Езерото...

Заглавие: Езерото... Вто Апр 06, 2010 10:55 am

Всеки беше виждал Черното езеро. То беше едно от първите неща, които първокурсниците виждаха, след като слизаха от Хогуортс Експрес и вниманието им почти винаги беше приковавано от тайнствените тъмни води на езерото. Освен,че можеше да поседнеш на брега му, друга възможностбеше и да се заемеш с разгадаването на многото легенди, като тази, че в езерото е криела гигантска сепия... Да, гигантското черно езеро, опасващо почти цялата западна част на Хогуортс, криеше много тайни.. и все пак си оставаше любимо място на влюбените.

Следващата ви стъпка, след като слезете от Експрес Хогуортс, пишете тук, как пристигате в замъка с лодките. Пише се само от първокурсници!

мъгъл Брой мнения : 112

Влакът забавяше още повече ход, докато най-накрая се спря. Навън вече беше се смрачило. Отново стана една голяма навалица по коридорите на експреса. Ученици от най-различни курсове се блъскаха по коридорите за да могат да излязат колкото се може по-бързо. Ашли и Персефона също тръгнаха да излизат, но за няколко минути, вратата на купето не можеше да се отвори заради цялата суматоха. След като се успокои малко обстановката и вратата вече можеше да се отвори, двете момичета също се присъединиха към останалите ученици от своя курс.
Когато излязоха, навън духаше слаб, но студен вятър. Всички бяха облечени в мантии /дори и момичетата xD/. Дебел глас се чу в навалицата.
- Първокурсниците насам! Първокурсниците насам!
Първокурсницете се запътиха натам. Викаше ги един доста голям мъж, с голяма гъста брада. Този човек наподобяваше великан, но не бе чак толкова голям. Всички деца последваха човека, който ги викаше по една стръмна и тясна пътечка, която водеше към езерото. Там ги чакаха малки лодки, които не побираха повече от двама-трима, може и четирима, човека.
Ашли и Персефона се запътиха към най-близката лодка. Сеф предпазливо се качи на нея. В лодчицата, освен двете момичета се качиха и други две. Нито Аш, нито Сеф не ги бяха срещали във влака...

мъгъл Брой мнения : 24

Пътуването продължи около час. Влакът забави ход и спря пред голямо тъмно езеро, в което имаше около 30 малки лодки, които се поклащаха от вятъра.
Сибил излезе от купето и се запъти към изхода, бутайки се в множеството ученици, които се блъскаха и викаха.
Всички искаха да излязат първи и в коридора беше пълен хаос.
След няколкоминутната блъсканица, вратите на влака се отвориха и всички ученици се изсипаха навън.
Небето беше притъмняло и беше много студено. Всички ученици зъзнеха, увивайки се в мантиите си.
Из навалицата отнякъде се появи огромен човек, облечен в животински кожи, с голяма брада, внушителна фигура и гръмък глас, но добродушно лице. Беше висок около 2 метра и доста широк.
Много от първокурсниците не го познаваха и доста се уплашиха, като го видяха.
Не и Сил. Тя знаеше кой е.
- Това сигурно е Хагрид - промърмори тя.
Баща и доста и бе разказвал за него. Познаваше го от времето, когато учеше тук.
Той беше училищният пазач, на който директорът имаше голямо доверие. По-големите ученици обичаха да му ходят на гости в малката къща, близо до Забранената гора, където живееше той.
Той завика:
- Първокурсниците, насам! - и ги поведе към езерото. Всички млъкнаха, когато се приближиха до него.
Езерото беше голямо и тъмно. Много легенди се носеха за него, казваха, че на дъното му живеела гигантска черна сепия, която се показвала на повърхността изключително рядко. Малцина я бяха виждали и оттогава не смееха да стоят близо до езерото.
-Хайде, качвайте се в лодките. Не повече от трима души в лодка! - нареди Хагрид.
Всички се качиха в лодките и скоро потеглиха към училището.
Не след дълго пристигнаха. Училището беше огромно.
Слязоха от лодките и Хагрид ги поведе към училището. Отвори огромните врати и влязоха вътре.

мъгъл Брой мнения : 61

С много късмет Алис бе една от първите, измъкнали се от навалицата във влака. Тя чу, че някой вика първокурсниците при себе си, но не можа да види от къде идва гласа, беше много тъмно. Уилър седна в най-близката лодка, до която стигна. Водното возило леко се разлюля от тежеста на момичето, но бързо се балансира отново.
Вятарът клатеше лодките, в които бяха първокурсниците. Алис се огледа и установи, че някои изглеждаха объркани, други - притеснени. Много малко бяха уверени.
-Хей, знаеш ли, че в това езеро живее огромна сепия? - каза развълнувано някакво момче от съседната лодка на приятеля си.
-Не, това са само легенди! - засмя се той в отговор.
Русокоската въздъхна. Тя реши, че е по-добре да съсредоточи вниманието си към първокурсниците в лодката, в която стоеше.
-Аз съм Алис Уилър - каза тя и се усмихна приятелски.

П.П. Който иска може да се присъедини :]

мъгъл Брой мнения : 169

Дойде последният етап от пътуването и съвсем малко осатваше на първокурсниците да пристигнат във училището.Пътуването със влакът продължи около час и през това време Анди се беше отдал на почивка и беш заспал.Когато се събуди,видя че беше останал сам във купето и повеечто деца слизаха от влака.Малко старх го обзе,защото имаше вероятност да го затворят тук и той да не може да слезе навън.Затова грабна багажа си ,отвори вратата на купуто и се насочи със всичка сила към входа.Имаше още деца да слизат и акто се пое дълбоко въздух,момчето стисна здраво куфарите си и се нареди на опашката.Лека полека цялата редица се изреди на вън и Анди беше последният,окйто следзе и влакът потегли.
Нямаше много време да се оглежда,защото близко до него се чу един гръмогласен и висок мъжки глас:
-Първокурсниците насам!Първокурсниците да се съберат при мен!
Анди се усмихна,защото той позна пазачът на дивечът Хагрид и със вълнение се насочи към него.Когато децата се събраха,великанът ги разпредели във групичка и секачиха във всичките лодки,като във всяка стояха по две деца.
Вълнението се усещаше между децата,който нямаха търпение са видят красивият замък и да се запозанят със обстановката отвътре и да видят учителите.Всичко премина благополучно и заедно със Хагрид те излязоха на сушата и със бавни крачки се заъптиха към входа на училището,където вече ги очакваше един от учителите.

мъгъл Брой мнения : 29

Едвам, едвам домъкнах куфарите до езерото. До езерото имаше много ученици и очевидно всички, бяха от първи курс.
- Внимателно, да не паднете- викаше един огромен мъж с дълга коса и с брада. Май това беше Хагрид, чувала бях за него от родителите ми. Отидох до него и го попитах:
- Извинете, вие ли сте Хагрид?
Мъжът ме погледна и ми каза:
- Да, аз съм. А ти коя си, малка госпожичке?
- Аз съм Пейдж Брайс. Приятно ми е- подадох си ръката, а когато Хагрид ми я стисна, помислих, че я счупи, но не беше счупена.
- Е добре, Пейдж. Качвай се на някоя лодка и да отиваме към Хогуортс- каза Хагрид и ми взе куфарите. Качих се на една лодка, на която имаше едно момиче и едно момче. Хагрид ми сложи куфарите в лодката и тя започна да се движи. Когато стигнахме до другия край на езерото, Хагрид помогна на всички да слязат и ни поведе към училището Хогуортс.

мъгъл Брой мнения : 64

Алис Уилър написа:: С много късмет Алис бе една от първите, измъкнали се от навалицата във влака. Тя чу, че някой вика първокурсниците при себе си, но не можа да види от къде идва гласа, беше много тъмно. Уилър седна в най-близката лодка, до която стигна. Водното возило леко се разлюля от тежеста на момичето, но бързо се балансира отново.
Вятарът клатеше лодките, в които бяха първокурсниците. Алис се огледа и установи, че някои изглеждаха объркани, други - притеснени. Много малко бяха уверени.
-Хей, знаеш ли, че в това езеро живее огромна сепия? - каза развълнувано някакво момче от съседната лодка на приятеля си.
-Не, това са само легенди! - засмя се той в отговор.
Русокоската въздъхна. Тя реши, че е по-добре да съсредоточи вниманието си към първокурсниците в лодката, в която стоеше.
-Аз съм Алис Уилър - каза тя и се усмихна приятелски.

П.П. Който иска може да се присъедини :]

Момичетата се присъединиха тълпата първокурсници, които се бяха насочили към огромния човек. Сеф първа се качи в една от лодките, която леко се поклащаше от движенията на тъмната вода. Ашли я последва и с леко препъване седна срещу русокосо момиче, чието лице не виждаше добре от тъмната нощ.
- Аз съм Алис Уилър - представи се момичето с усмивка.
- Ашли Евънс - усмихна се в отговор Аш и се загледа в отдалечения замък, докато Персефона се представи. Това бе най-голямата сграда, която момичето бе виждало в живота си.
Лодките потеглиха, следвайки Хагрид, който се бе свил сам в една от тях. Сред първокурсниците се носеха шепоти за езерото, в което лодките изглеждаха невероятно дребни.
- Дали всички легенди за езерото са вярни? - обърна се Ашли към съученичките си с тайнствена усмивка, заразена от разговорите на останалите.
- Възможно е - отговори Сеф - Сега съм по-развълнувана от разпределението, което ни предстои...

мъгъл Брой мнения : 112

- Вие в кои домове искате да отидете? - продължи Персефона. - Аз искам да съм или в Грифиндор, или в Рейвънклоу. А вие? - попита отново нетърпеливо момичето. - Не искам да бъда в Слидерин. Баща ми ми е разказвал, че всички лоши магьосници са излезли от този дом. Но по-добре е даже да се падна в Хафълпаф. За нищо не света не искам да съм в Слидерин.
След дългото говорене за домовете, Персефона се усети и се спря. Беше възмутена от себе си. Често й се случваше да започне да говори, като дрънкало. xD Искаше да прикрие възмущението си, като се загледа във водата. Тя изглеждаше черна, а на някои места сребриста, заради луната, която я осветяваше.
- Ъмм извинявайте.. Просто понякога съм голямо дрънкало.. - започна да се оправдава Долкинс.
Другите две момичета се прихнаха да се смеят. След няколко секунди, Сеф осъзна колко глупаво изглежда и затова и тя започна да се кикоти. Изведнъж луната започна да свети още по-силно. Тази гледка беше много красива, още повече, че пък вечерта беше загадъчна, което придаваше още повече чар на самата вечер.

мъгъл Брой мнения : 64

Сеф Долкинс написа:: - Вие в кои домове искате да отидете? - продължи Персефона. - Аз искам да съм или в Грифиндор, или в Рейвънклоу. А вие? - попита отново нетърпеливо момичето. - Не искам да бъда в Слидерин. Баща ми ми е разказвал, че всички лоши магьосници са излезли от този дом. Но по-добре е даже да се падна в Хафълпаф. За нищо не света не искам да съм в Слидерин.
След дългото говорене за домовете, Персефона се усети и се спря. Беше възмутена от себе си. Често й се случваше да започне да говори, като дрънкало. xD Искаше да прикрие възмущението си, като се загледа във водата. Тя изглеждаше черна, а на някои места сребриста, заради луната, която я осветяваше.
- Ъмм извинявайте.. Просто понякога съм голямо дрънкало.. - започна да се оправдава Долкинс.
Другите две момичета се прихнаха да се смеят. След няколко секунди, Сеф осъзна колко глупаво изглежда и затова и тя започна да се кикоти. Изведнъж луната започна да свети още по-силно. Тази гледка беше много красива, още повече, че пък вечерта беше загадъчна, което придаваше още повече чар на самата вечер.

Пътуването по повърността на Черното езеро продължи още около минута, която сякаш бе ден за развълнуваните първокурсници. Ашли се беше сгушила в мантията си, в опит да се прикрие от ледения полъх на нощния бриз. Луната бе покрита от преминаващите облаци, оставила след себе си само мъждиво сияние. Една по една, лодките се одариха в брега на езерото, сякаш запратени от тъмната вода. Учениците наслизаха пъргаво след тях и последваха Хагрид, който обесняваше нещо. Момичетата се сляха с тълпата, следвайки бъдещите си съученици. Някои от тях водеха оживени спорове, а други обесняваха на другарите си какво им предстои. Но Ашли сякаш бе онемяла. Тя наблюдаваше замъка, издигащ се сред невероятните гори и поляни, по-вълшебно и от това, което си бе представяла. Някой я побутна и момичето продължи да върви, заедно с останалите първокурсници, водени от Хагрид, който стърчеше пред тях. Преминаха покрай странните каляски, които бяха довели по-големите ученици, а великанът направи някакъв знак към тях, от което потеглиха нанякъде. Ашли си спомни за котарака си, който й заръчаха да остави сам във влака, но нямаше много време да се притеснява, защото бе време за първи път да пристъпи в замъка.

мъгъл Брой мнения : 28

Небето бе потънало в тъмнина. Звездите се мъчеха да я пробият, но не успяха изцяло и накрая се примириха. влакът бе спрял в Хогсмийд. Момичето слезе бавно и се озова в тълпата от ученици. Някой викаше първокурсниците. алекс знаеше, че ще пътуват с лодките, което не беше много хубаво - поне за нея. Бе доста развълнувана, а когато се качи в лодката се развълнува още повече. Лодките започнаха да се плъзгат по повърхността на езерото. След няколко минути, пред тях се появи замъкът. Алекс ахна и не успя да каже нищо. БЕ сякаш изваден от приказките. Момичето го гледаше с възхищение. Наоколо подухваше лек вятър. Бе студеничко и Алекс обгърна раменете си с ръце. Всички все още наблюдаваха замъка, но Алекс отклони погледа си и се загледа в тъмното и мрачно езеро. В него живееше гигантската сепия. Ужас! скоро лодките намалиха хода си. Брейв едва сдържаше вълнението си. Бе толкова радостна, че й идваше да заплаче и да заподскача. Все пак се въздържа и слезе на брега. Тръгнаха към замъка. На стълбите вече ги чакаше един от учителите, който щеше да ги въведе в Голямата зала.