Домът на Антани Некрополис

мъгъл Брой мнения : 18

Домът на Ан беше много интересен. Беше със по-стар стил, който всички заглеждаха и харесваха. Не беше един от най - големите , но пак беше големичък, на три етажа , като на първият етаж имаше всекидневна, трапезария и кухня , на вторият спалнята на Антани, спалнята на майка му, баня ( която всички като видят остават без думи от красотата и ) и малък фитнес салон, а на третият живеят други хора (под наем, защото понякога Антани и майка му нямат достатъчно пари за храна). Сега те нямат огромни парични особенности - нормални са. Когато баща му е бил жив , сам самичък е построил къщата със собствени средства, защото баща му е бил наследник на много пари и са били богати, но когато загива ги изгубват. Зад къщата има една невероятна градина и малко басейнче ( за разпускане) . Басейнчето лично Антани настояваше да го има, тъй като той тренира плуване. Любимото му място беше в градината , защото там му беше най спокойно , за да мисли и винаги там си пишеше домашните , поради тишината и хубавият мирис на цветя.

мъгъл Брой мнения : 18

Това е къщата им отвън :

Домът на Антани Некрополис Old_Fashioned_by_x_Miss_Bionica_x

мъгъл Брой мнения : 18

СТАИТЕ НА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ!!!

Всекидневната:

Домът на Антани Некрополис Living_room_by_dekick

Трапезарията:

Домът на Антани Некрополис Green_Room_by_kehaola

Кухнята:

Домът на Антани Некрополис Kitchen_by_bent_masrya

мъгъл Брой мнения : 18

СКОРО ЩЕ ИМА СНИМКИ И НА ВТОРИЯТ ЕТАЖ!

мъгъл Брой мнения : 18

Беше много тих и спокоен ден. Влязох във банята, изкъпах се, изсуших се и слязох да се поразходя , защото не си струваше да стоя затворен вкъщи в този слънчев и приятен ден. Отидох във градинките зад къщата. Когато отида там просто се чувствам като прероден. Толкова приятно, миришещо на свежо , че исках направо да си полегна и да заспа, но проблема беше че не ми се спеше. Отидох на предният двор да потърся топката си , която бях хвърлил оняден. Докато играех със Томи ( съседа ми , който живееше на третият етаж под наем във нашата къща ) почувствах нещо като потрепване във ръката си и не можах да подам топката хубаво и падна някъде в предната градинка, но топката не беше голяма , за да я намеря лесно , а беше от подскачащите мъничките, тя ми беше единственото нещо , което ми напомняше за баща ми. Ден преди той да загине ми я беше купил и тя е много ценна за мен. Отидох отпред и клекнах и взех да търся, но по едно време се надигнах да си почина малко и що да видя . . .

мъгъл Брой мнения : 29

Стоях пред братовчед си Антани с огромна усмивка.
- Я кой бил тук? Здравей братовчеде- засмях се и го прегърнах. Не бях виждала Антани от 3 годишна. Бях си оставила големите куфари на земята, защото тежаха много.
- Е какво правиш тук, Антани?- попитах го високо. Много обичах да говоря силно. Майка ми и баща ми винаги ми правеха забележка, но не се научих, че трябва да говоря по- тихо. Изведнъж зад мен се чу женски глас.
- Пейдж- извика жената. Обърнах се бавно и видях леля Вероника, която идваше към мен и Антани, с широка усмивка. Леля беше облечена в рокля на цветя, тъмно- кестенявата й коса беше прибрана на висока опашка. Леля ми Вероника беше малко по- висока от мен, явно защото беше на токчета. Когато дойде до мен тя ме прегърна и ме целуна по челото.
- Колко голяма си станала!- възкликна тя.- И си висока колкото мен. Вие днешната младеж сте много високи- засмя се тя.
- Очевидно- казах и погледнах настрани.
- Антани, защо не влезете вътре? Ще ви направя нещо за хапване. Сигурно си се изморила от дългия път, миличка- каза леля и ме погали по косата.

мъгъл Брой мнения : 18

- Да , добра идея , мамо! - казах аз и веднаха се развълнувах , защото наистина от много одавна не се бяхме виждали с Пи ( така и казвах като малък ) от цели 8 години. - Приготви ни сандвичи и нещо за пиене , а ти Пи какъв сандвич искаш? Аз искам със шунка и кашкавал , а за пиене, сякаш ми се пие кола, имаме ли ?
- Разбира се, миличък! - каза мама - Имаме фанта, кола и натурален сок със ябълка, както и със банан. Пейджи какво искаш за хапване?
- Сандвичи със шоколад, моля! - каза възклицателно Пи.
Беше същата както я помня. Високогласна и явно още не е спряла сладкото. Като малки аз изяждах една вафла, а тя по 3, хаха. Нямах търпение да си поговорим. Имахме да си поговорим за толкова много неща, училище, музикални наклонности и най - вече МАГИЯ! Денят ставаше все по - хубав и по - хубав. Слънцето изгряваше още - повече , а облаците плавно - плавно се движеха из ширните и безкрайни синини. Мама влезе вътре за да ни приготви да хапнем.
- Пи ела с мен! Ще отидем на любимото ми място от цялата къща. - видях как цялата грейна радостно.
Естествено отидохме в задните дворчета и на нея учевидно и хареса. След десет минутки ни омръзна да седим и да си говорим и накрая отидохме във предните градинки за да намерим топчето ми.
- Открих го! - извика Пейдж . Когато говореше беше сеедно крещеше , а като крещеше сякаш говореше на микрофон и уредбите бяха на ушите ми.
- Невероятно! Благодаря ти много! - беше ми толкова приятно. Бях безкрайно благодарен , защото това ми беше единственият спомен от баща ми.
- Няма нищо. Радвам се че ти помогнах.
Същата като преди! Все така весела, радостна, контактна и услужлива. Най - накрая мама приготви сандвичите и влязохме вътре , за да похапнем. След като се наядохме отидохме да погледаме малко телевизия и накрая пак излязохме навън. Отидохме зад къщата и седнахме на оградата.
- Имаш нещо да ме питаш ли? - попита Пейдж.
- Всъщност, да. - отговорих аз и се изпълних с нетърпение - Искаш ли да останеш да спиш вкъщи днес?

мъгъл Брой мнения : 29

- А ти защо мислиш, че дойдох? Пък и дори да не ме беше поканил, аз пак щях да остана- засмях се. Слязох от оградата и легнах на тревата. Лежах, а слънцето грееше в лицето ми. Беше перфектния ден- слълнчево, бях с Антани и бях забравила за трагедията. Е поне до преди малко. Както си лежах, затворих очи и слушах как птичките пееха. Исках да се отърва от този ужасен спомен, но не можах. Изведнъж в съзнанието ми като филм, се появи катастрофата. Камиона, колата, мама, татко и .... аз. Бързо отворих очи, не исках отново да преживявам този момент. Антани се беше надвесил над мен и ми се усмихваше.
- Защо си затвори очите?- попита той с детския си глас и с още по- голяма усмивка.
- Защото..- замълчах, а Антани ме погледна въпросително.
- Защото?
- Защото си спомних за онази случка, която преобърна целия ми живот с краката нагоре- казах тихо и застанах в седнало положение.

мъгъл Брой мнения : 18

- О, извинявай че повдигнах темата. - наведох се и се почувствах виновен. - И аз имам такава случка , която беше фатална , но се мъча да си прикривам тъгата и мъката. Хайде да се поразвеселим, нека не мислим за такива неща! Денят е прекрасен за малко басейн.
Винаги знаех как да "успокоя" ситуацийте, а когато казах това за басейни Пи просто полудя от радост, че има все някой който да я зарадва. Пейдж отиде до леля си за да си вземе бански а аз я чаках. Влязохме правихме съвсем елементарнички магийки, като тази за светлината за да светим под водя, но внимавахме много за да не ни види някой а и светлинката беше съвсем лекичка като малко лазерче. След басейна огладняхме отново. Този път мама беше направила черешов пай.
- О, да! Страхотно! Черешов пай , йеее! - Пи веднага скочи и тръгна към трапезарията, но защо ли? Естествено. . . защото имаше нещо сладко за ядене. Хаха.
- Мммм, любимият ми! - естествено, че и аз подскочих. Че кое дете не би подскочило когато има черешов пай.
- Изчакайте да сменя покривката че ще ми я направите на нищо. - засмя се мама и смени покривката , като сложи найлонена покривка , за да се измие лесно.
Естествено , както мама си и знаеше направихме покривката същински хаус. Навсякъде имаше черешов пай по масата, целите ни лица бяха във пай. Отидохме до банята и се измихме, а после влязохме в стаята ми за да поиграем на видеоиграта, която толкова обичахме като бяхме три годишни бебета.
- Победих те! Винаги те побеждавах. - каза гордо Пи и ми се изплези , ухилена , жизнерадостна както винаги.
- ЕХ! Винаги става така ... - засмях се и се направих на гузен.
На тази игра играехме от сутрин до вечер като бяхме малки. След това отидохме на кино защото даваха много интересен филм за магьосници и магически създания, а входът беше безплатен за деца под 12 години. Пи за малко да не я пуснат безплатно , защото беше много висока и мислеха че е поне на 13, но добре че киното беше до леля и и Пейдж викна леля Джулия и така се убедиха че е на 11. Вечерта седнахме аз , мама и Пи да се навечеряме и после отидохме в моята стая и гледахме малко анимационни сериалчета и към 10 часа вечерта си легнах а Пейдж остана до 12. Точно както преди .. Аз винаги лягах по - рано , а тя седеше до полунощ. На другият ден . . .

мъгъл Брой мнения : 29

На сутринта се събудих, а Антани както винаги спеше. Станах от леглото, отидох до банята и се сетих, че нямам четка. Отидох до стаята на леля Вероника и почуках.
- Влез- каза ми тя. Влязох вътре и видях леля още в леглото.
- Лельо, забравих си четката за зъби, може ли да ми дадеш?- попитах я.
- Разбира се, миличка. В банята, в шкафчето над мивката има нови. Вземи си от там. Антани спи ли още?- попита леля Вероника, като стана от леглото.
- Да, лельо- казах, както винаги високо и излязох от стаята. Отидох в банята, отворих шкафа и си избрах синя четка. Синьо- любимия ми цвят. Измих си зъбите, взех си душ, облякох се и слязох в кухнята, да хапна нещо. Майката на Антани беше приготвила палачинки и чай. Седнах на стола и леля Вероника сложи една огромна чиния с палачинки пред мен.
- Всички тези за мен ли са?- попитах изумена.
- Ако можеш да ги изядеш- да- засмя се леля.
- Определено не мога- засмях се с нея. Изядох 5 палачинки и след това изпих чашата чай, която леля Вероника ми беше дала. По едно време се чу слизане по стълбите, в кухнята влезе...

мъгъл Брой мнения : 18

- Добро утро на всички!
Както всяка сутрин бях чорлав и още сънен. Подравих ги и отидох до банята да се пооправя. Изкъпах се, измих си зъбите със специалната ми светло зелена четка. Светло зелено - моят любим цвят. Слязох и седнах. Мама ми сервира огромна порция палачинки . Бяха сигурно около 10 , а аз изядох само 4 , а останалите ги нападна Пи. Боже господи! Успя да ги изяде всичките!?
- Олеле боже! Как успя да ги изядеш всичките?! Как е възможно ?! - учудено попитах
- Лесно. . . знаеш че си похапвам доста. - засмя се Пейджи и продължи да си похапва и пийва.
Денят беше отново доста хубав. На майка ми градинките бяха разцъфнали, небесата бяха блеснали във целият си блясък, слънцето галеше дворовете на всички със златистите си лъчи и беше тихичко и спокойно, само се чуваше чуруликането от птиците, които бяха толкова весели и жизнени, че не спираха да хвърчат и да пеят.
- Е, какво искаш да правим днес? - попитах веселата си братовчедка.
- Еми, не знам може би да се поразходим малко. Между другото теб приеха ли те във Хогуортс?
- Да, защо питаш?
- Защото и мен ме приеха! - така радостно го каза...
- Страхотно! Разпределиха ли те във кой дом си вече?
- Да . Във Грифиндор съм, а ти ?
- СТРАХОТНО!! И аз съм във Грифиндор.
И двамата бяхме жестоко радостни за дето ще сме във един дом, докато изучаваме магийте , отварите и другите неща.
- Ще е наистина забавно и интересно. - каза Пи със същият висок и силен глас.
- Да! Дано да имаме интересни съученици или по - точно съмагьосници - засмях се в опит да разсмея и Пейдж. О, учевидно успях. Тя се смееше, а перлено - белите и зъби се показваха.

мъгъл Брой мнения : 29

- Съмагьосници- засмях се силно и паднах от стола. Антани започна да се смее на това, че паднах от стола. Отидох до неговия стол и дръпнах братовчед ми за ръкава, така и той падна.
- А сега смешно ли ти е?- попитах го.
- Не, госпожо!- каза той, едвам здържащ смеха си.
- Хей, все още не съм омъжена- ударих го леко по рамото.
- Пак ли започваш, Пи?- попита ме той.
- Може би..Хайде хвани ме.. ако можеш- казах плезейки се. Станах от пода и започнах да бягам по стълбите, като два пъти щях да падна. Бяха толкова стръмни.. Влязох в стаята на Антани, взех три възглавници и се скрих в гардероба. След малко в стаята влезе Антани. Познах го по стъпките- внимателен, да не стъпва шумно. Приготвих възглавниците, бях готова за бой с възглавници.
- Ехоо..Пейдж къде си? Знам, че си някъде тук, хайде покажи се. Няма да ти направя нищо, вече не ми се играе- викаше Антани.
Вече не му се играе, та ние сега почнахме. Пък и винаги правеше така и аз винаги се хващах. Но не и този път. Този път щях да си седя в гардероба и нямаше да изляза, докато той не ме намери.

мъгъл Брой мнения : 18

Бях казал че не ми се играе повече , но вътрешно умирах от желание да поиграя с някого , а Томи днес беше отишъл при родителите си на гости. Техните живееха във Финикс ( и там бяхме съседи) , но там не намериха подходящо училище за него, така че го пратиха при мен и мама. Въпреки това а знаех една простичка магийка, която баща ми беше измислил и уви стана! .. Баща ми можеше да измисля магий, но съвсем простоватички и един ден играехме с него на същата игра и той я измисли. Сега не можех точно да се сетя каква беше , но след 10 секунди мислене се сетих и казах :
- Алтармус пеканис! - и веднага сеедно всичко се изпари стаята беше без нищо , дори без стени, но само аз виждах това. Като направих магията видях Пи как се крие във гардероба. Трябваше да направя и анти магията , за да се появи всичко, иначе винаги щях да виждамстаята така - без нищо.
- Рамедесес! - всичко отново се оправи. Отидох до гардероба и в началото подслушах. Чувах как Пейдж се посмихваше и лекичко се смееше, но предпазливо, за да не я чуя, но вече беше твърде късно. Аз изведнъж отворих вратата и тя чак се стресна.
- Хах, открих те, сега ти гониш! - извиках аз през смях и тръгнах да бягам.
Тя в началото не можеше да излезе от гардероба, защото и се беше заклещил кракът във един куфар. Беше много смешно. Така че, това я забави със около минута - напълно достатъчно време за да си намеря подходящото място.
- Сега вече ме изнерви! Ако те намеря ще ти плесна толкова шамари! Колкото пъти дишаш толкова шамари ще получаваш! - със силен , както винаги смях го каза Пи и тръгна да ме търси, но аз се бях качил чак на третият етаж и бях в нощното шкафче на Томи. Той никога не обичаше да му влизам в стаята без да попитам, но сега го нямаше , така че можех да си влизам колкото си искам. Беше ми много смешно когато Пито каза нещо, което често използваха, когато играеха на криеница във анимационните филмчета се криеха...
- Излез, излез , съдето и да сииии. - като тя го каза това, аз се засмях и тя се качи на третият етаж.
Веднага отиде и провери във банята, но там нямаше начин да се скрия, като там имаше само тоалетна , чешма и душ кабинка. След това отиде и ме потърси под леглото, но и там ме нямаше. После отиде и погледна в гардероба, но предпазливо, за да не я уплаша, но и там ме нямаше. Накрая каза:
- Добре! Предавам се , не мога да те открия! Няма да ти бия шамари, но ще те ритна по крака! - засмя се , но говореше със искренният си глас.
- Ето ме! - и излязох от шкафчето. Естествено, получих си ритника и после отидохме ...

мъгъл Брой мнения : 29

След това двамата с Антани отидохме в парка. Първо седнахме на пейките и си говорехме за това, колко хубаво ще е в Хогуортс. След това Антани изчезна някъде и след няколко минути се върна с два пакета пръчки. Подаде ми единия и ми каза:
- Хайде да храним птичките.
- Хайде- усмихнах се аз широко. Двамата с братовчед ми започнахме да хвърляме пръчки на птичките. Околоко нас се събраха толкова много птички, че когато хората минаваха и ни гледаха, все едно сме излезли току що от лудницата. Когато пръчките свършиха, си отидохме вкъщи, е по- точно в къщата на Антани.
- Е Антани, утре заминаваме. Развълнуван ли си?- попитах го с по- висок глас от обикновено, докато се бяхме излегнали на дивана и гледахме телевизия.

мъгъл Брой мнения : 18

- Определено! - веднага ми хрумна една идея - Хайде да отидем на пирон девет и три четвърти за да не закъснеем утре!
- Страшна идея! - веднага се зарадва Пи и тръгнахме.
Най - сетне стигнахме , но не можахме да го намерим. Така или иначе мама щеше да ни заведе утре и щяхма е да отидем час по-рано ако нещо се обърка...
Денят със Пейдж беше прекрасен, както и предният.
- Аз ще трябва да се връщам, Ан. Казах на леля , че ще се върна следобед и , че няма да спа още една вечер във вас.
- Защо? Ако искаш можеш да останеш.
- Няма нужда. Хайде ще тръгвам, Чао!
И така Пи си тръгна , а аз се прибрах във къщи и започнах да си стягам багажа за предстоящото пътуване до Хогуортс утре. Сигурен съм че ще е прекрасно преживяване и дано стана велик магьосник!

мъгъл Брой мнения : 18

ТЕМАТА ВЕЧЕ Е СВОБОДНА СЪС ПЕЙДЖ СВЪРШИХМЕ РП-ТО , КОЙТО ИСКА МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕМ НОВО РП. (Зависи кога съм свободен .. )

» Домът на Анди Скот
» Домът на Едуард Кълън
» Домът на Томас Дейтън
» Домът на Азалия Дарк
» Домът на Саймън Силвърмун