~:Класната стая:~

мъгъл Брой мнения : 61

Класната стая беше изцяло творение на Алтамира. Милата, беше се постарала да направи всичко повече от цветущо и да преобрази тотално кабинета по Пророкуване. С влизането щяхте първо да доловите острата обичайна миризма, сякаш примес на подправки и френски парфюми. После несъмнено щяхте да забележите, че цялата стая е в ярки цветове. Завесите бяха светло зелени, килимите на земята лилави и червени, две от стените бяха боядисани в жълто, а другите две в синьо. След като очите ви свикнат с тази гледка вече ще видите и второстепенните детайли (разбира се, ако професорката беше там, първо нея).
Из цялата стая имаше канапета, масички, шкафове и екзотични предмети. На една от жълтите стени имаше двайсетина рафта само с чаши, тестета карти таро, кристални кълба и пакети чай. Нямаше да пропуснете и къкрещия в камината котел, от който се издигаше розова пара.

тук очаквайте уроците си.

мъгъл Брой мнения : 61

Уханието на бразилско кафе се беше разпръснало дори пред стаята по Пророкуване и те обгръщаше, перди да си натиснал дръжката. Като пролетен прашец, то се се носеше наоколо, достигайки чак до теб и карайки те да направиш едно дълбоко вдишване. Поемаш целия този прекрасен аромат и клепачите ти за миг олекват, ръцете ти потреперват, а тялото ти иска още от насладата. Отново поемаш дъх, сякаш искаш да погълнеш всичко само с едно вдишване. Внезапно политаш.. Съзнанието ти е опианено, а сетивата те отвеждат в непознато измерение, където пространството и времето се срещат и образуват нещо като тунел. Тунел, в чиито край сияе светлина, която те подмамва лукаво към себе си. Започваш да вървиш, да се приближаваш все повече до блещукането, а желанието ти се засилва повече. Накрая протягаш пръсти, докосваш онази светлинна бариера, издигаща се пред теб и отново биваш изтръгнат от мястото си.
След кратко пътуване биваш изхвърлян някъде, на странно горещо място, където единственото, което виждаш са големи зелени дървета и грамадна непроходима джунгла. А ти си в средата. Ароматът на кафе се разнасяше покрай теб, карайки те да го следваш. Чуваш как листата шумолят, как малки капчици се спускат от дърветата и тупват на влажната почва. Но вниманието ти е другаде.. в далечината се е открила дървена къщичка, от чийто покрив се издигаше лилава пара. Подмамва те..

Издишваш...

Класната стая по Пророкуване беше променена изцяло. В нея преобладаваха кафявите и зелените цветове, преплитайки се по стените, мебелите и килимите. Музиката, както винаги беше променена, този път с бразилски барабани и флейта, а ароматът на кафе се разнасяше наоколо. Беше една типична обстановка, с която Алтамира целеше да отпусне учениците и да създаде една типична картина в главите им. Е, беше успяла.
Днешния ден за Мис Фелес беше доста радостен. Милата беше станала много рано за да приготви цялата стая и се беше накичил "подходящо" за случая. Беше облякла дълга светло зелена рокля, червена престилка, пет черни гривни, два гердана с маниста от кафени зърна и закичени в косата теменужки. Вълнението не беше изчезнало от лицето й цял ден, вече беше изпочулипа цял сервиз чаши.. чакаше с нетърпение този час с втортикурсниците.

И ето ще първият ученик пристъпи смело в стаята..

Пишете РП как влизате в часа. Ще водим едно дълго РП, за това не завършвайте своето.

мъгъл Брой мнения : 475

- Гредхен, Гредхен… - извика една дама, която носеше бледо розова рокля, а в ръцете си държеше жълто разпънато чадърче. – Ела да пием чай!
Алиса ги изгледа тъпо и продължи по стълбите нагоре. Тя се бе запътила към кабинета по Пророкуване. Лис веднъж беше срещнала професор Фелес по коридорите на училището за магия и вълшебство Хогуортс. Беше й се сторила много шантава и необикновена. Определено беше по-различна и интересна в сравнение с другите учители. За първи път от както беше дошла тук с нетърпение очакваше да започне да изучава някой от предметите, които бе записала. Професорката по Пророкуване й изглеждаше забавна. Алиса си падаше по шантави дрехи в различни цветове, а тези при Фелес бяха в изобилие. Момичето сметна за подходящо, сега да разкрие другото си “аз”, което бе изпълнено с най-различни цветове.
Под мантията на слидеринката се виждаше сина блуза на пластове. Личаха си и възлите на ефектния шал на паунови очи, който бе провиснат от врата й. На лявата й ръка имаше голям зелен пръстен. Късите й къдрици живо подкачаха при всяка нейна стъпка. Момичето притежаваше стил.
Най-накрая стигна до долната част на Северната кула, където щяха да се провеждат часовете по Пророкуване. Момичето за изкачва спираловидните стъпала. Още не беше стигнала средата на безкрайната стълба, когато усети лек аромат на бразилско кафе. Колкото по-нагоре се изкачваше, толкова благоуханието ставаше по-обаятелно и неустоимо.
Беше на пред последното стъпало, когато нещо като невидима ръка я задърпа нежно напред. В мига, в който прекрачи прага на кабинета по Пророкуване, Лис все едно полетя. Аромата на бразилското кафе беше толкова омайващ, че те караше да забравиш къде се намираш и те пренасяше в непознат, не виждан до сега, свят. А барабаните, които звучаха наоколо … те допълваха перфектно неописуемата картина.
Алис влезе вътре и се огледа невярващо. Беше толкова необикновено, комфортно. Стените, мебелите, килимчетата… Всички те бяха като излезли от някоя от приказките на Шехерезада, макар и това не би ги описала достатъчно добре. Когато момичето погледна напред, срещна блестящите очи на Алтамира Фелес. Отвърна на веселата й усмивка, този път искрено.

» ~:Класната стая:~
» Класната стая.
» Класната стая.
» Класната стая на 1 курс
» Класната стая на 2 курс