Алтaмиpа Фелеc
мъгъл
Брой мнения : 61
 | | Заглавие: ~:Класната стая:~ Пон Яну 11, 2010 5:53 pm | |
| Класната стая беше изцяло творение на Алтамира. Милата, беше се постарала да направи всичко повече от цветущо и да преобрази тотално кабинета по Пророкуване. С влизането щяхте първо да доловите острата обичайна миризма, сякаш примес на подправки и френски парфюми. После несъмнено щяхте да забележите, че цялата стая е в ярки цветове. Завесите бяха светло зелени, килимите на земята лилави и червени, две от стените бяха боядисани в жълто, а другите две в синьо. След като очите ви свикнат с тази гледка вече ще видите и второстепенните детайли (разбира се, ако професорката беше там, първо нея).
Из цялата стая имаше канапета, масички, шкафове и екзотични предмети. На една от жълтите стени имаше двайсетина рафта само с чаши, тестета карти таро, кристални кълба и пакети чай. Нямаше да пропуснете и къкрещия в камината котел, от който се издигаше розова пара.
тук очаквайте уроците си. | |
|
Алтaмиpа Фелеc
мъгъл
Брой мнения : 61
| | Заглавие: Re: ~:Класната стая:~ Пон Яну 11, 2010 6:26 pm | |
| Миризмата на африканския чай достигаше до всички ъгли на стаята, изпълявайки гърдите ти с прекрасен и непознат мирис. Още с най-малкото вдишване усещаш как политаш нанякъде, светлината те обгръща и те поняся на големи фениксови крила. Чувстваш, че се отделяш от материалния свят и пътуваш нанякъде, обгръщайки с поглед всичко, което можеха да видят очите ти. Бавно следваш прекрасният мирис на чая, приближаваш се до ярко сияние. И ето че си там - там където мракът стоеше затворен в клетка и не дръзваше да пристъпи в слъчевия свят, там където нищо не беше такова каквото го познаваш, там където времето и пространството се срещаха и образуваха живот. Нещо прекрасно и животоворно, игриво скачащо наоколо и просмуквайки се дълбоко в теб. Достигаше до най-съкровените ти желания, прочиташе мислите ти, намираше това, което най-много искаше да остане скрито.. тайнствено, незнайно как за миг сърцето ти се разтуптява бързо, дъхът ти спира, стархът напира да излезе. И после, по същия начин както беше дошло неспокойството, така си и отива. Сякаш някой го беше изтръгнал с клещи и беше оставил в теб доброто и красивото..
И това само с едно вдишване..
В ъгъла на стаята, положен на огъня, къркореше един месингов котел и от цялата му повърхност се издигаха уханни пари, прескачайки игриво из стаята. Единственото, което можеш да направиш е да стойш бемълвно и да издишаш току що вдишаната миризма. Вече се чувстваш успокоен, емоциите ти се бяха изпарили, нямаше го стресът и неспокойството, страхът и тревогите, нямаше ги проблемите на ежедневието и завистта на околните.
Вдишване..
Затваряш очи, поемайки дълбоко дъх и отново политаш на фениксовите крила, озовавайки се за секунди отново с онзи прекрасен, необятен, свят, където времето сякаш беше спряло, за да ти даде път да минеш. Този път обаче не можеш да останеш на място, искаш да достигнеш по-навътре, желанието ти за още е по-силно. Някъде в делечината блестеше светлина, искаш да я достигнеш. Затичваш се, вдишвайки още и още от африканския чай, запалвайки светлината, далеч в края на тунела. Приближаваш.. Приближаваш..
Внезапно очите ти отново се затварят, ала краката ти продължават да се движат, без да те слушат. Спираш неочаквано, олюляваш се и вдигаш клепачи, обгръщайки необичайната и красива гледка, която се е разкрила. Ти си в Африка, страната на жегата, пустутата и края, но също на магията и спокойствито. Тук уханието на чая е най-силен и приятно, приканващо те да поседнеш до големите боабаби и да полегнеш. Да се потопиш в мистериозния и магичен свят, да забравиш за ежедневието и да заспиш. Искаш да поседнеш, замаян си... чуваш ревът на лъвовете в далечината, около теб летят разоцветни птички. Лягаш несъзнателно...
Издишване...
Внимание! Трябва да пишете как пристигате в стаята. Само това! Мен ме няма, не пишете, че съм там. Искам да видя как героя ви просто пристига. Обърнете внимание на атмосферата. | |
|
