Димящият котел

мъгъл Брой мнения : 68

"Димящ котел" хич не беше креативно название за заведение, но пък съдържателя не си падаше креативно същество, така че всичко беше наред.
Димящия котел се намираше на най-отдалечения ъгъл на Мракон-Али, едва ли не скрит нарочно в сенките. На улицата нямаше светлина, която да осветява табелата, входната врата, или поне тротоара. Прозорците не бяха чистени от години и беше безумие някой да реши, че може да види нещо през тях и уж случайно да надникне и да провери какво се случва вътре. А там се случваха много неща, макар на малко хора да беше известно.
Помещението не беше особено голямо - имаше най-много десетина маси, три от които бяха запокитени в един ъгъл, наредени една върху друга, тъй като бяха разбити, а на никого не му се занимаваше да ги поправя. Останалите бяха пръснати в безпорядък и наобиколено от по три стола. Нямаше екстри като покривки, но пък имаше по една догаряща свещ в центъра на всяка маса.

Срещу вратата, на около десетина крачки, имаше дълъг плот, пред който бяха сложени три или четири по-високи стола, а зад него се мотаеше Монро. Всички го знаеха просто така, но и на всички беше известно, че това не е истинското му име. Той беше собственик и барман - нисък, набит, с дълга тъмна коса, вързана на тила, и непотдържана, проскубана брада, очите на Монро следяха зорко изпод гъстите му вежди всеки в помещението, а ушите му долавяха и най-приглушените разговори. Професионално изкривяване, може да се нарече. А, и още нещо - Монро беше върколак.
Не изкарваше много от мястото, но то бе важно по друга причина от финансовата - беше се превърнало в главна щаб квартира на Алианса.

Вляво от бара имаше дървена врата, която стоеше заключена. Заклинанията за отключване знаеше той и още няколко души, членове на Алианса - не всеки имаше свободен достъп. Вратата водеше до тясно стълбище, а то - до горния етаж, където имаше стая, същата като бара долу. Липсваха само масите и барплота, а на тяхно място бяха поставени два стари дивана, едно кресло и няколко дървени стола. Всички наредени в полугръг срещу едната стена, на която беше поставена дъска, облепена със снимки, статии и схеми. Срещите обикновено ставаха късно нощем, когато заведението беше напълно празно, а през деня имаше поне по един вампир или върколак, който да кисне на някоя маса и да наблюдава, също като Монро, дебнейки за някой подозрителен или някой, дебнещ тях.

-Темата е за РП. Само членове на Алианса могат да описват какво се случва в горната стаичка-

Забравител Брой мнения : 252

Нощта бе мрачна,студена и влажна. Едуард бе тръгнал към "Димящ Котел" за да говори със собственика на малката, тъмна постройка. Мъглата, спуснала се на Мракон-али бе доста страховита. По уличките нямаше почти никого. Това не притесняваше вампира ни най-малко. Ръководителят на Алианса вече бе пред вратата на "заведението". Когато влезе вътре, там бе полу празно. Имаше само трима човека, които седяха на една от прашните маси. Кълън се насочи към плот-а, където седеше Монро. Вампирът се подпря с едната ръка за един от дървените, високи столове.
- Е Монро, надявам се да си започнал с търсенето на иформацията за "Знаеш какво" ?! - подметна Едуард. Монро го огледа през гъстите си вежди и каза:
- Даа, да. До няколко дни ще намеря това, което ви интересува.
- Много добре, дай ми една чаша Бирен шейк. Ще я изпия на бързо и после трябва да тръгвам, защото имам една друга работа, която трябва да свърша. - рече Ед. Върколакът подаде чашата на Кълън и седна на стол, който се намираше зад плот-а.
- Господарю, свършихте ли работата със съдията от Магисъбора? - прошепна тихо Монро, за да не го чуе никого.
- Ами, да. Дойдоха обаче двама аврори. Единият го убихме, но другият успя да избяга. Сигурно е пропял всичко. Но всъщност няма как да знае ние кои сме.. - отбеляза Едуард, глътна послеедната глътка от шейка си и тропна празната чаша на дървения плот.
- Е, ще тръгвам. Ще се видим утре отново. Чао. - каза хладно вампирът, изправи се и се насочи към вратата. Аврорът излезе от "заведението" и се насочи към главната уличка, която минаваше през всички мрачни магазинчета на Мракон-али.. Чу се някакъв странен шум. Едуард се обърна рязко назад и видя силует, който стоеше на около десетина метра от него..

Заглавие: Re: Димящият котел Нед Мар 14, 2010 5:10 pm

... Томас се бе досетил кой може да извърши подобно нещо на бедния съдия от Магисъбора и за това беше готов да отмъсти. Не знаеше, защо, но напоследък започваше много да му писва неправдата спрямо магьосниците. Знаеше, че съдията беше убит от вампири.. предполагаше дори кой стои зад това и веднага се запъти към стария си приятел Едуард Кълън, който често висеше в пропадналата кръчма „Димящ котел”.
Дейтън се бе запътил с бърза крачка натам, готов да наапада, беше извадил магическата си пръчка. Искаше да пречука вампира възможно най-скоро, защото вече бе навредил доста на магическия свят. Не очакваше да го види толкова лесно, но ето, че негодникът беше излязъл от ‘заведението’ точно на време. Томас оголи злобно зъбите си и насочи магическата си пръкча към Кълън.
- Авада Кедавра! – извика той, но както и очакваше вампирът просто отскочи в страни и с адски бърза скорост се приближи до Томас, погледна го право в очите и след това БУМ!
Томас лежеше безпомощен на земята, а Едуард беше върху него. Магическата пръчка на директора беше в ръцете му, за това бързо я завъртя над тях и вампирът излетя на няколко метра напред. И двамата мъже се изправиха бързо, Дейтън пак запрати поредното заклинание към вампира, което успя да вдигне във въздуха няколко бъчви, но не и вампирът. Той все още стоеше прав, смееше се и беше оголил зъби, чашащ удобния момент, за да нападне Дейтън, който смело се приближаваше към вампира. Не знаеше какво точно ще направи, но крачеше забързано към него...

Забравител Брой мнения : 252

Едуард все още се чудеше, как Том е разбрал, че е редовен в "Димящият Котел". Също така незнаеше, как Томас се е сетил, че именно той стои зад нападението над съдията на Магисъбора. Сега обаче не бе най-подходящият момент за размисъл. Директорът на Хогуортс се засили към вампирът, който просто отскочи и се озова зад него.
- Ще те унищожа!! - закани се Дейт, като вдигна пръчката си и я насочи към Ед. - Авада Кедавра - викна Том, но аврорът отново избегна заклинанието му с един отскок. Кълън също извади своята пръчка, насочи я към своя противник и отправи заклинание, което бе парирано. Двамата отново насочиха пръчките си един към друг и отправиха заклинания, които се сблъскаха..
- Круцио! - извика Едуард, насочил пръчката си към гърдите на директора. Мъжът падна на земята и започна да се превива от болка.
- Ще нападаш в гръб а?? - промърмори Едуард и на лицето му се появи студена усмивка. Вампирът отпусна изтезаващото заклинание и се надвеси над Дейтън.
- Вие хората, ще си платите за това, че в последните години се държахте по този начин с вампирите и върколаците. - Том замахна да удари Кълън, който просто мръдна крачка назад и избегна удара. Директорът се изправи рязко..
- Експелиармус - пръчката на вампира хвръкна във въздуха и падна на няколко метра от него.. - Авада Кедавра - продължи Том, но Едуард отскочи на страни. Кълън се затича, разви голяма скорост и няколко пъти обиколи жертвата си. Томас изпращаше заклинания, но просто нямаше как да го уцели. С тази голяма скорост, в тъмнината аврорът бе просто като един размазан силует, който се движеше навсякъде. Докато Дейтън се целеше, получи силен удар в гърба, след който се строполи ба земята. Едуард бе в/у него и налагаше лицето му с много бързи, мощни удари. Директорът на Хогуортс бе безпомощен.. В неуспешните му опити да се защити от бързите удари на вампира, бе изпуснал пръчката си на земята. След серията удари, Кълън се сниши и захапа Томас за врата. Едуард не искаше да прекалява и се надигна. Отровата започна веднага да се разпространява из тялото на човекът. Дейт започна да се гърчи и да се превива на земята, сякаш му бе направено проклятието "Круциатус". Ед прибра двете магически пръчки, които бяха на земята в джоба си. Отиде до Томас, който се бе свил на топка.. вдигна го и се насочи към "Димящият Котел". Вампирът влезе вътре, носейки тялото на директора. Монро го изгледа доста странно, но не каза нищо. Аврорът слезе в мазето, взе едни изгнили вериги и окова жертвата си..
- Когато се събудиш, ще се чувстваш много по-добре и ще ми бъдеш благодарен - каза Едуард на Томас, който нямаше как да го чуе, тъй като бе в безсъзнание..

Заглавие: Re: Димящият котел Нед Мар 14, 2010 8:47 pm

... Отровата, която вмомента се разпространяваше в кръвта на Томас беше умопомрачителна. Наистина, болката беше ужасяващо силна. Дори и в безсъзнание, Дейт усещаше как раната на шията пулсираше, параше адски много. Но в крайна сметка наистина това може би щеше да е най-добрия вариант за директора на Хогуртс. Въпреки, че щеше да се бие срещу приятелите си и да се откаже от директроството, Томас желаеше да стане вампир. Искаше го, наистина силно.
Тялото му се гърчеше от болка, целия се бе изпотил, това щеше да се проточи...

Два дни по-ксъно ...

Малка струя светлина, влизаща от процеп на тавана удари право в лицето току-що събудилия се вампир. Томас се поразмърда малко, болката бе преминала, раната – зараснала. Целия беше окован във вериги, но наистина се чувстваше перфектно. Огледа мястото наоколо, не знаеше къде е, но скоро щеше да разбере, защото Едуард влезе в стаята.
- О, я виж ти кой се е събудил. – каза с насмешка Ед и се приближи до Томас, като клекна до него и го погледна право в очите. – Е, добре дошъл в нашата банда. – каза той и за част от секундата, веригите бяха свалени от ръцете на Том, който се изправи на крака невярващо бързо и се услуша... Чуваше много дребни детайли, като например какво става на последния етаж на страноприемницата.
- Да... предполагам, че ще ми хареса в наща банда. – отговори след време Дейтън, който се обърна към Кълън – Е, къде сме? Какво правят вампирите? – засмя се мъжът и отно започна да оглежда мястото, където беше лежал няколко дни, дори не си спомняше колко...

мъгъл Брой мнения : 68

- И просто така ще му разкажеш всичко, а?
Джон се беше появила на вратата и наблюдаваше безмълвно какво се случва. На лицето й имаше изкривена гримаса, въпреки която си личеше красотата на момичето. Успяваше да запази самообладание, естествено, а гласът й не трепваше дори малко. Просто хладно, намръщено неодобрение лъхаше от вампирката от момента, в който Монро се беше качил до стаичката за да я извика. "Кълън носи труп". Интересни думи, бяха се запечатали в главата й и кънтяха, докато не слезе в мазето за да види кой точно труп. Директорът на Хогуортс. Беше ухапал директорът на Хогуортс! Нима това беше по план? Не, нямаше такъв план, беше напълно сигурна, че не беше присъствала на съставянето на такъв план! По дяволите, дори да се е изпречил на пътя, не можеше ли просто да го убие? Хем вълкът сит, хем агнето отстранено от играта. Като в случая вълкът беше вампир, но подробностите нямаха значение тук.

- Защо не, сега съм един от вас. - вдигна рамене новородения (въпреки че беше малко старичък за да се сравнява с бебе.. о, какво знаеш ти, нали си на сто)
- Сега - да. А преди два дена беше готов да ни унищожиш. Прости недоверието ми в предател. - рече иронично Тейлър, все така подпирайки се на вратата, без да помръдва и мускул.
- Предаде тях за да се присъедини към нас. - уточни Кълън, не особено доволен от прекъсването на русокоската. Малко я вълнуваше.
- Предателят си е предател. От къде си сигурен, че няма да реши да им предава сведения?

Че няма да остане на страната на тези, от които беше част преди няколко дни?! Предателят си е предател! - изсъска Джон, повтаряйки основната мисъл. Трябваше да бъде поставен на изпитателен срок, трябваше някой да го следи. Всъщност, нямаше да има толкова "трябваше", ако беше изпълнено първото - трябваше да бъде убит. Ами ако имаше семейство? И срещу тях ли щеше да се обърне? Срещу дете, брат, майка? Бивш колега, стар приятел. С неговия пост сигурно имаше такива в министерството. Това можеше да бъде полезно, но и опасно. Щеше да се пречупи, беше нов, свеж, жаден и неконтрулируем.
Предателят си е предател.

Заглавие: Re: Димящият котел Вто Мар 16, 2010 4:36 pm

- Какво се косиш толкова?! – обърна се шегувито Емет към Джон. – Аз искам да се бия с вас. Смисъл, да се бия вашата страна. Винаги съм искал да съм вампир, да съм част от вас и сега Едуард ми предостави идеалната възможност да съм такъв, за което много му благодаря. – Кълън се обърна към новият си ‘брат’ и се усмихна.
- Както казах – нямам ти доверие. – отвърна Тейлър, като стоеше все така сковано на вратата на мазето. – Ще те видим колко много искаш да си вампир... – каза тя и се обърна към Едуард – Е, ако искаш може да отидем във вас. – усмихна се тя. – Трябва да обсъдим стратегията ни за следващото нападение. Ще изпитаме и теб, Кълън две. – обърна се към Емет, който си помисли: „Кълън две? Wtf?!”

Двамата мъже просто кимнаха с глави и тримата излязоха от помещението, където се намираха. Емет, като че ли беше станал много по-бърз. Беше му малко странно, но знаеше, защо – беше вампир. Тази мисъл в него го караше да настръхва, толкова много беше мечтал за тази привилегия и ето, че сега беше един от тях. Супер! Качиха се по една спираловидна стълба и излязоха в тъмно, мрачно помещение, цялото покрито в слоеве прах. Емет изгледа обстановката малко неодобряващо, но ще трябваше да свиква да идва в места като тези.

- Приятен ден, Монро. – извика на излизане Едуард и затръшна вратата след себе си. – Е, ще се магипортираме ли или ще тичаме? – попита Кълън и зачака отговора на Джон...

Ако искате направо пишете в къщата на Едуард, няма смисъл да стоиме повече тука.