Кабинета на Себастиян Михаелис.

Кабинетът на професор Михаелис бе напълно променен от първия му ден в училището. Сега офисът бе малко по-тъмен – почти всички пердета бяха спуснати и не допускаха много светлина в стаята – а декора бе различен. Странни и чудати вещи бяха залепени с магия на стените, а самите стени бяха светлочервени. По тях също и висяха различни картини. На една от най-значителните и видни картини беше изобразен паднал ангел, белите му крила бавно се превръщаха в черни и той лежеше на земята с лице, на което сякаш бе замръзнало едно единствено чувство - отчаяние. Беше особено красив ангел, лицето сякаш бе изваяно от най-великия майстор, но бе потъмняло някак, придавайки му леко плашещ, но и тъжен вид. Крилата продължаваха да потъмняват, докато накрая щяха да станат напълно черни и отчаянието би се изпарило и превърнало в решителност и непоколебимост. Все пак падналите ангели нямат друг избор освен да се превърнат в демони.

Другата картина, която се виждаше веднага щом се влезеше с помещението бе портрет на Себастиян Михаелис. Самият Себастиян не беше възхитен, но портрета му служеше добре. Ако някой влезеше в кабинета без разрешение или направеше нещо лошо то тогава Себастиян веднага щеше да научи благодарение точно на този портрет.

Катедрата на мъжа бе голяма, направена от абаносово, черно дърво. Както и двата стола, единия зад нея, а другият отпред. На бюрото нямаше нищо особено, едно от малкото неща, които придаваха на стаята светлина беше една, красива ваза с бели рози. Често в ъгъла на стаята можеше да се види малко столче, на което се излежаваше черната му котка.

Себастиян си тананикаше тихичко, докато разрязваше тъкмо приготвената от него торта. Тя носеше името "Foret Noire" и бе изпечена от еластично и издръжливо шоколадово тесто, бе напълнена с черешов сироп и бе аранжирана с пухкав, бял крем, който я покриваше идеално. Себастиян бе доста доволен от резултата, не че я бе изрекал за себе си. Той не разбираше фиксацията на повечето хора към шоколада и сладките изделия. Мъжът наряза тортата на шест пърчета и внимателно остави ножа на странична масичка. Тъкмо щеше да излезе и да потърси сладкото си коте когато чу приближаващи стъпки. Тъй като беше така тихо в кабинета той нямаше проблем да улови и най-малкия трепет дори на няколко метра извън него. Хмм, значи младият господар беше решил отново да дойде и да го тормо-- ъъ да го удостои с присъствието си. Е, поне сега Себастиян можеше да му затвори устата с парче торта, тъй като тя и без това бе за него. Мъжът се подсмихна на мисълта, знаейки че Шиел определено нямаше да остане доволен ако разбереше как Себастиян понякога мислеше за него. Но не, преподавателят улови няколко чифта обувки, не само един, затова бързо премисли варианта това да бъде Фантомхайв. Мъжът спря да си тананика и седна зад катедрата си, придавайки на лицето си студено и замислено изражение. Когато на вратата се почука Себастиян отговори проститчко.

- Влезте, моля.

Първи в стаята влезе малкия господар, а след него още двата ученика. Нима Шиел вече бе намерил приятели? Интересно. Колко бързо и манипулативно бе това дете, Себастиян понякога се изумяваше. Когато в стаята влезе и момичето Себастиян примига и не успя да издържи на изкушението.

- Шиел! - възкликна радостно преподавателя и за миг стресна и тримата със силното си възклицание.

Те гледаха някак с недоумение когато той се спусна към тях бързо и хвана Шиел в ръце, придърпвайки го в обятията си.

- Охх, Шиел, така се разтревожих за теб! Къде беше? - запита преподавателя, а Шиел се сгуши по-близо в него... и започна да мърка радостно, че е при стопанина си. Да, котката на Себастиян се казваше Шиел. Мъжът се вгледа в прекрасните кехлибарени очи, но съвсем скоро чу издразнено "Цъъ" и несъмнено знаеше, че това бе младия му господар. Ох, защо трябваше да има такава слабост към котетата? Първото впечатление, което бе направил на двамата нови ученика вероятно бе, че той е странен и може би дори влюбен в котарака си. А това бе толкова далеч от истината... е добре, бе малко странен и обичаше котката си, но това определено не бе как искаше хората да го гледат. Себастиян не искаше да пусне малкото си домашно животно, но нямаше как и въздъхна. К неохота го направи, пусна котето на земята и погледна към Фантомхайв, който изглеждаше така сякаш искаше да го убие бавно и мъчително. Шиел(момчето, не котето) гледаше Себастиян на кръв и малка руменина бе покрила бузите му, но тя не бе толкова от срам, отколкото от ярост. Себастиян можеше да си представи какво се върти в главата му, вероятно начини за убийство.

- Надявам се младият господар да ме извини за дето се отплеснах малко. Просто бях щастлив да видя, че котето ми е добре. Но колко мило и тактично, че ми го върнахте, поласкан съм. - усмихна се със своята котешка усмивка, някак самодоволна, но любезна. След това погледът му се спря на другите двама. И двамата ученика изглеждаха доста добре, доста привлекателни, но той не би очаквал нещо по-малко от Шиел. - Моето име е Себастиян Михаелис и съм ви благодарен, че върнахте малкия Шиел. - Себастиян успоредно постави длан до устата си, сякаш щеше да им сподели тайна. - Всъщност я кръстих на младия господар. - каза им той тихо, почти шепнейки. Фантомхайв се изчерви отново, от ярост и срам, но бързо поклати глава и руменината изчезна.

- Това е достатъчно, Себастиян. - отсече твърдо Шиел с доминиращия си тон и Себастия се поклони веднага с дясна ръка на сърцето.

- Извинете. - каза спокойно и искрено. Когато се изправи Себастиян погледна приветливо Джин и Илайза и им измагьоса по един стол. Шиел вече бе заел този пред катедрата без дори да попита. - Моля седнете. - усмихна се като посочи към меките столове. - А вие двама всъщност сте?

Джин не бе шокиран от приятната демонстрация на сложните взаимоотношения между новият му приятел и бъдещият му преподавател по Магическа култура. В интерес на истината, впечатление бе думата,която най-добре би могла да опише изражението на лицето му. Цялата тази небрежна обстановка,въпреки опитите да бъде опорочена, бе толкова приятна за младия Аканиши, че просто това бе като сън за него. Отдих. Кислород. Свобода. Това бяха думите,които му се въртях в главата в момента. И всичко благодарение на не чак толкова формалната връзка между Шиел и Професор Михаелис.

Случката с котката бе доста забавна,призна сам за себе си Джин. Ето защо Шиел не искаше да каже как се казваше малкото "сладурче",изуми се Джин отново. Е,разбира се,и той би се срамувал да го каже на напълно непознат човек,но от друга страна би бил също така и поласкан. Но все пак се радваше,че няма!

Докато Джин се бе отнесъл по реката на своите безкрайни и в повечето случаи,несвързани мисли, Аканиши усети погледа на преподавателя им да обхожда,както него,така и Илайза и да се обръща любезно към тях. Момчето не бе чуло въпроса,но естествено, не остави това да се разбере,а веднага отвърна със също толкова любезен,но същевременно и хладен глас.

-Аканиши Джин,приятно ми е п-ф Михаелис.-когато мъжът чу името си повдигна вежда и се усмихна с котешка усмивка,която Джин имаше чувството,че доста често щеше да вижда.Джин бързо добави,като не остави възможност мъжът да каже каквото и да е било- Шиел-сан ми спомена вашето име,докато разговаряхме малко по-рано днес,надявам се не е проблем това.-като каза и последната дума от изречението си, Джин се поклони с перфектият си 90-градусов поклон, който и двамата му съкурсника вече бяха виждали.

Като изчака около 2 секунди и половина се изправи с леко крива усмивка и каза толкова бързо,че останалите едва разбраха какво казва.
-Искреносенадявамдаметретиратедобреидабъдадобърученик!- и без да дочака смутените погледи на останалите трима се "тупна", най-аристократично, на стола предназначен за него,а безразличното му изражение зае положението си,което така рядко се появяваше на красивото лице на момчето. То просто не бе създадено за подобни неща. Лицето на Джин Аканиши бе създадено за усмивки и нищо друго. Но да,момчетата не биваше да се усмихват чааак толкова често,защото хмм...защо в същност? а,да..защото това бе привилегия на момичетата.

Когато тази мисъл премина през ума на Аканиши той сам се учуди от нея и веднага отправи поглед към Илайза,която в този момент също го гледаше,но с някаква нотка на неразбиране в очите си. Джин се усмихна най-любезно,отново, и наклони главата си настрани, с което показваше,че неговият ред е свършил и Илайза само трябваше да схване намека му и да поеме щафетата.

Докато слушаше разговора между новия си приятел Шиел и професор Михаелис, който щеше да й преподава Магическа култура, Илайза остана с впечатлението, че двамата са доста близки. За Шиел не можеше да бъде сигурна, но преподавателят определено беше привързан към момчето. Явно затова бе кръстил котето си на Шиел и толкова много му се радваше. Илайза реши, че часовете при професора ще са йособено интересни и ще има какво да научи от него, тъй като беше малко особенна личност.
Осъзнавайки, че сега бе нейн ред да се представи, Илайза си пое дъх и погледна към кафеникавите очи на преподавателя, преди да заговори:
-Здравейте. Аз съм Илайза Тайлър. Приятно ми е! - каза момичето малко по-бързо, отколкото му се искаше. Нямаше причина за това, но не й се искаше вниманието на всички да е насочено към нея. Тъкмо щеше да сведе поглед, кокато срещна милата усмивка на професор Михаелис, който сякаш искаше да й каже, че няма от какво да се притеснява.
-На мен също ми е приятно, госпожице Тайлър. - отвърна мило мъжът, като погледна първо към нея, а после и към Джин. - Виждам, че сте станали близки приятели с малкия ми Шиел.
При тези думи Фантомхайв погледна ядосано към преподавателя, макар да беше очевидно, че той имаше напредвид котенцето. Джин, който не изпускаше нищичко от случващото се едва не избухна в смях от получилото се двуслислие в думите на професора. Той успя да прикрие смеха си с широка усмивка и за негово успокоение, когато погледна към Илайза забеляза, че тя също беше развеселена от това.
-Разбира се! Малкият Шиел е наистина сладък. - отвърна Илайза, без да се замисля, че отново не беше добавила за кого говори. - Очарователно малко котенце!
Джин отново щеше да се засмее, но професор Михаелис не забеляза това, тъй като отново започна да се закача с котенцето си. Илайза не можеше да не се зарадва на това колко привързан беше преподавателя към котенцето си. Джин и Шиел изглеждаха изумени от действията на професора си, но никой от тях не каза нищичко, поне в първия момент.
След това Шиел "изцъка" с език, сякаш за да привлече вниманието на околните, но професор Михаелис дори не забеляза, тъй като в този миг малкия Шиел бе използвал малките си остри нокти като оръжие срещу ръката му.

Шиел гледаше с прикрит яд, докато Себастиян си изграеше с глупавата котка.

- Апчу! - изведнъж се чу и Себастиян най-сетне погледна към Фантомхайв. - Себастиян, остави я тази котка преди да ти заповядам. - момчето едва задържа гласa си спокоен, най-вече защото алергията му го тормозеше ужасно. Също така бе раздразнен, разбира се, но не позволи на чувството да се изпише на лицето му. Въпреки това бе сигурен, че Себастиян, а може би и другите двама, бяха усетили студените вълни, които излизаха от него. - Апчу! Веднага Себастиян!

Мъжът изглеждаше така сякаш се опитва да не се усмихне с мазната и самодоволна усмивка, която Шиел познаваше толкова добре. Тя се показваше в пълния си блясък всеки път когато Себастиян успееше да изкара някаква реакция от типично спокойното и неемоционално дете. Джин и Илайза също изглеждаха някак развеселени, но също като мъжа го прикриваха по някакъв начин. Илайза примерно бе сложила ръка пред устата си, за да заглуши смеха си.

- Надявам се младият господар да ме извини. Напълно забравих за алергията му. - Шиел бе сигурен, че това бе лъжа, но не коментира. С бързи стъпки Себастиян мина покрай седналите ученици, отвори вратата на кабинета и пусна катарака навън. След това се върна до катедрата. - Тъй като Вие, гасподин Аканиши и госпожице Тайлър бяхте така добри да придружите младия господар чак до тук, аз предлагам да останете за чай? Надявам се да нямате нищо против, но честно казано тук става доста самотно.

- Нямаме нищо против, професоре. - каза любезно момичето и се усмихна леко. Вече не изглеждаше така нервна.
Джин също кимна и все още изглеждаше развеселен. Шиел не знаеше какво бе накарало момчето да изпитва това, но можеше да познае. Странната интеракция между Шиел и Себастиян не оставаше незабелязана от повечето хора, а тези двама ученика бяха доста наблюдателни и възприемчиви.

- Себастиян? Сервирай ни и торта. - нареди Шиел небрежно и кимна към вече нарязаната торта, която бе поставена на допълнителната масичка до катедрата на преподавателя. Беше я забелязал на секундата, в която бяха влязли в кабинета на мъжа. Фантомхайв можеше да усети негово творение веднага. Никога преди не беше опитвал по-вкусни сладкиши от тези направени от Себастиян, а това казваше много, все пак той имаше фирма за сладки изделия.

Себастиян кимна почтително.

- Разбира се, както нареди младия господар. - отвърна той кратичко, въпреки че това бе идеята му от самото начало.

Преподавателят извади магическата си пръчка, прошепна нещо и една от витрините в шкафа зад се катедрата се отвори. От нея излетя чаен сервиз : чайник, чаши за чай, купичка със захар, кана за мляко, кана за кафе, паничка за отпадъци и, разбира се, те долетяха върху поднос, който Себастиян умело улови в длан, насочена нагоре. След това мъжът се зае да приготвя чай, измагьосвайки вода, която накарада кипи с просто заклинание, а след това и мляко в специалните за това кани. Накрая призова листенцата чай и цидака, които също бяха във витлината. Шиел, Илайза и Джин си говореха по между си докато мъжът работеше. Бе готов доста бързо и след като попита за предпочитанията им(с или без захар, с или без мляко и т.н.) три единтични чаши с горещ, димящ чай долетяха до всеки един от седналите ученици. Себастиян постави своята чаша на бюрото си и призова три чинии. Върху тях сложи по едно парче от тортата, от която бе така горд. Бе я направил с много внимание и се надяваше, че ще я харесат. И все пак всеки харесваше сладкишите му, дори и най-големия кулинарен критик би дал всичко само, за да зърне негово захарно творение. Какво да се прави, така бе добър с тези неща той. Мъжът добави по една десертна виличка в чиниите преди да позволи и на тях да отлетят до учениците.

Джин и Илайзи всъщност му благодариха, което го накара да се усмихна в признателност, докато Шиел спокойно започна да се храни без да промълви. Ах, какъв неблагодарен малък господар имаше Себастиян.

- Надявам се да ви хареса. - усмихна се мило преподавателя.

- В това няма съмнение. - отбеляза хладно Шиел и Себастиян едва не се усмихна на похвалата. - Тъй като и тримата пропуснахме вечеря. - допълни момчето преди да сложи още една хапка от вкусната торта в устата си и почти невидимата усмивка на лицето на Себастиян се изпари. Той само кимна, гледайки без емоция как Шиел отпийва малка глътка чай.

Самият преподавател не си сложи от тортата, която бе изпекъл. Да се разпореждаш в кухнята на училището бе доста трудно, заради непоносимите таласъми, но тъй като той бе учител го бяха оставили да прави каквото си поиска. И все пак той не разбираше фиксацията на хората върху шоколадовите сладкиши, не че не обичаше сладко, просто не виждаше какво толкова имаше в него. Но и тримата ученика определено харесаха изделието му и заради това той бе доволен.

- Докато си похапвате може би ще можете да ми кажете нещо за себе си? Като примерно от къде сте, защо решихте да изучавате предмета ми, харесва ли ви тук, намерихте ли си приятели още и такива неща. - обърна се той към Джин и Илайза. - И между другото има още, не се срамувайте да поискате. - допълни той, усмихвайки се отново с широката си котешка усмивка.

Джин си похапваше най-сладко и гледаше сцената пред него с развеселение. Наистина колкото и да гледаше и да слушаше професора и Шиел, имаше чувството,че няма да му омръзне скоро. А и как можеше с тези интересни обрати, които нещата можеха да поемат.

Та, стоеше си най-спокойно и си похапваше младия Аканиши,когато тъкмо щеше да отпие от чашата си,професора се обърна към него и Илайза

- Докато си похапвате може би ще можете да ми кажете нещо за себе си? Като примерно от къде сте, защо решихте да изучавате предмета ми, харесва ли ви тук, намерихте ли си приятели още и такива неща.И между другото има още, не се срамувайте да поискате.

На Аканиши вече започваше да му става зле. За един ден колко пъти щяха да го питат едно и също нещо. Наистина това положение започна да му играе по нервичките и реши,както винаги да бъде "лаконичен и бърз".

-Честно казано,не знам какво мога да кажа за себе си. Произлизам от не чак толкова безизвестна японска династия,но не мисля,че това е нещо, с което трябва да започна,не?-опита се да ободри обстановката Джин,която не бе чак толкова отчайваща,но.. - Защо реших да изучавам предмета Ви? Нима се нуждаете от моето скромно мнение и нямате достатъчно увереност в уменията си на преподавател?-думите на Джин бяха доста дръзки,но той си бе такъв,а и не изглеждаше така сякаш думите му са засегнали Михаелис,а тъкмо обратното - онази котешка усмивка се бе разтегнала още повече на лицето му,ако това бе възможно,разбира се. - В същност п-фе,ако мога да спомена - бърз поглед към Шиел,който премина през него и отново се обърна към професора - чух доста добри отзиви за Вас,така че,мисля че съм направил добър избор,като предпочетох Вашият предмет.-Джин най-накрая отпи от чашата си и я постави обратно в чинийката си.

Без да поглежда към останалите двама, продължаваше да се взира в професора,който на свой ред мина покрай голямата си катедра и седна срещу първокурсниците. Джин преспокойно можеше да усети погледите на съкурсниците си,но не им отвърна,а взе отново своята лъжичка и я поднесе към тортата,която бе така вкусна,че можеше да накара човек да забрави дори за какво мисли. Тогава внезапно японецът чу как момичето до него слабо се прокашля и се обърна към нея,като си спомни,че трябва да чуе и нейният отговор.

Ставаше все по-неприятно да трябва да говори за себе си, мислеше си Илайза. Предпочиташе просто да си седи и да наблюдава какво се случваше в стаята, а с професор Михаелис и Шиел нямаше да й доскучае. Вместо това сега трябваше да измисли какво да отговори, така че да не повтори думите си от предния път.
-Ами аз... - започна Илайза и като забелаза погледите на останалите върху себе си замлъкна. Премисли отново какво искаше да каже и след това реши точно как да постъпи. - Знаете ли, професоре, тук е доста по-различно от имението, в което сме израсли с брат ми и мисля, че ще ми хареса. Що се отнася до предмета Ви, то смятам, че ще ни научите на доста полезни неща и няма да скучаем.
При тези думи Джин се усмихна, сякаш си беше мислил същото. Илайза си хапна от тортата, изчаквайки някой да проговори, но никой не го направи.
-Освен това... - продължи тя, възползвайки се от тишината в стаята. - Държа да отбележа, че не съм яла по-вкусна торта от тази. Къде сте се учили, ако не е тайна, на такива чудесни сладкарски умения?
Илайза се опитваше да бъде възможно най-дружелюбна и започваше да се възхищава на преподавателя си. Дори започваше да се чуди как може Шиел да се държи толкова нелюбезно към професор Михаелис, който така добре се отнасяше с него. Явно имаха доста странни взаимоотношения, за които тепърва щеше да научи, но засега това й беше достатъчно. Тя продължи да похапва сладко от тортата, поглеждайки към Джин и Шиел, които правеха същото. След това отново върна погледа си към професор Михаелис, тъй като се готвеше да й отговори.

Себастиян остана мълчалив за няколко секунди, като се опитваше да скрие усмивката си. Разбира се, че неговите сладки изделия бяха безупречни. Той нямаше право да си позволи нещо друго. С острия си поглед забеляза как Шиел се подсмихна потайно преди момчето отново да отпие от чая си. Джин обаче го гледаше внимателно, докато си похапваше, както правеше и Илайза.

- Господин Аканиши, за увереност в уменията ми... та, аз не съм нищо друго освен скромен преподавател до самия край. - отвърна на коментара на Джин по своя странен и мистериозен начин и се подсмихна като видя израженията им. - А, за въпроса за чудесните ми сладкарски умения... всичко се постига с много труд, госпожице. А и откакто приех поста частен учител за младия Фантомхайв, опасявам се, имах прекалено много възможности да подобря уменията си в тази сфера. Разбирате ли, кой да си помисли, че едно от условията да се работи при господин Фантомхайв би било кулинарно умение? И особено приготвянето на сладкиши. - Себастиян поклати глава сякаш напълно отчаян. - Та младия господар дори отказва да се заеме с преглеждането на документите на собствената си фирма, ако не му поднеса собственоръчно изпечена торта... - допълни с тих, престорено потаен глас, като гледаше само към Джин и Илайза, а Шиел пренебрегваше.

Изведнъж се чу изтракване на прибор и тримата се обърнаха към тринадесетгодишното момче от "Терра", което бе изпуснало виличката си в чинията без да иска. Шиел примигна веднъж-дваж, сякаш не можеше да повярва, че се е случило, все пак маниерите му бяха перфектни и нещо такова никога не му се бе случвало. Не на него. След това спокойно двигна вилицата си и набоде последната хапка торта преди да я сложи в устата си. На Себастиян му бе ясно, че думите му бяха постигнали желания ефект. Защо ли така обичаше да дразни малкото момче? Може би защото иначе винаги бе така спокойно и не показваше емоция, както нормално момче на неговата възраст.

- Себастиян. - започна спокойно Шиел и вдигна с ръка своята празна чиния малко по-високо във въздуха. - Искам още едно парче.

Мъжът се подсмихна, стана, приближи се и взе чинията от Шиел, след което я постави на допълнителната мачиска и седна отново зад катедрата си.

- Но младия господар ще си развали апетита ако консумира второ парче торта. - възпротиви се скромно преподавателя.
- Няма значение, искам още едно парче. - настоя Шиел с малко по-твърд тон.
- Не може. - Себастиян отсече, със същия твърд и непоклатим тон.

Двамата се вгледаха един в друг, решителност срещна решителност, Шиел с прикрит яд в очите, а Себастиян съвсем спокоен. Накрая Шиел въздъхна.

- Тче. Добре тогава, но и без това прапуснах вечерята. Всъщнос всички я пропуснахме. - допълни момчето и погледна към часовника си. Да, вечерята бе започнала точно преди две-три минутки.

Михаелис изведнъж изглеждаше алармиран или така можеше да се нарече лекото притеснение, което се изписа на лицето му.

- О, това не е добре. За младия господар да не се храни редовно е недопустимо, тъй като все още расте. Това се отнася и за новите му приятели. Позволете ми да се отбия до голямата зала и да ви донеса вечерята тук? - попита любезно преподавателят.

Илайза остана мълчалива по време на разговора между Шиел и професор Михаелис, както и Джин. Двамата се споглеждаха от време на време, но никой не намираше за правилно да се намеси. Най-сетне професорът бе поискал от части и тяхното мнение. Илайза погледна към Джин, но когато той не каза нищичко тя промълви:
-Няма нужда, професоре. Може би е добре да слезем в голямата зала, за да вечеряме. Нали, Джин? - тя потърси съдействието на съученика си, който в първия миг не осъзна, че Илайза е споменала името му.
-О, да. Няма да Ви създаваме затруднения. - съгласи се плахо Джин и определено щеше да върне жеста за това на Илайза някой път.
-Изобщо не ме затруднявате. - заяви Себастиян и погледна към Шиел, който бе останал мълчалив за малко.
-Не ги слушай, Себастиян. Върви до голямата зала и ни донеси вечеря. - с твърд, макар и тих глас промълви момчето. Явно не изглеждаше доволно от факта, че преподавателя го държеше толкова изкъсо, що се отнасяше до храненето му. На часа професора излезе от стаята и в стаята настъпи тишина.
-Господин Фантомхайв... - промълви Илайза, като погледна хладно към Шиел. - Може би не бива да бъдете толкова груб към професор Михаелис. Той Ви мисли само доброто.
Джин впери поглед в Илайза и му се искаше да й каже да замълчи, тъй като вероятно думите й щяха да засегнат другото момче, но вече беше късно. Шиел стрелна Илайза със студените си сини очи и успя да задържи лицето си спокойно за няколко секунди.
-Не мисля, че това Ви засяга. - прошепна към нея Джин, привличайки вниманието й, но Илайза все още държеше на думите си и нямаше намерение да се извини за мнението си. В този миг Шиел се изправи от мястото си, придавайки си заплашителен вид и пристъпи напред към Илайза, но отварянето на вратата го принуди да спре на мястото си, тъй като професор Михаелис бе успял да се върне с две табли в ръцете си, отрупани с какви ли не лакомства.
-Изпуснах ли нещо? - запита той развеселено, като остави таблите на масата и огледа тримата ученика, опитвайки се да отгатне какво се бе случило в негово отсъствие.

Шиел не можеше да повярва на ушите си, госпожица Тайлър смееше да критикува начина, по който той се отнасяше със Себастиян. Та Михаелис му бе слуга, нима Шиел трябваше да е мил към него? Колко глупаво. Беше немислимо. Какво знаеше тя, че да съди толкова бързо, нима можеше да прецени ситуацията? Само от няколко разменени думи? Себастиян му бил мислел доброто, каква шега! Тъкмо се бе изправил и бе готов да й заяви, че наистина не е нейна работа когато преподавателят намери точно в този момент да се върне с две табли, отрупани с храна. Шиел му стрелна един полу-ядосан, полу-развеселен поглед. Ако мъжът чуеше какво бе казала госпожица Тайлър... всъщност, развеселен ли щеше да бъде? Шиел предполагаше, че да. И все пак тази страна на момичето бе по-интересна. По-студена и не чак толкова наивна.

- Госпожице. - започна тихо Шиел с контролиран глас, като за сега реши да игнорира учителя си. - Бихте направили добре да се вслушате в думите на Джин-сан. Защото това наистина не Ви засяга. - Шиел хвърли поглед към Аканиши, който можеше да се сметне за признателен. Някои хора знаеха кога да замълчат.

Себастиян се покашля.

- Моля, госпожице Тайлър, да извините младия господар ако Ви е засегнал с нещо. - започна благо Себастиян, усмихвайки се преветливо. - Има няколко теми, които не бива да се засягат в негово присъствие и дори той може да избухне понякога. Моля, простете му, не го е направил съзнателно.

Шиел се обърна към преподавателя, изцъка недоволно и отново си седна на мястото. Защо мъжът бе решил, че точно Шиел бе направил нещо нередно? Това бе напълно нечестно, Себастиян трябваше да вземе неговата страна, а не тази на момичето.

- Нищо не е станало, Себастиян. Лейди Тайлър просто изразяваше тревогата си, задето изглежда не те третирам достатъчно... мило.. докато ти ми желаеш всичко, кхъм, най-добро... явно. - както Шиел очакваше Себастиян се подсмихна преди да се засмее звънко, а развеселения му смях ободри някак тежката атмосфека.

- Ох, разбирам. Госпожице Тайлър, много съм Ви благодарен за милите думи. Оценявам го. И изглежда, че ще се разбираме добре през следващите четири години, през които ще изучавате предмета ми. - Себастиян се усмихна мило на момичето, след което се обърна и към тримата. - Сега, моля, започнете да се храните, защото иначе ще стане късно и ще нарушите вечерния час. - Таблите се спуснаха с магия пред децата върху масите, които чак сега забелязаха. - Донесох на младия господар любимото му. - допълни Михаелис към Шиел, който го погледна лошо преди да започне да се храни. Себастиян само се засмя тихичко без да привлече вниманието на учениците. На Шиел не му направи впечатление, че преподавателя не бе взел храна за себе си, а просто започна да се храни. Не бе гладен, но знаеше че няма да може да се отърве ако не хапне поне половин ястие.

Преди Джин да си седне на мястото и да започне да се храни,цялата сценка се разигра отново в съзнанието му. Добре направи,като се намеси,макар и не чак толкова навреме,колкото му се искаше. Може би,ако се бе обадил малко по-рано,нямаше сега Илайза да се чувства неловко или поне така усещаше нещата Аканиши.

Наистина Шиел попрекали малко. Но нито той,нито Илайза го познаваха достатъчно добре,че да знаят кога и какво трябваше да говорят с момчето до тях. Нещата взимаха да преминават от интересни към странни,а това още повече допадаше на Аканиши. Сега вече люботният му дух бе разпален и нямаше да се успокои скоро.

Мълчание бе обзело кабинетът на професора по Магическа култура толкова бързо,че още след няколко минути и тишината бе станала непоносима за Джин. Да,нещо с което не се гордееше бе,че понякога,и то винаги в неподходящите моменти,ставаше повече от приказлив и ако не започнеше веднага разговор,все едно го наказваха с най-лошото наказание на земята. Но тъй като не бе много сигурен как трябваше да наруши въпросната тишина реши да се донаслади на вечерята,която професорът,така любезно бе донесъл за тях тримата.

-Хъм,г-н Михаелис,забравили сте да вземете вечеря за себе си? Или може би не се чувствате гладен? Във всеки случай,бих желал да Ви напомня,че и Вие-преподавателите,се нуждаете от храна.

Джин чу звучно изцъкване от едната си страна и се обърна към Шиел,който се бе заел прекалено усърдно с храната си. Но след като погледна към преподавателя си,Джин отново можеше да забележи онази прословута усмивка,макар и не чак толкова видна. И все пак я имаше.
Джин поклати глава неразбиращо. Наистина какви странни индивиди имаше тук.

Илайза не бе обелила и дума,от както бе седнала да яде и това малко или много поразтревожи Аканиши,затова се обърна към нея.

-Госпожице Илайза,надявам се храната да Ви хареса.-без дори да дочака отговор, Джин продължи с консумирането на вкусната вечеря. Но тогава....

...Себастиян едва успя да сподави смеха си. Разбира се, че не беше гладен. Не и за такава храна, каквато те предпочитаха. Той винаги бе умиращ от глад и жажда, но не за храна и вода, а за съвсем друго нещо. Илайза обаче кимна и сподели, че ястията са превъзходни, каквите и бяха.

- Благодаря за загрижеността Ви, господин Аканиши. - Заговори Себастиян тихо след като и тримата ученика отново бяха замлъкнали. - Но, уверявам Ви, аз нямам нужда от особено много хранителни вещества. Аз съм вече достатъчно голям, за да не се нуждая от храна три пъти, или повече пъти, дневно. Докато вие тримата все още растете и се нуждаете от енергията, за да порастнете високи и силни. - заключи той и се усмихна мило. Тъкво погледна към Фантомхайв и щеше добави как някои хора се нуждаеха от доста повече храна ако желаят да порастнат високи, но Шиел му стрелна едно малко, предупреждаващо погледче и Себастиян си замълча, но почти невидима, самодоволна усмивка се появи на лицето му.

Докато тримата му ученика си похапваха сладко-сладко, наслаждавайки се на вкусната храна сготвена от таласъмите Себастиян се отпусна зад катедрата си и започна да преглежда някакви файлове. Всъщност файловете съдържаха обща информация за учениците, които щяха да изучават предмета му. Себастиян бе помолил Джин и Илайза да му разкажат нещо за себе си, но всъщност той знаеше достатъчно. В училището, разбира се, имаше архив с документи за всеки един ученик. Те не трябваше да са при Себастиян, тъй като той нямаше правата, но мъжът беше убедил човека отговорен за тях да му ги даде за малко. Кой можеше да каже не на една от чаровните усмивки на Себастиян? Засега никой не бе успял и затова преподавателят държеше в ръцете си общата характеристика на учиниците, изучаващи Магическа култура. Мъжът прелисти докато намери файловете с Джин и Илайза и бързо прочете произхода им. Джин бе роден в Япония и имаше майка, баща и по-малък брат. Нищо странно тук. Бе от добро, изтънчено семейство, доста уважавано. Това бе добре, Шиел щеше да дружи с хора на неговото ниво. Илайза също имаше родители и брат, но по-голям, както и отличник. Добре тогава, всичко изглеждаше наред. Себастиян прегледа и файла на Шиел, въпреки че знаеше какво ще намери. Тринадесегодишно момче, загубило родителите си в пожар. Себастиян се усмихна, развеселен, след което затвори файла. Как ли щеше младия господар да задържи приятели като Тайлър и Аканиши? Себастиян нямаше търпение да види как ще се развият нещата за тях тримата. И щеше да наблюдава отстрани, да не се намесва и да ги остави да го забавляват с действията и поведението си.

- Някой да желае чай след като привърше вечерята си? - попита любезно преподавателя, вдигайки поглед към останалите трима. - Ако желаете ще ви сервирам и по още едно парче торта, въпреки че късно вечер не е добре да се яде много сладко. - допълни, след което извади магическата си пръчка. Всички мръсни или непотребни чинии изчезнаха, на тяхно място се бяха появили нови и чисти. Нужните предмети за приготвяне на чай също бяха възстановени на секундата и преподавателя вече ставаше да се заеме с чай. Знаеше че поне Фантомхайв ще иска едва чаша преди да си тръгне. Щеше ли да е прекалено нечестно ако тримата останаха в кабинета и след вечерния час и той ги накажеше за това, дори да не бе тяхна вината? Мисълта го развесели, докато приготвяше чая.

Смятайки за неучтиво да не приеме чаша чай след вечерята, Илайза прие с усмивка, когато учителят предложи. Настъпи внезапно мълчание, след като професор Михаелис сипа на всички по чаша чай. Останалите трима в стаята избягваха погледа на Илайза и това й даваше възможност да наблюдава всеки от тях без да се тревожи, че някой ще разбере. Първо погледът й се спря върху Джин Акашини. Той изглеждаше замислен, вероятно върху случилото се преди малко, докато преподавателят бе напуснал кабинета. Чувство на спокойствие връхлетя Илайза, когато едва погледна за миг към Шиел и не срещна студените му сини очи върху себе си. Нещо в него не й харесваше, колкото и да се опитваше да не мисли за това. Вероятно щеше да й отнеме доста време да свикне с държанието на това момче и неговото непрестанно мрачно изражение. Професор Михаелис, от друга страна все още се подсмихваше едва, сякаш развеселен от някаква мисъл. Това накара и Илайза да се усмихне. Поне един човек не я упрекваше за думите и действията й, което си беше доста успокоително. Почти й се искаше професор Михаелис да й бе съученик - вероятно щяха да бъдат добри приятели. Поне се надяваше на това. За всеки случай щеше да внимава изключително много в неговите часове, за да се представи на ниво. Не се случваше често да хареса някого, особено ако той бе преподавател, но явно професор Михаелис беше изключението, което потвърждаваше правилото.
-Знаете ли... - промълви Илайза, след като бе преполовила чашата си с чай. - Може би е добра идея да вървим по стаите си, преди да е минал вечерния час.
-Госпожица Тайлър е права - скоро ще трябва да сте по леглата си. Ако ли не, като ваш преподавател ще ми се наложи да ви накажа, а не бих желал това. - професор Михаелис се усмихна загадъчно и изрече думите си с един определено заинтригуващ тон, почти сякаш се надяваше учениците да забравят за вечерния си час.
-Разбира се, че е права. - промълви хладно Шиел, като стрелна Илайза с поглед. Джин се изправи, а Илайза направи същото, с желанието по-бързо да се отдалечи от Шиел. Вече бе прекалено изморена и приемаше всичко прекалено сериозно. Или може би наистина бе сериозно, кой знаеше. Тримата се запътиха към стаите си, оставяйки професор Михаелис сам в кабинета му, след като му пожелаха лека нощ.

» Кабинета на министъра
» Кабинета на директора
» Кабинета по Астрономия
» Кабинета на заместник-министъра
» Кабинета на Проф.Хелман