Първи курс

Заглавие: Първи курс Чет Апр 29, 2010 7:14 am

Класната стая беше прекрасна. В нея се влизаше през една огромна дървена врата с прекрасни златни дръжки. Беше просторна и същевременно уютна. Чиновете вътре бяха заместени от красиви и ниски дървени масички, а около тях имаше по няколко меки и удобни кресла, с големи облегалки за ръцете и главата, където човек можеше да релаксира, а и да осъществява задачите си, дадени на учениците. В средата на стаята имаше един кристален полилей, който почти никога не светеше, защото преподавателят беше измагьосал, както и в Голямата зала, много дълги свещи, които се рееха във въздуха из цялата стаята. За по-голяма видимост, имаше и по един свещник на всяка масичка, който осветяваше лицата на учениците и ги правеше доста зловещи. В стаята почти винаги беше със спуснати завеси, които спираха светлината да прониква в красивата класна стая. По стените й имаше много табла с различни видове и процеси на трансфигурацията в отделните й раздели. На дясната стена, където нямаше прозорци, имаше една голяма камина, която почти винаги беше 'в разгара си'. Над нея се намираше масивна черна дъска, на която преподавателят не пишеше саморъчно на нея, ала винаги омагьосваше тебешира да върши черната работа. На подюма в стаята беше катедрата на преподавателя, която беше голяма и с едно голямо шкафче, за да си заключва вътре учениците. Зад бюрото имаше голямо и меко кресло, отново с големи облегалки. Това кътче на преподавтеля беше оградено с големи, падащи от тавана, червени завеси, на които професора много държеше, защото мислеше, че отваря залата. Класната стая винаги ухаеше на нещо приятно, или на цветя или на лек и поносим аромат на какао, който лично преподавателят обичаше много.

Уроците ви, всяка събота или петък.

Заглавие: Re: Първи курс Пон Май 10, 2010 1:17 pm

Въведение в трансфигурацията.

Е, днес явно нямаше да е добър ден за бъбрене с колегите си и за това Емет реши да се оттегли в кабинетът си по Трнасфигурация, където след около десетина минути трябваше да връхлетят всички малки, досадни същества, наречени деца. Миличките те. Всички си мислеха, че първокурсниците са ‘най-безопасните’ деца в училището, но дълбоко грешаха. Когато се поотпуснат и се почувстват в свои води, те показват рогцата си и започват да се качват на главите на хората. Дразнители, би ги определил Емет, но днес (от доста време насам) бе положително настроен и за това не мислеше да си разваля настроението, заради малчуганите.
Бърр, студ. Класната стая по трансфигурация беше доста хладничка – нормално, Кълън не беше влизал в нея от края на миналата учебна година и всички мебели вътре имаха един сантиметър прах по повърхностите си, за това младока извади магическата си пръчка от джоба на панталона си и направи над главата си един кръг. И ето – по масите и столовете по няколко сръчни и работливи парцала бършеха всичко наред и не след дълго всичко светна. Йей. Емет се огледа наоколо, всичко си беше на мястото, беше си идеално и за това той се завъртя на пета и с една крачка се доближи до бюрото си, което заобиколи и любимият му момент – просна се в удобното си кресло и подпря с ръка главата си в очакване на великите първокурсници, които след около три секунди нахълтаха през огромната дъбова врата.
Явно никой не очакваше да види преподавателя си по транфигурация да дойде преди тях, но ето – Кълън ги бе изненадал. Той повдигна едната си вежда и обходи с поглед всичките първокурсници, които се бяха изсипали в кабинетът му и каза тихо:

Сядайте. – гласът му беше наистина тих, но в стаята цареше такава мъртвешка тишина, че всички лапетии бяха чули преподавателя и без много шум се бяха наредили по креслата си. – Както знаете аз съм Емет Кълън, преподавателят ви по трансфигурация и един от директорите на „Хогуротс”. – вдигна главата си мъжът и след това се изправи от стола си и отново обходи класа с очи, всички го гледаха. – В моите часове не искам кой-знае-какво, всичко относно домашните ви ще давам след урока или докато го преподавам, според зависи. Винаги ще имате срокове за написването на домашните си и ще искам от вас стриктно да ги спазвате, всяко неспазване на срока без основателна причина ще води до отнемане на точки. – усмихна им се той. – И сега, не мислете, че съм толкова строг, но напоследък не съм в добро настроение, за това мисля да ви измъчвам, докато не умрете. – продължи той и запази сериозната си физиономия, за да види втрещените лица на първокурсниците и след това се засмя – Шегувам се. – директора хвана магическата си пръчка и я насочи към дъската с рязък замах един тебешир се извиси във въздуха и изписа с красиви ръкописни букви: „Въведение в трансфигурацията”. Емет го прочете на глас, след което продължи – Както всички знаете, надявам се, трансформацията се е зародила още от древни времена. След като т.нар. транформация се развила достатъчно добре, се зародила и самата наука трансфигурация, чиието име дал маг-философът Дерерио Кейрън, който започнал да разпространява трансфигурацията. Така все повече и повече магове започнали да научават за това, но за жалост, това стигнало и до ушите на обикновените хора, а именно мъгълите, които изгаряли на клада всеки проявил се магьосник. Знаем, вече трансфигурацията е доста добре усвоена и това може да ни донася само плюсове в правенето на една трансформираща магия. Сега ще ви покажа. – вампирът извъртя рязко глава към тебеширът, насочи магическата си пръчка към него, след което направи няколко завъртени замаха с нея и на мястото му се появи една голяма, мазна, гнусна змия, която се просна на земята и започна да съска и да пълзи напред. Децата явно се уплашиха, дори няколко момичета се качиха на столовете си, но Емет замахна бързо с пръчката си и отново я превърна в тебешир. – Е, докато се научите да правите това ще мине доста време, но това е за сега. – Довиждане. – каза той на учениците и отново се запъти към катедрата си.

---

задачи
Рп, напишете нещо интересно, моля ви. Има критерий в дневника, които ще ви поогнат да напишете добро рп, което да оценя високо.
Защо записахте транфигурация? Харесва ли ви тя и защо? Мислите ли, че ще ви помогне за нещо? Отговорете на въпросите ми по сова т.е. Лс в срок от една седмица от пускането на урока. Рп-я да се напише в тази тема.

мъгъл Брой мнения : 112

Персефона бързаше за да не закъснее за часа по трансфигурация. Както всички първокурсници и тя се загуби из дългите и мрачни коридори на замъка. Даже дори на два пъти. В някои моменти беше и възпрепятствена от полтъргайстът Пийвс, който хвърляше водни бомбички по малките ученици или пък разливаше вода по пода, за да могат всички да закъснеят за часовете си.
Когато грифиндорката стигна най-накрая до кабинета по трансфигурация, който се намираше на втория етаж, отпред стоеше доста голяма навалица от първокурсници. Всички очакваха звънеца за влизане. След като той би, с доста голямо блъскане грифиндорците влязоха в стаята. Температурата вътре беше доста по-ниска от обикновеното, но силното слънце се прокрадваше между завесите, опитващо се да постопли обстановката. Чиновете бяха избърсани до блясък, но ясно се виждаха как тук-там малки прашинки се рееха из въздуха.
Учителят вече беше вътре. Той седеше на своето голямо кресло. Нареди бързо на всички да сядат. Сякаш от мъртвешката тишина в стаята учениците станаха също така тихи. Нямаше и помен от голямата блъсканица, настанала пред кабинета. Малко по малко местата се запълниха. Персефона реши да седне най-отзад. Не обичаше да седи отпред по простата причина, че там винаги стоиш под носа на учителя.
Следващите две минути бяха прекарани в тихо изваждане на учебниците, перата и тетрадките. Професорът написа на черната дъска с големи букви "Въведение в трансфигурацията". Прочете го на глас, докато всеки го записа в тетрадките си. Долкинс остави перото си на чина и се заслуша в думите на учителя. Той обясняваше, всъщност, какво е трансфигурация и откъде произлиза. Като цяло беше интересно, но две момичета, които седяха пред Сеф не мислеха така. Те си шепнеха нещо смешно и постоянно се кикотеха. Грифиндорката успяваше да долови откъслечни думи от техния разговор и изсумтя доста тихо, защото те си говореха за глупости. Първокурсничката се опита да отдели мислите си от тези две момичета и се насочи отново към урока. Той вече бе стигнал до темата "изгаряне на клада" или просто как били изгаряни толкова много магьосници. Независимо дали са били истински, или просто позьори. "Но нали истинските магьосници са могли просто да направят някаква магия за вледеняване на огън, за да го спрат?", помисли си Долкинс.
След още няколко минути изкарани в слушане на професора, той изкара магическата си пръчка за да направи демонстрация. Насочи я към тебеширът, който се превърна в змия. Персефона направо потръпна, като я видя, а предните две момичета скочиха върху столовете си. Още малко и щяха да изпищят от страх. Едното момиче бе бутнало магическата си пръчка, която стоеше на чина му, и бе запалило края на ученическата си мантия. Събеседничката й веднага започна да потушава незабележимите пламъчета с крак. Накрая, след доста безупешни опити да изгасят огъня без да ги забележи професорът, двете първокурснички успяха.
Най-неочаквано звънецът би за излизане. Учителят каза едно "Довиждане!", докато учениците се изнизаха бързо в коридора.

мъгъл Брой мнения : 24

Днес беше прекрасен ден. Сибил се събуди рано. Стана, облече се, взе нещата си и тръгна заедно с останалите към кабинета по Трансфигурация. Още не беше свикнала с училището си и едва не се изгуби по един дълъг коридор, който я отведе до някакъв килер за метли. След дълго лутане все пак успя да стигне до кабинета. Отвори вратата и влезе. Всички се изсипаха вътре. Там ги чакаше професорът с още едно момиче.
- Сядайте. – промълви той. Каза го съвсем тихо, но всички го чуха, защото в помещението беше настанала гробна тишина. сСички се настаниха бързо на креслата и зачакаха урокът да започне. Професорът се изправи и заговори бавно. Всички погледи бяха вперени в него, докато той се разхождаше из стаята и ги наблюдаваше.
Той се представи, обясни им какво ще иска от тях в часовете по Транасфигурация и започна съществената част от урока. Първият урок беше за Трансфигурацията и какво представлява тя всъщност. След като каза няколко думи за трансфигурацията и обобщи какво означава тя, професорът се обърна и насочи пръчката си към един тебешир. Замахна и от тебеширът не остана следа. Вместо него сега там стоеше една дълга, лъскава змия, която съскаше. Той се обърна към класа. Няколко по-страхливи момичета се качиха на столовете си и уплашено пищяха. Не и Сибил. Тя беше втренчена в професора, изненадана от това, което той беше направил. Искаше и се веднага да го научи, но професорът явно се досети какво мисли тя и каза:
- Това е сложна магия и ще може да го правите след доста време. Довиждане! - каза той и отново седна на стола си
- Довиждане, професоре- казаха в един глас всички, докато прибираха нещата си. Всички се измъкнаха от кабинета, оставяйки пфофесорът сам.

» Първи Курс
» Първи курс
» Първи курс
» Първи курс
» Уроците на първи курс