Черната котка

Малко бяха хората, които знаеха за съществуването на тази сграда. Намираща се недалеч от "Боргин и Бъркс" тя имаше малко, но редвни посетители. Вероятно външността й би се счела да отблъскваща от повечето магьосници, но за онези, които искаха да останат анонимни това беше идеалното място да си устроят среща без да се притесняват, че някой може да ги види. Естествено, рискът да ги подслушват беше огромен, но "Черната котка" беше за предпочитане пред всякакви други заведения.
Малката схлупена къщурка, която невзрачно се мъдреше между магазинът за екзотични животни и "Боргин и Бъргс" имаше възможно най-окаяният вид, който можеше да придобие някоя сграда. Полуразрушеният покрив заплашваше минувачите, че може всеки момент да се срути върху нечия глава, стените бяха целите покрити с мухъл, а единственото прозорче беше зацапано с мръсотия и прах събирали се в продължение на векове. Самата съборетина се състоеше от една малка стаичка, която беше напълно празно. Изключение правеше някаква грозна и невзрачна картина, която висеше на северната стена. И именно от тук се влизаше в "Черната котка". Единствено и само тъмните магьосници знаеха, че това е входът, а че паролата е "Мрак над котката". След като посветеният произнесеше тези думи, картината се отместваше и на нейно място се разкриваше врата към староприемницата.
Помещенията там бяха няколко благодарение на Уголемяваща магия. Имаше няколко стаи на втория етаж, които се даваха на клиенти, които бяха търсени от закона или пък просто нямаха къде да спят срещу незначително заплащане. Качеството на стаите не можеше да се сравнява с това на "Продъненият котел", но все пак имаше най-нужните пособия за сносен живот.
Главното помещение, където се събираха всички посетители не се различаваше много от стаите - твърде просто обзаведено, вероятно не беше чистено от години. Имаше една огромна камина, в която едва горяха няколко главни, които обаче идеално затопляха стаята. Зад остарял тезгях стоеше висок мъж със сплескана черна коса и мътни сини очи. През повечето време погледът му беше забит в дъното на чаша пълна с ром. Някъде зад тезгяха имаше и малка вратичка водеща към кухня, където работеше жената на собственика заедно с едно домашно духче.

РП тема