така искаше да си пооправят отношенията.Тя все още не приемаше розата,затова Том я подаде още по-убедително.В този момент той седна на един стол и каза:
-Ух,добре че не е ден.Иначе щях да те помоля да пуснеш щорите. - той погледна през прозореца,а в очите му се отразяваше ярката светлина на луната.Беше пълнолуние.В този момент въздъхна и продължи - никога не съм харесвал слънчевата светлина...повече ми се услажда лунната...а днес тя е доста силна... - в този момент той рязко се обърна към нея и каза - Е,какво правиш тук толкова късно.Да нямаш много работа...че мога да ти помогна...вече си свърших моята. - усмихна се и се засмя...

мъгъл Брой мнения : 69

Действаше ми под кожата! Листчето беше абсолютно празно и все пак не го изхвърлих в коша. Стоях повече вледенена от всякога и кръстосах крака:
- За да ме дразниш ли дойде!?- Бутнах един от документите и станах. Том каза:
- Не исках да говорим!- погледнах го на кръв:
- И за какво, за това колко съжеляваш?- Минели се опита да каже нещо, но го прекъснах:
- Само не ми развивай тероии на Света Мъченица!- той ме гледаше странно. Очите ми блестяха на лунната светлина, а ярко червените устни излъчваха яростта събрала се в мен. Том отвори уста:
- Да се поразходим, гладна си нали?- тропнах с краче:
- Не ми казвай каква съм, нито ще ти дам обяснение нито ми пука за теб, пха разходки, разхождай се с нея!- Минели ме погледна странно:
- Коя е "нея"?- изсмях се и си сипах силна напитка. Отпих бавно опитвайки се да не скоча върху него и да го разкъсам..:
- Божата кравичка се опитва да прикриие русокото си яко маце, не на мен!- Том ми разви тероията че му била пациента и се наложило да мине с нея по коридора:
- Лицемер!- минах бавно и приклекнах до стола. Студеният ми глас мина по ухото му:
- Да се обзаложим че ако се хванем на бас бих те убила!- той се засмя, облизах страстно устни при мисълта за вампирска кръв , а Минели отвърна...

мъгъл Брой мнения : 97

-Съжалявам,но не убивам вампирски с...хмм...огнена кръв,като твоята!Виж,тя ми беше само пациентка!Нека забравим всичко друго...нека започнем отначало...Нека не се мразим толкова много!Е,ще приеме ли розата,или не?! - каза той с вледенен и висок тон.Тя отвърна със студения си глас:
-Не! - в този момент той хвана розата,и я стисна в ръката си със всичка сила,а от ръката му рукна малко кръв...В този момент той изпусна розата,разтвори бавно ръка,и облиза част от кръвта,която не спираше да тече...Тогава разпери ръка напреде,като я погледна с очите си,които вече бяха напълно запълнени с цвят черен и разтворена уста...
-Нали си жадна.Пий тогава! - каза той,след което се засмя силно...
-Пий,като ти се иска вампирска кръв,но се чудя какво ли ще кажат малките ни приятелчета от министерството,като разберат какви сме всъщност!Какво ще направят,ако испиеш кръвта ми и ме убиеш...да знаеш,че не съм като другите ти пациенти,които убиваш,щом разбереш,че са безнадеждни.И все пак не съм човек,че да съм толкова лесен за "убиване".И все пак бих искал да остана жив,за да разбера какво ще кажат онези от министерството,когато и да разберат...Ясно е че някой ден ще разберат...Но кога ли?Никой незнае...можем само да се погрижим да не е скоро...Но това решаваш ти...предлагам ти най-накрая да се съюзим донякъде...да не бъдем врагове,защото така само усигоряваме разкритието си...а и навсичкото отгоре работим в болница...Помисли си...а и скоро ще трябва да изчистим уликите които вече са по пода...по дрехите ми...и по розата...та какво решаваш? - попита той,като още веднъж облира малка част от кръвта по ръката си...

мъгъл Брой мнения : 69

- МЛЪКНИ!- ядосах се и седнах на стола:
- Какво искаш?- казах точно и ледено. Той поклати глава:
- Нищичко, не че бих отказал да те поразвъртя в нечие легло, но,,,!- залепих му шамар. Кръвта беше изчезнала:
- Шегувах се, само се шегувах!- изръмжах тихо и прих нокти в бялата кжа на стола:
- Н еубивам пациентите си, напротив съживявам ги, мога да се грижа сама за себе си! не ми са нужни такива като теб!- Том гледаше уверено и хапеше устни:
- Не си за подценяване сладка!0 нацупих се жестоко много:
- Не ме наричай сладка, секси, дребна или прочие!- въздъхнах и си придвицих чашата с напитката, Том я улови във въздуха и нахално отпи:
- Имаш вкус за лечителка!- изгледах го злобничко и изсъсках. очите ми пробляснаха и бях готова да се хвърля към него! Поедно време се стреснах:
- Том! Бързам!- на излизане му се усмихнах и скочих през прозореца...

» Кабинетът на Зам.Директора
» Кабинетът на директора, преподавателя
» Кабинета по Астрономия
» Кабинета на министъра
» Кабинета на Проф.Хелман