Зад дървената вратичка...

Недалеч от училището имаше малка схлупена къщурка, в която никой не живееше или поне за момента беше така. Цялата беше обрасла с бръшлян, а високата колкото нея ограда, продължаваше безкрайно. Къщурката винаги беше заключена, но тя не вълнуваше учениците. По-интересно беше това, което се криеше зад оградата.
Щом отвориш скърцащата, дървена вратичка, която беше на метър от самата къщичка, пред теб се разкриваше тунел, заобиколен отвсякъде с лоза. Тунелът не бе много дълъг и щом преминеш през него пред очите на всеки се откриваше удивителната гледка на необятна поляна постлана със свежи маргаритки. Нищо друго не се чуваше тук, освен песните на славейчетата накацали по плачещите върби до оградата. Тук често се идваха ученици, опитващи се да се отърват от шума на академията за вълшебства и магия Хартуин и да се потопят в магията на свободата.

Място за РП!

Шиел нямаше нищо интересно за превене, а това рядко се случваше. Обикновено беше затрупан с работа, на тази ранна възраст трябваше да се справя с толкова много неща. Но откакто бе пристигнал в училището сякаш нямаше нищо за вършене. Тук всичко бе така спокойно, въпреки че мястото беше вълшебно, красиво и необикновено. Имаше доста ученици, с които той се бе запознал, но рядко се наслаждаваше на компанията им. Те бяха често шумни и наивни и той не се чувстваше на място в тяхната компания. Дните му минаваха в мълчание, четене на книги, посещаване на библиотеката, визити до кабинета на Себастиян, още четене и разговори с Джин, Илайза или Наталия, когато ги срещнеше. Поне тяхната компания той харесваше. Но не ги срещаше толкова често колкото му се искаше. Беше съмнително дали те харесваха него обаче, Шиел беше малко студен и го знаеше. Това, че рядко се усмихваше или смееше също не беше плюс. Но винаги когато искаше да омае някого знаеше как да го направи, а това беше достатъчно. Стига да излъчваше доверие и сигурност това беше достатъчно, нямаше нужда да го харесват, стига да му се доверяваха, да може да манипулира другите ако пожелаеше.

Сега Шиел се разхождаше из околностите без цел и посока, в ръка държеше кошничка за пикник, в която има разни вкусотийки. Беше пропуснал обяда, а това също не беше типично за него. Когато бе огладнял бе отидъш да ~~циври на~~ поиска Себастиян да му донесе нещо. Затова сега имаше под ръка кошница с разни неща - имаше кифли, ориз, макарони, ябълки и какво ли още не в нея. Сега само искаше да намери удобно място, където да се нахрани, далеч от шума на училището.

Разходката му го доведе до някаква стара къщичка. Шиел я огледа безпристрастно, а след това пристъпи напред. Отвори вратичката и влезе. Нещо като тунел веднага изникна пред очите му и без много-много да му мисли Шиел продължи. Фантомхайв не се страхуваше от подобри нещо. Деца на неговата възраст биха се притиснили, че мястото може да е опасно по някаква причина, но не и Шиел. Той продължи по тунела, докато не излезе от другата страна. Маргаритки покриваха чудна, необятна полянка, бе тихо освен когато причките пропейваха. Слънцето не беше силно за щастие на Шиел и той пристъпи към поляната, накрая седна на нея и се отпусна. Тук не беше лошо. Тук беше приятно.

Както обикновенно Джин се чудеше как да започне деня си. Дали с някоя щуротия или просто днес да е ден за развлечение и почивка? Да, дилемата му бе голяма. И щеше да става и по-голяма ако продължаваше да мисли за това. От както бе пристигнал в академията бе обещал на себе си да не прави кой знае какви щуротии, да бъде примерен и всички онези баналности, които всички зайци си обещават, защото се боят от новостите, които ги очакват. Е, обещанията на младия Аканиши не издържаха и седмица.

Докато мислите му продължаваха да се отплескват наляво и на надясно, момчето реши, че днес е ден за почивка. Без повече доказване на това кой е и на какво е способен. Не че това го оттегчаваше, но все пак лошо е като нямаше истински добър съперник и съответно истински интересна игра, която да победи.

И така без да му мисли много се отправи към двора на академията и след това какво да види? Неговият не чак толкова неизвестен приятел Шиел, скитащ се нанякъде. Дяволита усмивка се закова на лицето на Джин.

'До тук с плана за кротуването днес'

И без много-много да му мисли, възпитанникът на дом Флемио се отправи с тихи стъпки след Фантомхайв. Момчето бе толкова отнесено и замислено,че не забеляза Джин, който в старанието си да не бъде забелязан, превеше всичко възможно прикритието му да бъде разкрито колкото се може по-бързо. Естествено това той никога не би го признал, а в интерес на истината просто наистина не знаеше, че е толкова очевиден и разкриващ се. Затова с възможно най-внимателни и обмислени движения момчето бе като сянка за Шиел.

Не след дълго Фантомхайв достигна своята дистинация - някаква къща. Джин ицъка тихо и се възмути. През целият този път докато се правеше на нинжа си мислеше, че Шиел е намислил нещо и затова не го хваща как го следи или пък, че момчето има среща с някого, съдейки по кошницата в ръката му, и Джин щеше да го хване в крачка,а какво получи накрая? Къща, при това порутена.Наистина "какво приключение" само.

Но както са казали "надеждата умира последна" и на Аканиши му дойде друга "блестяща" идея.

Шиел поседна в малко по-удобна позиция на поляната покрита с маргаритки и отвори кошницата с храна, която се донесъл от замъка. Извади един сандвич, тъй като не искаше нищо друго засега, и отхапа малко. Хмм, както не беше ял за обяд дори това му се услади. Отхапа още една малка хапка и задъвка. Имаше чувството, че някой го гледа. Колко странно. Момчето мислено сви рамене и продължи с обяда си. Какво ли можеше да прави този ден, зачуди се Фантомхайв. Може би щеше да започне да чете някоя нова книга. Преди няколко дни беше намерил една под името "Защо кучето е 'най-добрия приятел на човека', а не котката". Едва се бе сдържал да не зяпне, когато бе прочел името на явно ненужната книга. Беше я взел от библиотеката само, защото когато я прочетеше щеше да може да се аргументира пред Себастиян защо котките са по-лоша компания от кучетата. Да, особено с неговата астма и алергия към котки Шиел много не обичаше тези животинки. Беше странен избор на книга, тийнеджъра обикновено четеше задълбочени и сериозни четива, но това не значеше че не може да даде шанс и на нещо непотребно и глупаво, което най-вече ще му загуби времето. Но той така или иначе нямаше какво толкова да прави сега когато бе в училището. Освен да посещава уроците, разбира се.

Момчето привърши сандвича си и се излегна на тревата. Хмм, всъщност сега, когато бе сит обстановката му се стори по-приятна от преди. Очите му се затвориха и момчето въздъхна доволно.

Започна да се унася, но точно тогава някакъв шум го разбуди напълно. Шиел се ослуша отново, бдителен за какъвто и да е звук. Беше сигурен, че са му се причули стъпки. Шиел продължи да лежи на земята, продължи да държи очите си отпуснати и затворени, тялото също така спокойно, а дишането си бавно и дълбоко, все едно бе заспал. Човек лесно би се заблудил, че момчето не е будно. Шиел реши да остане така за няколко минути, за да види дали му се е причуло или не, дали има някакъв опасност около него или не.

Джин налюдаваше как Шиел си похапва и като прибавим това, че днес се бе успал и пропусна, както закуската,така и обяда, прикритието му малко, по малко започваше да го дразни. Така се бе барикадирал зад едно дърво,че клоните му се опираха в горката му глава и листата му се заплитаха в косата. Не след дълго се появи и вятър, сякаш нарочно, за да накара листата да се мърдат и заплитат още повече в косата на момчето.

Докато се усети Джин започна да се бори,за да се освооди от тези нелепи листа и като за капак на всичко Шиел го усети или ако не го бе усетил това би бил чист късмет, а младия Аканиши вярваше във всичко друго, но не и в късмета.

Докато се освободи минаха повече от 5 минути и това допълнително го изнерви.

'Повече никакви преследвания и правения на нинджа' обеща си отново момчето.

Накрая момчето не издържа и реши да се покаже, че е там. Така и така, бе невъзможно Шиел да не го е забелязал, поне да извърти нещата в негова полза.
И с бавни и сигурни крачки Аканиши отново закрачи към излегналото се момче на поляната. Колкото повече се приближаваше, толкова по-спокойно ставаше дишането на момчето и Джин се зачуди дали Шиел не е заспал под лъчите на слънцто, което днес бе странно-благагородно към тях и им бе осигурило слънчев и приятен ден.

Когато Джин стигна до Шиел той приклекна до него и се загледа в лицето му, което бе толкова спокойно - дори неестествено. Това бе нещо нормално за Фантомхайв, когато бе буден, това спокойствие, това хладнокръвие, това безразличие - неща които усещаш, когато си околко него. Което разбира се, никога не се е харесвало на Джин, т.к. той самият бе пълна противоположност на Шиел, но може и точно затова и се чувстваха толкова добре един покрай друг.

И тогава Джин разбра. Шиел бе буден.

На Шиел не му се бе причуло, сега стъпките се движеха към него, бавно, но сигурно. Човекът, който вървеше не се опитваше да се прикрие, което вероятно значеше, че Шиел не бе в никаква опасност. Самите стъпки не бяха тежки, което пък значеше, че човекът е на около неговата възраст, явно не бе възрастен, а ако беше значи бе жена. Момчето се заслуша още по-внимателно, докато се концентрира над дълбокото си и равно дишане. Накрая стъпките спряха много близо и някой клекна или коленичи до него. Не беше животно, това беше ясно. Не беше и възрастен човек, защото ако бе така досега да го бяха "събудили" и да му бяха наредили да спи в училището, а не навън, където може да хване някоя настинка. Следователно бе някой на неговата възраст.

Шиел отвори едно око и видя Джин приклекнал до него. Фантомхайв отвори и другото си око и устните му се извиха в лека, някак самодоволна усмивка. Беше прав. "Значи си бил ти... Аканиши-сан." помисли момчето преди да седна на тревата и да се вгледа по-отблизо в събеседника си.

- Джин-сан, каква изненада. - започна момчето с нормалния си спокоен глас, но в тона му се четеше едва доловим хумор. - Тъкмо се чудех с кого да споделя обяда си. - продължи Фантомхайв и се огледа за кошницата, която бе донесъл и, която съдържаше повече храна, от колкото двамата заедно можеха да изядат. Тя беше до негово ляво и той я взе и я постави между тях двамата. - Разбира се, ако нямаш нищо против да ми правиш компания. Тук е доста скучно, бих казал. - допълни и се протегна преди да бръкне в кошницата за една от кифлите. Бе сладка, точно както Шиел я обичаше. - Като се замисля не съм те виждал от няколко дена. - рече Шиел преди да отхапе малка хапка от вкусната храна.

Шиел дори и не помисли, че Джин би отказал предложението му за компания. Фантомхайв можеше и да не познава Джин толкова добре, но беше достатъчно, за да знае, че момчето бе културно, а не като повечето лигави деца в училището. Беше против етикета да се откаже такова предложение, дори и човек да не иска да остане - 'траеш поне за няколко минути преди любезно да се извиниш', Себастиян веднъж му бе заръчал.

За Джин не бе кой-знае-каква изненада,че Шиел дори не трепна като го видя, а напълно обратното, забавляваше се на реакциите, които малко, по малко излизаха на похърхността при Шиел.

Момчето го покани на обяд и, естествено, не трябваше да му казва втори път при наличието на вълчия глад, който го разкъсваше. Джин си направи умствена отметка, че повече няма да прави такава грешка и да не пропуска така лекомислено, както закуската, така и обяда си. Естествено, бележката бе бързо забравена при вида на сандвича, който му предлагаше Шиел.

-Много любезно от твоя страна, Шиел-сан. Благодаря.-последва едва незабележимо кимане,в знак на уважние и Джин, който реши да се наслади на храната. Момчето отхапа един залъг и като преглътна хапката си, се обърна към събеседника си. - Еее, не е като да ме е нямало, просто поддържах репутацията си.-захили се по детски Джин, така само както той би могъл - с наивността и искреността,която бе толкова видима и забележима.

Докато си се смееше се настани на земята до приятеля си и се заогледа наоколо. Тук в действитлност би могло да ти стане скучно, не за друго, а защото ... няма какво друго да се прави освен да стоиш на полянката и да се оглеждаш за някое интересно животинче или за някой глупак, като него самия, който дебне приятелите си, за да може после да ги дразни и естесвено да бъде гонен и наказан, за дързостта си, не от какво да, ами от клони и листа. Джин заклати глава с неодобрение. Определено няма късмет на този свят.

'А ти,Шиел-сан? .,,, Къде се губиш?' зачуди се Аканиши. Естесвено в академията всички бяха многи заети - ученици, преподаватели, а да не говорим за гномчетата, които трябваше да приготвят храната за цялата академия, но винаги може да се намери време за приятели. Не че Джин се сърдеше, че Шиел не го е потърсил или нещо, но така стояха нещата сякаш при всяка тяхна среща, Джин се натрапваше на Фантомхайв. Но тези мисли бързо отлетха от главата му, т.к. ако Шиел наистина го мислеше за "натрапник" или нещо от рода, то той веднага би му го показал, по един или друг начин.

"Шиел-сан,а ти? Къде се гуиш?" накрая момчето зададе въпроса си, като се обърна, така че да не среща погледа на другото момче. Не че Шиел можеше да прочете истинския смисъл на този въпрос ако Джин бе с лице към него, но просто за всеки случай,каза си Аканиши.

Шиел се вгледа в Аканиши, чудейки се защо другото момче не иска да срещне погледа му. Да не би да го беше убидил по някакъв начин? Шиел мислено покллати глава, това не беше възможно, едва ли бе това.

- Знаеш как е, толкова много хора в тази академия, че трудно може да се забележат хората, които наистина искаш да видиш. - каза честно момчето. - Знаеш как е законът-когото искаш да срещнеш не срещаш, а се натъкваш на хората, които избягваш. Иронично, нали? - изцъка Фантомхайв и направи опит за усмивка, когато момчето отново срещна погледа му. Поне вече Джин не избягваше да го гледа директно в очите. - През тези дни единствено учих. - продължи с обяснението си Шиел просто, защото не беше говорил истински с някой от дни. - Четене, учене, подготвяне за началото на годината, хранене. И, разбира се, допълнителните уроци с учителя Себастиян.

Ах, как мразеше някои от уроците с преподавателя. Особено танците. Защо въобще трябваше да учи танци? Дори нямаше някой, с който да танцува през учебната година! Една доста нелепа картина се промъкна в съзнанието му - Шиел и Джин, танцувайки заедно валс. Фантомхайв едва се сдърда да не се разсмее, или да не се задави, не знаеше точно което от двете. Защо въобще си бе представил нещо толкова странно? Момчето поклати мислено глава и избута мисълта от съзнанието си. Напоследък избутваше доста мисли, когато ставаше въпрос за Джин, доста странно.

- Между другото не попитах. - сети се изведнъж Фантомхайв. - Какво мислиш за Себастиян? Защото-- Мм, имаш трохичка на лицето. - прекъсна се Шиел като видя една почти незабележима трохичка от хляба останала на долната устна на Джин и без да помисли втори път протегна ръка и нежно я отстрани. Дори да бе докоснал кожата само за миг момчето осъзна колко бе нежна тя, а и устните на Аканиши бяха така бледо ровови/червени, реши Шиел, беше ли нормален цвета? Отново странна мисъл, която Шиел избута от съзнанието си и точно този бе момента, в който осъзна, че се бе загледал замислено в устните на приятеля си. - Та, какво мислиш за него? - отново попита Шиел сякаш нищо не се бе случило, глас отново монотонен и лице безизразно, въпреки че вътрешно бе объркан от помислите си.