А сега накъде? [фенфик на Хари Потър]

Втора глава

Тестеролите спряха и групичката слезе. Лили, Албус, Роуз, Хюго бяха пети курс. Скорпиус и Джеймс – шести, а Тед и Виктоар – седми. Бяха приятели още от първите дни, когато се видяха. Да, за всички беше нормално, освен за Скорпиус. Все пак беше син на Драко Малфой. А Хари не се разбираше особенно добре с този индивид. Но това лято, точно преди Лили да се качи на влака, тя извика:
- Скорпиус, ела насам! Татко, имам да ти кажа нещо! Аз и Малфой сме заедно.
Червеният локомотив изпръхтя силно и тръгна с бясна скорост към спасението на момичето, а именно Хогуортс. Целият път насам беше минал в непрестанни закачки, но Лили не беше момичето, което всички познаваха. И Скорпиус го усещаше. Дригуте бяха твърде заети да подмята забелжки, заради които на няколко пъти бяха окървавени от самата Потър. И сега вече наистина бях в училище. Момичето се усмихна. Малфой я прегърна през кръста и повдигна ефирното и телце. Заведе я до една пейка в замъка, постави я и попита:
- Какво има?
- Ясновидец! – каза тя и се засмя...
- Любимец съм на Парвати.
- Както и да е! Няма нищо, Скорпиус. Просто не знам как ще го приеме татко. Та той мрази баща ти. Най-вече ме е страх да не направи нещо на Драко.
- Ей, ей! Спокойно! Татко може да се защитава, а и Хари не е такъв. Знаеш го. Просто се успокой.. Но пък физиономията му беше незабравима, когато влакът потегли. Все едно му беше дала хиляди кисели бонбончета.
И двамата се разсмяха. Наблизо някой ги извика и те заприпкаха натам. Момчето държеше здраво Лили през кръста, не искаше да я пуска. Вратите на Голямата зала се отвориха. Пред тях се разкри най-невероятната гледка, която бяха виждали наскоро. Четири огромни маси, пълни с деца от всички курсове. Ах, колко обичаха тази вечер. Хърмаяни все още беше директор, но категоично отказа да се съберат масите и всички да бъдат в един дом.
- Няма да променяме начина, по който е основано училище!
Продължаваше да го повтаря от 4 години. Все някога щеше да се предаде, но кога ли?Не ги интересуваше. Скирпиус целуни Лили за чао и отиде при групичката слидерници, която го чакаше. Лили пък седна при братята си и им се ухили.
- Ах, любов..Любов... Лили е влюбена. Лили и Скорпиус.. – брат и започна да го повтаря и всички се обърнаха натам.
Все едно от четири години никой не беше разбрал. Ах, тези момчета. Хърмаяни се изправи, тъмночервената и мантия се развя и започна да говори:
- Искренно се радвам, че тази година ще продължим обучението си от миналата. Нямам намерение да държа слово, което да ви отегчи - знам, че е така. Преди около 15 години също стоях на тези маси и чаках покойния Дъмбълдор да свърши да говори, както не само аз. Както и да е!
Хърмаяни продължаваше да повтаря думите, които Лили слушашеза пета година. Сега тя седеше и гледаше запленено към зелената маса на Слидерин. От там пък, един шестокурсник я зяпаше влюбено. Скорпиус. Луна се засмя и се обърна към грифиндорската маса секунди преди Голямата зала да избухне в аплодисменти. Лили въздъхна и започна да се храни.
- Какво има, Лил? – попита я Роуз, бутайки в устата си поредния пържен картоф.
- Липсва ми!
- Ох! – въздъхна Джеймс – Лили, та той е на по-малко от пет метра. Момиче, разбери, че той не може винаги да те прегръща.
Лили спря за момент. След това каза и тропна с крак:
- Аз пък искам!
Всички избухнаха в смях, начело с нея. Вечерта мина неусетно в приказки. Всички бяха развълнувани за следващия ден. Ако да си развълнуван означаваше да се чудиш как ще ставаш утре...

***
„Ставайте, поспаланки!”
Тези две думи се повтаряха, докато Лили не удари „будилника”. Преди около две години, хърмаяни беше изобретила това и го сложи в спалните на момичетата. Опитваха какво ли не, за да го счупят, но то не искаше и не искаше. Само и единствено Джеймс можеше да го поправи, но той не искаше да влезе в стаята, а и не му беше позволено. Чуха се прозявки и леглата в грифиндорската кула изскърцаха под напора на наместващите се момичета. Лили въздъхна и изпсвуна за пореден път тази чудновата машинка. В другия край на стаята, Роуз още лежеше и червената и коса се разстиляше свободно по възглавницата, а саата тя се бореше с зъби и нокти да отвори очи и да не ги затвори след това. Ей, да не мислите, че е лесно! Малката Олимпия (ако не сещате това е втората дъщеря на Бил и Фльор) още спеше, тъй като имаше часове чак от десет. Ах, как и завиждаха! Двете грифиндорки, с триста зора и двеста мъки, станаха и след около един час бяха готови. Черната коса на Лили беше вързана на здрава конска опашка. Момичето беше облечено д черни дънки и червена риза, а отгопе си беше сложила грифиндорската мантия – нещо, което тя смяташе за ненужно, но май само тя. Лицето и беше гримирано с черен молив за очи, спирала и гланц. роуз пък беше пуснала косата по гърба си, прилежно сресана, с златиста диадема, прибираща непослушните и кичури. Под мантията беше с дънки и суичър. За разлика от братовчедка си, Роуз не беше вманиечена на тема мода. И точно затова Лили обличаше и нея. Това беше сбъднатата и мечта! Двете момичета се измъкнаха на пръсти, за да не събудят останалите спящи красавици. Излязоха в общата стая на Грифиндор, където ги чакаха Албус, Джеймс и Хюго.
- Двадесет и две минути и петнадесет секунди. – изрецитира бързо Джеймс.
- Има ли сме и по-лоши дни! – не му остана длъжна Лили – А сега хайде да ядем, защото умирам от глад.
Групата грифиндорци се запъти към Голямата зала. По пътя те не спряха да си говорят..крещят всъщност, затова доста от учителите излязоха, за да им направят забележка, която те приеха с лека ръка. Точно пред входа на залата, Лили се сблъска със Скорпиус.
- Ох, чувствам се като в романтичен филм! – отново започна Джеймс.
Всички го погледнахагневно, освен Лили и Скирпус, който в момента бяха изпаднали в блажена целувка, която нито той, нито тя искаше да свършва. Е, все пак трябваше да си поемат дъх. А и, както разбрахте, Луна беше невероятно гладна, което увеличанаше шансовете Малфой да и е закуската. Всичко мина добре. Грифиндорците похапваха, докато Скорпиус беше прегърнал приятелката си и я хранеше. На грифиндорската маса, разбира се. чудите се защо? Защото само сутрин беше разрешено да стоят както си искат. Само това успяха да измолят приятелите. Е, все пак е нещо..да речем.. Днес Лили не беше в никак цветущо настроение. Първо, защото я вдигнаха в седем и половина. Второ, защото имаше 5 часа – вълшебство, пророкуване, древни руни, аритмантика и като за капак – ГЗМС. Не, не че не харесваше Хагрид, просто това беше навън, а вече температурите бяха под десет градуса, което моментално означаваше, че чернокоската трябваше да се облече доста по-добре, което пък на свой ред не и допадаше. Момичето стана и се запъти към часа по Древни руни, който всъщност беше първи. Той беше и за грифиндорци, и за слидеринци, но пък го преподаваше Хърмаяни, което не беше много добре. Учениците влязоха в класната стая. Там нямаше никого, но те не се оплакваха. Извадиха учебниците си и перата си и седнаха по чиновете.Разговорът, който не беше съвсем довършен в Голямата зала, се продължи тук. Всеки обясняваше оживено нещо на човекът, който седеше срещу него. Само Лили и Скорпиус, както можеше да се предположи, се бяха скатали в единия ъгъл и си говореха нещо тихичко. Никой нямаше намерение да ги прекъсва. Но не всяко нещо става с желание. Роуз се приближи до тях и каза:
- Лили, може ли за малко?
Устните на Скорпиус, които се движеха по рамото на красавицата, спряха и погледна към госта.
- Слушам те, скъпа. – отвърна приятелката и.
Уизли погледна въпросително към Малфой и след това заговори.
- Притеснявам се за майка?
- Ъ?
- Мама. Моята. Никога не закъснява за час, а той е започнал преди тридесет минути. Не е нормално.
Лили се замисли. Какво можеше да е накарало Хърмаяни, Хърмаяни Грейндъжр да изпусне час. Точно тази, която казваше: „Научила съм наизуст всички учебници, разбира се, надявам се, това да е достатъчно.” Никой не знаеше или поне Луна си нямаше идея. Но наистина беше странно. Скорпиус не казваше нищо. И той беше потънал в собствени мисли. Или може би в същите?
Остатъкът от деня мина беизнтересно. Но тази мисъл не даваше мира на героите. Какво се случваше? Защо се случваше? До вечерта Хърмаяни не се появи...[b]