Първи курс

мъгъл Брой мнения : 115

Пореден топъл ,слънчев ден в Хогуортс.След като закуси в Голямата зала с останалите преподаватели,Грейс лениво се насочи към третия етаж,където се намираше кабинета и Вълшебство.
Вече бяха минали няколко минути от часа,но е беше тайна,че учениците нямаха нищо против закъсняващ учител.'
Професор Блек отвори тежката,дъбова врата и влезе в кабинета.След като застана зад катедрата започна:
-Здравейте на всички!Както повечето от вас знаят,аз съм професор Грейс Блек и съм новата ви преподавателка по Вълшебство...
След като учениците й се усмихнаха,тя
преодължи:
-През годината ще се запознаем с някои стандартни заклинания,като вклчим изучаването и на някои проклятия.Важно е да знаете,че Вълшебството може както и да ви забавлява,така и да ви защити...Днес ще се запознаем с една от сферите на Вълшебството,а именно-Левитацията.Тази магия кара предметите да се носят във въздуха ,водени от движенията на магическата пръчка.Заклинанието е ''Уингардиум Левиоса''.Пръчки в готовност?-замся се тя,а децата взеха пръчките в ръце.
Грейс замахна с пръчката към една книга на катедрата и произнесе заклинанието.Томът започна плавно да се издига и да се носи над чиновете...
-Е,това е!-усмихна се преподавателката-Сега искам всеки един от вас да направи заклинанието...-И не забравяйте!За да успеете да направите дадено заклинание,в коя да е сфера на магията,е нужна дълбока концентрация и правилното и точно изговаряне на заклинанието...Вие сте наход!

За домашно:РП,че сте били в час!Ако имате въпроси-питайте!

мъгъл Брой мнения : 112

Персефона се запъти към кабинета по Вълшебство. Вътре, обстановката беше много по-приветлива и по-слънчева от обстановката в останалите класни стаи. Дори няколко прозореца бяха отворени, като от тях полъхваше много лек, но хладен вятър. Чуваха се и доста звуци, но това като че ли не пречеше.
Първокурсничката влезе вътре и си избра най-любимото място, а именно чин, който се намираше най-отзад. Седна и като много други ученици зачака нетърпеливо. Учителят закъсня с няколко минути, но това не беше колко знае от значение. Застана зад катедрата и започна да се представя. Всичко беше заглъхнало, но това беше някаква приятна тишина, а не мъртвешка. Сеф позна учителката. Все пак се беше срещнала с нея на гара Кинг Крос и точно тя й беше казала в колко часа тръгва влака.
Жената започна вече да разказва за левитацията. Дори добави, че след това всеки от учениците щял да се упражнява върху едно перо, от което всички ахнаха, защото това беше първият им практически урок. Но преди това направи една демонстрация.
- Уингардиум Левиоза. - изрече професорът, като леко замахна с пръчката си към един том, като той започна да се рее над главите над всички. Чу се още едно ахване от страна на целия клас. - А сега... Ето и предметите върху които ще се упражнявате.
Учителката мина покрай всички, като раздаде на всеки по едно перо. Долкинс тихо отвърна едно "Благодаря!" като го остави точно пред себе си. След няколко минути целият кабинет бе озарен от говора на учениците.
- Уингардиум Левроза.. Не! Уингардиум Ленеоза... Не, не беше така.. - суетеше се грифиндорката. - Уингардиум Левиоза! - Дори и да беше изговорила правилно заклинанието, отново нищо не беше станало. Около Долкинс даже вече повечето ученици бяха успели дори да извисят на няколко сантиметра във въздуха своите пера. Това ядосваше момичето. Винаги си беше такава и незнайно защо не харесваше някой да е по-добър от нея. Минаха още две-три минути, докато, както Сеф казваше, "му беше хванала цаката". /хД/ Предмета върху който се упражняваше се беше извисил на три сантиметра над чина и вече със задоволство на лицето, Персефона гледаше как то се рее във въздуха.
С всеки изминал път, резултатът на момичето беше още по-добър и по-добър в сравнение с миналия. След още няколко минути, звънецът за излизане би. Доста от учениците се разочароваха, защото това, явно, беше доста приятен час.
- Довиждане! - рече им професор Блек на излизане. - И не забравяйте да упражнявате заклинанието, за да можете да го усъвършенствате още по-добре.
- Довиждане! - отвърна Долкинс, като повечето ученици, и излезе...

мъгъл Брой мнения : 24

Сибил отвори очи и се прозина. Беше много рано и другите още не бяха станали. Тя стана, извади дрехи от куфара си и се облече. След като среса косата си, си сложи грим нахрани змията си и я прибра в клетката. После взе учебниците си и тръгна към кабинета по вълшебство. В коридора се натъкна на двама грифиндорци, които се целуваха под един имел и сърцето и се сви. Сети се за бившия си приятел Ерик, който и беше изневерил. Щом разбра, тя го напусна. Оттогава той не спираше да я търси и се опитваше да и се извини, но тя не го прие отново. Още не можеше да преглътне обидата, която той и беше нанесъл. Една сълза се отрони от очите и и се стече по лицето и. Сил я избърса и продължи към кабинета, стиснала устни, твърдо решена да не мисли повече за Ерик. След като стигна до кабинета, отвори вратата и влезе. Повечето ученици вече бяха там, но преподавателката още не беше пристигнала Сил седна и извади учебниците си. След това зачака учителката. Тя пристигна след няколко минути. След като влезе всички млъкнаха и настана тишина. Нямаше и помен от бъркотията, която цареше тук малко преди да влезе учителката. Тя ги поздрави, представи се и урокът започна. Днес щяха да изучат заклинанието Уингардиум Левиоза, тъй като то беше едно от най-лесните заклинания и се предполагаше, че ще се справят с него. Грейс насочи магическата си пръчка към една книга, каза Уингардиум Левиоза и тя започна да се издига във въздуха, като учителката я повдигаше нагоре-надолу с пръчката си.
Всички бяха впечатлени от магията и веднага искаха да опитат. Професорът раздаде на всички по едно перо, върху което да се упражняват.
Първа се пробва една грифиндорка, усмихнато момиче на име Сеф Долкинс. Тя не успя от първия път и обърка заклинанието, но после се справи и беше видимо доволна от резултата. След това Сил реши да се пробва. Насочи пръчката си към перото срещу нея, извика Уингардиум Левиоза и перото се издигна във въздуха.
"Браво на мен" - помисли си Сибил. Тя прекъсна магията и перото тупна на чина. Учителката наблюдаваше всички.
"Дано да е видяла, че се справих от първия път" - каза си на ум Сил.
Не след дълго звънецът би и часът свърши. Всички се изнисаха от стаята, оставяйки професор Глейс сама.

» Първи курс
» Първи Курс
» Първи курс
» Първи курс
» Героите на първи курс