Ив влезе в тихия и мрачен магазин с надеждата, че ще открие повече за своя вид. За година и половина единственото, което знаеше за върколаците е, че се превръщат по време на пълнолуние и са неконтрулируеми.
- Добър ден. - каза тя на красивата вещица, която в момента леко почистваше напрашената лавица с книги. Жената вдигна поглед и със мазен глас заговори:
- О, какво си имаме тук? Второкурсничка, предполагам? - дългата й черна коса леко се развя от затварянето на вратата.
- Да.- отговори Ив, докато вадеше списъка с книгите, които й беше казала баба й.
Той гласеше:
1. Ликантропия
2. Окултна литература
3. Забранена окулмантика и легилимантика
Последното го бе добавила сама, влечеше я легилимантиката. Владееше я, беше най - добрата в Хафълпаф.
Тя подаде листа на странната продавачка.
- О, какво си имаме тук? - повтори тя с грам удивление. - Върколак, предполагам?
- Не, не... една приятелка..
- Не ме лъжи! - пискливият й глас отекна в празния магазин. Момичето се вцепени. Вещицата забеляза реакцията и сниши тон. - Спокойно, няма да кажа на никого..
Фалшива усмивка се качи на красивото й, бледо лице. Жената се отдалечи и затършува из един прашасал рафт с черни книги.
- Аха! - извика тя, като намери и последната книга. Метна я към Ив и тя ловко я хвана. Вещицата се изкиска и каза:
- О, значи имаш и добри рефлекси!
- Колко Ви дължа ? - попита Търнър, игнорирайки въпроса на жената.[i]