Живота на един върколак

мъгъл Брой мнения : 24

Глава 1 - "Началото"

Стефани се разхождаше из гората.Беше тъмно,тихо и студено поради зимния сезон.Всичко бе побеляло от ранният сняг който падна преди месеци.Попринцип Стеф се страхуваше от тъмнината но сега не усещаше страха.Нещо я привличаше да ходи напред и тя ходeше без да знае защо и какво ще види там.Чувстваше се замаяно и някак странно.Сякаш беше хипнотизирана.Тъмнината я поглъщаше злоковно.Оглеждаше се като подплашен заек но въпреки всичко продължаваше да върви.След малко се озова на входа на една пещера където имаше човешка фигура.Тя не можа да я различи но й беше позната.Най-после фигурата излезе напред и пълната луна го огря.Видя го.Беше безумно красив, със сини очи и руса коса.Много бледа кожа и някак я караше да отиде при него.Да се присъедини към начина му на живот какъвто и да е той.Докато го испиваше с поглед видя че нежните му ръце започват да стават груби и се покриваха с черни косми.Краката мусъщо започнаха да се променят.Докато гледа тях чу изръмжаване.Момичето вдигна уплашено глава и видя как устата му започва да се издава напред и да се покрива с косми.Не можа да изпищи.Просто гласа й сякаш се бе заклещил в гърлото й и не й позволяваше да вика.Дишането й ставаше все по учестено и трудно.Стефани не можеше и да бяга защото краката й едва ядържаха.Имаше чувството че ще припадне.
-Какво стана?!Уплаши ли се? -попита мъжът който вече се бе променил.Приличаше
на вълк но малко по-голям.
-Kaкво си ти?!!!-извика Стефани.Учуди се че гласа й се е върнал."Човекът вълк" се изсмя нагло и бавно започна да се приближава към нея.С всяка негова стъпка сърцето й започваше да бие по силно.
-Аз...-каза мъжът- Аз съм върколак.Или вълк.Както искаш ме наречи.- обясни той и приближи муцуната си до врата й.Тя усети неговият горещ дъх.Неможеше да издържа повече.Ритна го в корема и започна да бяга.Не виждаше къде отива но не й пукаше.Искаше само да се измъкне от този психопат който със сигурност искаше да я убие.Бягаше без да се обръща назад.Чувстваше страха в цялото си тяло.Когатосе измори Стеф спря.Тя се огледа и наостри слух.Помъчи се да задържи тежкото си дишане но не успя.Момичето не чу нищо и никой и за това се успокои.Седна на един голям корен на дърво като се опита да успокои дишането си и да си почине."Йей.Имам здрав ритник" помисли си тя и се засмя.
-Не се възгордявай!Ще ти е последният ритник който ще направиш! - каза
върколакът който през цялото време я е преследвал.Той бе прочел мислите й.
-Какво искаш от мен?!? - попита Стефани ужасено.
-Хммм...-каза върколакът като сложи показалец на брадичката си.Той върна нормалния си вид и се изсмя - Как мислиш?
-Знам че искаш да ме убиеш!Но въпроса ми е защо! - запита го Стеф хладнокръвно като премахна от лицето си всяка следа от страх.
-Защото искам да се наям!-рече русокосият мъж.-Какво избираш? Вечна смърт или
живот в мрака?
Стеф се замисли.Нищо от това което той й предлагаше не беше добра оферта.Но
въпреки всичко на нея й се живееше.Помисли още малкои накрая колебливо рече:
-Избирам живот в мрака!
-Ммм....Добър избор.Ще живееш като ловец! - обясни мъжа.-Готова ли си?
-Да! - рече самоуверено и в същия момент уплашено момичето.
Върколакът придоби същия си смразяващ кръвта вид и доволно изръмжа.Той се
приближи до Стефани и със сила я захапа до ключицата.Той започна да разкъсва
плъттай докато тя викаше със пълен глас.След минута момичето вече бе в бесъзнание и дрехите й бяха оцапани с кръв.Цялата бе в кръв.Той отхапа малко парче месо от ръката си и го бутна в устата на Стефани.Тя започна да се връща в съзнание и да дъвче месото в устата си.Когато го глътна раната на тялото й зарастна и тя се ококори.
-Какво стана?!? - уплашено и в същтото време удивено попита тя.
-Вече си като мен!-измърмори мъжът който гледаше как раната му зараства.Той се усмихна доволно когато това стана и погледна Стеф.-Казвам се Клаус.
-Хъх...-имърмори Стефани - Аз съм Стефани и съм ужасно гладна!Това нормално ли
е - зачуди се тя.
-Напълно.Сега си уязвима.Трябва да ядеш иначе умираш!Сетивата ти са като на вълк.Скоро ще свикнеш - обясни Клаус и тръгна нанякъде със животинския си вид. Стефани се опита да се превърне във вълк и успя.Не беше толкова трудно колкото тя си мислеше.Тя беше с красива бяла,гъста козина която покриваше цялото й тяло.Бялата вълчица доволно последва създателя си.Те тръгнаха да бягат бързо.Много по-бързо от обикновенният вълк."Леле колко съм бързаа!!!" удиви се новобранката като прескочи един голям дънер.След секунди те се намираха в едно поле обградено с дървета.Вълчицата се заслуша и чу заек който се опитваше да намери нещо за ядене.Огледа се внимателно и се спусна бързо към плячката си.Не успя да я хване защото бе прекалено шумна и заекът я бе чул.
-Не се прави така.Бъди по тиха!-обясни Клаус-Опитай пак.Струва ми се че чувам нещо! Момичето не продума.Само се заслуша и чу...Беше елен."Бинго" помисли си Стеф като облиза гладно устните си.Тя се втурна колкото може по-бързо и тихо към елена и този път успя.Хвана го.Тя захапа плътта до реброто му и отхапа.Пусна го да бяга,но след секунди грациозното животно се строполи на земята променяйки невинният бял цвят на снега в червен.Стефани отиде до жертвата си и започна да се храни като с насалада отхапваше всяка хапка...

мъгъл Брой мнения : 24

Глава 2 - "Целувката"

След обилното ядене което направи,Стеф се обърна към създателя си:
-Не е чак толкова лошо да си върколак! Харесва ми!
-Засега...-намръщено отвърна Клаус и изчезна в мрака, оставяйки момичето, само на поляната.Стефани започна уплашено да се оглежда, с надежда някъде да види Клаус...но не стана така.Тя го поизчака малко и когато видя че вече е прекалено късно тръгна да бяга с бясна скорост към къщи.Тя мина през старото гробище, на което обичаше да ходи често.Там човек можеше да се усамоти и да помисли над нещо което го мъчеше.Но сега Стефани не спря.Тя бягаше с все сила.Когато стигна до ул.Грейндстрийт се спря зад едно дърво и се върна в чеовшкият си вид.Тя беше едно чаровно момиче със сини очи които винаги показваха настроението й.Косата й бе червена като лъчите на слънцето.Кожата й... сега тя бе много по-бледа от колкото беше преди.Момичето се уплаши когато видя това, защото всички познаваха предишният й цвят и сега можеби щяха да рейгират доста остро на тази дръстична промяна."На кого му пука?!" замисли се Стеф след кратък оглед на ръцете си и хладнокръвно тръгна по улицата.След малко вече се намираше пред голяма красива къща с много прозорци, чийто пердета сега бяха дръпнати.
Момичето звънна на вратата като разбра, че е заключено, а ключа й е паднал някъде из гората докато бягаше от Клаус.
Чуха се се стъпки с тревожен глас който извика:
-Стефани - и моментално отвори вратата.Беше майка й Джудит.Горката се бе притеснила толкова много за детето си.Все пак часът бе 1 през нощта, а вечерният час на Стеф бе едва до 9. Жената се бе поболяла от мъка и дори се бе обадила на полицията.Сега започна да прегръща червенокосото си дете и започна да я рапитва:
-Къде си била миличка? Нали не си започнала отново да се дрогираш?
-Разбира се че НЕ! Знаеш че бях в гората и се загубих.Подгони ме вълк - обясни момичето като влезе в коридора на къщата си.
-Направи ли ти нещо? - попита майката с треперещ глас.
-Не качих се на едно дърво и там стоях около 4 часа.Стоях докато гладното животно не си тръгна - отговори Стеф като се опитваше да прикрие всяка следа от лицето си която подсказваше че лъже.
Джудит заведе момичето до спалнята му и отиде да се обади в полицията да прекратят търсенето.
В това време Стефани се заключи в стаята и включи лаптопа си.Влезе в гугъл и написа "Върколак".Излязоха й хиляди резултати, но нито един не даваше информацията която тя търсеше.Затвори ядосано лаптопа и се тръшна на леглото.Затвори очи и се опита да заспи, но не успя, понеже сетивата й бяха прекалено изострни и чуваше всеки малък звук от някоя кукумявка която стоеше на дръвото до прозореца й.Чу и гласа на майка си който идваше от съседната стая - спалнята на родителите й.
-Робърт нещо ства с нея...незнам какво е но трябва да вземем мерки...добре лека нощ! - след "лека нощ" гласовете в другата стая замлъкнаха.
Момичето рязко отвори очи и се ококори вгледана в тавана."Какво ще правят с мен?! Няма да ме пратят в лудница или нещо такова нали?" запита се тя взирайки се разтревожено.
След кратък размисъл Стефани скочи колкото може по-тихо от леглото и започна да пълни в един куфар дрехите си.След като багажа й бе приготвен взе едно тефтерче и записа:
"Мамо,татко.Вие ми нямате доверие, за това сбогом, завинаги! - Стефани"
Скъса листчето и го залепи на вратата си.Червенокоската бавно започна да върви към входната врата, дърпайки тежкия си куфар.След малко излезе в двора и тръгна по улицата.Когато зави, се превърна във вълк и започна да бяга много бързо, държейки куфара си със зъби.След 5 минутно бягане, Стефани се озова пред голям тъмен замък сред гората.Върна нормалния си вид и се усмихна доволно.Хвана куфара си и се запъти към портата.Почука силно и от вътре се чуха стъпки.Вратата се отвори с зловещо изскърцване.Зад нея стоеше собственика на този замък - Клаус.
Русите му коси блестяха пред огромната пълна луна.Той погледна момичето пред него и леко повдигна вежда.
-Аз...-започна Стефи - родителите ми...незнам...не ми вярват вече незнам защо и избягах.Може ли да остана при теб?- попита тя колебливо, свеждайки очи към пода.
-Разбира се - отвърна щастливо Клаус и покани момичето да влезе.Замакът бе голям, красив и мрачен.По стените му имаше много картини на хора облечени в ренесансови рокли и смокинги.Мебелите бяха стари, но запазени и страшно красиви.В средата на хола имаше камина, а около нея - много диванчета и кресла.
След кратък оглед на замъка, Стеф продума:
-Красиво е!
Клаус само кимна и хвана момичето за ръка.Тя го погледна недоумяващо, но той само й се усмихна чаровно.Поведе я нагоре по стълбите.Изкачиха 3 етажи и спряха пред една врата.Стефани я отвори и пред нея се откри красива стая с двойно легло.Тя бавно влезе, оглеждайки всяко ъгълче от стаята.Всичко бе толкова красиво!Тапетите бяха на чаши от които се лееше кръв.Когато ги видя, момичето се ублиза и продължи с разглеждането.Леглото бе с червени завивки и с дантели отгоре.Стефани погледна доволно Клаус и инстинктивно му се хвърли на врата.Той започна да се смее и каза:
-Това е твоята стая!
Момичето се усмихна, засили се и се хвърли на леглото.Започна да се смее доволно."Той е прекрасен" помисли си тя като погледна русокосият мъж пред нея.Изправи се и заговори:
-Благодаря ти!
След крадка пауза момичето седна на един диван и се отпусна.Последва я и Клаус.Той седна до нея и започнаха да се гледат, доближавайки бавно лицата си.След секунди вече бяха свързали устни и се целунах.Изведнъж Стефани се отдръпна назад и каза:
-Извинявай! Ъмм...аз съм виновна ако искаш да го забра... - тя не можа да довърши защото студеният пръст на Клаус притисна устните й и той заговори:
-Не искам да го забравяме! Искам да го прдължим.Харесвам те още от както те видях! За това не те убих, за това те направих като мен.Защото те обичам.
Стефани остана отворена уста.Тя нямаше думи.И тя изпитваше силни чувства към Клаус, но не мислеше че ще е толкова лесно.Все пак той е върколак и се предполага че е груб към всички, но явно не беше.Стеф се усмихна чаровно и зацелува русокоското...

» Живота на един върколак ~коментарчета~
» Един 'обикновен' ден...