Масата на Рейвънклоу

~*~

Само за ученици от дом "Рейвънклоу"

~*~

мъгъл Брой мнения : 68

Учебните занятия отдавна бяха приключили и учениците се радваха на хубавото време. Някои веднага бяха излезли навън, а други обядваха в голямата зала, която бе почти празна. Джеръми все още обикаляше по коридорите, не искаше да върви прекалено бързо, защото все още не бе свикнал и имаше голяма възможност да се изгуби. С интерес гледаше портретите на известни магьосници, закачени по стените. Направи му много голямо впечатление, когато едно младо момиче изчезна от своя портрет, а след няколко секунди се появи при друга жена, с която пиеха кафе. Джеръми се надяваше скоро да свикне с магическия свят. Чувството да си чистокръвен магьосник, а да не знаеш почти нищичко за магията не беше много хубаво. Рейвънклоуецът беше много гладен, защото не бе ял нищо от почти два дни. Той забърза към голямата зала, без дори да се отбие до общата стая, за да остави нещата си. Когато влезе през голямата врата, аромата на вкусни храни го обгърна веднага. Първокурсникът забеляза, че масата на Рейвънклоу е почти празна, което го зарадва малко, защото нямаше да привлича прекалено много внимание към себе си. С бавни крачки той тръгна към масата на дома си, в който още не спираше да се радва, че е попаднал. Джер не помнеше някога през живота си да е ял прекалено много, може би затова си беше толкова слабичък. Имаше чувството, че стомаха му е прекалено малък и не може да яде много.

След като всички се наобядваха, голямата зала почти се изпразни. Останаха само тези, които щяха да пишат домашните си на това място. Може би го правеха, защото имаше спокойствие, никой не можеше да го развали. Джеръми бе забравил, че и на него му се бяха натрупали доста домашни и веднага плановете му за един хубав самотен ден, прекаран на някое красиво местенце в училището, се развалиха. Добре, че поне не беше оставил нещата си в спалнята, защото щеше да се наложи да отиде и да си ги вземе. Той извади първият учебник, който му попадна и започна да учи интересните факти в трансифурацията. Не можеше да каже, че уроците, които им дават преподавателите са много трудни, даже според него не бяха никак, ама никак трудни. Просто повечето деца на неговата възраст, които говореха така, бяха много мързеливи и винаги си намираха оправдания.
- Хей, имаш ли нещо против да седна до теб? - Джеръми чу момичешки глас, който идваше зад него. Веднага се вцепени, защото много рядко някой се обръщаше с толкова спокоен тон и без никакви обиди към него.
- Да, разбира се - отвърна й той, когато се обърна. Изглеждаше по-голяма от него, значи бе от по-висок курс. Той не се сещаше да я е виждал някъде до сега, макар и да бяха в един и същ дом.
- Аз съм Скарлет Грийн, много ми е приятно - усмихна се рейвъклоуката. - Мисля, че съм те виждала в общата ни стая, но по изражението ти, мисля че ти не си ме виждал. Съжалявам, ако ти досаждам, но понякога е скучно да уча сама. Не, че уча често де...
- Няма проблем - засмя се първокурсникът. - Аз съм Джеръми Гилбърт, на мен също ми е много приятно.

Лети остави учебниците си на масата и придърпа стола, за да седне до момчето. Изглеждаше напълно невзрачен, сложил качулка на главата си и облечен в тъмни дрехи. Но червенокоската подозираше, че се криеше нещо повече под това мраморно лице, спестяващо показването на каквато и да е емоция, освен отегчение.
-По какво учиш? - почти изчурулика Скар и Джеръми се обърна бавно към нея, като по бузите му се забелязваше лека руменина.
-Трансфигурация. - промълви първокурсникът и се върна към четенето на учебника. Но на Лети това не й беше достатъчно. И без това й трябваха нови приятели, нови запознанства. А и въобще не й се учеше, макар че трябваше.
-Ти си първи курс, нали? - момчето кимна леко, без да продумва. - А аз съм трети. Ти затова и се учуди, нали? Че съм по-голяма от теб, а пък искам да седна до теб. Но... Честно казано, не ми пука. - призна си Лили и това отново учуди Джеръми, но той опита да скрие това от червенокоската. - Харесваш ли Трансфигурацията? - мълчание. Сякаш не я беше чул, но Скар много добре знаеше, че първокурсникът я беше чул - все пак седяха в почти празна зала, в която цареше тишина. Но Джеръми мълчеше.
Лети се чудеше какво да прави. Не искаше да учи, нито пък й се стоеше безмълвна, след като имаше възможност да говори. Но "прозрението" бързо я връхлетя.
Скар се изправи от стола, като го побутна назад. Чу се неприятен, стържещ звук, който караше косъмчетата по ръцете ти да настръхнат. И това подейства.
Джеръми рязко се обърна и спря Скарлет - явно не искаше тя да си тръгва.

мъгъл Брой мнения : 68

Третокурсничката се обърна към момчето, гледайки го учудено. Явно не бе очаквала той да постъпи така, но Джеръми беше непредсказуем. Той гледаше с отчаян поглед към рейвънклоуката, надявайки се да не я бе обидил с нещо.
- Извинявай, че се държа така - прошепна тихо той. - Съжалявам, ако съм се държал недружелюбно и си тръгваш, заради мен. Не е нужно да става така, просто не съм от най-разговорливите, както сама забелязваш, малко съм стеснителен.
- Е, помислих, че ти преча да учиш, а не искам да е така - смигна му момичето, след което настъпи няколко секундно мълчание по време, на което двамата се гледаха в очите без да изрязяват някаква емоция.
- Моля те, не си тръгвай. Не искам аз да съм причината, поради която всички си тръгват от местата, където съм аз... - най-накрая каза Джер, свеждайки главата си надолу, сякаш бе засрамен.
- Не, няма такова нещо, Джеръми - успокои го Скарлет. - Не си мисли такива неща, не си ти причината. Просто не ми се учи, както ти казах и не искам да ти преча, това е.

Сърцето на Джеръми започна да се свива. Не искаше да продължава да отблъсква хората от себе си, какво не му беше наред? Нима беше някакъв изрод, който никой не можеше да търпи? Надяваше се, че след като постъпи в Хогуортс нещата ще се променят, но ето, че пак продължаваше да отблъсква хората. Първо Алекс, а сега и Скарлет...
- Знаеш ли - рече тихо той, - на мен също не ми се учи, а тук е прекалено горещо. Искаш ли да излезем някъде навън, където да си поговорим, а и времето е прекрасно. Преполагам, че скоро ще се развали, затова ще е по-добре, ако сме по-често навън.
- Съгласна - усмивката на Скарлет отново изгря на лицето, което успокои Джеръми. Момчето бързо събра нещата си и след малко двамата изчезнаха.

» Масата на Слидерин
» Масата на Грифиндор
» Масата на Хъфълпаф
» Масата на преподавателите