Прибрах се вкъщи, а на вратата ме чакаше леля Джулия с поднос, на който имаше курабийки, в ръка. Тя ме посрещна с топла усмивка и ми даде да си взема от курабийките.
- Благодаря, лельо- казах, вземайки си две курабийки. След това влязох във хола, легнах на дивана и си включих телевизора.
- Как беше в леля ти Вероника?- попита ме леля, която се настани до мен.
- Страхотно. С Антани играхме по цял ден, разхождахме се и си говорехме- казах тържествено.
- Браво на вас! Е мила, опакова ли си багажа за утре?- попита ме леля Джулия.
- Ъъъ..не- подсмихнах се леко и станах от дивана.- Отивам да го приготвя- усмихнах се, надявах се леля да преложи помощта си. Все пак имах много багаж, а и без това без нейната помощ, щях да забравя половината неща.
- Миличса, искаш ли да ти помогна?- попита ме леля, която стана от дивана и дойде до мен.
- Надявах се да предложиш- засмях се, а кучето от съседния двор се разлая.
- Пейдж, наистина трябва малко да намалиш тоновете- засмя се силно леля и след това ме побутна към стълбите. Качихме се на втория етаж, влязохме в моята стая и леля извади двата огромни куфара от гардероба. А аз легнах на леглото и казах:
- Хубаво е пак да легнеш на леглото си.
- Хубаво е да, но няма само аз да ти приготвям багажа, Пейдж- каза леля Джулия, докато вземаше всичките ми неща от банята.
- Разбира се, лельо- станах от леглото и започнах да вадя всички дрехи и обувки от гардероба. След един час и половина най- накрая бяхме готови с всичко. Бях капнала, затова си облякох набързо пижамата и легнах в леглото.
- Лека нощ, скъпа. Почини си, защото утре ще е голям и дълъг ден за теб- каза леля Джулия, целуна ме по челото и излезе от стаята, изгасяйки лапмите. Така като не можех да заспа от вълнение, започнах да си броя на ум и така неусетно съм заспала...
