"Естествено!", помисли си Скар, тичайки към Северната кула. Естественото бе, че тя отново закъсняваше за час. Скоро това щеше да й стане практика и може би даже нямаше да се отучи. Второкурсничката постоянно се чудеше защо все закъснява, но никога не намираше отговор.
-Извинете! - Лети се блъсна в един учител по стълбите нагоре. Листата му се разпиляха, мъжът изруга тихо. Но Лили нямаше време да му помага. Даже не можа да го огледа и да разбере дали го познава и дали има часове при него.
-Съжалявам за закъснението. - задъхано се извини Скарлет, когато влезе в кабинета по Астрономия. Учителят впери изпитателно очи в нея, а след това без никакви забележки й каза да седне. Второкурсничката бързо си намери свободно място, тъй като кабинетът беше почти празен. След това тя извади нещата си и започна да си води записки за астероидите и някакви други неща. Почти не слушаше, макар че записваше всичко. Мислите й бяха пренасочени някъде съвсем другаде, някъде далече чак горе в небето. Чак при родителите й. Споменът проникна в ума на Скарлет, макар че тя се опитваше да го изгони. Мъжете с маски, умолителния тон на баща й, зелената светлина, сиропиталището... Тя не се сдържа и една сълза се търкулна по бузата й.
-Госпожице Грийн, добре ли сте? - един мъжки глас изкара Скар от мислите й и тя леко подскочи от стола си. Чак сега видя, че професор Олимп стои съвсем близо до нея, а всички присъстващи бяха вперили очи в момичето.
-Да, да... - излъга тя бързо и продължи със записките. Опита да се концентрира върху урока.
Звънецът би, освобождавайки всички ученици. Лили тръгна бързо по стълбите, като се опитваше да е далече от погледите на съучениците си.
